05-06-2021 | 21:59 ч.

Калин Терзийски: Преследването на задачи ни пречи да сме свободни, реещи се и попадащи на случайни неща хора

Калин Терзийски: Преследването на задачи ни пречи да сме свободни, реещи се и попадащи на случайни неща хора

Калин Терзийски, писател, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Радио К2" коментира следните теми:

Като четем, какво научаваме?

    „Като четем, какво научаваме?", попита Беновска. Калин Терзийски отговори: „Горе-долу едно и също - научаваме света! Като четем, като пишем, а обединяващото звено е като мислим, ние научаваме света. И научаваме, че той е ненаучваем, непознаваем и това е най-веселото и стимулиращото в този свят. Светът е стихия, която не можем да познаем!".

Погалвал ли е някого с думи?

     „Погалвал ли си някого с думи?", попита Беновска. Терзийски отговори, че може би се е опитвал да направи нещо с думи, но какво се е случило, зависи от реципиента. Водещата каза шеговито: „Колко обичам тези чуждици". Терзийски отговори, че когато използва чуждица, я натъртва и тогава слушателите разбират колко абсурдно звучи тя. Той също се пошегува, че когато използваш чуждица от латински произход, все едно „си дал 5 лева на слушателя". Водещата продължи шегата, като подари на госта си едно левче за чуждицата.

Обичан или мразен е повече?

    „Да продължим шегата, верифицирай ми впечатлението, че си много обичан, как си го обясняваш?", попита Беновска. Калин Терзийски отговори: „Също и мразен и това е стимулиращо и възбуждащо, защото когато разбереш, че създаваш отрицателни чувства у хората, това означава, че същите, но и много други и те обичат. Същите много те обичат, но се правят, че те мразят!".

   „Колко жени те обичат?", попита водещата. Събеседникът ѝ отговори, че се надява да са поне три - майка му, дъщеря му и жена му. Той продължи, че когато много хора те мразят, те всъщност те обичат по един превратен и странен начин и разбираш, че си важно същество. Според него хората, които много ги обичат и много ги мразят - бързо се изтощават. „Там, където върлуват страсти, върлува и смъртта! Но там е някак си същността на живота!", добави Терзийски.  

Медицинското му образование.

    „Ти си лекар!", отбеляза Беновска. Калин Терзийски отговори, че се надява повече, хора, които четат неговите книги, да го знаят, за да разберат, че е тръгнал по пътя на хуманността много отдавна и това продължава да е неговият път. А защо се е отказал от формалното практикуване на медицина, може да се тълкува всякак. Писателят заяви, че с писането се опитва да помага на хората непрекъснато.

   „Хората имат впечатление, че лечението е нещо, което се прави бавно, внимателно, предпазливо. Аз си мисля, че понякога стресът, силната емоция, дори изненадата също е лечение!", отбеляза Беновска. Калин Терзийски цитира Хипократ, който казва, че хроничното заболяване се лекува, като се доведе до криза и след това кризата се овладява. Това е методът, а повечето заболявания са хронични.

    „Ние имаме идея да създадем агенция за решаване на кризи, ще те привлечем и теб, защото и нещастието разбира се е криза, но и щастието е криза, да се влюбиш е криза!", каза Беновска. Терзийски отговори, че хроничното нещастие е като хронична болест и трябва да се доведе до това, което модерните психолози наричат дисеквилибриране, изкарване от равновесие. Да накараш човек да влезе в криза. Оттам нататък да му помогнеш сам да си реши проблемите.

Изразяването на човек.

   „Какъв си ти - лекар, художник, писател, поет, говори се, че си бил голям любовник?", попита Беновска. Терзийски отговори, че всъщност е готвач, също така и любовник. „Как не те е срам, жена ти сигурно сега полудява!", отвърна Беновска. Гостът ѝ отговори, че при възрастни и зрели хора това по-скоро трябва да е въпрос на радост и одобрение.

     Терзийски продължи, че изразяването е нещо, което ще си намери своите русла. Дали ще е с рисуване, писане или готвене  - и това е началото на лечението. В света всичко е на принципа на обратните връзки и започнеш ли да изразяваш, ти започваш и да се пълниш, да създаваш в себе си неща за изразяване.

