04-02-2023 | 21:23 ч.
Беновска: ГЕРБ, ПП, ДПС, Възраждане, БСП, ДБ, Български възход Bye, 48 НС! Hello, избори – ще ви се получи ли?
Беновска: ГЕРБ, ПП, ДПС, Възраждане, БСП, ДБ, Български възход Bye, 48 НС! Hello, избори – ще ви се получи ли?
Дебелата книга „История на България" затвори още 1 страница. Страницата на 48 НС - ГЕРБ, ПП, ДПС, „Възраждане", БСП, ДБ и „Български възход"... Те си тръгват. Както пее Рой Шайдър / Джо Гидеон в „Ах, този джаз!" - великия филм на Боб Фоси:
„Чао, чао, живот! Чао, чао, щастие! Здравей, самота..."
3 месеца 48 НС ни бяха „хвърлили в джаза"...
С тази песен от „Ах, този джаз!" се разделихме и с Кирчо, и Асeнчо след вота на недоверие и им поръчахме: Облечете си тениската на „Беновска пита", с която Тошко на Слави ви „бутна" от властта: HARVARD LAW, JUST KIDDING / просто се шегуваме - на български/ - тениските си облечете за „чао" от МС!
Предстоят избори за 49 НС на 2-ри април 2023-та... На кои ли от наличните в 48 НС - ГЕРБ, ПП, ДПС, Възраждане, БСП, ДБ и Български възход - ще им се получи?!
А ето, обаче, как те напуснаха 3-месечния си престои в 48 НС на 2 февруари 2023-та...
Започваме с лидера на ПП Български възход г/ор Стефан Янев - най-малката ПГ. Но с най-голямата реч по нашата класация.
Стефан Янев: Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми сънародници - за пети пореден път отиваме на избори! На предсрочни парламентарни избори! И това е показател за тоталния срив на политическата система у нас. Красноречиво доказателство за пълна липса на отговорност и разум у политическия елит. И това ме тревожи дълбоко!
В професионалната си кариера съм се клел с цената на живота си да браня отечеството. Но често в този Парламент това означаваше като медиатор за успокоявам опиянени от идеите си младежи, които си скачат дори на бой, без да мислят дали няма да счупят нещо.
Опитите на „Български възход" да внесе здрав разум, спокойствие и логика останаха неразбрани. Защото много от вас си мислят, че точно тяхната пръчка от снопа на Кубрат е по-здрава от всички останали. Видяхме, че това не е така, за пореден път!
Рядко взимах думата в последните месеци и неслучайно. Но в последния ден от този Парламент искам да споделя от тази трибуна разочарованието си. Беше изгубено безценно време в безсмислени караници за власт на всяка цена! Вместо да се начертае план как да преведем България през най-тежката криза на този век. И това е непростимо! Защото на прага ни все повече се разгаря военен конфликт, който е на път да ескалира до непредвидими граници. И колегите ми знаят много добре за какво говоря.
В опит за трупане на личен имидж през краткия живот на този Парламент, мнозина пропуснаха, че все повече българи тънат в мизерия. Как допуснахме да търсят децата си с дронове и вертолети, да научават за родителите си от криминалните хроники, в мирно време да сме изгубили повече животи, отколкото други народи по време на война? Търпението ни свърши! Цялата тази политическа безидейност разбива България и унищожава народа ни. А от България зависи много, ако е стабилна, ако успее да балансира интересите си правилно. И всички, които ни вкарват в тази спирала от нескончаеми избори, знаят това!
Сега повече от всякога ни е нужно да си спомним думите на Стамболов :Твърд курс по националния въпрос и стабилна външна политика! А за това трябват истински мъже! Готови да дадат живота си за родината. Не просто да се научат как да гладят ризите си за участие в сутрешните блокове!
Ако всички ние вярваме, че сме наследници на атинската демокрация, нека си припомним нейните основи: спазване на закона, придържане към етичните порядки, толерантност към различните гледни точки, взаимно доверие, чувство за принадлежност и отговорност, висок морал и доблест! Това, което ни е завещал Перикъл! Той казва, че: държавата е полезна за всичките си граждани, само ако е здраво стъпила на двата си крака. В нашия случай - сигурност, стабилност и солидарност!
