11-10-2025 | 18:14 ч.
Пламен Димитров: КНСБ внася в НС Бюджет 2026! КЗК да глоби за цените на сиренето веригите!
Пламен Димитров, президент на КНСБ, пред Илиана Беновска в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, фейсбук страницата на предаването "Беновска пита", профила Iliana Benovska, Радио К2 и Канал 3 на 11-ти октомври 2025 година.
Пламен Димитров: КНСБ внася в НС Бюджет 2026! КЗК да глоби за цените на сиренето веригите!
Пламен Димитров, президент на КНСБ, пред Илиана Беновска в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, фейсбук страницата на предаването "Беновска пита", профила Iliana Benovska, Радио К2 и Канал 3 на 11-ти октомври 2025 година.
Декоративна ли е вече КНСБ?
„Зададох малко гадничко въпроса, КНСБ не е ли декоративна?", попита Беновска. Пламен Димитров отговори, че няма как най-голямата организация в България да бъде декоративна. Той продължи: „Нас ни броят на всеки 4 години, за разлика от други, през миналата година ни преброиха и бяхме 300 000 синдикални членове, които всеки месец плащат всеки месец членския внос доброволно. Така че КНСБ е най-малко декоративна! Защо този, който не е доволен, просто спира да плаща членския си внос и вече не е член!".
Трудностите през последните години да се сформира стабилна изпълнителна власт.
„Много ми харесва това, че не сте схоластик, че можете да говорите и за политика, а не само по синдикални въпроси. Виждате, че не могат да се разберат кой води бащина дружина, Борисов каза, че имаме 5 премиера! Не трябва ли да има някаква друга рестрикция, като не си вършиш работата?", попита водещата. Пламен Димитров отговори, че за съжаление на избори ходят по-малко от 40%, които избират много партии, които не могат да формират ефективно работеща изпълнителна власт. Освежаването на това нещо минава през повече пряка демокрация, повече референдуми, но по съществени въпроси. Например хората не са питани къде трябва да отиват най-много пари от техните данъци.
Изпълнението на бюджета до момента.
Водещата пусна отчета на Теменужка Петкова на заседание на МС от 8.10.2025
Теменужка Петкова: Уважаеми колеги, резултатите са достатъчно красноречиви. Всякакви тези, свързани с това, че българските граждани обедняват, са абсолютно несъстоятелни. Аз мога да ви предоставя данни, които са на база действащо законодателство по отношение разходите за персонал, за социални и здравноосигурителни плащания, в това число и пенсии, както и капиталови разходи. От началото на 2025 г. до настоящия момент разходи за персонал са разплатени повече спрямо 2024 в размер на 3 684 900 000 лева. Или това е ръст за 2025 спрямо 2024г. с 18,2%. Мога да изброя и по функции как вървят тези разходи. Във функция образование са изплатени повече за 2025 спрямо 2024г., разходи за заплати и възнаграждения с 907 200 000. Функция здравеопазване са изплатени повече за 2025г. спрямо 2024г. 98 300 000, ръст от 8,3%. Функция отбрана за 2025г. са изплатени вповече спрямо 2024г. за заплати и възнаграждения 633 300 000. Функция полиция, вътрешен ред и сигурност са изплатени повече 1 280 500 като разходи за заплати и други възнаграждения. Социалните и здравноосигурителни плащания през 2025г., казвам го до този момент на база действащо законодателство, са с 4 161 000 000 спрямо 2024г. Или тук ръстът за 2025г. спрямо 2024г. е 12%. В това число и пенсиите, по отношение на тях има ръст от 11,2% или изплатени са повече разходи за пенсии 2 428 000 000 лева. Това е към този момент рекапитулацията свързана с персонала, със социалните и здравноосигурителни плащания. По отношение на капиталовите разходи също налице е ръст приблизително около 2 милиарда. Той се дължи разбира се на ускорените темпове, с които изпълняваме ПВУ и европейските програми разбира се. Така че това са основните ръстове в разходите през 2025 г. спрямо 2024г. Категорично можем да кажем, че всякакви слухове, разпространени в посока на това, че българските граждани обедняват и доходите намаляват, са абсолютно неверни!
Пламен Димитров заяви, че това, което казва Петкова, е вярно, но това е просто изпълнение на приетия през март тази година бюджет. Това са разходите, които са направени до август включително. Така че тук няма новина. „Наистина върви увеличение на доходите и на социалните плащания. Бюджетът е натегнат, както и беше приет, данъчните приходи са завишени, за да се балансират тези 3% дефицит. Разходите са така или иначе неизбежни, освен част от капиталовите, които не са свързани с ПВУ! Това е съвсем целенасочена, ясна политика, която се случва. Друг е въпросът, дали с тази диспропорция в доходите, тя е най-удачната!", добави той.
