06-04-2023 | 13:39 ч.
Беновска-Стефан Янев: За България-с национална отговорност? Янев: Без Тик-ток послания!
Беновска-Стефан Янев: За България-с национална отговорност? Янев: Без Тик-ток послания!
Стефан Янев, председател на ПП „Български възход" - Илиана Беновска „Беновска пита - Радио К2", 6.04.2023 г.
Илиана Беновска: Здравейте, генерал Янев!
Стефан Янев: Здравейте!
Илиана Беновска: Първо да Ви поздравя за успеха!
Стефан Янев: Благодаря!
Илиана Беновска: Както подчертахте- сами се явихте, с кратка история и постигнахте резултат, даже, по-висок от този на други традиционни политици, да не споменавам имената им! Дотук с поздравите.
Има един възлов въпрос: Ще продължите ли да поддържате този, ако позволите тези определения - „академичен тон на национално отговорен политик в българската политика"? Или ще се изкушите и Вие, като „нюуейв-а" в политиката да пускате „лафчета", да правите постове, разни събития, да се доближите, извинете за сравнението, до Тик-ток стила? Това е първото и най-важното.
И второто: Ще имате ли политическата зрялост да бъдете и коректив на тези, които ще бъдат „действащи на сцената", било в НС, било в МС? Още повече и в позицията на два пъти министър-председател, макар и служебен! За да може да изкристализира визионерството в политиката, нещо, което тотално липсва!
Стефан Янев: Благодаря за въпросите! На първо място за стила в политиката. Нашият анализ, включително и част от мотивационната ни, начална, да го кажем, платформа, когато със съмишленици започнахме изграждането на ПП „Български възход", беше базиран на този стил на политическо говорене и политическа практика, които виждаме в последните две години. Стил на конфронтация, стил на втвърдяване на посланията, граничещи с популизъм! Без предлагане на решения от гледна точка на чисто българския дневен ред! Част от този стил е и налагането на мисловни парадигми и начини на изразяване, които визират по-скоро геополитически проблеми, отколкото да касаят проблемите на България, дневния ред на българските граждани и на българския бизнес.
Този конфронтационен тон в политическото говорене и практика в последните две години, виждаме ги като резултат в пети поредни избори, които още, както се казва, не е изсъхнало мастилото на ЦИК и в нашето публично говорене ние си задаваме въпроса - ами новите потенциални коалиции дали са възможни и дали ще бъдат устойчиви? Алтернативата, която предлагаме ние, стилът на диалог, стилът на конструктивизъм, е алтернатива на всичко това, преживяно до момента! Ние си плащаме цената за това. Но мисля, че ще продължим в същия стил, без да навлизаме в стила „тик-ток", явен популизъм, явно търсене на емоции! Защото емоциите са ни довели до ситуацията, в която сме. Емоциите са ни довели до ситуацията, когато още преди тази кампания да започне, още през януари-февруари в публичното говорене започна налагането на тезата и то теза, налагана и от политици, че тези пети избори няма да са последни и ще се готвим и за шести в рамките на тази година, 2023 г.! И аз питам - на кого е необходимо това? На кого е необходимо партийното его да превишава необходимостта от предсказуемост, от стабилност в държавата и възможност държавата България да се развива и да върви напред? Ние като че ли се въртим в един затворен политически кръг и не предлагаме решение. В този смисъл нашето поведение е устойчиво. Ще търсим и ще предлагаме решенията, защото знаем и можем! И пак ще повторя нещо, което съм казвал в тази кампания и в предишното си поведение в 48 НС - ние сме за диалог! Готови сме да разговаряме с всеки, с всяка една партия. Готови сме да чуем хората. Но когато опре до решение, тези решения никога няма да бъдат на всяка цена. Не сме в политиката, за да заемаме постове, а да даваме решения, предложения, конструктивизъм в нашия дневен ред и в бъдещето, което всички искаме да бъде по-добро!
От гледна точка на другия въпрос за коректива - това сме правили и ще продължим да правим! В ситуацията, в която сме в момента, извънпарламентарно представена партия, този въпрос с коректива ще бъде част от нашия дневен ред, сериозно застъпен по начин, по който се надявам, че може да бъде чут от другите партии.
В предизборната кампания направихме едно конструктивно предложение от гледна точка на това, че дълго време политическите партии в България не намират начин как да стигнат до диалога, до конструкция, която да позволи създаването на коалиция, която предполагаемо, по един прозрачен начин, посочващ отговорностите на партията, ще позволи създаването на правителство и мнозинство, ние подготвихме един документ, който най-общо го наричаме споразумение за разбирателство. Този документ не го публикувахме умишлено, тъй като не сме част от 49 НС, но всъщност е на разположение на всички партии, които искат да го ползват. Готови сме да го предоставим!
