20-06-2026 | 17:30 ч.
Андрей Мреницов: Психологът помага да намерим свободата си
Андрей Мреницов, психолог, пред Илиана Беновска в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, фейсбук страницата на предаването "Беновска пита", профила Iliana Benovska, Радио К2 и Канал 3 на 20-и юни 2026 година.
Андрей Мреницов: Психологът помага да намерим свободата си!
Андрей Мреницов, психолог, пред Илиана Беновска в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, фейсбук страницата на предаването "Беновска пита", профила Iliana Benovska, Радио К2 и Канал 3 на 20-и юни 2026 година.
Трябва ли психологът да прави хората щастливи?
„Здравейте г-н Мреницов! Дойде часът на психологическата помощ или психологическия анализ! Зададох темата на нашия разговор доколко това да познаваме себе си и да анализираме себе си ни прави щастливи?", попита Беновска. Андрей Мреницов отговори, че целта на психолога е не да прави хората щастливи, а да им помага те самите да не си пречат да бъдат щастливи! Той продължи: „Идеята за щастие винаги е свързана със свободата и човек, ако не може да употребява свободата си, той не може да се докосне до щастието! Защото няма човек, който да е постоянно щастлив или постоянно нещастен, това е една добра основа! Освен това щастието не е нещо, което човек може да притежава, да го държи като някакъв предмет!".
„Въпросът беше доколко обаче мобилизацията трябва да е от наша страна, или вие психолозите трябва да сте двигател?", попита водещата. Събеседникът ѝ отвърна, че психолозите често играят ролята на огледало или рефлексия. „Помагаме на хората да видят собствените си страхове, собствените си ограничения, които си налагат във взаимодействията със света и с хората. По този начин им помагаме да разберат по-добре себе си", категоричен бе той.
Свободата и отговорността.
„Миналия път говорихме за любовта, за секса. Вие казахте, че трябва да си отговорим на въпроса кой съм аз. Кое е най-важното, което трябва да разберем за себе си? Ще дам пример. Дали съм честен човек, дали съм работлив човек, дали съм човек, който може да прежали егоизма си в името на това да помогнеш на друг, дали сме хора, които можем да се посветим на каузи? Добавете какво още трябва да очакваме от себе си, или ме оборете, че изобщо не бива да очакваме от себе си такива работи и да ги изискваме?", попита Беновска. Андрей Мреницов отговори, че човек може да очаква и да изисква много от себе си, но може и нищо да не изисква. Той продължи: „Има един чудесен роман „Майсторът и Маргарита". Когато съди Христос, той много добре разбира, че не е прав, но поради собствената си изгода премълчава. Това е вътрешния диалог и той е на базата на ценностната система на човека! Хората често полагат ценностната си система според обстоятелствата, а това не може да бъде ценностна система! Тя е ценностна система, когато има заложени правила, които не могат да бъдат променяни според обстоятелствата. Това е едно много трудно упражнение да бъдеш честен със себе си! Защото всеки човек знае какво е добро, но дали го спазва!".
„Но как да сме убедени, че всеки е добър?", попита Беновска. Андрей Мреницов отговори, че да речем всеки знае десетте Божи заповеди, всеки е свободен да избере нещо или да не го избере, въпросът е защо го правим? Защо един човек си позволява да направи едно нещо, а друг не си позволява. И тук отново се връщаме на централния въпрос за свободата и избора. „Един човек можем да го видим такъв, какъвто е, когато му дадем пълната свобода и той я употреби според себе си, тоест когато е напълно свободен! Когато човек е напълно свободен, тогава можем да го видим в пълнота, как той взаимодейства със света и с хората, включително и със самия себе си! И тук искам да добавя една фраза, която не е моя - това, което не ни убива, ни прави по-силни!", категоричен бе Мреницов. Беновска отвърна, че тази фраза тунингованите момичета са я превърнали в свое верую! Мреницов продължи: „Тази фраза има и продължение и искам да го положим тук в разговора ни. Ницше казва - това, което не ни убива, ни прави по-силни, ако знаем нашето защо, ще преодолеем почти всяко едно как! Тоест отново се връщаме на това защо направих или не направих това и как преодолявам! Когато човек си зададе някакъв смисъл, той оформя въпроса защо прави нещо. Тук искам да го намеся в темата за свободата, когато човек може да положи в себе си някакъв смисъл, това се изработва всекидневно, тогава може да понася как, защо прави нещо!".
