06-02-2021 | 21:32 ч.
Пламен Димитров: За минимална заплата по сектори спорим с работодателите, УПФ да обяснят ясно каква доходност предлагат
Пламен Димитров: За минимална заплата по сектори спорим с работодателите, УПФ да обяснят ясно каква доходност предлагат
Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Радио К2" коментира следните теми:
Действията на правителството за подпомагане на бизнеса и гражданите по време на коронакризата.
„Г-н Димитров, хайде да поговорим за пари, в пандемията сякаш говорим за две неща - за здраве и за пари! Другите ценности на заден план ли останаха?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че наистина по време на пандемията страхът за живота и за средствата, с които да свържем двата края преобладават, а всичко останало като че ли е на заден план. Другите ценности остават дълбоко в хората, но в момента не могат да вземат връх.
„Как да преживяват хората в пандемията, стигат ли помощите? Работата сякаш намалява?", продължи Беновска. Пламен Димитров отговори, че наистина има свиване на заетостта, независимо че са били запазени около 300 000 работни места от месец март до момента, което е значителен успех. КНСБ настоява това да продължи поне до средата на годината или до края. Затова различните мерки, като 60/40, 80/20 и т.н. трябва да се трансформират в една проста мярка, а именно да се компенсира 85% от загубения доход и то веднага, когато се получава заплатата. Пламен Димитров продължи, че мярката 24 лева е напълно неработеща и това е било казано на социалния министър. КНСБ има готов текст, изработен заедно с работодателите, държавата да подпомага бизнесите, които имат загуба на доходите или на оборота повече от 20% спрямо същия месец на миналата година. Това например се практикува в Германия още от април миналата година. „Ние обясняваме, че това е най-лесният път, то бяха малки фирми, микрофирми и всякакви схеми, които в малка степен са стигнали до бизнеса и затова хората с право са недоволни, особено работодателите, защото този път със заетостта се справихме сравнително добре, ако се сравняваме с това, което направихме през 2009 г., тогава Дянков каза - няма да харчим, ще свиваме и ще режем и тогава загубихме 450 000 работни места. Така че този път пътят е верен, но темпото и изпълнението, особено що касае икономическите мерки, според мен продължава да върви зле!", категоричен бе президентът на КНСБ.
Как КНСБ защитава правата на работещите българи?
„Добре, но вие сте най-голямата синдикална организация, вашите членове са от най-различни браншове, също така и хора със семейства, как смятате, че можете да изпълните задачата, за която сте призвани да защитите работещите, възможно ли е това?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че е възможно и се случва. Той заяви, че през последната година доходите продължават да раста и това става с много битки. Растат доходите не само в държавния, но и в частния сектор, за миналата година доходите в частния сектор се увеличават с 8%-9%. В някои сектори, които са били силно ударени от ковидкризата, наистина има спад на доходите, но в индустрията като цяло нещата вървят сравнително добре, има договорено двуцифрено увеличение на доходите за 2021 г. „Това можем да правим ние, а ако ме питате ще финализираме ли с работодателите този продължил година и половина спор за това какви минимални работни заплати да договаряме за всички дейности, ще Ви кажа, че засега се появяват разминавания и разнобой между работодателските организации дали да има договорена минимална работна заплата за всеки сектор. Но това са наши вътрешни проблеми, хората не ги вълнува много, те искат резултати!", категоричен бе президентът на КНСБ.
Диалогът с работодателските организации.
„Вие засегнахте една от горещите теми, диалогът ви с работодателските организации в НСТС, те не винаги вървят гладко и сякаш, поправете ме ако греша, но като че ли надделяват богатите?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори: „За съжаление сте права, но когато започнем да го формулираме по този начин, някои хора казват - вие започнахте да говорите популистки! А на популисткия терен в момента е доста пренаселено от политици или кандидатполитици. Затова разговорът трябва да бъде много внимателен и ние не се опитваме да обясняваме защо богатите са богати, а искаме бедните да не са бедни, тоест да имаме механизми за справедливо преразпределение на това, което произвеждаме заедно и след това през данъчната система и осигурителните механизми да се получи защитата на всички работници!". Президентът на КНСБ уточни, че конфедерацията иска две прости неща. Едното е въвеждане на необлагаем минимум, като надеждата е, че след изборите ще се случи, защото все повече партии го припознават. Това ще облекчи най-бедните. Второто нещо е увеличаване на максималния осигурителен доход. Тези две неща биха имали сериозен положителен ефект върху доходите на хората.
Предстоящото изплащане на втора пенсия от частните пенсионни фондове.
„Обикновено говорим повече за заплатите и по-малко за пенсиите и това сякаш отива в сянка, какво става с втората пенсия?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че вече е дошъл моментът, в който трябва частните фондове да започнат да изплащат пожизнена пенсия на около 17 000 жени, родени след 1960 г. Първият проблем обаче е, че не е приключил периодът на натрупване, за да може да се види точно каква пенсия ще генерира вторият стълб. Тази пенсия е трябвало да бъде между 15% и 20% от общия доход когато човек се пенсионира. Между 55% и 60% трябва да генерира ДОО. Тогава човек трябва да достигне около 75% от дохода, върху който се е осигурявал. Президентът на КНСБ подчерта: „Към настоящия момент ние търсим две гаранции, първо - колкото работодателят ми е внесъл и е влязло през НАП в сметката на частния фонд през тези 20 години, толкова по нея ще ми изплати пенсионният фонд. Защото много се изговори какво са спечелили, какво са загубили, какви такси за управление са вземали. Това искахме от законодателя и той го възприе - нетната ми сума да е нетна. Вторият въпрос е каква доходност има и как ще я обяснят. Сега фондовете обясняват с едни дялове на годишна база, трябва да си учил не в Ню Йорк на фондовата борса, а не знам къде, за да го разбереш. Трябва да отговорят просто - колко добаявте към това, което съм ви дал, за да мога да разбера дали има файда от вас, когато стигна до пенсия, когато изпълня всички условия за пенсиониране!". Димитров добави, че човек трябва да има право да си вземе парите от частния фонд и да ги прехвърли в НОИ, като НОИ му гарантира поне нетната сума.
