26-06-2021 | 12:28 ч.

Пламен Димитров: Малкият бизнес няма нужда от кредити, а от директна подкрепа и безвъзмездни средства

Пламен Димитров: Малкият бизнес няма нужда от кредити, а от директна подкрепа и безвъзмездни средства

Пламен Димитров, президент на КНСБ, в „Беновска пита" във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 26-ти юни 2021 г., заяви позиции по следните теми:

 

Предстоящите важни решения в енергийния сектор.

    „14 дни остават до изборите, а вие взехте, че се срещнахте, както подчерта служебният вицепремиер по социалните въпроси Гълъб Донев, по ваше желание с правителството, стиснахте ли си ръцете за нещо със Стефан Янев?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че основната причина, поради която са се срещнали с президента и със служебния кабинет, е настъпващият нов регулаторен период в енергетиката от 1-ви юли и необходимите решения, които трябва да бъдат взети в следващите дни по повод енергийния микс и натоварването в отделните мощности. В това число и в „Марица Изток" и конкретно за ТЕЦ „Марица Изток" 2. Това е породило въпроси и за енергийната стратегия и изобщо как ще се развива енергетиката в България, кога и дали ще имаме нови ядрени мощности, как ще се развиват централите, които работят на въглища в контекста на „зелената сделка". Президентът на КНСБ обясни, че само за една година цената на въглеродните емисии е скочила от 22-23 евро на тон въглероден диоксид на над 52 евро в момента. Това поставя въпроса какво да се прави с базовите мощности, защото само с ВЕИ-та няма как да се осигурят надеждни енергийни доставки, когато няма слънце или вятър.

    Водещата пусна в ефир изявлението на Пламен Димитров от въпросната среща в Министерски съвет:

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

Гълъб Донев: Предстоят новини, които са свързани с функционирането на ТЕЦ „Марица Изток" 2, с мините в „Марица Изток", така че работим оперативно, бързо, за да могат да се вземат добри решения, които да са в полза на работещите в мините и енергетиката, решения, които ще послужат и за това енергийната система в страната да функционира нормално, без сривове.

Пламен Димитров: Миньорите казаха ясно на премиера Янев, че те няма да приемат нещо, което не е написано и начертано във времето как изглежда, как е финансирано и как тяхното бъдеще се вижда там. За нас проблемът е национален, не е локален, въпреки че изглежда такъв, и трябва да бъде решаван с цялата отговорност, независимо, че говорим за служебно правителство и временни решения. Когато предадем плана за възстановяване в края на юли, до голяма степен ще бъде предрешено какво ще става и във въглищната част на енергийната система, и в другите ѝ части, които трябва да бъдат развивани. Затова и толкова много настояваме за прозрачност, каквато в момента нямаме. Няма прозрачност за това как се развива планът за възстановяване и устойчивост в енергийната му част, особено в енергийната. За другите части имаме повече информация. Оценяваме диалогичността, оценяваме готовността за разговори, но искаме те да бъдат ефективни, защото няма как оттук нататък да казваме каквото и да било на хората, които ни питат и чакат отговори. А и бизнесът чака отговори какъв ток и на каква цена ще има през следващите години.

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

     „Г-н Димитров, отдавна не съм Ви виждала така категоричен!", отбеляза Беновска след като изслушаха записа. Пламен Димитров отговори: „Ситуацията наистина е много критична! Ако няма правилни решения в настоящия момент за гарантиране на енергийните доставки и включването на ТЕЦ 2 на регулирания пазар с достатъчно количество електрическа енергия, без да вещая някакви апокалипсиси, аз смятам, че ще има сътресения в енергоподаването през следващите месеци и това ще стане особено видно, когато захладнее през октомври и ноември и дойде зимата!".