Какво разбрахме и какво постигнахме ние, като скромни политици, които едва ли ще останат в историята? Пет избора за Парламент в рамките на две години. Внушения, че ще има и шести избор тази година, заедно с местния вот. Нерешени проблеми, които засяга живота на хората тук и сега. Безвластие. Страната ни не само не е стъпила на двата си крака, а се движи на служебен автопилот, който не може да осигури ясна посока и дълъг хоризонт на развитие. Чувството на много хора, включително във властта, че са над закона. Чувството на много хора, жертва на различен вид престъпление, че законът не е на тяхната страна. Тотален срив на доверие в политическата класа. Все по-ниска избирателна активност. За интересите на какво мнозинство говорим, когато мнозинството от народа не е представено тук в Парламента?
Партиите в този Парламент отказаха да направят правителство от страх и егоизъм! Предизборната борба не стихна нито за миг и в пленарната зала. Кому е нужен Парламент, ако той не е в състояние да излъчи управление? Кому са нужни партии, ако те не са в състояние да правят единственото нещо, за което съществуват? Представяте ли си, ако в една болница различните лекари откажат да работят заедно, ако анестезиологът откаже да работи с хирурга?! България е в политическа криза и ако не искаме да я видим безпомощна на легло в реанимацията, трябва да намерим бързи, професионални и отговорни решения! За тях ще се иска смелост, труд и саможертви!
От утре всяка партия в предизборната надпревара ще се чуди как да задържи и разшири електората си за сметка на другите партии. Но никоя партия няма да стане по-привлекателна и полезна за хората, само защото отказва да си сътрудничи с другите. Избирателите остават у дома си в изборния ден, не защото са разочаровани от партията, за която са гласували, а защото са разочаровани от цялата политическа класа, която се е отдалечила от тях и техните нужди, очаквания и надежди. Нека не говорим за грандиозни планове за бъдещето или екзотични планове за промяна на общественото устройство, а да помислим как да направим нужните малки, но работещи стъпки в рамките на реалността, каквато е тук и сега! Животът е днес и нямаме право да пилеем времето на хората!
Бях убеден, че в този Парламент е възможен диалог, който да излъчи антикризисен екип, коалиция по национални приоритети, експертен кабинет или както и да го наречем - някакъв съюз на здравия разум! Не се получи по очевидни причини. Което обаче не оправдава политическата безотговорност и тясно партийното гонене на лични интереси. Ако разширим мащаба си на мислене и вложим малко повече мъдрост, смиреност и готовност за сътрудничество, ще знаем какво да направим в следващия Парламент.
Ситуацията е трудна. Много хора са изплашени от непредвидимостта на „новото нормално", но аз знам, че има решение на тази логическа задача. Апелирам към всеки истински българин днес да обърнем пирамидата, за да се подреди държавата и да започнем да живеем правилно! Не може просто да говорим за ЕС без да говорим за християнски ценности! Не може да говорим за национална сигурност без да споменем всеки един аспект от обществения живот : отбрана, вътрешна и външна политика, енергетика, здравеопазване и селско стопанство, икономика, екология, наука и образование, полезните ни изкопаеми, миграцията! Няма как да говорим денонощно за съдебна реформа и корупция и нито дума за нашата неспособност да се самоорганизираме. Невъзможно е да се борим с демографския срив и едновременно с това да недовиждаме как зли сили рушат традиционното българско семейство! Да искаме здрава нация, а да плащаме на лекарите за болести, вместо за превенция! Да твърдим, че се опитваме да съставим кабинет, докато никой с никого не говори сериозно!
Живеем във времена, когато на карта е заложено практически всичко, за което в славни битки са умирали дедите ни! И нито един от присъстващите в тази зала няма право да се подиграва с тази памет! Апелирам всички смели, истински българи, които разбират думите ми със сърцето си, да намерят сили и да се съберат под знамената! За да може, когато отново се видим тук след два месеца, да сме дошли заради Майка България! Да сме представители не на различни партии, а да сме представители на един народ! Нека затворим тази страница на парламентарната история, да пресечем всички опити за накърняване достойнството на българския народ, да се върнем след изборите уморени, но и помъдрели, за да прогледнем за реалните заплахи, които няма да ни чакат повече! Да живее България!
А сега, речите на дамите в политиката. Десислава Атанасова, ГЕРБ:
Десислава Атанасова, ГЕРБ: В началото на 48-ото Народно събрание, парламентарната група на ГЕРБ - СДС пое ангажимент да положи всички усилия, за да може България да има редовно правителство и работещ парламент.