Инфлацията. Има ли неясноти при ценообразуването?
„Виждате как по шарени чорапи цените лекичко пълзят нагоре и хоп - еврото?", продължи Беновска. Пламен Димитров отвърна, че показването на цените няма нищо общо с еврото. От 2021 насам има инфлация всяка година. За последните 5 години средната заплата е нараснала с 83,5%. Но за съжаление повечето хора взимат заплата, по-малка от средната. Инфлацията за последните 5 години е малко над 40%. Проблемът е, че когато рязко се покачват цените на основни стоки, те след това не падат надолу, а продължават да растат до много високи стойности.
Пламен Димитров заяви, че трябва да се осветли начина, по който се ценообразува и това, което прави новото ръководство на КЗК начело с Карадимов, е добро и в правилна посока. Затова КНСБ са го подкрепили. Защото най-големият регулатор на пазара е потребителя. Но когато не знае как се ценообразува, идват доста въпроси.
Според президента на КНСБ в някои сегменти има необясними цени. Например сиренето, което е традиционен български продукт, цените през последните години са се покачили много. Разликата при сиренето между цената на борсата и цената в магазина е 72%! А не би трябвало да е по-голяма от 20%-30%. Това показва, че нещо не е наред, пазарът не работи и регулаторът трябва да каже какво е това. Затова в момента се прави проверка на млечния сектор и до 2 седмици КЗК трябва да излезе с конкретни резултати какво става на пазара на мляко и сирене. КНСБ наблюдава 600 търговски обекта в малки и големи общини и предоставя тази информация на КЗК. КЗК също има собствени наблюдения. „Имам уверения, че до две седмици КЗК ще излезе с анализ и данни, за да знаят хората какво става. Иначе няма как да повярват, че има държава!", категоричен бе Пламен Димитров. Той добали, че спекулация има освен това при кафето и минералната вода.
Еврозоната.
Пламен Димитров заяви: „Позицията на КНСБ е за еврозоната! Ние наблюдаваме от 14 години Естония, Латвия и Литва, които влязоха и наблюдаваме какво стана с доходите! В Литва, откакто са в еврозоната от 10 години, доходите им нараснаха 3 пъти! Еврозоната не потиска доходите, както валутния борд, апропо, потиска! Валутния борд на практика потиска доходите!".
Беновска заяви: „Но нали знаете, като имаш ограничител в колата, някак си си по-сигурен, че няма да се светнеш с 300!". Събеседникът ѝ отвърна, че в еврозоната също има ограничител. Има централна банка, която дава парична политика, дава таргета за инфлацията. Водещата постави въпроса за определянето на лихвените проценти. Димитров заяви, че в закона за еврото е записано, че номиналните стойности на лихвите по кредитите не трябва да се променят.
Пламен Димитров заяви, че има притеснения, че не се прави инструмент за банките, който да задържи техните свободни средства. В еврозоната задължителният резерв е по-малък. Това са 16-17 милиарда лева. Ако този ресурс се освободи и излезе на пазара, цените на имотите ще скочат двойно.
„БНБ закупи 2 тона злато, за да се включим в общия златен резерв!", продължи Беновска. Пламен Димитров отговори, че в това няма нищо лошо, друг е въпросът, че не се обяснява достатъчно добре на хората. Той продължи, че плюсът на еврозоната е, че средствата в централната ни банка няма да се управляват толкова консервативно, колкото в момента. Защото в момента се управляват консервативно заради валутния борд.
Водещата попита чува ли някой КНСБ. Пламен Димитров отвърна, че постоянно правят срещи с политици, с гуверньора на БНБ. Вчера е имало среща и в Карлово с граждани, с граждански организации. Има повече от 20 такива срещи до момента из цялата страна с участието на КНСБ. „Аз лично съм бил в над 15 предприятия, където имаме синдикални структури. Да, има страхове сред хората, но да не забравяме, че те се хранят от хора, които имат други интереси!", категоричен бе той.
Водещата попита какъв е бил проблема да се направи референдум за еврото. Пламен Димитров отвърна, че вече е късно да се говори за това, нещата са решени. Той добави: „Аз смятам, че е за добро, че влизаме в еврозоната! Но дали стана по най-добрия начин - не, съгласен съм! Можеше да стане по-прозрачно, а и информационната кампания в момента е доста закъсняла! Липсва кампанията в социалните мрежи, където хората си говорят на човешки език! Ние е опитваме в нашия подкаст да компенсираме, но това е трудно, когато държавата не прави достатъчно! Ние не можем да заместим държавата!".
Проектът за държавни магазини, които трябва да заработят до края на годината.