   „Докато Ви слушаме пускаме архивни кадри от 2013 г., когато организирахте огромен протест пак по енергийни теми и всъщност се включихте в оставката на кабинета на Борисов, предстоят ли такива протести и срещу служебното правителство?", попита Беновска. Пламен Димитров отговори: „За нас няма значение кой е на власт! Хората дълго време чакат решения, някои от тях бяха забавени, някои забавяни във времето, защото са болезнени. Сега трябва да се започне с ясните послания и решения, особено заради плана за възстановяване и устойчивост, тъй като милиардите в него са възможност за трансформация на целия Маришки басейн, но и на цялата ни въглищна енергетика в нещо по-перспективно във времето напред и гарантирането на работни места с достойни заплати! И колкото и да е неприятно, моментът е както винаги най-неподходящият, точно 2 седмици преди изборите, но регулаторният период започна сега и сега се определя бъдещето за следващите 12 месеца!".

   „Колко миньори са ангажирани в Маришкия басейн?", попита Беновска. Събеседникът ѝ отговори, че пряко във въгледобивния сектор заедно с миньорите в Перник и Кюстендил около 15 000 пряко, а косвено около 100 000 души. Той продължи, че проблемът е социален, но и национален, защото енергийната сигурност и балансът, който трябва да бъде постигнат, са много важни. Президентът на КНСБ подчерта, че въглищните мощности са базови и не могат да бъдат заменени с ВЕИ-та. Той бе категоричен: „Ние приветстваме „позеленяването" на икономиката като цяло, това е добре и за нашите деца, и за бъдещето, и за въздухът, който дишаме, но трябва да бъдем и прагматици и да си даваме сметка, че това трябва да става в някакви възможни срокове. Няма как да стане от днес за утре и да се изправя на нокти цялата енергийна система! Без да сме гарантирали доставките, сигурни сме, че и индустрията, и домакинствата няма да издържат на ток отвън. Защото някои казват - ще си внесем, като не можем да произвеждаме, какво толкова! Но токът за ден напред преди два дни, това, което ще кажа, е много важно, преди два дена един мегават струваше 250 лева на всички пазари около нас. Тоест ако трябваше да внасяме и нямахме тези мощности в „Марица Изток", можете да си представите какво значи това за индустрията и за домакинствата! Някои казват, че синдикатите искат да сме в миналото. Не, ние искаме да сме в настоящето и да гледаме към бъдещето. Тези решения са отлагани години наред, сегашните спешни решения, те са кризисни по-скоро, за да можем да имаме в следващите 6 или 12 месеца гарантирани доставки на електричество!".

Обещаните от правителството кредити за малки и средни предприятия без обезпечение.