„Какво значи свобода? Да карам като бесен нашмъркан, напит или просто прост? Да видя руса мацка в джип и да кажа ще ти, нали, понеже на българския мъж му става голям органа, като се качи на колата и започне да изпреварва мадамите? Нали разбираш за какво ти говоря? Той не може да ме надмогне интелектуално, финансово, морално, но мъжът е по! Ето, вчера гледам някакъв, отвратително, и той от някакъв произход, стъпил на врата на някаква приятелка ли, съжителка и я хвърлил в някаква дупка!", продължи Беновска. Андрей Мреницов отговори, че отново се връщаме към въпроса за свободата, всеки човек е свободен да направи всичко. Водещата попита дали законът му го позволява. Събеседникът ѝ отвърна, че моралът е нещо, което е над закона, това е вътрешния диалог на човека! Човек играе със собствените правила вътре в себе си. Тук вече не говорим за закона. Въпросът е, когато човек има тази възможност, защо го прави или не!
„От безизходица често казват, че го правят, алкохола, наркотиците, насилието! Каква е тази изходица, като се налющиш и ме биеш и убиваш? Каква е тази изходица от безизходицата? Ти имаш ли такива събеседници?", попита Беновска. Андрей Мреницов отговори: „Да, имам и се сблъсквам постоянно с това! насилието е нещо всекидневно. Такава е човешката природа, има насилие!".
„Защо да е такава човешката природа, тя не е ли да те похваля, да ти кажа, че си хубав, умен, добър? А не да те насилвам, направи това, направи онова!", продължи водещата. Мреницов отвърна, че човешката природа е такава, защото всяко нещо има своя антипод. Например лявото има дясно. Ако има добро, няма как да няма и зло. Той продължи: „И понеже ние двамата, надявам се и нашите зрители и слушатели, понеже ние сме потопени в християнството, християнството е религия, която дава свободата на човека, има добро и зло и ти избираш и последствията са за теб!". Мреницов добави, че има големи човешки несполуки, но това не означава, че човек трябва да гледа негативно на живота. Важно е, когато се случи нещо, да си отговориш как ще продължиш и защо! Това е много важно, това оформя личността и човека! Затова, когато човек си играе със собствената свобода, можем да го видим такъв, какъвто е! Човек е напълно свободен и според свободата си се ориентира по някакъв начин в света!
„Много си либерален! Свободен, свободен, но в рамките на общоприетото, в рамките на закона!", коментира Беновска. Мреницов отвърна: „Има закон, но виждаш, че пак някой се напил, пребил някого. Ако му кажем да не го прави, това не означава, че няма да го направи!
Алкохола и наркотиците.
Водещата попита госта си какво прави с хора, които идват при него и имат проблеми с алкохола, упражняват насилие и така нататък. Той отвърна, че ако някой пие твърде много, има клиники за алкохолици. Има хора, които са в такава фаза, че трябва да се лекуват. Водещата отбеляза, че много хора не си го признават. Мреницов отвърна, че ако не си признаят, тогава няма как да се получи терапия. Човек трябва да си признае, че има проблем, защото ако се заблуждава, тогава няма да се случи нищо. Психологът обясни, че често хората употребяват алкохол заради нещастен живот, недобри отношения в семейството, ниско самочувствие!