Със своите 67 народни представители, беше готова да поеме отговорност, която многократно надхвърляше мандата даден ни от българските избиратели.
С пълното съзнание, че поемаме огромен риск за тяснопартийния си интерес, ние последователно подадохме ръка на нашите основни политически опоненти и предложихме структура и състав на Министерски съвет без участие на партийни фигури. Бяхме готови да водим сериозни преговори, при които да приемем не малка част от програмните намерения на партии, чиито възгледи не споделяме срещу подкрепа за редовен кабинет. Предложихме различни формули, около които да се обединят максимално широк кръг формации - от правителство на националното съгласие с участие на политически фигури, през програмно правителство до експертно правителство с ограничен мандат на действие. Бяхме готови да направим всичко това, за да може България да има редовно, антикризисно и проевропейско управление. Това наше намерение, срещна нерешителност, клишета и декларативно желание за обща работа от част от формациите в този парламент. Благодарим за проявената смелост отстрана на ДПС и Български възход, които бяха готови да дадат шанс на предложеното от нас експертно правителство! Не е тайна, че разчитахме на подкрепа най-вече отстрана на Демократична България, чиято роля в този парламент можеше да бъде ключова за разрешаването на политическата криза. Пред колегите от Демократична България имаше много ясен избор - да работят заедно с ГЕРБ - СДС и да изпълнят част от програмните си намерения или да дадат още един мандат с неизвестна дължина на служебното правителство на президента Румен Радев. Те избраха второто и този избор независимо дали е взет съзнателно или несъзнателно вече е политически факт.
И днес, както в началото на този парламент, ние вярваме че политическата криза може да бъде решена с проява на политическа смелост, стриктно спазване на правилата на политиката и полагане на максимални усилия за възстановяване и поддържане на политическия диалог между основните политически опоненти. Убедени сме, че политическата криза нито може да бъде решена по удобен за партиите и техните лидери начин, нито може да бъде решена с ексцентричност и иновации, нито може да бъде решена с повтаряне на опорни точки и лозунги. Точно обратното - именно тези средства и липсата на политически капацитет са основната причина за безпътицата, в която се намира страната през последните две години...
Ето и речта на „бетониралата" се начело на БС Корнелия Нинова, която се готви за конгрес на БСП:
Корнелия Нинова, БСП: Изпращаме 48-ото Народно събрание, което не можа да изпълни най-важната си задача - да излъчи редовно правителство и да сложи край на политическата криза. Да даде стабилност и перспектива за развитието на България, спокойствие и сигурност на българските граждани. И затова има причини. Може би трябва сериозно да ги анализираме, да видим грешките, които допуснахме, за да не ги правим повече. Защото в следващото 49-то Народно събрание най-голямото предизвикателство отново ще бъде да гарантираме парламентарната република, да излъчим редовно правителство и да дадем хоризонт за развитие на България.
Вторият проблем, който ни противопостави - той е донякъде обективен и донякъде субективен - липса на единно мнозинство. Така ни излъчи българският народ. Но това доведе до всякакви коалиции, до ситуационни решения. Ако видите колко шарени гласувания имаме на несъвместими идеологически и програмни политически субекти, сигурно ще се изненадате. Това е нестабилност, уважаеми дами и господа народни представители. Това е липса на предвидимост какво ще се случи утре с някой важен закон. И това роди спекулации според това кой е по-креслив и по-високо говори. Напоследък се оформя отново една разделителна линия - добрите срещу лошите, статуквото срещу промяната. Обръщам ви внимание, че всички в тази зала са статукво. Защото думата "статукво" означава настоящето, съществуващото състояние на нещата. Ето това е настоящето. Не може да си управлявал, да си бил в опозиция, да си бил в два парламента и отново да казваш "ние сме нови и добри, а всички други са лоши". Стига с тези разделителни линии, има можещи, има знаещи, има хора, които искат да решават проблемите на страната и народа и такива, които само говорят за това, но използват ситуацията за лични цели и партийно облагодетелстване.
Остават ни два месеца кампания - това е и малко, и много време. То е малко за онези, които още не са узрели до държавническото мислене, че сме изправени пред пропаст и парламентарната република е в опасност. Ако продължаваме по същия начин ще паднем в нея като държава, не като отделни политически партии.