Пламен Димитров заяви, че още в самото начало е било ясно, че тези магазини няма как да бъдат в пощите и никога няма да бъдат там! Той продължи, че според данни на КЗК магазинната мрежа в момента е разпределена много неравномерно в България. Има региони, където определени търговски вериги доминират до 80% пазара. Ако има смисъл държавата да прави някаква интервенция, трябва да отиде в тези региони. „В Пловдив или София, където има голяма конкуренция, няма да допринесат с нищо тези държавни магазини, но в отдалечени райони, където една верига доминира, там има смисъл!", категоричен бе Димитров.
„След Вас ще говоря с най-големия зеленчукопроизводител, вчера при посещението на еврокомисар Хансен направили списък на подбраните и ги поканили в сградата на ЕК. Отива този човек, най-големия доказано, непоканен. Ние или ще се преборим за българския интерес, за българското изхранване с качествена продукция, защото храната влияе и на психиката, не само на физиологията! Може да имаме български домати, да миришат на домати! Къде са, какво ядем! От Еритрея внасяме зеленчуци!", продължи Беновска. Пламен Димитров отвърна, че когато има пазарна дупка и има ниша, отвсякъде идва внос, особено ако е конкурентен. Той продължи, че субсидиите и директните плащания на нашите фермери са 25% от тези на френските и нидерландските. А българският въпрос е защо тази, макар и малка помощ, отива основно към зърнопроизводителите. Нещата напоследък леко се променят, но твърде бавно. И всички средства отиват към производство за износ!
Кабинетът Желязков. Политическата обстановка в страната.
Водещата попита трябва ли правителството на Росен Желязков да остане? Пламен Димитров отвърна, че не вижда в момента друга формула. Не казва, че е най-доброто, но няма друга формула да се продължи с редовно правителство.
„Преди седмица, когато не можеха да съберат кворум, аз щях да Ви звънна да питам има ли синдикат в Народното събрание? И какво правим с тези, които не се явяват на работа? Или дойде да се регистрира за 5 минути, и изчезват!", попита Беновска. Събеседникът ѝ отвърна, че на депутатите не им трябват синдикати, защото автоматично им вдигат заплатите на всеки 3 месеца без дори да ги питат. Той продължи: „Тези, които преди избори обясняваха как предишните са супер лоши и крадливи, като влязат в парламента и тези неща ги вземат за даденост! Че заплатата му е космическа, а какво точно знаеш за България, за законите, че смяташ, че трябва да получаваш четири пъти колкото един лекар! И тези, които са опозиция, сега са много чисти, в бяло! Ама тези въпроси не ги поставят за собствената си депутатска заплата!". Водещата отбеляза, че лидерът на „Величие" е поставил този въпрос защо някои депутати взимат заплати, след като не се явяват на работа. Михайлов дори е заявил, че ще си дарява заплатата. Това няма да спаси бюджета, но дразни хората.
Водещата отбеляза, че повечето хора не разбират нещата, които се говорят от политиците по отношение на бюджет и финанси. Пламен Димитров отвърна, че за съжаление и той се е сблъсквал с хора, които не могат да си обяснят например как се изчисляват проценти, а това се учи в шести клас. Освен това повечето хора не могат да мислят за по-големи числа, отколкото могат да си представят. А обикновено най-голямата сума, която си представят, е цената на жилището им. Затова суми от милиарди им звучат абстрактно. „Хората трудно разбират числата, но трябва да им се обяснява, защото през това минават тяхното благосъстояние и несгодите им!", категоричен бе президентът на КНСБ.
Може ли да се постигне 3% дефицит без намаляване на капиталови разходи? Трябва ли да има промени в данъчната система?
Пламен Димитров обясни, че данъчните приходи вървят сравнително добре, някои дори са рекордни. Те обаче са далеч от плана, който е бил доста надут, затова ще има дупка в приходите. Затова трябва да има и дупка в разходите. Най-лесният начин е да се ограничат капиталовите разходи. „Когато разни либерални икономисти започнат да обясняват какво трябва да се отреже като разходи, те започват не от това, което може да се открадне, а от това, което не може да се открадне. Аз твърдя, че от заплати и пенсии не може да се открадне. А те казват заплати и пенсии да отрежем! Защо, да не би много да са забогатели?! Средната пенсия е под 1000 лева!", категоричен бе Пламен Димитров.
Според Пламен Димитров ще се ограничат капиталовите разходи. Другият вариант е да се отиде на по-голям дефицит. Той може да стигне до 5%. За еврозоната вече нещата са решени, затова можем да си го позволим!