„Като каза за „Майстора и Маргарита" се сетих за „Малкия принц". Той обикаля планетите и попадна на планетата на пияницата. Малкият принц пита пияницата защо пие? Пияницата му отговаря - за да забравя! Малкият принц пита какво да забрави? Пияницата отговаря - че ме е срам! Малкият принц пита от какво те е срам? И пияницата отговаря - от това, че пия! Виждаш ли омагьосания кръг?", продължи Беновска. Андрей Мреницов отговори, че има хора, които са зависими. Това е един порочен кръг, когато човек може да погуби себе си и дори това не е най-страшно. Защото, когато човек е алкохолик, трябва да има достойнството да погуби себе си, но да не пречи на другите. Но често това не се случва и хората унищожават и другите около себе си, което е още по-голяма трагедия. „Аз не съм видял досега в моята практика, когато човек е алкохолик, да го понесе с достойнство и сам. Винаги повлича и хора със себе си!", добави Мреницов.
Беновска продължи: „Може би и аз ще прозвуча либерално, но скоро ми казват за един голям политик, че много пие, фъфли и не знам какво си! Аз питам той къде пие? Пие си вкъщи тихо и мирно! Не бие, не убива, не шофира! Тук вече разделям на две, доколко един порок можеш да го упражняваш насаме със себе си? Това допустимо ли е?". Андрей Мреницов отвърна, че то е допустимо, но човек трябва да си даде отговор дали това поведение му помага или му пречи? И ако има поведения, които ми пречат, защо допускам това в себе си, дори никой да не ме вижда? „Ако аз се уча да свиря на пиано, защото някой ще ме изпита или защото родителите ми ще ми дадат пари, в това няма никакъв морал! Въпросът е аз да уча пиано без никой да ме види и да ме изпитва, защото аз го искам! Тогава ще стана добър пианист! Това е нещо, което движи човека, без оглед има ли някой до него, или не! Това е вътрешен диалог, който оформя човека!", обясни Мреницов.
„Добре, питам се, ти си идеален, не пиеш, не биеш, добър член на семейството си, не крадеш! И какво от това? Какво гледам до мен? Голям индустриалец се друга като за световно, чак му личи! Политици пият като за последно и крадат от нас и живеят като „Крезове"! Частни самолети, частни яхти, курволяк около тях, коли като за световно, замъци, вили в чужбина! И ти се питаш аз защо да съм положителен? Защо ще свиря на пиано, давам твоя пример? И? ще си остана беден, глупав, непризнат, нисък на ръст, дебел? И ще живея в „Левски" Г", продължи Беновска. Андрей Мреницов отговори, че това колко е пълен в себе си човек не зависи от това колко яхти има и колко пари има! То е свързано с това как човек може сам да се самоограничи!
„А защо да се самоограничавам, като другите не го правят? Влачат едни чували с пари по жълтите плочки!", попита Беновска. Андрей Мреницов отговори: „А добре ли е да бъда конформист? Ако всички са така, и аз това трябва да правя? Като даваш тези примери, ти казваш, че това не е успешният! И тук можем да се върнем към това, че училището е една голяма човешка несполука! Някой хора го разбират, други не! И тук е ролята на психолога да извършва рефлексия, да бъде огледало, да показва някои черти от живота на човека, които не са забележими!
Подходът на психолога.
„Добре, да речем, че ти се обаждам и искам да дойда на консултация. Ти питаш ли преди това по какъв въпрос?", попита водещата. Мреницов попита: „Ако се обадите, ще кажете ли коя сте, хипотетично?". Водещата отговори: „Да разкажа ли как се запознахме? Аз се обадих, казах, че искам консултация. Аз си правя експерименти, с извинение съм се обаждала и на сек телефони, бях се направила на труженичка преди години, за да хвана как ги повикват! Стана майко мила! Но ме предупредиха висши органи да спра с тази работа, за да не си изпатя зверски! Аз тогава ти се обадих, казах - „Здравейте, г-н Мреницов, искам консултация! Ще ми позволите ли да не се представя?". Ти ми каза - да, разбира се! Като после каза, че веднага си ме познал по гласа. Ние си поговорихме. Та какво значение има дали ще се представя, или не?". Андрей Мреницов отвърна, че би попитал каква е темата на консултацията.
