03-07-2021 | 21:25 ч.

Беновска: Г-да нови - Радев, Слави, Мутри - Манолова, кой ще си изтръгне сърцето като Данко, заради българите?

Беновска: Г-да нови - Радев, Слави, Мутри - Манолова, кой ще си изтръгне сърцето като Данко, заради българите?

Ще ви напомня „Сърцето на Данко" от Максим Горки, 1895

 

Живели на земята едни хора. Весели, силни и смели. Настанало тежко време; племена прогонили хората в блата и мрак. Те гинели,  плачели жените и децата,  бащите изпаднали в тревога. Имало два пътя: единият, назад - там били силните и зли врагове, другият - напред - в гъста тъмнина, с погребална песен.

Били силни и можели да се бият до смърт. Но те не трябвало да умрат в боеве, защото имали завети. А, ако загинели, биха пропаднали и заветите им. Мислели. И отслабнали от мисли...

Страх се породил, сковал им здравите ръце. Вече искали да тръгнат към врага и да му принесат в дар свободата си. И изплашени от смъртта, никой вече не се боял от робския живот... Но. Се явил Данко.

Данко бил млад хубавец. Красивите са винаги смели.

Данко казал: „Не може да се отмести камък от пътя с мислене. Който нищо не върши, с него нищо не става. Ставайте - всичко на света има край!" 

„Води ни!" - казали те. 

Той ги повел...

Тръгнали всички след него - вярвали му. Тъмно било и на всяка крачка блатото разтваряло своята жадна, гнила уста, гълтало хората и дърветата препречвали пътя като могъща стена. Почнали да роптаят против Данко, да казват, че напразно той, млад и неопитен, ги е повел нанякъде си. А той вървял пред тях и бил бодър и уверен. 

Извила се буря. Вървели малките хора сред големите дървета и страшния шум на мълниите. Труден бил пътят и хората падали духом. Но срамно им било да съзнаят безсилието си. И в злобата и гнева си се нахвърлили върху Данко. Да го упрекват, че не може да ги води! 

Сред треперещия мрак, уморени и зли, съдели Данко:

- Ти си нищожен и вреден човек! Ти ни поведе и затова ще загинеш! 

- Вие, казахте: „Води ни!" И аз ви поведох! - застанал Данко смело срещу тях. - Имам мъжество и ви поведох! А, вие? Какво направихте, за да си помогнете?! Вие само вървяхте, вървяхте, като стадо овце!

Тези думи ги разярили . 

- Ти ще умреш!- ревели те. 

Данко видял, че те са зверове - нямало  благородство и не можел да чака пощада. В сърцето му кипнало негодувание, но от жалост към хората - угаснало. Той обичал хората и мислел, че без него те, може би, ще загинат.

И, ето, сърцето му пламнало от огъня на желанието да ги спаси, да ги изведе на широк път. И, тогава, в очите му заблестели лъчите на този могъщ огън... А, те, помислили, че той е освирепял, та затова така ярко са запламтели очите му. Наежили се, като вълци - очаквали, че той ще се бори с тях и  го обкръжили, за да го хванат и убият.

Той разбрал и от това, още по-ярко, запламтяло сърцето му, защото тая тяхна мисъл породила в него тъга. 

- Какво ще направя за хората?! - по-силно от гръмотевица викнал Данко.

И разкъсал с ръце гърдите си, изтръгнал из тях сърцето си, издигнал го високо над главата си. То пламтяло по-ярко от слънце. И цялата гора се притаила, огряна от тоя факел на велика любов към хората. А мракът се разпръснал от светлината му.

- Да вървим! - Данко се втурнал напред, издигнал високо горящото си сърце и осветявал с него пътя на хората. 

Омагьосани, те се втурнали след него.

И, ето, гората се разтворила пред него.

А, Данко и всички тия хора, потънали в слънце. Бурята останала зад тях. От залеза, реката изглеждала червена -  като кръвта, която бликала на гореща струя от разкъсаната гръд на Данко. 

Данко - метнал радостен поглед към свободната земя, към свободните хора. И паднал - мъртъв.

А хората, радостни и пълни с надежди, не забелязали смъртта му и не видели, че още пламти до трупа на Данко неговото смело сърце. Човек, боейки се от пожар, настъпил с крак гордото сърце... И то се разсипало на искри и угаснало... 

 

А в България:

Изчезналото „Горящо сърце на Данко", което е било вградено в постамента на „Св. Богородица" в Хасково - най-високата в света статуя на „Св. Богородица с Младенеца"  - висока 14 метра и тежи 80 тона, поставена върху 17 метров постамент, с параклис, на хълма „Ямача",  известен още като Младежкия хълм, бе намерено Сърцето на Данко - в пластмасова щайга в склад. Било свалено за ремонт, след като се е появил теч.

Нямам коментар. А, вие, избиратели?

Г-да нови - Радев, Слави, Мутри - Манолова, кой ще си изтръгне сърцето като Данко, заради българите?

Аз съм Беновска. И питам.