02-11-2024 | 15:10 ч.
Александър Андреев: Главният прокурор Сарафов да се самосезира за гласовете на “Величие”!
гл.ас. и д/р по право Александър Андреев, ескпреседател на ЦИК, пред Илиана Беновска в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2 и Канал 3 на 2.11.2024
гл.ас. и д/р по право Александър Андреев, ескпреседател на ЦИК, пред Илиана Беновска в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2 и Канал 3 на 2.11.2024
Честни ли са били изборите? Казусът „Величие"!
„Днес е 2.11.2024, няма и една седмица от изборите за 51 НС. Казусът „Величие" остава като една снежна топка, която лавинообразно нараства, но май няма реакции! Единствено президентът, в едно условно обръщение, в което не споменава имена и факти, пита нас, гражданите, и аз питам, дали ще приемем демокрацията да бъде изнасилвана и манипулирана!? Аз лично отговарям, няма какво да ме пита мен президентът, аз ще го питам него какво прави той в тази далавера, сглобка или каквито и там модерни понятия се появиха в нашия живот! Имаме връзка с Александър Андреев, който беше председател на ЦИК, да коментираме казуса. Здравейте! 3,999 в период! Кога сме броили така резултатите от изборите?", попита Беновска. Андреев отвърна, че никога досега не сме ги броили в такива хилядни след запетайката, доколкото бариерата от 4% винаги е била определяна на основата на абсолютно число, което всяка политическа сила е достигала, за да прескочи бариерата и да влезе в парламента. В случая това се прави, за да се обясни защо не влиза „Величие" в парламента, тоест какво им липсва, за да стигнат до тази бариера. А това са 21 гласа!
„Преди да коментираме конкретно и да Ви задам няколко въпроса за законовите компетенции на ЦИК, на РИК и СИК и как трябва да се върши тази работа, сега ще пусна две клипчета от БНТ, те имат повече възможности, размърдаха се и се разровиха и показаха няколко случая! Нека да ги видим заедно!", продължи водещата и пусна два клипа на БНТ, които показват разследвания за изборни нарушения:
Водещ: След обявяването на крайните резултати е ясно, 21 гласа не достигат на Величие за влизане в парламента. Да, но поне 28 от гласовете за Величие са разпределени за други формации. Това установи наша проверка, като сравнихме броенето пред камери и сравнение с протоколите там. Милена, къде отидоха тези гласове и има ли подобна грешка, такава, каквато се прави с Величие, не знаем дали е нарочна или не, и с други партии?
Милена Кирова: Възможно е да има. Иначе част от гласовете за „Величие са един ред по-надолу или по-нагоре в таблицата с резултати. Докато разглеждахме на случаен принпиц видеонаблюдение на броенето забелязахме разминаване между изброените пред камера гласове и вписаните в протокола. Това не са загубени гласове, просто са отишли за някой друг. Така „Социалистическа партия Български път" и „Булгари" получават гласове на Величие в Пловдив град, Пловдив област, Русе и София. И тук възниква въпроса грешка от умора на комисии или целенасочена промяна на резултата. Но дори да е грешка на СИК, следва проверка на протоколите на СИК в РИК. А нашата проверка показа, че между протоколите на избраните от нас СИК и РИК промяна няма. Тук казусът не е само „Величие", а цялостно отчитане на резултатите от изборите. Къде ли другаде ръката е трепнала и разместила реда и коя ли още партия е загубила гласове?
3,999, звучи като незадоволителна оценка в училище, цената на промоция в магазина или трус по Рихтер. Този трус удари една партия, но можеше да бъде всяка друга. След като са натрупали бюлетини с номера е време купчината с гласове за „Величие" да бъде преброена.
„Номер 4 са общо 9. Тук ще пишеш 102 два броя и от тези 9 ще се извадят 2 броя и стават 7 без преференция"
В протокола и на СИК, и на РИК в тази секция в Пловдив деветте гласа за „Величие" плюс преференциите са записани за „Социалистическа партия Български път". Иначе казано на горния ред в таблицата. И в Пловдив област броят, първо хартиените.
„Четвърти номер с преференция 101 - 3, 113 - 1! Без остават 3 и общ брой 6"
Откриваме тези 6 гласа за „Величие" този път вписани в графата на Булгари. Дори тук преференциите са пренесени. И в Русе броят усилено и спорно.
„Тези всичките ли са четворки? Да! Дай ги тук!"
Хартиеният вот е готов и отчетен.
„Четвърти номер са 6, преференции има за 108, две преференции. Две на 108 и 4 без преференции"
Добавят и машинния вот.
„Четвърти номер са 2"
А ние се питаме къде са осемте гласа на „Величие?" Ами отново в графата на „Булгари". В София намираме същото разминаване между видеоброене и резултат в протокола.
„Четири имаме 5 с 3 преференции"
Няколко секции и гласове в грешна графа. Както в протоколите на СИК, така и после в РИК. И резултатът е 3,999, или 21 недостигащи гласа!
Водещ: След като видяхме това следва логичния въпрос дали има някаква реакция от ЦИК?
