12-02-2022 | 21:33 ч.
Васил Велев: За „златен паспорт“ – на мен ми предлагаха от Канада, отказах. Тениска-Harvard няма да нося
Васил Велев: За „златен паспорт“ – на мен ми предлагаха от Канада, отказах. Тениска-Harvard няма да нося
Васил Велев - председател на УС на АИКБ, в „Беновска пита" във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и по Радио К2 на 93.9MHz на 12-ти февруари 2022 г., заяви позиции по следните теми:
Позицията на работодателите за плана за енергиен преход. Организираната от АКИБ дискусия на 17-ти февруари.
„Добре дошъл, но дали сте добре заварил след вчерашното, как да го нарека, блиц преминаването през различни отрасли, ако правилно се изразявам, в обсъждането на Плана за възстановяване и устойчивост при Асен Василев?", посрещна своя гост Беновска. Васил Велев отговори, че с министъра на финансите са провели работна среща по въпроса 2 дни по-рано, заедно със синдикатите. На тази среща са били информирани са промените, за сменените проекти, но по същество публично обсъждане не е правено на тези нови проекти. Той обясни: „Ние като държава нямаме цялостен план за прехода. Стратегията ни за устойчиво енергийно развитие до 2030 с хоризонт до 2050 г. не е адекватна. „Енергетика и климат" също, планът за развитие на електропреносната мрежа също! Ние се нуждаем от цялостен план за прехода, пътна карта, каквато няма на масата за обсъждане въобще. Без такъв отделни проекти, щипнати оттук-оттам, без цялостна визия как ще се балансира системата, на каква цена на микса, за нас не е добре, не гарантира постигането на успехи и не предпазва от грешките, които направихме в енергетиката през последните 20 години. И за които плащаме всяка година по 2 милиарда лева допълнително - по 750 милиона за американските централи и ВЕИ-тата и по 500 милиона за когенерациите, така наречените високоефективни, комбинирани производства на електроенергия!".
„Вчера се разбра, че в този план не фигурира перо за развитие на ядрена централа, тоест „Белене" не е във фокуса на това правителство!", продължи Беновска. Велев отново подчерта, че изобщо няма цялостна визия, за да е ясно дали изобщо можем да се справим без ядрени мощности. По тази причина на 17-ти февруари АИКБ организира публична дискусия и ще представи визията си за развитие на електропроизводството в България до 2050 г. Ще бъде представена пътна карта през 5 години как е добре да се реализира този преход. На всяка стъпка ще се държи сметка за изискванията, които има за въглероден отпечатък, размер на инвестициите и цена на електроенергията. Велев заяви: „Не казваме, че нашият план е съвършен и най-добър, но каним всички да го разкритикуват, да намерят проблемите в него, за да стане още по-добър!".
Беновска попита кои официални лица са поканени. Велев отговори, че поканени са всички - членовете на енергийната комисия в парламента, МЕ, БЕХ, енергийните експерти, социалните партньори. Той добави: „Ние сме поканили и Вас, защото във фейсбук има покана, ще бъде хибридно, присъствено в хотел „Балкан" и едновременно с това в zoom платформата!". Той добави, че министрите са поканени с отделни писма. На въпроса на водещата някой потвърдил ли е, председателят на АИКБ отговори, че още е рано, едва вчера са били изпратени поканите.
Водещата попита Велев какъв резултат очаква. Той отговори, че се надява да започне публичното обсъждане на прехода, защото нямаме цялостен план. АИКБ настоява за това от 2 години. „Затова решихме ние да го поставим. Нека ние да поемем критиките, защото това е сложен въпрос, има много интереси, които по някакъв начин се засягат. По нашия план през 2050 г. цената на електроенергията би била 73 евро!", обобщи председателят на АИКБ.
Позицията на АИКБ за Бюджет 2022. Заложените в бюджета публични инвестиции.
„Какви препоръки за бюджета ще дадете на правителството, той ще бъде актуализиран след около 6 месеца, нали така?", попита Беновска. Васил Велев отговори, че АКИБ са подкрепили бюджета, с известни препоръки разбира се. Беновска коментира: „Вие работодателите винаги сте били дипломатични, винаги сте подкрепяли бюджета, не помня да е имало бунт на работодателите срещу някое правителство!". Събеседникът ѝ отговори: „Работодателите не са синдикати, те не правят протести, а излагат позиции. Ние не протестираме срещу план за енергиен преход, а го предлагаме!".
Беновска отвърна: „Извинявайте, че ще го кажа, но общественото подозрение е, че работодателите предпочитате „да не се настъпвате във валса" с всяко правителство, за да имате полза!". Васил Велев отвърна, че по-малко от 5% от работодателите имат бизнес с държавата. Водещата попита: „А тези, които са изтеглили 58 милиона по строителството на АМ „Хемус", те какви се явяват?". Председателят на АИКБ отговори, че това са маргинални работодатели. Той продължи, че в бюджет 2022 са заложени 8 милиарда публични инвестиции, а сумата от продажбите на всички предприятия в България за една година е 350 милиарда.
Водещата продължи: „Един Ваш колега получи европейска субсидия да построи завод с подкрепата на правителството, около 100 милиона, това прави впечатление. Вие сега казвате една сума, която вероятно не е известна на повечето хора, но 100-те милиона са известни!". Велев отбеляза, че тези пари са кредит, а освен това този работодател строи заводи и в чужбина, а там не му помага българското правителство. Водещата отбеляза: „Няма нищо укоримо да бъдете в комфорт, но подозрението е, че имате облаги!". Велев още веднъж подчерта, че много малък процент от българският бизнес е зависим от правителството, а голямата част продава на конкурентни пазари.
Водещата попита в АИКБ колко от работодателите участват в обществените поръчки и какво е финансирането по тях. Велев отговори, че са доста малко, няма и концесионери, които са зависими от държавата. В АИКБ е основно преработващата промишленост, която продава на конкурентни пазари. За миналата година тя е произвела и изнесла за 68 милиарда лева продукция на конкурентни външни пазари.
Дейността на холдинга, представляван от Васил Велев.
„Преди дни казахте на пресконференция, че холдингът, който представлявате, върви добре, независимо от пандемията, какво точно правите?", попита Беновска. Велев отговори, че има 10 производствени предприятия, основните са в машиностроенето. Най-голямата компания е М+C Хидравлик в Казанлък с 1250 работника. Средната заплата е надвишила 2000 лева. Продават на 5 континента в 40 държави. Сред първите 4 производители в света са на орбитални хидравлични мотори. 95% от продукцията се продава в чужбина. Водещата попита дали снабдяват държавни предприятия в енергетиката. Събеседникът ѝ отговори, че това се случва много рядко.
Другото голямо предприятие е „Хидравлични елемент и системи", което произвежда хидравлични цилиндри. И двете предприятия са увеличили 10 пъти продажбите си, откакто се управляват от холдинга. Подобни са резултатите и в ХЕС Ямбол.
Участието на министър Лорер в в заседанието на Националния съвет на АИКБ. Насърчаването на иновациите.
„Сега като Ви слушам се сещам за министъра на транспорта Николай Събев, който е голям предприемач в друга област, той вероятно споделя своя предприемачески опит с младите мъже, които управляват правителството, защото те нямат такъв. Вие замислял ли сте се да обсъдите някои методи и подходи на управление, които да им дадат повече, не знам дали да я нарека технологична, но интелектуална визия за преструктуриране?", попита Беновска. Велев отговори, че държавата би могла да има по-активна роля в процеса на формиране и провеждане на държавни политики за насърчаване на иновациите, развитие на технологиите, приложните изследвания, връзката между науката и бизнеса. В тази посока е бил и разговорът с министър Лорер на националния съвет, проведен в петък. АИКБ вероятно ще проведе подобна дискусия и за развитието на водородните технологии в България. Индустрия 4.0 е инициирана от АИКБ, като цяло АИКБ не е преставала да насочва изпълнителната власт към подобни дейности. Но в пазарната икономика ролята на държавата е да създаде условия, да подкрепя и насърчава, да подготвя кадри, човешки ресурси.
