14-09-2012 | 08:48 ч.

Референдумът за АЕЦ "Белене" - защо БСП го иска и склонен ли е ГЕРБ да го даде

Референдумът за АЕЦ "Белене" - защо БСП го иска и склонен ли е ГЕРБ да го даде

24chasa.bg


Aкцията по събиране на подписи и иницииране на референдум за АЕЦ "Белене" е най-значителната акция на опозицията в рамките на този мандат. БСП отлично си дава сметка, че допитването не е решение на този въпрос. Референдумът е безспорно демократична процедура, но по принцип. В конкретния случай става дума да бъдат поканени българските граждани да решат дали да се изгражда този действително огромен за мащабите на България проект.


Законът, който определя начина за организиране на референдум, в чл.9 предвижда да се решават въпроси с национално значение и от компетентността на Народното събрание. Въпросът с развитието на ядрената енергетика по принцип е такъв въпрос, но конкретният проект, какъвто е проектът АЕЦ "Белене", е корпоративен въпрос, който очевидно е в компетентността на изпълнителната власт.


Да се провежда референдум за развитието на ядрената енергетика в този момент, няма смисъл, българското общество в преобладаващата си част поддържа тази перспектива. И независимо че въпросът, който е формулиран в искането за референдум, е „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка "Белене", колкото и хитроумно да изглежда формулиран,  си остава противоречащ на разпоредбите на закона. Правителството взе решение да изгражда VII блок в АЕЦ "Козлодуй" и това определя неговата визия за начина, по който ще се развива ядрената ни енергетика. Единствената възможност законово да се случи този проект е БСП да спечели следващите избори, да сформира правителство, което да вземе решение за изграждане на АЕЦ "Белене".


Какво се случи дотук и какво предстои?


С решение на Министерския съвет бе спряно изграждането на АЕЦ "Белене" през март т.г. Парламентът потвърди това решение. Започна остра полемика. БСП обяви решението си за искане на референдум. В навечерието на 1 май започна подписката, активно се включиха председателят Станишев, кандидатът за председател Георги Първанов и други лидери на соцпартията и нейни по-малки организации сателити. В края на месец юли бяха внесени близо 770 000 подписа с искане за референдум.


В чл.13, ал.2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление се предвижда ГРАО да извърши незабавна служебна проверка на легитимността на подписите и представи протокол на председателя на НС. Засега няма данни да е изготвен този протокол. В случай, че подписката е редовна, предложението се разпределя в постоянните комисии на парламента. Чл.13, ал.8 предвижда, че НС приема решение по предложението за референдум на едно гласуване в срок до три месеца от внасяне на предложението. Което предполага, че до края на месец октомври то следва да приеме предложението или да го отхвърли. Парламентът може да внася само редакционни поправки, а не по същество промени на внесения въпрос, което означава, че така формулиран, въпросът ще остане противоречащ на чл.9 от закона. В началото на август на заседание на МС премиерът Бойко Борисов коментира темата с референдума и неофициално подкрепи позицията да се проведе референдум. Очевидно той е воден от мотиви, че не би следвало да бъдат пренебрегнати подписите на повече от половин милион българи. Още по-аморално е да се подвеждат стотици хиляди български граждани, при положение че организаторите отлично знаят в каква авантюра ги забъркват.


Премиерът Борисов тогава изказа и друга идея - че е добре референдумът да се проведе заедно с парламентарните избори. Тя беше остро критикувана от редица наблюдатели и експерти. Воден от идеята, че не е необходимо да се пилеят обществена енергия и средства - организацията ще струва 25-30 млн. лв., очевидно не бе съобразено, че това ще има негативен политически ефект, измествайки фокуса на кампанията на парламентарните избори, легитимира референдума. За да бъде прието предложението за референдума, в гласуването трябва да са участвали не по-малко от броя на участвалите на последните парламентарни избори (около 4 200 000 души) и за него да са гласували повече от половината (чл.23, ал.1), но следващата ал.3 предвижда, че ако в гласуването са участвали повече от 20% от гражданите с избирателни права и има положителен вот 50%+1, то въпросът на референдума се внася за разглеждане в НС.


При този доста вероятен сценарий за активност над 20%, но под 60% отново стигаме до хипотезата парламентът да разглежда въпроси, които не са в неговата компетентност.
Очевидно БСП цели резултат, аналогичен с "румънския вариант", когато на референдума за отстраняване на президента Бъсеску се получи недействителен резултат.


В гласуването участваха по-малко от необходимия брой гласоподаватели, за да бъде действителен вотът. Резултатът беше, че 88% гласуваха за отстраняване, но Бъсеску остана президент.


Всичко това доведе само до ерозия на политическата система на северната ни съседка, и то няколко месеца преди провеждане на парламентарните избори през декември.
Подобен сценарий е замислила и българската левица. Съвсем наскоро на събора на русофилите в България се случи следното. Над 12 000 приятели на Русия от цяла България се събраха на язовир "Копринка" край Казанлък за Деветия национален събор, който е под наслов "Заедно с Русия и през ХХI век". В него участва и председателят на БСП Сергей Станишев. В своето приветствие към участниците в Националния събор на русофилите той изрази съжаление, че само традициите и духовността не стигат и че има отстъпление в развитието на политическите и икономическите отношения с Русия.


"Няма как днес пред събора на русофилите да не спомена за спирането на най-големия индустриален проект в България през последните 25 г., проекта за изграждане на нова българска атомна електроцентрала в Белене.  Това е пълно безобразие. Това е - да кажа по-силни думи - национално предателство", каза Станишев.


Едва ли има по-убедително доказателство от тези думи, казани на това място от председателя на партията на Европейските социалисти, че аргументите за подновяване на проекта АЕЦ "Белене" не са икономически, а геополитически. Това показва еднозначния политически мотив на БСП и нейните партньори в това искане за референдум.


Кои са заинтересованите от изграждането на АЕЦ "Белене" в България? На първо място това е българо-руското ядрено лоби, което ще спечели стотици милиони евро от реализацията на проекта по криминален начин. Независимо от многократните сигнали до българската прокуратура там още няма повдигнати обвинения срещу много добре известни извършители. На второ място това са БСП, по-малки русофилски партии и техните симпатизанти, които разчитат ориентация към Русия да им помогне в политическата реализация и следващите избори. На трето място това са хората, живеещи в Търновска и Плевенска област, които, притиснати от кризата и високата безработица, очакват работни места. Също така фирми, които ще бъдат включени в строителството и ще спечелят значителни суми.


Бюджетът на проекта е над 10 млрд. евро, гигантски за мащабите на България. Но не може поради интересите на няколко хиляди души да бъде извършена авантюра спрямо няколко милиона българи. Отговорността за провеждане на този референдум обаче изцяло се носи от ГЕРБ. Те притежават твърдо парламентарно мнозинство, а и ще получат подкрепа за това референдумът да бъде отхвърлен. Провеждане на допитване по този въпрос ще доведе до ерозиране на политическата ни система подобно на деструктивните събития последните месеци в Румъния. Върховенството на закона би следвало да бъде основен принцип на гражданите, политическите партии и институциите.

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече