12-03-2022 | 22:54 ч.
Илиян Терзиев: На правителството КСБ дава 30 дни за индексация на строителните договори и 10 месеца за промени в ЗОП и ЗУТ
Илиян Терзиев: На правителството КСБ дава 30 дни за индексация на строителните договори и 10 месеца за промени в ЗОП и ЗУТ
инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, министър на образованието и науката, в „Беновска пита" във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и по Радио К2 на 93.9MHz на 12-ти март 2022 г., заяви позиции по следните теми:
Конференция „Строителството като индустрия на бъдещето - иновации и дигитализация".
„В петък направихте една огромна конференция „Строителството като индустрия на бъдещето - иновации и дигитализация". Бяхте поканили хора, които са отговорни да помогнат в този бранш. Кой дойде и кой какво каза?", попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че това е едно събитие, което се случва всяка година и това е бъдещето. Той обясни, че в строителния бранш в Европа тече процес на дигитализация и компютъризация на строителството. Следят се непрекъснато цените на строителните материали, в реално време се проектира и всичко това се поставя в една платформа. На самата конференция са присъствали Мария Габриел, Искра Михайлова, Йордан Караджов, Даниел Лорер, арх Здравко Здравков. „Но в Европа вече са по средата на азбуката, а ние сме в самото начало! Ако ние не го направим адекватно и навреме ще се случи така, както беше в началото на 90-те години в България. Ще дойдат големите фирми от Европа, но те ще дойдат като мениджмънт без нито един работник!". Водещата отбеляза, че всички печалби тогава ще отидат в чужбина. Събеседникът ѝ отговори: „Не мога да ви кажа, но ще дам пример - преди 25 години се направи едно летище в България, дойде една фирма, даде съответните банкови гаранции, което е щекотливия въпрос, и съответните аванси, наеха десетина петнайсет фирми. Накрая стойността на обекта, който беше изработен, дойде на половината цена, на която го изработиха българските фирми. Фирмата си взе парите, стана и си отиде и сега е една от най-големите на пазара в България!".
Искането на КСБ за индексация на договорите в строителството с публични възложители.
„Озаглавила съм нашия разговор „Може ли да се строи в криза?". Вие строите, КСБ, а кризата просто ви обезкървява!", попита Беновска. Илиян Терзиев отговори: „Хубав въпрос, но ще Ви кажа как г-жа Меркел реши кризата преди време в Германия. Извади едни пари, даде 150 милиарда на строителния бизнес и тогава направиха най-крупните техни строежи. В такава криза - колкото по-бързо строиш, толкова по-бързо ще реализираш неща, които впоследствие ще можеш да ползваш. Да, криза има, но това не би трябвало да спира строителството, макар че фактите показват, че то намалява с доста сериозен темп!".
„КСБ започнахте срещи с партиите в парламента. Целта е да се предостави информация за приоритетите на бранша с акцент върху необходимостта от адекватна индексация на договорите в строителството с публични инвеститори и необходимостта от законови промени. Вече сте говорили с ИТН и „Възраждане", как ще се развият разговорите и какъв резултат очаквате да постигнете?", попита Беновска. Терзиев отговори, че разговори са проведени и с МФ и МРРБ.
„След срещата ви вчера излезе събитие, че МРРБ разработва Стратегия за реформиране на строителния сектор. Това едно от поредните успокоителни действия ли е, или очаквате конкретен резултат? В съобщението пише - стратегическият документ обхваща няколко приоритетни области, електронното управление на инвестиционния процес, образование, умени, устойчиво строителство, иновации и научно-изследователска дейност. Гарантирането на информираност и активно участие на строителния бранш в правителствените планове за реформиране на строителството също са заложени в стратегическия документ! Вашето становище?", попита Беновска. Терзиев отговори, че това е част от програмата на Европа, която иска да дигитализира всички сектори. Ние също работим в тази посока. Той продължи: „Всеки има краткосрочни и дългосрочни програми. В момента най-краткосрочната програма пред правителството и бизнеса е как да се компенсират цените на строителните материали, цените на горива и електроенергия. Това е най-бързата краткосрочна програма. Ние в момента работим много близко с МФ, защото то трябва да тръгне оттам. През МРРБ, които трябва да го изпълняват, така че да се получи правдива компенсация, но това а краткосрочно. То трябва да се случи много бързо! А в дългосрочен план трябва да направим такъв механизъм, който да бъде постоянен и да действа така, че когато тръгнат цените нагоре, да има компенсация, а когато цените паднат, защото има и такива случаи, те да тръгнат надолу! Сиреч на всеки един етап всеки инвеститор и потребител да знае каква е реалната цена и да бъде сигурен, че получава правилния продукт!".
