15-11-2011 | 21:15 ч.

Един по един си тръгват лидери – европейски, световни, наши. Безславно, обругавани, отричани, обидени, разочаровани, сърдити... Защо и на кого?

Един по един си тръгват лидери – европейски, световни, наши. Безславно, обругавани, отричани, обидени, разочаровани, сърдити... Защо и на кого?

 

Един по един си тръгват  лидери - европейски, световни, наши. Безславно, обругавани, отричани, обидени, разочаровани, сърдити... Защо и на кого?

 

Защото те не разбират, че светът и Европа радикално се променят, а очевидно те не са подготвени за промените. Защото те са от поколението, свикнало да живее в мир, спокойствие, охолство; безметежно и безпроблемно. Защото те са безидейни персони, които при първите трудности показват своята интелектуална немощ и политическа несъстоятелност. Защото те се изживяват като народни любимци и плейбои, като галантни кавалери, футболни и чалга фенове. Защото те са всичко друго, но не и хора, които могат да бъдат вестоносци на лоши новини, които могат да вършат черна работа, които могат да формулират непопулярни и трудни решения в тежки времена. Защото те не могат да дадат нови идеи - дори и когато ги приемаме за успешни, те се опиват от своите свръхамбиции и просто лежат на лаврите на поста си, а не на къртовския  труд и личните достойнства на истинския лидер. Защото те стават лидери поради стечение на обстоятелства и желание на определени среди, а не със собственикачества и усилия в конкуренция с други. Защото те обичат славата и популярността, но те не долюбват заплетените проблеми и ситуации, обричането на  сложни каузи. Те заемат мъченическата поза на неразбрани от народите герои, които си отиват несправедливо.

 

"Sic transit gloria mundi" ( от латински „Така преминава световната слава"). За всички тях - по света и у нас!

 

Такава е моята позиция! А вашата? Ще я чуя, ако ми се обадите на телефон 946 17 18. Аз съм Клара Маринова, а вие сте с Радио К2!