Милена Кирова: Потърсихме такава реакция от ЦИК. Те казаха, че първо трябва да се запознаят с конкретните казуси. Те поискаха номерата на секциите, сигурно ще гледат като нас видеото. Иначе на заседание днес ЦИК реши да поиска от Информационно обслужване информация за видеонаблюдението при преброяването на бюлетините в секциите, както и детайлна информация за това колко, къде са били камерите, къде не е имало връзка с интернет. Ще видим обаче какво ще покаже анализа и след колко време ще бъде готов този анализ, защото понякога се бави с месеци. А понякога това е критично важно!
Водещ: Видеонаблюдението, което провеждат нашите екипи, показва още озадачаващи действия на членове на СИК. В една секция в Гърмен има разминаване между записа и протокола, което засяга няколко партии. В един от записите от Русе се разбира, че са изхвърлени бюлетини от машината, което е абсолютно забранено!
Альоша Шаламанов: В една от секциите в Гърмен по време на броенето присъства човек, когото наричат Краси. Такова име в протокола като наблюдател не е вписано!
„261, изброихме ги! Да мине 300! На Краси му трябват 300! Не ща 250! Искам 300-350! 50 на вас давам, искам 300!"
Броенето продължава и от камерите става ясно, че една от партиите не е доволна от броя на гласоподавателите, на нея са и нужни над 300 гласа!
„262, и хартиени има! Това осмицата ли е?"
За номер 8 има 5 машинни бюлетини. Комисията започва да опакова. Видеонаблюдението е спряно преди попълването на протокола. А в него се вижда, че за партия номер 8 на хартия са отбелязани 362, а не 262, както се чува в записа от видеото. Откриваме и още несъответствия между запис и протокол.
„Партия 13 без преференция 4 и партия 13, преференция 113 - един брой. Партия 12 - 6 без преференции"
Отъкде идват разминаванията от записа така и не се разбира. В РИК Благоевград няма сигнал за проблем в секцията в Гърмен и не могат да разпоредят повторно броене на гласовете. В една от секциите в Русе машината печатала бюлетини само с преференция, без номер на партия. А комисията се чуди как да впише в протокола тези бюлетини.
„Ма едни ей такива много изхвърлихме. На машина колко са ти? 83"
В протокола са записани 77, като част от проблемните са записани в графата „не подкрепям никого", за да излезе бройката. В Монтанско, заради сгрешен протокол, комисията в Медковец предала последна.
Говорител на РИК Монтана: Бяха попълнили на мястото на машинното гласуване хартия, а на мястото на хартията машина. Комисията броила общо!
Комисията била повикана да си поправи протокола. Област Монтана е сред последните, които предадоха протоколите в ЦИК.
Андреев коментира: „Видяхме, че има нарушения, които от една страна представляват сериозно нарушение на изборния процес от гледна точка на това какви трябва да бъдат действията на СИК! От друга страна не може да скрием факта, че при тези данни и видеозаписи има място, при което прокуратурата да се сезира, защото има достатъчно данни за извършено престъпление от гледна точка на това, че са изхвърлени бюлетини, което нарушава изборно право на избиратели! По отношение на това разместване, което е направено, то е трябвало да бъде установено още в РИК, където е възможно да бъдат отворени чувалите и да бъдат броени бюлетините отново, когато има съществено разминаване в данните. Оттук нататък, тъй като имаме решение на ЦИК, с което са обявени резултатите не само, но и са обявени избраните народни представители, оттук нататък остана само сезиране на Конституционния съд, предвиден в изборния кодекс и в Конституцията и той да се произнесе по законосъобразността в тези секции на проведените избори!".
„Аз няколко пъти се опитах да се свържа с Борислав Сарафов, и.ф. главен прокурор и който се кандидатира за главен прокурор, преди време с него активно общувахме покрай аферата Костинброд и добре се познаваме. Той не отговори на моите призиви да се самосезира. Предполагам, че сега вече, когато го говорим и в ефир, ще си помръдне машината и ще го направи. Благодаря Ви за това, че го напомнихте. Но деликатно ли подминавате ролята на ЦИК? Нейкова и Матева казаха, че нямали правомощия, виждали, че има нарушения, но по закон не могат да направят нищо! Така ли е?", попита Беновска.
Андреев отвърна, че това не е така, защото след повторното въвеждане на протоколите на СИК в ЦИК се прави анализ на несъответствията. Ако този анализ показва, че има несъответствия при отбелязването на броя на бюлетините, на база на този анализ могат да бъдат направени поправки. Ако данните показват, че има разминаване, това може да бъде поправено.
„Конкретно кажете какво е трябвало да направи ЦИК, преди да обяви окончателните резултати и имената на депутатите?", попита водещата. Събеседникът ѝ обясни, че след пристигането на протоколите от СИК, те се въвеждат повторно в ЦИК, така че да се види дали не е допусната грешка при попълването на данните в Районните избирателни комисии.