„Жажданият" от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за партньор в управлението Христо Иванова пък заяви:
Христо Иванов: Ако в следващия парламент извършим конституционна реформа на прокуратурата, за която много политически сили декларират подкрепа, много други от големите национални задачи, включително намирането на изход от политическата криза ще станат по-леки за решаване. Умерен оптимист съм за това.
Това, че "Демократична България" сме добронамерени, не мислете че ще бъдем нечий параван и да си затваряме очите за безпринципни компромиси.
Намираме се в момент, в който парламентарната република е суспендирана, поставена е на трупчета.
Днес имаме квази президентски режим. И това не е моментен куриоз, а говори за сериозно заболяване на политическата система.
Ние ще съумеем да рестартираме парламентарната демокрация когато не някой вземе цялата власт, а когато, приемайки различията помежду си, започнем да следваме големите национални задачи.
А новият председател на ДПС Мустафа Карадайъ е отличен ученик на създателя на ДПС Ахмед Доган:
Мустафа Карадайъ, ДПС: Такава криза най-новата ни история не помни. В същото време можем да погледнем на тази криза с надеждата, че в този исторически момент получаваме най-мъдрите уроци. Важно е да извлечем правилните поуки от тези уроци. Важно е да направим правилния избор напред по пътя. Важно е да съумеем да трансформираме кризите в нови възможности за развитие в положителна посока.
Добре е всеки да си даде сметка, че хората не искаха избори, те искаха час по-скоро да се решат най-важните им проблеми.
Това беше първостепенна задача на 48-ото Народно събрание и днес трябва да признаем, че то не успя!
Не успя по няколко причини, най-важната от които е липсата на диалог. Да, оказа се, че голяма част от политиците, повлечени от собствените си партийни егоистични цели, са изгорили мостовете към останалите политически сили и са загубили способността да водят диалог.
Чрез смирение и уважение към всички, включително към опонентите си, политическите сили можеха да постигнат успех. Президентът на републиката положи усилия в тази посока и ние оценяваме положително неговото решение да даде достатъчно време политическите сили да намерят път едни към други, да създадат мостовете за диалог и да стигнат до решаването на проблемите на хората.
Обръщам се и към всички политици да бъдат отговорни. Нека чрез диалог, с аргументи, програми и политики да градим общото ни бъдеще.
ПП, се изсилиха, май... Ще видим на 2 април, 1 ден след Деня на лъжата... Андрей Гюров:
Андрей Гюров, ПП: Днес имаме една лоша и една добра новина.
Лошата е, че това беше парламентът на пропуснатите възможности. Добрата е, че най-сетне групите са ясни:
Едно стабилно мнозинство в тази зала казва "тук е така" и "това е най-доброто, което можем да имаме."
Но малцинството вътре и мнозинство отвън знае, че можем да живеем и по-добър живот, че вашето нормално, не е европейското нормално, че има бъдеще, в което успехът не зависи от това на кого си човек, здравето не зависи от това дали имаш връзки в болницата, училището възпитава таланти, а не послушници и справедливостта не е резултат от това кого Главният прокурор нарича "шефе" .
Това Народно събрание остана в опозиция на бъдещето. В един все по-дигитален свят, то ще остане като парламент на хартията. Ще се помни с промените в Изборния кодекс, под чието знаме се обедини „хартиената коалиция".
Работата на 48-ото Народно събрание започна с изменени в Изборния кодекс и това се превърна в неговото родилно петно. Тези промени станаха „символ" на този парламент - нарушения на правилника, на законите, на Конституцията, унищожаване на машинното гласуване, а всъщност узаконяване на изборни злоупотреби.
Намали ли обаче това Народно събрание неравенствата в обществото?
Продължи ли това Народно събрание съдебната реформа с въвеждането на механизъм за контрол на главния прокурор?
Направи ли това Народно събрание нещо в борбата с корупцията, прие ли готовия антикорупционен закон?
Големите промени, важните промени, бяха отложени с банални маневри в тази зала и в комисиите. Останаха за следващ парламент.
Ако, евентуално, има мнозинство, което желае да ги осъществи.
И сега най-голямата опасност е да бъдем превзети от гняв и отчаяние.