Беновска съобщи, че след срещата с министър Лорер той е пуснал съобщение, в което се казва, че европейските средства вече няма да се усвояват, а ще се инвестират в икономиката. Велев каза, че точно това е точната дума - средствата не се усвояват, а се инвестират, независимо дали в материални активи или човешки ресурси. Нещата трябва да се разбират като инвестиция, а не като харчене на едни пари.
Водещата цитира думите на Лорер: „ „Най-устойчивият растеж се получава, когато растем чрез иновации. Когато можем у нас да създаваме нови неща, които да движат икономиката за години напред, а не производства, които лесно могат да бъдат преместени. Тази цел може да бъде изпълнена чрез осигуряването на бърз и прозрачен достъп на бизнеса до различните финансови инструменти!". Тя попита: „Тук се изкушавам да Ви попитам за това решение, което опозицията оспори, че под патримониума на министър Лорер отиват ББР и Агенцията за инвестиции, както и процедурата за получаване на гражданство срещу инвестиции, така наречените „златни паспорти". Какъв е Вашият коментар, няма ли малко противоречие? Вие, като работодатели, може би ще кажете, че не ползвате ББР, но имаше доста взети кредити от нея!". Васил Велев отговори, че що се отнася до иновациите и производствата, в крайна сметка иновациите се реализират в производства и всъщност индустрията е тази, която изисква иновациите. 2/3 от иновациите тръгват от индустрията. Точно производствените предприятия трудно се местят. Лесно се местят кол центрове и други подобни дейности. „Тук имаме известни различия, надявам се да се убедим взаимно в най-точния баланс!", заяви Велев.
„Кога ще се убедите, бюджетът мина на първо четене?", попита Беновска. Велев отговори: „Бюджетът предвижда 8 милиарда публични инвестиции, а ние говорим за насърчаване на 3 пъти по 8 милиарда частни инвестиции, които могат да бъдат повече, ако бъдат насърчени и подкрепени!". Той подчерта, че за да увеличим инвестициите, трябва да ги подкрепим и насърчим. Някои предлагат нулева данъчна ставка при реинвестиране на печалбите. Друг вариант е пряка подкрепа или съинвестиране в по-голям размер на инвестициите, отколкото се предлага сега.
„Златните паспорти".
„Вас работодателите засягат ли ви темите за „златните паспорти" и списъка, даден от премиера Петков на главния прокурор? Преди да ми отговорите на този въпрос нека видим какво каза Петков в Сърбия по тези две теми!", продължи Беновска и пусна записа от Белград от 8-ми февруари 2022 г.:
//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Илиана Беновска: Ще се явите ли, г-н Петков, в прокуратурата и обмисляте ли дали не влизате в един доста перфиден юридически капан - Вашите показания, обяснения или както щете ги наречете да бъдат всъщност една основа главният прокурор да свърши работата, която Вие му вменявате, че не я върши?
Кирил Петков: Това, което в момента аз изготвям, е точно този списък от лица, които всички ние като българи от много време говорим, че има риск да бъдат потенциалните причини за това, че сме с огромни нива на корупция, че България не е прозрачна икономика. Така че този лист ще бъде внесен от мен. Хубавото е, че той не е някакъв таен лист, списък - ние ги знаем! Реално аз даже ще дам медийните публикации, свързани с всяко едно лице.
Илиана Беновска: Нещо сте чели от телефона?