„Тоест ти разговаряш с интелигентни хора?", продължи водещата. Мреницов отговори, че това наистина е така. Освен това в кабинета му винаги идват жертви на насилие, а не насилници. Тези хора преживяват някакви вътрешни страхове, тревожности. Понякога хората му се обаждат и мълчат, защото е много трудно да признаеш първо пред себе си, че имаш проблем и след това да го споделиш!
„Добре, хайде да ти задам друг въпрос, пратиха ме по повод моята изследователска дейност при един известен столичен психолог, професор. Влизам в негов апартамент, прие ме в апартамента си. Така ли трябва да бъде?", попита Беновска. Мреницов отвърна, че би могло, но той лично не е привърженик на това, смята, че всеки психолог трябва да си има собствен кабинет.
Беновска продължи: „Затвори ме, беше лято, зеленина, апратентът му в хубав квартал в София, леко закътано, през прозорците се виждат дървета. Затворени вратите на балкона и прозорците! И ме сложи, представи си стаята е такава, прозорците са тук, той ме сложи в този ъгъл на една масичка, на която имаше, както ми дойде на ум, кутия с кърпички за плачене! Той седна отсреща. Тръгваме да говорим, аз ставам, разхождам се, мога да поритам топка, да потанцувам, взаимодействаме. И за като взех да му отговаря станах и взех да се разхождам и той ми казва да седна! Така ли трябва да бъде, да си затворен, да няма слънце и да седиш?". Андрей Мреницов отговори: „В ситуацията, която ми разказваш, ти си била един предмет, който е движен, да седне там. По този начин не може да има терапия, защото твоята субектност, тя е изрязана с една ножица! По този начин не бива и не може да се случват нещата! Този пример е отрицателен! И ще дам пример върху този пример, че понякога един „обикновен човек" може да отсъди по-добре от най-висшия съдия! Това, че някой бил професор или съдия, това не е нещо, на което само да стъпваме!".
„Това е като „Галактическия ръководител на търсещия психолог" в момента правим! Продължавам нататък, след което нещо разговорът между нас леко зацикли и стигнахме едва ли не до реплика да дам задание какъв ми е проблема! Сега ме слушай много внимателно, той ме пита какъв ми е проблемът? Аз може би съм човек, който, като има проблем си го решава. И му казвам - от две години не съм направила нито една песен, нито една книга, нито един филм, не съм направила нищо художествено! И той мълчи! Ти какво би ми отговорил?", продължи Беновска. Мреницов отговори, че би я запитал какъв е мотивът ѝ да не го прави това нещо? Има ли причина да няма вдъхновение? Водещата отвърна: „Мога да отговоря! Няма никакъв смисъл от това! Аз мога да си пиша песни с Косьо Марков от „Тангра", с Александър Петров, най-добрия поет, може да проповядваме идеи, но не променяме света! Светът остава престъпен, наркотици, кражби, убийства, насилие, алкохолизъм, невежество, простотия, грубост!". Андрей Мреницов отговори: „Твоята задача не е да променяш света, а да променяш себе си! Ти ще помогнеш на хората като първо помогнеш на себе си! И пак ще положа тази фраза - ако аз знам моето защо, ще преодолея почти всяко едно как! Ако знам защо пиша или не пиша песни, преодолявам как го правя това. По тази логика аз мога да попитам защо трябва да се раждат деца, нали всеки ден умират хора?".
„Добре, ти така ми отговаряш! Но знаеш ли какво ми каза психолога, като му казах, че не съм направила нито една песен, нито един филм? Той ми каза - това не е проблем!", продължи Беновска. Андрей Мреницов отговори, че в случая нейната субектност отново е била отрязана, щом тя е заявила, че това за нея е проблем. „Трябва да се запита защо човек е спрял да твори? Тук ще използвам един по-професионален термин, той се нарича анхедония. Това означава нищо да не ми доставя удоволствие от това, което ми е доставяло удоволствие. Това е състояние, в което човек може да се депресира! Освен това аз смятам, че не може целта на човешкия живот да бъде само удоволствие! Страданието също е част от човешкия живот! При страданието човек опознава човешки човешкия живот! Но за съжаление съвременната пропаганда ни казва, че трябва само да се чувстваме добре и да се забавляваме и то по най-добрия начин, да притежаваме най-доброто!".