„Но как ще преодолеете, виждате, че се компенсират хотели, ресторанти, общини и детски заведения заради тока, но как ще преодолеете това драстично покачване на цените на строителните матераили? Вие искате спешна индексация на цените по договорите за строителство. Как ще стане това нещо във времето?", попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че преди около 15 дни КСБ са провели среща със Сдружението на общините в Република България. Станало е ясно, че на голяма част от обявените търгове не се явява нито един кандидат. Той обясни: „Има два подхода. Ако парите са тези, то трябва да го направиш по-малко, но като хората, или трябва да увеличиш парите. Друг вариант няма, няма как да стане!".
„Теорията е тази, но как ще стане на практика? Питам Ви, защото Вие сте човек, който гради, не разрушава. Къде е ролята на държавата като арбитър при тези катализирани от различни кризи процеси? Цените на строителството трябва да бъдат регулирани, овладяни!", попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че това може да стане при наличие на политическа воля и при строги правила при определяне на цените. Той продължи: „В момента пари има колкото искате. И тук задавам въпроса - дайте да поработим в публично-частното партньорство. Смятате ли, че няма хора, които да искат да изградят паркинг или пречиствателна станция? Има! Просто трябва да изградят правила в играта и когато застанем от двете страни на договора, всеки да си изпълнява частта, която засяга него! Държавата трябва да създаде правила и да си изпълнява условията, които са дадени".
„Вие предлагате промени в Закона за обществените поръчки и в Закона за устройство на територията. Но това не са ли едни процеси с дълъг инерционен момент, бавни?", продължи Беновска. Илиян Терзиев отговори, че това е така и точно затова казва, че има краткосрочни и дългосрочни цели. Краткосрочно трябва да има компенсации, а в дългосрочен план да се изгради работещ механизъм за всеки един етап от строителството.
Цените на имотите в България.
„Аз ту чета, че сме столицата с най-високите цени на имоти в Европа, ту че сме паднали на дъното, за няколко дни две напълно противоположни неща!", продължи Беновска. Илиян Терзиев отговори, че цените на имотите вълнуват доста хората и трябва да се отговори на този въпрос, защото предприемачите са част от строителния бизнес. Той обясни, че когато един предприемач е построил дадена сграда, за нея той трябва да вземе пари, с които да може да започне строежа на следващата сграда. Това е проблем за голяма част от предприемачите в момента, защото не знаят - дали да продадат сградата, да вземат парите и да ги инвестират отново, или да изчакат. Терзиев обясни: „Това е частен бизнес и всеки си преценява, защото има и нормални цени, има и цени, които са „на небето". Но това си е решение на всеки един предприемач. При нас борбата е да говорим с правителството как да се управляват обществените поръчки!". Той добави, че за миналата година има равенство между обществените поръчки и частния бизнес.
Илиян Терзиев заяви: „Знаете ли кой е първият човек в България, който е работил инженеринг? Уста Кольо Фичето! Защото той е казал - аз ще ти направя моста с толкова работници за толкова гроша, ако не - моята гаранция е да ми вземеш главата! И аз мога да Ви кажа - инженерингът е прекрасно нещо, стига да се прави правилно! Защото всичко това, което се работи в частния бизнес, е чист вид инженеринг. Купуваш земята, изпълняваш сградата и я продаваш. Ако си я направил добре - ще я продадеш!".
Подозренията в обществото за злоупотреби при обществените поръчки.
„Но вас, строителите, винаги ви подозират, че присвоявате нещо, надписвате. Особено лоша реклама беше това с инхауса за магистралите и изнасянето на 58 милиона в торби! Хората се увличат около тази новина и си казват - „остави го този Терзиев, сега тук ми говори разни работи, лъже!"!", продължи Беновска. Илиян Терзиев отговори, че този скандал наистина е неприятен, а истината рано или късно ще излезе наяве. Той продължи: „Преди години една евродепутатка каза, че крадем по 40%. Аз мога да Ви кажа, че ако това е така, мога да се подпиша, че 50% от хората ще вземат поръчката, ще кажат на този, на когото са обещали - чао! Ще вземат парите и повече няма да пипнат работа! Това са невъзможни неща - да дадеш 40%, да остане и за теб, че и да свършиш работа!".
Беновска отбеляза: „Но виждаме и доста некачествено строителство - и ремонти, и пътища!". Терзиев отговори: „Ще Ви кажа по този случай един анекдот. Един си направил сервиз и написал - ние ще изчукаме вашата кола бързо, качествено и евтино! Но трябва да си изберете само 2 от тези неща. Защото няма как да строим евтино, но да бъде качествено и бързо и така нататък! Вие говорите за обществени поръчки - става така, защото няма механизъм, който да каже, че това струва толкова и трябва да се направи по този начин. Когато кажете, че трябва ди произведа хляб за едно левче, но само брашното струва едно левче - тогава какво очаквате да получите! И Вие имате продукция и ако Ви кажат, че трябва да я направите 2 лева? Ами тогава няма как да си платите само за онази лампа! Нещата имат себестойност и трябва да остане да си платиш данъците, да платиш на хората, да ти остане нещо за развитие!".
