04-12-2020 | 13:38 ч.
Беновска пита Драги Георгиев: На какво основание Северна Македония изисква България да се отрече от историята си?
Беновска пита Драги Георгиев: На какво основание Северна Македония изисква България да се отрече от историята си?
Проф. Драги Георгиев, представител на Северна Македония в съвместната българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси, отговаря на въпроси на Илиана Беновска на пресконференция от 4-ти декември 2020 г.
Илиана Беновска: Въпросът ми е към проф. Драги Георгиев, привет професоре! Вие представлявате Северна Македония, няколко факта кратко, преди да си задам въпроса. Сегашната Северна Македония беше част от Федеративна социалистическа република Югославия. Споменавам това, за да направим ясна граница кой разговаря в момента с България. Зоран Заев дойде през 2014 г. в България като ръководител на опозицията тогава. След въпроси, които му зададох в Министерски съвет той дойде лично при мен и ми каза - аз утре ще стана министър-председател, ето ти моята картичка, ето ти моя телефон. Той стана министър-председател и се развива успешно за условията, в които се намира. Той стана и атлантик, превърна Македония в член на НАТО. Г-н Заев сега иска да стане и официално с европейски статут, такъв статут да се предаде и на Северна Македония. Нека да не забравяме, че ако не беше „по-големия брат", българина Бойко Борисов, който организира цялата тази кампания за обединението на Западните Балкани, за протекция на Македония, този разговор тук нямаше да се състои, нямаше да се подпише и този договор. Нека не забравяме също така, че не се влиза през задния двор в Европа, независимо, че г-жа Меркел, олицетворяваща председателството на Германия в момента, даде едно дипломатично рамо. Въпросът ми обаче е - с нецензурни думи, с нецензурни определения, с явни лъжи срещу нашия външен министър и вицепремиер Екатерина Захариева, с горене на българското знаме, Вие обърнахте ли внимание, че вицепремиерът по сигурността Красимир Каракачанов каза, че резултати ще продължат да се създават или да се обсъждат, бъдещи резултати, преди 8-ми декември, очакваната среща за поредни преговори на европейско ниво или след това, ще се случат само ако всичко, което се говори, се оформи в анекс, тоест всичко трябва да почива на фактите, проф. Георгиев? Как смятате, че България ще потъпче своето достойнство, своята национална гордост, своите национални символи, герои, просветители? В името на какво ще си затворим очите и защо да го правим? Това е най-важният въпрос, на който трябва да си отговори цяла Македония, за да влезе Северна Македония с достойнство през официалния вход на ЕС, а не да се опитва да се промъква през задния! Може ли да ми отговорите как прагматично ще скрепите вашите искания, претенции и фактите в анекс? Защо избягвате този въпрос?
Драги Георгиев: Имайте предвид, че разговаряте с професор по история, а не с политик!
Илиана Беновска: Точно така се обръщам, като към историк, който знае повече от мен!
Драги Георгиев: Питането Ви не беше формулирано така, все едно се обръщате към историк, споменавайки всички важни политици от двете страни. Винаги съм уважавал ролята на България и подкрепата ѝ към Македония в пътя ѝ към ЕС. И аз лично мога да кажа, че България беше и трябва да бъде най-важният локомотив, двигател за Македония за влизането ѝ в ЕС.
Илиана Беновска: Но на каква историческа цена, г-н историк?
Драги Георгиев: Не мога да разбера какво означава това „историческа цена" да се плати. За мен няма дилема, в много мои интервюта съм казвал, че Македония трябва да се освободи от факта, че Република България е най-големият ѝ неприятел, че имиджът, който тук се създава на Република България, трябва да се промени. Между другото трябва да знаете, че Македония не може сама да го направи, трябва да има подадена още по-силна добра воля от страна на Република България. Ние разговаряме по исторически въпроси. Днес разговаряхме за цар Самуил, който е живял преди 1000 години. И щом този цар Самуил на нас ни пречи днес да разговаряме сериозно, като две модерни европейски нации, които представят един проблем, това показва, че нашите общества имат проблеми, които трябва да се решат. Не може отношенията между Република България и Република Северна Македония да бъдат заложник на историческите въпроси. Ние ще продължим да разговаряме, аз това съм го казвал, никога няма да прекратим диалога с колегите от България, това е единственият път да се разберем и да преодолеем тези неразбирания. Между другото това трябва да се прави отделно от политиката, политиката да си върви по своя път, а историците да разговарят. Твърде голямото политизиране на историята няма да доведе до добър резултат. Когато говорим за факти, Вие споменахте за фактите в историята, никой не изхвърля фактите. Но тези исторически факти винаги трябва да се поставят в определен контекст, в зависимост от времето, за което разговаряме. Ние не можем днешното наше схващане за определени категории да го пренесем хиляда години назад. Това е недопустимо за днешното съвременно ниво на хуманитарните и обществени науки. Аз съм съгласен, че има още доста въпроси, за които трябва да разговаряме и днешната среща, макар и да беше без резултат, показва, че ние можем много сериозно да разговаряме по отделни въпроси, да си кажем недостатъците, които само с искрен и отворен диалог можем да преодолеем. Убеден съм, че имаме простор за това.
Илиана Беновска: Може ли само една реплика, не разбрах конкретно, политиката не се прави без историята, така че ние не можем сега тук сепаративно да разглеждаме, че Вие сте само историк. Питам Ви, анексът, който иска българското правителство към договора, какво ще посъветвате Вие, като историк, политиците от Северна Македония да запишат като безспорни исторически факти? Защото вие наистина ни карате ние да се отречем от нашата история, но на какво основание?
Драги Георгиев: Никой не е заявявал от наша страна, че България трябва да се отрече от своята история, от историческите факти и от нейното виждане за определени исторически събития и процеси. Напротив, мога да Ви кажа, че се случва обратното. Вие пак споменавате за анекси и договори, това е работа на политиците и аз не съм упълномощен да казвам защо и как ще го направят това политиците. Това е тяхна работа, аз не съм нито съветник на правителството, нито мога да влияя на това. Вие сте права, не може изцяло историята да се абстрахира от политиката, още повече на Балканите, но трябва колкото се може повече да се опитваме да ги разделим, поне досега имайки опита на Балканите, историята, тълкуването, митологизирането на историята не донесе нищо добро на Балканите!
Можете да чуете цялото интервю ТУК