Кирил Петков: И много бих се радвал, ще бъде внесе този списък с хора със статиите, които подкрепят тази информация. И оттук нататък трябва ясно да започнем да говорим защо и как прокуратурата до този момент не е била действаща в пълния смисъл на думата и защо и как всички тези публикации обществена информация не е била разследвана. Аз вчера ги казах ясно част от хората, част от информацията. Като най-ясен пример, имаме ясен факт, че имаме снимка с кюлчета и пачки, имаме ясен факт, че Борисов отговори, че има Мата Хари, знае коя е. Някак си прокуратурата никога не попита коя е тази дама, тя ли е донесла пачките и кюлчетата, или те са си били там. Всички останали неща, които казах, ще увелича листа с цялата информация, сега днес я събираме. Прокуратурата оттук нататък има два избора - единият е да се обяснява защо ние не е свършила до този момент, а другият е да се задейства.
Илиана Беновска: За „златните паспорти" замесен ли сте със Стамен Янев, Ваш адвокат, директор при Вас на дирекция, заместник и така нататък в банката, в някаква „златна далавера", свързана с Китай и китайски служби?
Кирил Петков: За „златните паспорти" е много странен случая. Първо искам да кажа, че аз, като министър на икономиката, веднага, когато разбрах, че има такава схема, сложих като отговорник заместник-министъра да гледа какво се случва. Второ, никой не ми е адвокат ...
Илиана Беновска: Кой заместник, Стамен Янев?
Кирил Петков: Калина Константинова! И тя започна да работи с правосъдието, за да се разнищят тези неща. Второ, много ясно искам да кажа, че въпреки че ДПС сега си прави някакви реклами по тази тема, ние, коалицията бяхме първите, които вкарахме проектозакон в МС, който вече е минал през комисия и аз лично обещах на всички мои срещи и в ЕК, и другаде, че тези златни паспорти ще бъдат приключени. Така че не само е смешно, че партията, която за последните 4 години не каза нито дума по темата за „златните паспорти", а ето сега, когато ние внесохме законопроект в парламента, изведнъж станаха „революционерите" за премахване на „златните паспорти". Това е просто пример на политически пиар, аз не им обръщам внимание.
Илиана Беновска: Все пак Стамен Янев се е занимавал години наред с това, Вие знаехте ли?
Кирил Петков: Аз това, което съм казал, е, че във всеки случай, в който има лица, които не са си свършили работата, това не знам дали е факт точно за него, трябва да бъде разследван. Оттук нататък няма човек, който да не е ...
Илиана Беновска: Не, той е вършил работа!
Кирил Петков: Да, но е важно да се каже, че това ни беше един от приоритетите по време на служебното правителство, ние го разнищихме, един от първите законопроекти, които сме вкарали и това, че ДПС изведнъж се събуди по тази тема след много години и се опитва да я оглави, ми се струва много странен факт. Особено когато повечето от тези „златни паспорти" са били, когато те бяха в парламента. Къде бяха, защо не внесоха такъв законопроект, защо не повдигнаха общественото мнение през всичките тези години? Изведнъж идва нашето правителство, казваме, че това е една от главните теми и те да яхнат вълната. Разбирам, опитват се да се включат, че и те са част от промяната. Но не става само с риторика. Трябва да има истинско намерение. Има много други неща, които, ако те искат да променят България, трябва да започнат да мислят. И сега не е най-хитрата стратегия просто да следят ние какво правим и да се опитват да правят пиар. Това не е работещо, действията са важни!