   „Успя ли да възпиташ дъщеря си така?", попита водещата. Калин Терзийски отговори, че не е успял, опитал е, но трябва да се отчете силната съпротива към бащиното влияние. Водещата отбеляза, че ролята на бащата във възпитанието на едно момиче е много голяма. Гостът ѝ отговори, че е така, но често това е личността, от която да се разграничиш и да започнеш да се движиш в противоположната посока. „Дъщеря ми е консервативна, при моя либерализъм, защото децата искат силно да се различават от родителите си и когато един ден видят, че доста се доближават до тях все повече и повече, това ги стряска!", заяви Терзийски.

Стихотворенията му. Попадането в робство на целенасоченото мислене за конкретни проблеми и задачи.

    Калин Терзийски прочете част от своите стихове:

    „Някой би казал, сега на младия човек, най-страшно премеждие му се струва това, да разлее спрайта си върху клавиатурата. А едно време, ах едно време, като ти заяде винтовката и пъхаш шомпола, сърбинът или голофренецът напира към бруствера и паника в окопите. Или пък палешникът на плуга ти се пукне и отива целият ден при ковача. Но аз не се връзвам на такива работи. Всичко е едно и също, казвам си, все тая отчаяна борба на човека с проклетата груба и зла материя, която накрая ще му види сметката!".

    „Ужас! Полекувай ме с доброта!", каза Беновска. Терзийски обясни, че с това стихотворение иска да покаже, че човешката съдба винаги е била страданието, а без страдание няма как да усетим и разкоша на живеенето.

 

Терзийски прочете и този стих:

    „Влязох в някакъв лъскав клуб в центъра. През 2011 г. в София иваше много такива. Какво ли ще стане с тях през 2012 запитах се? Каквото си ще да става, казах си, само да поогледам. Вътре на стената, по-скоро на някаква странна конструкция, решетка от лавици, стояха книги. Като кутии за обувки във виенски магазин, в който продават ордени на сакати инвалиди. Усмихнах се. Както се усмихвам, когато видя в парка луд да гледа гениталиите си. Книги, книги, книги! Като еполети стояха на раменете на момиченце в дискотека, което се е пременило като полковник с къси панталонки. Книги. Беше ги сложил някой дизайнер, за да вдигне цените на алкохолните напитки. Спиртът върви по-скъпо на снобски фон. Книгите са символ на непознат за 2011 лукс. С книги по стените и порнография животът ще върви, казах си, но най-вече пиенето на коктейли. Сервитьорката, момиче на около 10 или 18, все едно, ме изгледа и ме попита - ще седнете ли? Но ме гледаше злобно, защото не беше прочело внимателно шестата книга на третия рафт отгоре надолу. Тя беше Библия. Тя учеше хората как да бъдат добри, което ще рече да не гледат злобно и без причина целия свят още от обед. Аз изгледах момичето, изпитах презрение към него и към родителите му. После погледнах книгата и се сетих, че това е лошо. Огледах целия клуб. В ъгъла седяха група богаташи, от модерните, свине, забогатели с грубост и алчна жестокост. Те безцеремонно обсъждаха света, който ги чакаше гол и вързан. Явно пак щяха да го изнасилват. Аз огледах тях, огледах книгите и казах на момичето - виж дете, първо поправете тази грозна грешка, изгонете тези или поне изнесете книгите. Изнесете ги с тържествен ритуал и с почести, в златен сандък на крехките си плещи навън. Или изгонете богаташите-свине от масата в ъгъла. Аз съм жрец на това странно нещо книгите и на писането. Свещеник съм на това и ми се струва прекалено богаташи и книги да стоят на едно място. Изгонете ги и ще седна! Добре, каза момичето. А, донесете ми и чаша вода, моля, казах. Щом останем сами, аз ще посвещенодействам, ще чета, ще гледам, ще пипам тези книги, а от това се ожаднява. Добре, каза момичето. Хайде, сега ги гонете, казах аз!".