„Това означава да сравнят данните от СИК с тези от РИК. Тогава къде са спали ЦИК? Има ли канапета за спане, питам метафорично!", попита Беновска. Андреев отвърна, че този въпрос трябва да бъде отправен към ЦИК. Той продължи: „Преди обявяването на окончателните резултати се прави анализ на несъответствията, защото, когато има несъответствия между въведеното в РИК и въведеното в ЦИК, тогава членовете на ЦИК анализират тези грешки и там, където те са допуснати с оглед въвеждането, приплъзвания или има данни, че наистина се е получило несъответствие, те да бъдат анализирани и да се установи дали могат да бъдат поправени и какви действия да бъдат предприети. На основата на този анализ и повторното въвеждане вече ЦИК одобрява въведените данни, окончателните резултати и на основа на това приема своите решения за обявяването на окончателните резултати!".
Водещата попита какво следва оттук нататък, след като ЦИК не са направили това нещо. Александър Андреев отвърна, че след обявяването на окончателните резултати има 7 дневен срок за обжалване. Законът позволява да бъде сезиран президента на републиката, МС, 1/5 от народните представители, ВКС, ВАС и главния прокурор. Тези органи могат да припознаят жалбата на съответната политическа сила и жалбата да се внесе за разглеждане от Конституционния съд.
„Но само главният прокурор може да се самосезира, останалите само могат да гледат! Очаквам президентът да се качи на балкона на 51 НС и с усмивка да гледа конституирането му! Може дори да произнесе тържествено слово!", продължи Беновска. Андреев отвърна, че наистина сме наблюдавали неприемливо поведение от страна на доста членове на секционните комисии. „Тоест имаме данни от видеонаблюдението, че тези избори носят в себе си първоначално нарушаване на закона! Води след себе си след всички тези допуснати грешки и действия на СИК-овете до възможността тези избори да бъдат касирани от гледна точка на неправилното отбелязване на гласовете на някои политически сили! И при едно повторно преброяване на чувалите може да се окаже, че резултатите са доста по-различни от обявените! Видно е, че при едно такова приплъзване се губят точно тези гласове на „Величие", сигурно и други партии са загубили гласове. От репортажа на БНТ се вижда, че изхвърлените гласове са за някоя политическа сила и това може да доведе до промяна на резултата в съответната секция или в района!", категоричен бе Андреев.
Как може да се сезира Конституционния съд и може ли да се стигне до повторно броене на бюлетините?
„Но въпросът е следният - кучетата си лаят, керванът си върви! Започва да текат срокове, безучастни 48 народни представители, които няма да сезират КС. От МС не очаквам и не съветвам Главчев да се намесва, защото ще си изкара боя. ВАС и ВКС нямат никакви правомощия по тази тема! И какво? И „Величие" си остава навън, всички виждаме какво се случва и какво?", попита водещата. Събеседникът ѝ отвърна, че не може да говорим за признаване, защото дори и една политическа сила да признае, че изборите са протекли по определен начин, това не съответства на другия въпрос, че тези избиратели, които са отишли и са гласували, техният глас къде е отишъл. Същественият въпрос е за правото на българския избирател да гласува за определена политическа сила, която да го представлява в НС и да защитава интересите му. Той продължи: „Аз лично считам, че всяка една от тези институции, ако така, както беше заявено и от МС, и от останалите институции, че едва ли не изборите са минали много добре и координацията е била много добра, при тези данни, които виждаме има основание да припознаят която и да било жалба и да допуснат разглежадне в КС, така че самият КС да потвърди дали е имало нарушения, дали в определени секции е имало неотчитане на гласове, което да е довело до промяна в разпределението на действителните гласове и влизането на дадена сила в НС! За да може обществото да има доверие в институциите, всяка една от посочените в чл. 150, ал. 1 от Конституцията би трябвало да поеме този ангажимент и да приеме жалбата и да я внесе в Конституционния съд, така че да имаме произнасяне по наведените доводи за незаконосъобразност! Защото имаме много ниско доверие, а това видеонаблюдение, което посочва, че Краси, извинявам се, че цитирам имена, някой си и отишъл или как едни бюлетини са изхвърлени - всичко това води до липса на доверие в работата на институциите и изборния процес! При тези обстоятелства би следвало всяка една от институциите, посочени в Конституцията, да приеме това предизвикателство и да внесе жалбата и вече КС да се произнесе!".
„Благодаря Ви много за този анализ, който прегледа цялата ситуация от всички страни. Ще продължаваме да държим връзка. И аз, като Вас, ще следя дали народните представители в 51 НС ще влязат с честни очи и смели сърца в това НС, или просто ще си замълчат! Или ще стане както казваше Гиньо Ганев - бития бит, другата дума е нецензурна!", заяви Беновска. Събеседникът ѝ отвърна: „Това вече е морален въпрос към всеки един народен представител как ще влезе в НС и кълнейки се в Конституцията какво ще мисли! Въпросът е, че остава едно лошо чувство, един лош вкус от гледна точка на това какво се случва и дали ще има някакво развитие и подобряване на нещата! Защото очакваме един сериозен анализ на изборите, който да бъде внесен в НС и това НС да каже в крайна сметка тези недъзи на изборната система как ще бъдат поправени и какви предложения ще направят!". Така завърши разговорът между Александър Андреев и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, Канал 3 и по "Радио К2" на 2-ри ноември 2024 година.