Битката на човек със себе си.
„Искам да ти пусна една песен, която направихме с Каризма през 2006 г. против наркотиците! Тогава направихме тази песен с наши си средства, Агенцията за закрила на детето ме обвини мен лично, че този клип бил много грозен и нямало такава работа в България, нямало наркотици! А сега сме 2026, 20 години по-късно!", продължи Беновска и пусна песента „Мистър килър":
2006 година... Преди 20 години! Ужас? С" Каризма" - Миро и Галя, и аз, Беновска- създадохме песента Mr .Killer! Г-н Убиец! Г-н Наркодилър! Mr.Drug Dealer!
От грешната страна Ние сме от грешната страна
Предполагам, че не си мой От грешната страна Ние сме от грешната страна
Предполагам, че не си мой И предполагам, че никога няма да го направите
Да живееш в перфектна лъжа
Никой никога не те кара да плачеш Мечтая с отворени очи
Ти не си сърце Не бихте си помислили, че боли
Главна роля в живота ви
Ангел, опитвам се Да те обичам, да те мразя Да те убия, да те спася
Точно зад огледалото Има стена Ще отидеш между тях
Но врата няма Луд или на крачка от лудост Всичко е в главата ми
Ти си мой любовник Мистър Нарко Дилър И аз те чакам Чакам те, чакам те
Но това е моята любов Имам чувството, че ще чакам цяла вечност
И те чакам Но това е моята любов
Имам чувството, че ще изчакам, докато Дойде краят на времето Само ти казах
Че мислиш само за себе си Само ти показах Че не мога да бъда никой друг
И познавам само теб Само за малко... Някой ти е казал Че ще бъда с теб До края на времето Г-н наркодилър!
Беновска продължи: "Е, какво ще кажете? Това заслужава ли си като нещо аз да питам психолога, че не съм правила подобно нещо? Не Ви карам да го оценявате художествено, а от гледна точка на въздействието, ползите и така нататък?". Андрей Мреницов отговори, че направеното е полезно за другите хора, но как ще го възприемат, това вече е техен избор. „Те могат да го използват или да не го използват! Може да им въздейства евентуално, но няма задължителност. И в това има нещо красиво. Една песен може да въздейства, може и да не въздейства на даден човек, това е на база някаква ценностна система! Много хора идват на психолог, като казват, че имат проблем с партньора, че животът им бил такъв или някакви обстоятелства, които им пречат и често понякога е така. Но много често я има и тази изгубена вътрешна битка в тях самите! Тоест проблемът е вътре в тях! И оттам трябва да се започне, защото това е най-голямата битка, човек да се бори със самия себе си. Ти даде пример с политици, които крадат, трупат състояния, но въпросът е защо човек може или не може да се самоограничи? Защо някой може да се саоограници да набие някой или да не го набие? И тук няма значение какъв е закона, каква законова база има в дадена държава!".
Беновска отвърна: „Може ли като хашлак да ти кажа нещо? А защо трябва да се самоограничавам? Аз съм свободна, свободата е разпределена!". Андрей Мреницов заяви: „Защото свободата винаги е свързана с отговорност, иначе става свободия! На източния бряг на Ню Йорк е статуята на свободата и тази история според мен е малко незавършена, малко импровизирам в момента, защото от другата страна срещу нея е трябвало да гледа и една статуя на отговорността! Свободата трябва да се оглежда в отговорността, иначе става свободия!". Така завърши разговорът между Андрей Мреницов и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, Канал 3 и по "Радио К2" на 20-и юни 2026 година.
