12-11-2021 | 11:14 ч.

Беновска: Е, Румен Радев, ще успее ли юмрукът ви? Радев, за да станете Борисов, ще размахате „клечката на чичо Денчо“ пред проф. Анастас Герджиков и Херо Мустафа ли?

Беновска: Е, Румен Радев, ще успее ли юмрукът ви? Радев, за да станете Борисов, ще размахате „клечката на чичо Денчо“ пред проф. Анастас Герджиков и Херо Мустафа ли?

Румен Радев - кандидатът да се промъква, заедно с „колекционера на подаръчни пликчета" Пламен Узунов, още 5 години, в тъмните и глухи коридори на Президентството. Румен Радев - кандидатът да се шири, заедно с бившата си секретарка, любителка на скъпички тоалетчета, Деси, в държавната резиденция „Калина". Румен Радев - размахалият юмрук, вместо да помоли Херо Мустафа, да „размахва клечка", като в разказа на възрожденеца Михалаки Георгиев „Меракът на чичо Денчо"- та, Радев иска да е Бойко Борисов...Коремни възземания, лицеви опори... 

   Михалаки Георгиев, „Меракът на чичо Денчо": „Ама колко и да скриви, все ще ви каже, че чичо Денчо му свърши работата баш таман... Свърши я, та отскочи. От радост и кеф, като седеха на софрата колено до колено, министро обеща на чичо Денчо, че като доде у София, каквото ще да му посака, и думата му нема да стане надве. Ех, елбете, голем човек, и думата му голема.

     Тая дума я помни чичо Денчо.

Чичо Денчо се поспре, като че се двоумеше как да подбере по-убедителни думи, та да спечели благоразположението на министра. Той изтри с ръкав потта от челото си, пристъпи неколко пъти от единия крак на другия, па опре очи у земи и продължи:

     - Една работа видох, що прави човек, и, право да ти кажа, такава работа хваща окото на човека и, нека да си го кажем, баш ми остана мерак на нея; та ако си държиш на лакърдията, а оно, като бъде за нея, ще кандиша!... А инак, да речеш, много сгодна дошла пущината: ни требва да скиташ, ни требва снага да кършиш, ни пък требва при нея да се писува. Жива сгода... вервай ми, таман като за мене.

     Сенката от досада, що бе засенила лицето на министра, се загуби и се замени от едно любопитство, та запита чича Денча каква е тая работа, за която му останало мерак на сърцето.

     Чичо Денчо се усмихна и пошавна с десния си мустак, а това значеше за него, че единият крак му е вече в зенгията. Той се изстъпи некак по-тържествено и почна със сияюще лице да разказва как неговото остро око е могло да направи цело откритие:

     - Оня ден, като минувам през Градската градина, гледам, набрал се свет в един куп, а бандата на войниците засвирила, па свири-свири, та перчинът да ти се разиграе. Приближим се, па гледам как свирят. Има едни, коджамити зор виждат, еле ония с големите бурии... Мани, брате, то да си издухаш и джигера. На тупанджиите по им е лесна работата, ама пък тупанете са големи, та и това не е малка беля, да мъкнеш толков тупан. Един с тупан, друг със свирка, трет с тремпе, всеки по нещо на зор турнат. Ама, гледам, един стои пред них, па хванал една клечка, на, такава така, нема ни колко две педи, па ни духа, ни у тупан бие, а само си върти така на ветър клечката, божем и он нещо върши. Гледам го, гледам, па си мислим: „Ех, весела му майкя, тоя да знае, че живот живее - без мъка печалба!..." Та ако можеш да ме туриш уместо него на тая работа, баш бих ти казал сполай!... А, право да ти кажем, знам, че ще въртим по-харно от него клечката, та затова, санким, и толкова мерак имам на тая работа..."

Беновска: Е, Румен Радев, ще успее ли юмрукът ви? Радев, за да станете Борисов, ще размахате „клечката на чичо Денчо" пред проф. Анастас Герджиков и Херо Мустафа ли?

 

Аз съм Беновска. И питам.