Какви срокове дава КСБ за индексации на договорите с публични възложители и промените в ЗОП и ЗУТ?
„Надявате ли се, че това правителство ще направи нещо?", попита Беновска. Илиян Терзиев отговори: „Поне показват желание. Когато бяха временните правителства не се получаваха нещата, но сега работят, има желание. Допуснати сме във всички етапи по разговорите по дадени неща. Поне чуват какво искаме да направим!".
„Какъв срок си поставяте за решаването на тези проблеми? Не искам да влизаме в темата Украйна, Русия, ЕС, САЩ, но сега тук виждате някаква истерия - олио няма, на хляба се повишават цените! Вероятно е така, но причината да не я търсим в Украйна или Русия. Може би има някакви вътрешни действия на търговци и т.н. Какъв срок си поставяте КСБ за решаване на вашите въпроси?", попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че по отношение на индексацията нещата трябва да се решат много бързо, защото вече в бранша има много негативно отношение дали това изобщо ще се случи. Ако има гаранция, че това ще се случи бързо, има хора, които могат да вземат кредити и да си довършат обектите.
„Какъв процент искате индексация на договорите, може би трябва да е гъвкаво в зависимост от развоя?", попита Беновска. Терзиев отговори, че разчетите са между 15% и 30%. Не може всичкото строителство да се сложи под общ знаменател, защото има различни типове. КСБ са определили 6-7 групи. Той продължи: „Има още един момент, строителна продукция в България се произвежда не повече от 15%-20%, всичко останало е внос. Тук вече идва въпросът кой каква надценка ще си сложи. Стойността на строителството като проценти горе долу е еднаква в Европа - и в Германия е 20%, и у нас е 20%. Но при тях, образно казано, цената е 1000 евро, а при нас е 1000 лева!".
„Кой ще поеме индексацията? Сега се мъча да се сетя дали съм видяла такова перо в бюджета на България!", попита Беновска. Терзиев отговори, че ако няма откъде да се вземат пари, тогава трябва да се намали обема на инвестициите. Водещата попита какво ще парви КСБ, ако им кажат, че трябва да чакат актуализацията на държавния бюджет през лятото, ще спрат строителството ли? Председателят на КСБ отговори: „Ами какво да правим? Вижте, това не е Вашата или моята кола, когато просто вадим ключа и я спираме! Имаме машини, те се рушат. Вчера на конференцията ни казаха, че по „зелената сделка" и Планът за възстановяване има програма за реновация. Знаете ли колко Испания ще вложи за реновация на домове? 14 милиарда! И знаете ли къде ще отидат нашите работници? И тогава ние какво ще правим? Ще имаме пари, но няма да има кой да работи!".
„Ако няма индексация в обозрим срок - колко проекта ще спрат да се строят?", попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че що се отнася до проектите на общините, за 70% няма желаещи фирми да ги строят. А от тези, които се строят, при голяма част е спряна работата, защото още не се знае ще има ли индексации.
„Това в момента не заплаха за протест или нещо друго?", попита Беновска. Терзиев отговори: „Не бих казал!". Беновска продължи: „На е едно културно предупреждение, че държавата, ако не се гради, ще започне да се руши, мога ли така да го кажа?". Събеседникът ѝ отговори: „Може! Вижте, ние имаме комуникация с правителството и имаме обещание, че краткосрочната програма за индексациите трябва да се случи още този месец или до началото на другия, в рамките на тридесетина дни! Но и другите неща, които са краткосрочни, трябва също да се направят!". Водещата попита в какви срокове трябва да се променят Закона за обществените поръчки и ЗУТ? Събеседникът ѝ отговори, че тук става дума за законотворчество и процесът е по-бавен, но трябва до края на годината и това да се случи. Той обясни, че например в Германия разрешение за строеж се получава за около 60 работни дни, а в България за 230 дни. Терзиев заяви: „Ако дойдете и питате за колко време ще получите право на строеж и ви кажат за година и половина, тогава ще кажете довиждане и ще отидете в Албания. А Албания са доста по-близо до тези 60 работни дни. Както се казва - парите не спят!".
„Благодаря Ви за този разговор! Ще следим темата и Ви моля проактивно да информирате, защото това не е тема, която засяга само строителния бранш. Това засяга цялата държава! Строителството също е част от националната сигурност!", завърши Беновска. Гостът ѝ отговори: „Определено! Все пак произвеждаме между 12% и 14% от БВП и 250 000 човека са заети в този бранш! Да не ги направим 50 000 като нашата армия, не е лошо!". Така завърши разговорът между Илиян Терзиев и Илиана Беновска в „Беновска пита" във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и по Радио К2 на 93.9MHz на 12-ти март 2022 г.