    „Сега като говорихме по темата за икономика и пари, искам да Ви прехвърля към темата за помощите за бизнеса и главно за малкия и средния бизнес, това, което обявиха министърът на икономиката, за когото се говори, че ще бъде следващият министър-председател, не знам защо, и неговият колега, финансовият министър Асен Василев. Те обявиха гръмко, че с подкрепата на Фонда на фондовете, някъде се прокрадна и Европейската банка за подкрепа, ще раздадат 2,5 милиарда кредити за малкия и средния бизнес без обезпечение от юридическото лице, но после се оказа, че физическият собственик на тези микропредприятия, които обикновено са бедни и в несъстоятелност, трябва да стане съгарант на този кредит. Къде е заровено кучето, това помощ ли е? Разбирайте ме правилно, един човек примерно с малка хлебарничка, при който работи цялото му семейство и си е взел ипотечен кредит с апартаментчето си, за да си развие предприятието, може да фалира напълно и да останат поколения напред длъжници?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори: „Вие го разказахте доста ярко, образно и цветно! Всъщност мерки за така наречените „масажирани кредити" има през последните 10 години по различни европейски програми. През последните няколко години стана ясно, че бизнесът не се нуждае особено от тях, поради развитието на финансовия пазар и кризата. Всички в момента гледат с интерес какво ще направят банките, които са седнали върху 65 милиарда лева общо спестявания на индустрията и домакинствата и не ги раздават като кредити!". Водещата отбеляза, че банките дори са си увеличили таксите за обслужване. Събеседникът ѝ отговори, че те се опитват да печелят по този начин, което е ирационално поведение. Той продължи, че банките трябва да печелят от раздаването на пари и опитът да се поевтинят кредитите не е бил достатъчно успешен. Продължава да има пречки в банковата система. Така че акцентът трябва да бъде сложен върху по-пазарното поведение на банковата система. Иначе гаранционни фондове и сега има, във Фонда на фондовете има 1,2 милиарда лева от няколко години. Те така и не могат да стигнат до малкия бизнес, защото очевидно това не е пътят на финансовия инженеринг. Пламен Димитров заяви категорично: „Очевидно трябват мерки за директна подкрепа и това се вижда и от действията на западноевропейските държави - повече подкрепа за бизнеса като цял от БВП. България, като процент от БВП за подкрепа на бизнеса, заетостта и домакинствата, всичко, което сме дали до момента, е 7% от нашия БВП и сме на едно от последните места. Тоест има мегдан, има нужда да се дава директна подкрепа на бизнеса и безвъзмездни средства и за това има инструменти. Давам пример, механизмът „Шуър", който всички държави членки използват масово, България взе 500 милиона евро, прословутият един милиард, с който се финансира мярката 60/40, той вече свърши, даже сме го надхвърлили и друг заем не се иска да се взима, незнайно защо. А този заем е направен по такъв ред, че да е изгоден за държавите членки и да е безплатен за бизнеса, да пази работните места! А иначе една мярка, която повтаряме вече 10 месеца заедно с бизнеса и никой не иска да чуе, и ако новите министри искат да направят нещо, нека да чуят, това е фирмите, които са зле, тези, които имат спад на приходите от продажби повече от 30%, освен че новата мярка 60/40 ще продължи да им помага, дайте да им подпомогнем и фиксираните постоянни разходи, които те не могат по никакъв начин да поемат! Така че нека да заключа, растящите нагоре бизнеси могат и да се възползват от тези 2,5 милиарда лева от тези „облекчени" кредити, защото когато трябва да си заложа апартамента или нещо, което имам като имущество като съдлъжник, не съм сигурен дали ще го направя, но дори и да има фирми, които ще се възползват, другите остават във въздуха и продължават да питат - за нас какво?".

Срещите на КНСБ с политически сили, които ще кандидатстват за 46-то Народно събрание и изводите от тях.

    „Срещнахте се с някои от политическите сили, които ще се явяват след 14 дена на избори за 46-то Народно събрание, какво е най-важното, което им казахте и какво е най-важното, което разбрахме за тяхната годност?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че посланието на КНСБ е било, че доходите трябва да продължат да растат, както са нараствали през последните 10 години, дори да се ускорят и средната заплата да достигне 2400 лева през 2025 г., минималната заплата да стане 1200 лева. КНСБ са заявили също така, че данъчната система трябва да бъде ребалансирана, за да стане по-справедлива и са получили съгласие от 4 партии за необлагаем минимум. Президентът на КНСБ продължи: „Почти съм сигурен, че в следващия парламент ще има мнозинство, което ще прокара необлагаем минимум, дали точно в този вид, който ние предлагаме в размера на минималната заплата, или в някакъв друг вид, но това е добре за всички работещи българи!".

   „Много коментари под стрийма, само един ще прочета, той е събирателен за всичко, което говорихте, той е и малко ироничен - „увеличението на тока е безвъзмездна и навременна помощ във време на криза, за която помощ апелираше президентът Румен Радев". Това добър финал ли е?", попита Беновска. Пламен Димитров отговори: „Само ще кажа, че увеличението на тока е неизбежно, колкото и да не ми харесва това, което казвам, по ред причини - цената на газа, цената на емисиите и всичко останало, за което вече говорихме!". Така завърши разговорът между Пламен Димитров и Илиана Беновска в „Беновска пита" във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 26-ти юни 2021 г.