„Как хем да се увеличи минималната работна заплата, хем да се увеличи тавана на осигуряването, хем да се увеличи ДДС, да се въведе диференциран данък общ доход?", попита Беновска. Пламен Димитров отвърна, че е категорично против увеличаването на ДДС. От МВФ също не са го препоръчали. Някои български гласове има в тази посока, като например Симеон Дянков. Водещата попита кои са най-трезвомислещите партии и политици по тези теми. Пламен Димитров отвърна, че му трудно да каже, но му се струва, че най-прагматични са тези, които подкрепят правителството, но не участват в него. „Най-прагматичния подход демонстрира Пеевски. Но дали е най-правилния също може да се спори. Защото има въпроси, които не търпят отлагане, а заради политическия ъгъл и момент ще се отложат! И той, и Борисов няма да искат да влязат в него, а разговорът оттук нататък трябва да бъде как ще вържем приходите! Стигмата е „ние не пипаме данъците"! Защо, да не би да сме се родили с тези данъци? Иначе сме много отворени за геополитически лакардии, но забравяме една много важна китайска поговорка за котката, че важното е дали лови мишки, а не какъв цвят е!", категоричен бе Пламен Димитров.
Пазарът на труда.
„Внасяме работници от Непал! Ужас! Шофьори в София от Узбекистан, той не знае на кой свят е!", продължи Беновска. Пламен Димитров отвърна, че наистина навлизат хора от тези региони, които запълват някои дупки на пазара на труда в България. Водещата изрази мнение, че много от по-младите българи на пазара на труда имат нереалистично високи изисквания за заплати. Пламен Димитров отвърна, че много от младите хора искат да живеят сега и веднага. Нагласата, че не е важно какво давам, а какво получавам, е доста доминираща! Уменията и знанията вече не се ценят толкова много!
„Но не ставате ли излишни? Аз синдикатите ви схващам като морален стожер на обществото!", продължи Беновска. Пламен Димитров отвърна, че ценностите са разбъркани до голяма степен. Той продължи, че българинът по природа е индивидуалист, но това много се е умножило и всеки си мисли, че сам ще се оправи бързо. От тази гледна точка страдат и синдикалните ценности. „Всичко това води и до психически проблеми сред младите хора. Гледах наскоро подкаст с шефката на софийската психиатрия, много интересни неща каза и втрещяващи, за това какво е менталното здраве на българина! Ние живеем отгоре-отгоре, но като бръкнеш под повърхността, нещата са страшни! Да не говорим за хазартни зависимости, нещата са страшни!", категоричен бе президентът на КНСБ.
Кога ще са готови предложенията на КНСБ за бюджет 2026?
„Кога ще бъде готова черновата ви за проектобюджет за 2026?", попита Беновска. Пламен Димитров отговори, че работят по въпроса и имат някои виждания. Според него обаче е много важно да се отвори разговора за данъците. Например за целеви стъпки, като въвеждане на необлагаем минимум, увеличение на средствата за работещи семейства с деца. От друга страна трябва да се вземат допълнителни данъци от тези, които не са обложени. Като облагане на свръхпечалбите на банковия сектор. „Банковия сектор, финансовия, хазартния бизнес, там е необложеното! А ние правим сега едни лакърдии, че ще борим сивата икономика! Как я борим, 35 години я борим, и с плоския данък щяхме да я борим! Е, изборихме я!", заяви президентът на КНСБ.
Пламен Димитров продължи, че през втората половина на октомври КНСБ ще са готови с предложенията си. Най-вече за бизнеси и печалби, които не са обложени. След 20-и октомври ще има срещи с всички парламентарни групи.
Президентът на КНСБ продължи, че в някои сектори има спешна нужда от мерки, например в здравеопазване. Също в обществените медии! Беновска отвърна: „Какви обществени медии? Била съм и директор на телевизията, такова деморализиране има в медиите. Второ, когато отказах на Нова телевизия да стана техния американски посланик, 78 пола, те ми викат - губиш пара, известност! Дойдох в студиото, казах им, че вече нямаме телевизия, само радио. И те започнаха - дай едни пари, дай едни пари! Викам - няма пари! Седнахме, сметнахме, повечето хора вече гледат интернет! Така че лекичко с националните медии, аз знам от мазето до тавана колко души не работят, а взимат заплата!".
Предстоящият секторен анализ на КЗК за пазара на хранителни продукти. Сигнала за КНСБ за млякото и млечните продукти.
Пламен Димитров заяви, че КЗК правят секторен анализ на хранителните продукти със специфичния фокус върху сигнала на КНСБ за млечните продукти. КЗК ще осветлят как се ценообразува, има ли елементи на господстващо положение. Водещата попита какво ще се случи, ако го установят. Президентът на КНСБ отвърна, че КЗК могат да наложат санкции, законът така казва! Тези санкции могат да бъдат 10% от оборота, което не е малко. Така завърши разговорът между Пламен Димитров и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, Канал 3 и по "Радио К2" на 11-ти октомври 2025 година.