//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Беновска продължи: „Преди да ми отговорите искам да Ви прочета реалните имена в списъка, които пуснахме в сутрешния коментар, понеже бяха изтекли и малко след това министър Петков ги потвърди в интервю. Това са Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Младен Михалев - Маджо, Красимир Маринов - Големия Маргин, Христофорос Аманатидис - Таки, Красимир Каменов - Къро, Румен Гайтански - Вълка, Румен Николов - Пашата, Димитър Спасов - Митко Каратиста, Николай Павлов „Булгаргаз", Петър Петров - Петьо Еврото, Владислав Горанов, заради това, че Горанов е посочен от Васил Божков, но Божков отсъства от списъка, Младен Маринов, Костадин Ангелов, Христо Терзийски, Делян Пеевски, разбира се, Александър Манолев, Стоян Мавродиев и адвокат Цветан Цанев. Какво отношение имате работодателите към тези два проблема - списъка със заподозрените от правителството и „златните паспорти"?". Васил Велев отговори, че едва ли има държава в ОИСР, която да не използва инструмента „златни паспорти" за привличане на инвестиции. В Гърция и Португалия например има издадени хиляди „златни паспорти". Водещата попита: „Вие имате ли „златен паспорт" някъде?". Събеседникът ѝ отговори: „Преди време получих покана персонално от канадска консултантска компания!". Той добави, че не е приел поканата, дори не се е и замислял.
Васил Велев обясни, че тези хиляди „златни паспорти" умножени по милиони инвестиции, стават милиарди и ако този процес се управлява както трябва може да бъде от голяма полза за икономическото развитие. В България не успяваме да насочваме процеса както трябва, затова тръгваме по пътя - „няма паспорти-няма проблем". Това не е най-добрия подход. Българската асоциация на управляващите дружества са внесли предложение как да се реши този проблем, той заслужава да бъде обсъден. Предложението е да се ограничат инвестициите до тези на капиталовия пазар, където има много голяма прозрачност, регулации и изисквания. Така бихме се предпазили от злоупотребите.
Подаръкът.
Водещата продължи: „Понеже казахте Канада, тук имам един шеговит подарък, тук имам една тениска Harvard, нашият канадски възпитаник Кирил Петков направи актуално това име, дали ще я приемете!". Велев попита водещата дали няма тениска на Технологичния институт на Масачузетс. „Тоест отказвате ми подаръка?", попита водещата. Гостът ѝ отговори: „Подарете я на някой, който ще я носи. Аз бих подарил на внуците си тениска от MIT или от Технологичния институт на Калифорния! Моето първо образование е инженерно, икономическата наука не е точна наука. Даже има известни съмнения дали изобщо е наука!".
Списъкът със заподозрени в корупция лица, предаден на главния прокурор от премиера.
Водещата помоли Велев да коментира списъка, предаден от премиера на главния прокурор. Велев отговори: „Не обсъждаме списъци! Аз самият в момента си губя времето периодично с едно дело, което се води срещу мен от един гражданин, който не знам защо не е в списъка. Почувствал се е засегнат от мен, като съм казал, че манипулира електроенергийния пазар!". Велев обаче отказа да каже неговото име.
Беновска каза: „Нека това да бъде финалът на нашия разговор, докато разберем дали ще имате по-твърди изисквания към правителството, сега имаме дева 61-62 дена, откакто са на власт, нали?". Велев отговори: „Мисля, че проблемите са толкова много и толкова отдавна търсят решение, че нетърпението в обществото е толкова голямо. Предвид това, че водещите фигури в правителството са от служебното правителство един мандат изкарали, така че очакванията са понякога прекомерни за незабавни решения на проблеми, които са се наслоявали с години. Затова и подкрепихме проекта за бюджет, въпреки че има доста недостатъци с препоръки при актуализацията да бъдат отстранени тези недостатъци, главно в средносрочната бюджетна прогноза, да не минираме пътя към еврозоната, да се опитаме да ограничим инфлацията, която може да се окаже главната пречка за там, защото другият път - догонване и изпреварване чрез доходи прави нов оборот на инфлацията и така до безкрай. Това всичко води до стопяване на спестяванията на хората!".
„Благодаря Ви за този разговор, беше важен! И се надявам с увереността, която излъчвате, да сте вдъхнал увереност и на хората, че всеки от тях в своето ниво и поприще може и да успее!", обърна се към госта си водещата. Той отговори: „Има такъв шанс!". Така завърши разговорът между Васил Велев и Илиана Беновска в „Беновска пита" във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и по Радио К2 на 93.9MHz на 12-ти февруари 2022 г.