Илиана Беновска: Казахте преди малко, че ще работите „За България и За българите". Не мога да се въздържа да не Ви попитам за геополитиката, която определя и българската вътрешна политика.
Трябва ли България да излезе със свои позиции за това: Трябва ли Путин да бъде арестуван, ако се появи на наша територия, съгласно промъкващите се „позиви" за решения на Съда в Хага и американски тенденции?
Второ: Трябва ли да вземем отношение по ставащото една година преди президентските избори в САЩ, процесът, който евентуално ще се води срещу Доналд Тръмп, който очевидно ще се кандидатира пак?
Трето: Каква е Вашата оценка за присъединяването на Финландия към НАТО? И в този ракурс - позицията на Турция и предстоящите президентски избори в Турция?
И накрая: Трябва ли нашите политици да се произнесат, било на КСНС, било в НС по тези теми?
Стефан Янев: Благодаря! Геополитиката разбира се е важна от гледна точка на това, че трябва да сме в състояние да имаме точен анализ какво се случва около нас! За да бъдем в състояние да формулираме нашите решения, които са съотносими с промените в геополитическата среда и съответно да отстояваме там, където участваме в международни договори, където България е страна. В частност това отговаря и на въпроса за Международния съд и трябва ли, или не трябва България да има собствено поведение по отношение на потенциално арестуване на президента Путин. България, приемайки своите ангажименти към международните организации, към които е поела и подписала споразумения, разбира се, че трябва да ги изпълнява. В този смисъл има едно правило, че международните договори превишават българското законодателство по тежест и им се дава предимство. Но влизаме в една чисто политическа хипотеза. Защото кога ще настъпи ситуацията, в която Путин ще иска да пристигне в държава, която ще го арестува?
Илиана Беновска: Ако някой го покани!
Стефан Янев: Да, и развиваме едни тези, които са несъществени от гледна точка на българския дневен ред. Това дали България ще има отношение и ще декларира ясно какво би направила в тази хипотеза, е отговорност на правителството, отговорност на Парламента. Не бих искал да говоря от тяхно име. И от този смисъл бих искал да кажа пак следното, фокусирайки се върху външнополитически теми, върху геополитически теми, ние като че ли бягаме от българския дневен ред. Вместо да търсим решението тук и сега, ние се закачаме за такива теми и даваме включително и хляб на много български политически партии, които в последните години си развиват тезите и предизборните послания на базата на външни геополитически теми. Вместо да се фокусират върху решенията, които засягат българските граждани тук на територията на България!
По подобен начин бих коментирал и какво се случва в САЩ. Дали и как ще има процес срещу бившия президент Тръмп и потенциален кандидат на следващите избори догодина пак е тема, която като че ли не касае гражданите на Каспичан, на Русе и Силистра! Какво ще се случи на това политическо поле е важно от гледна точка на глобалното представяне на Америка във вида, в който я познаваме като демокрация, която дава някакъв дневен ред в световен мащаб. Но пак казвам, по-добре е да се фокусираме върху това какво се случва в България.
Дали Финландия променя баланса на силите с нейното участие в НАТО - не бих казал, от гледна точка на чисто военния потенциал и факта, че НАТО е военно-политическа организация с отбранителна цел на всички държави, които споделят тези ценности. От друга страна е въпросът, че Финландия граници пряко с Русия. И от противопоставянето, което върви в последните години, чисто политически и част от причината за войната в Украйна е именно разширяването на НАТО. Според Русия неспазването на договорките от преди 20-30 години, че НАТО не би трябвало да се разширява на изток, а в момента се получава точно това. И този тип противопоставяне променя геополитическата картина дотолкова, доколкото в резултат и на войната в Украйна, и на разширяването на НАТО, в резултат на различните, да го кажем елементи и знаци за задълбочаване на противоречията между запада и изтока в лицето на Русия и Китай, все още се задава въпроса дали се сближават Русия и Китай по определени позиции, говорят за това, че в света се случват едни геополитически процеси, които ще променят начина на баланса на силите и това, което познаваме като взаимодействие на международната общност в последните 70 години след Втората световна война.
Как ще изглежда новия геополитически ред, как ще изглежда света след 2-5-10 години е един открит въпрос, на който не можем да дадем точен отговор към момента. Но в същото време трябва да правим своя анализ, да се подготвяме за това, което предстои, пак от гледна точка на българските национални интереси, на българската сигурност, на възможността на българският бизнес да поддържа своите икономически връзки във всички посоки, така че България да бъде по пътя на развитието икономически и социално. Това е тънкостта, това е въпрос на много анализи и на намирането на правилните решения, които отчитат тези процеси. Въпрос на анализ и въпрос на действие!