Терзийски прочете и следващия си текст:

   „Не те познавам, а казват, че си причината за моето щастие. Но си мисля, не са ли моето щастие парите, с които ще купя обеци на жената, която обича, или трудът, с който парите за тез обици ще бъдат изкарани. Не е ли моето щастие гледката на планината преди изгрев, в мъгли облицована, като тих бог, витаещ над ручея. Не е ли моето щастие виното, което купувам, за да пият приятели, а аз да ги гледам и да се радвам на тях и на себе си. Не е ли моето щастие любовта, която изпитвам към всичко красиво, което приемам с ума и очите си? Но откъде ли се взима всичко това - силата, здравето, устрема, волята, дързостта и стремежа към всичко това - обеците, парите, трудът, красотата и гледките? Дали не е от теб, който си в мен и бълбукаш из моите ъгли и клетъчни дворове? Или трябва да търся по-надълбоко, в думата, която очаква да бъде изречена?"

„А коя е тази дума?", попита водещата. Калин Терзийски отговори, че може би е „бог". Но тя очаква да бъде изречена, не знаем.

   „Коя дума не си изрекъл, било защото не си я намерил или защото те е страх да я изречеш?", попита водещата. Гостът ѝ отговори, че когато е произнесъл думата „бог" е почувствал леко изтръпване на цялото тяло и добави: „Казах си веднага, че поетът трябва да е човек, който предизвиква изтръпване с думите. Защото думите могат и да не предизвикват нищо. Забелязал съм умно говорещи хора, които каканижат с такава умелост и подреждат така професионално думи. При тях използането на латински и старогръцки термини е богато и обилно. Така подреждат, но няма изтръпване в никакъв случай, но камо ли трепет и вълнение!". Той добави, че говоренето не е само предаване на информация, но и предаване на чувства, начин за показване на близост и отношение.

    „Говоренето е и водачество, може с думи да ми очертаеш и да вдъхновиш да тръгна!", допълни водещата. Калин Терзийски добави, че мислите ни съществуват непрекъснато, не винаги ги усещаме, но чувствата ги усещаме винаги. Водещата разказа: „Малката ми дъщеря, когато беше на 7-8 години, веднъж ми каза - мамо, помогни ми да престана да мисля, защото непрекъснато си чувам мислите в главата и искам за малко да спра да мисля. Аз ѝ казах, че никога няма да спре да мисли, защото това ще я опустоши!". Терзийски цитира Юнг, който казва, че колкото по издигнат е човек, толкова повече мисли целенасочено и в това е нашето робство - да нямаш време, в което да се рееш. Той добави: „Аз затова се измъкнах, ставайки поет, писател и художник! Аз открих, че това робство на непрекъснатото, целенасочено мислене по проблеми и задачи ни пречи да сме свободните, реещи се и попадащи на случайни неща хора!".

   „Но хората непрекъснато си казват - аз трябва да работя, за да мога да си осигуря едикакъв си живот, да се развивам кариерно, да се развивам научно, да създам семейство и деца!", отбеляза водещата. Калин Терзийски отговори, че това е поредица от много задачи, но някъде сред тях е животът. Самите тези задачи обаче не са живот. „А къде е твоят живот?", попита водещата. Събеседникът ѝ отговори: „Извън тези задачи и аз гледам да са все по-малко! Защото животът е да си това, което в езика на народа се казва да си на себе си!".

   Водещата цитира Рабиндранат Тагор, който казва, че животът е такъв, какъвто си го направим. Калин Терзийски отговори, че според него в съвременния европейски смисъл да правиш кариера и това да е живот е доста неправилна позиция. Защото животът е осъзнатото живеене, а докато преследваш цел и задача, не живееш осъзнато. „Задачата е вектор, стрелка, а животът е огромно пространство във всички дименсии!", каза Терзийски.

Подаръците.

 

 

    Водещата подари на госта си здрава, българска, червена ябълка с голямо уважение. Той отговори: „Уважението е от мен към теб! И продължавай да питаш правилните и неправилните хора за всичко и най-вече за това, което не искат да кажат!".

 

 

    Беновска подари на госта и книгата с интервюто ѝ с Ахмед Доган с обяснението, че тя е актуална и днес. Терзийски отговори: „Конкретните неща в живота не ме интересуват толкова много, но това не е толкова конкретно, това е един философски въпрос на нашето съвремие!", с което завърши разговора си с Илиана Беновска в предаването „Беновска пита" по „Радио К2" от 5-ти юни 2021 г.