Опитват се да ни внушат, че тук е така, че нямаме шанс срещу превзетата държава, че това са техните правила.
НО НИЕ НЕ СМЕ СЪГЛАСНИ!
България заслужава повече
Може повече
Съдбата помага на смелите, а страхливите - отказва!
Време е за смелост!
/Audaces fortuna iuvat timidosque repellit - На смелите съдбата помага, страхливите ги отказва/
„Пирон забоде" и лидерът на „Възраждане" Костадин Костадинов:
Костадин Костадинов: В следващите два месеца всички политически сили както в парламента, така и извън него ще направят всичко по силите си, за да убеждават българските граждани в правотата на своите разбирания. А българските граждани ще са тези, които ще отсъждат кой е крив и кой е прав в българската политика.
Ние ще работим за това българските граждани да виждат истината, такава каквато е, а не каквато се представя много често през изкривените огледала на българските медии, забравяйки, че всъщност медията трябва да е посредник, а не създател на новини.
Два знакови успеха и два знакови неуспеха! Първият знаков успех - нека започнем с хубавото - е приетото единодушно решение на Народното събрание, с което се задължи правителството на Република България да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост в частта му за енергетиката.
Вторият успех на това Народно събрание е буквално преди минути - отново, нека да не кажем безпрецедентно, защото не е безпрецедентно, но много рядко срещано обединение около национален интерес и защитата на българската кауза в Македония, на историческата истина за Македония, на българите в Македония! Всички се обединихме, с един „въздържал се". Това също е добра новина, макар и в последните буквално работни часове на това Народно събрание.
Но наред с добрите новини, има и лоши. Знаков неуспех е за пореден път не случилата се съдебна реформа тук, саботирана, между другото, още по-знаково от онези, които са превърнали тази съдебна реформа в свое политическо знаме и символ-верую едва ли не. Защото в рамките на две поредни решаващи седмици, последните седмици от живота на това Народно събрание от двете формации, които най-много защитават съдебната реформа през годините и твърдят, че са последователни, а именно така наречената „Демократична България" и „Продължаваме Промяната", не бяха в пълен състав, за да осигурят кворума за собствените си предложения. Така че съдебната реформа, макар и да мина на първо четене, за пореден път не успя да бъде приета в цялост. Това е лоша новина.
Другият знаков неуспех на това Народно събрание - той е знаков по отношение на демокрацията като цяло, защото в началото на работата на този парламент ние от „Възраждане" направихме една контактна група, с която потърсихме мнението на всеки един от политическите лидери и от парламентарните групи в Народното събрание по отношение на тяхното виждане за българската финансова независимост и бъдещето на българската валута. Ние считахме и продължаваме да считаме, че трябва да се проведе референдум за запазване на българския лев. За съжаление, се оказахме единствените, които успяхме да защитим това предложение, но не беше прието от другите политически сили.
От тази гледна точка, когато парламентът изчерпа своята чуваемост и разбираемост, единственото нещо, което ни остава и което можем да направим, е да се обърнем към другия парламент, към народа, към хората по улиците. Затова от три седмици, след като видяхме, че няма да има такава подкрепа, хиляди доброволци, обикновени български граждани в страната и в чужбина събират подписи за референдум. Когато в парламента не става, големият парламент на улицата ще направи това, което е необходимо. Към този момент, само за първите три седмици са събрани 153 хиляди подписа! С тези темпове в оставащите 9 седмици, защото това е срокът - 12 седмици или три месеца, ние ще имаме събрани 600 хиляди подписа поне. Да не говорим, че минимумът, за да може този референдум да бъде задължителен, е 400 хиляди.
България се пробужда в момента и това е един от най-добрите моменти на политическата криза!
Дебелата книга „История на България" затвори още 1 страница. Страницата на 48 НС - ГЕРБ, ПП, ДПС, „Възраждане", БСП, ДБ и „Български възход"... Те си тръгват. Както пее Рой Шайдър / Джо Гидеон в „Ах, този джаз!" - великия филм на Боб Фоси:
„Чао, чао, живот! Чао, чао, щастие! Здравей, самота..."
3 месеца 48 НС ни бяха „хвърлили в джаза"...
ГЕРБ, ПП, ДПС, Възраждане, БСП, ДБ, Български възход
Bye, 48 НС! Hello, избори - ще ви се получи ли?
Аз съм Беновска. И питам.