„Не мога да се стърпя да не Ви попитам нещо, като уточнявам, че не страдам от сиромахомилщина, трябва да има богати хора, пазарната икономика води до признатото неравенство - едни са много богати, други средни, трети са доста бедни и това се опитваме да го приемем вече 30 години. Но не живеят ли твърде добре тези пенсионни фондове, панацея е в нашето общество, че когато частникът подхване нещо, той го прави по-добре от държавата, не се доказа винаги обаче, но не живеят ли твърде на широка нога за сметка на доходността на нашите осигурителни вноски?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че тепърва предстои да видим, но в годините на кризата е станало ясно, че всичко частно се спасява от държавата. Той продължи: „Така че като цяло не се доказва тезата, че частното във всичките му измерения и форми е по-добро от държавното. Напротив, частните монополи или частните олигополи са много по-лоши от такива държавни образувания. Роля на държавата е да преразпределя и да прави социални трансфери, за да намалява тези неравенства, които у нас са най-големи в целия ЕС!".
„Вие много пъти сте засягал темата за БВП и формирането на възнагражденията!", отбеляза водещата. Събеседникът ѝ отговори, че във време на криза хората избират сигурността, а тя преминава през социални измерения, а те всъщност са споделени общи ресурси. А ако неравенствата са твърде големи, това вече заплашва самата демокрация. „А за пенсионните фондове сега ще видим какво се случва, идва Видовден, ще видим, когато дойдат конкретните партиди, 17 000 души ще видят през септември каква е пожизнената им пенсия и ще направят тази сметка. Ако тази сметка е негативна, тогава трябва да направим сметка, да видим дали наистина някой е сбъркал, дали някой не е управлявал добре. Да не ги съдим предварително, да дадем право на човека да избира до последния момент, ако види, че е ощетен. А ако видим през есента, че има институционална грешка, системна грешка, тогава трябва да се преобразува цялата система!", заяви президентът на КНСБ.
Критериите за представителност на работодателските и синдикалните организации.
„Каква е ролята на КСНС, наскоро имаше пресконференция на 4 от работодателските организации, попитах дали ССИ ще бъде приет в АОБР, г-н Велев отговори, че се съмнява в легитимността на ССИ. Ще кажете, че не е ваша работа, но вие сте равнопоставени членове, това ще остане ли само между работодателите?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че критериите за представителност се развиват във времето. Винаги обаче има критики, по-големите организации казват, че те са прекалено лесни, по-малките пък казват, че представляват дребния бизнес и критериите са прекалено завишени, което облагодетелства едрия бизнес. Сигурно има нужда от усъвършенстване и КНСБ ще отвори тази тема, след изборите. Има договорка с работодателските организции да се създаде една работна група и критериите да се разгледат спокойно през следващите месеци. Така преброяването след 4 години ще бъде по-прецизно. Президентът на КНСБ изтъкна, че е имало браншови организации със силни структури, които обаче в последния момент не са успели да сглобят своите документи, за да покрият критериите, такъв е автомобилният клъстър. Той добави: „Тоест сигурно има нужда да се прегледат критериите и балансът между това да не се изключваш ти и да останат само най-големите играчи, от друга страна да не са прекалено раздробяващи и да имме 6 или 7 организации на работодателите, което не е нормално. Моето мнение е, че оптималния вариант е в ЕС, там има 3 организации на работодателите, които са признати партньори!".
Обявяването на данните за необходимите средства за издръжка през последното тримесечие на 2020 г.
„Искам да Ви помоля кратко да анонсирате едно събитие, което ще проведете онлайн, в 10 часа на 8 февруари сте обявили пресконференция за резултатите от наблюдението на потребителските цени и необходими средства за издръжка през последните 3 месеца на 2020 г., къде ще падне акцентът?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че това е регулярно изследване, което КНСБ прави на всеки 3 месеца. Това е и единствената паралелна статистика на НСИ. Тенденциите са за леко увеличение на средствата за издръжка, но над 65% от българите имат доход на член от домакинството под тези средства, което говори, че независимо от нарастването на доходите и увеличението на пенсиите, средствата, които в крайна сметка стигат до членовете на домакинството, са далеч от необходимите за издръжка за близо 2/3 от домакинствата. Пламен Димитров заяви: „Доминиращото мнение е, че не вървят на добре работите и трябва още да се прави. Посоката може да е вярна, спадът на пазара на труда не е голям, но доходът на човек не расте с необходимите очаквания, не само, за да покрие пандемичните си нужди, но те са и в социален план, в психологически план, в зравен план, но и очакването да конвергираме, да вървим нагоре. Румънците са далеч преди нас, което е силно тревожно. Помня, че преди 4-5 години ние искахме да се дърпаме от Румъния, да не ни разглеждат заедно за Шенген, защото по всички показатели бяхме едни гърди пред тях. Картинката в социален и икономически план обаче в момента е обратната!", с което завърши разговора си с Илиана Беновска в предаването „Беновска пита" по „Радио К2" от 6-ти февруари 2021 г.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
