13-12-2020 | 13:11 ч.
Красимир Вълчев: Изпитите след 7-ми и 12-ти клас ще се състоят, до края на януари ще решим въпроса с недостига на преносими устройства
Красимир Вълчев: Изпитите след 7-ми и 12-ти клас ще се състоят, до края на януари ще решим въпроса с недостига на преносими устройства
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Подготвена ли беше системата на образованието за COVID кризата?
„И каня министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, един от най-желаните гости виртуално в нашите домове! Още веднъж да се ръкуваме тук, пандемията не е свършила! Г-н министър, повече Ви хвалят или повече Ви нападат?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори: „На такива позиции повече ни критикуват и това е нормално. Има очаквания от нас, от системата, в трудна ситуация сме, изправени сме пред трудни предизвикателства, не само свързани с COVID, но и по принцип в образователната система, ние като общество най-много разчитаме на образованието да се справим с най-трудните предизвикателства, да живеем в едно по-добро и хармонично общество, да има по-малко изключени от него, да има по-добре работещи индустрии, да имаме по-добри специалисти, по-добри междуличностни отношения, което също е функция на образованието!".
„Това е хубаво пожелание, но ще се справи ли образованието, виждате колко хипотези вече излизат, че всъщност децата започват да губят темпо-ритъм, да губят психологическо равновесие, родителите също, защото трябва да останат и някой да се грижи за тези деца? Задават се и въпроси ще ги има ли годишните изпити за 4-ти и за 7-ми клас, малката матура, в 12-ти клас голямата матура, хайде да отговорите на тези въпроси?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че още през пролетна на 2020 г. генералният секретар на ООН е казал, че сме изправени пред поколенческа катастрофа, причината е, че много голям процент от децата по света не учат ефективно. Той продължи: „Ние сме една от страните, които сравнително бързо, добре организирахме компенсаторно обучение в електронна среда, но трябва да бъдем честни и да кажем, че то е частично заместваща алтернатива. Няма как да минем без загуби, няма как да не прехвърлим част от тези загуби на бъдещето, това се случва във всички общества, ние прехвърляме малко или много загуби на бъдещето чрез заемането на средства, чрез образованието, от друга страна пък е човешкият живот. Няма лесно решение, опитваме се да намерим формулата!".
„Но как е в България, казваме „зимата ни свари неподготвени", свари ли ни COVID неподготвени?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че всички общества са били малко или много неподготвени. Може много да се говори за това какво сме направили през изминалите месеци. „Дайте с факти, колко пари отпусна правителството за образованието, колко пари от Европа, колко очакваме още?", продължи с въпросите си Беновска. Образователният министър отговори, че бюджетът за образование за тази година е 4,8 милиарда, допълнително са били отпуснати 14 милиона за закупуването на техника, отделно 15 милиона за подпомагане на училищните бюджети, които отново ще отидат главно за техника, други за пречистватели на въздух. Били са пренасочени и други средства за училищните бюджети, най-вече от икономии. Ако съберем всички средства само от държавния бюджет, сумата става около 60 милиона.
„65 милиона отпуснахте само на последното заседание на МС!", припомни водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че те са за научни изследвания, в това число и 16,8 милиона за образование, които ще бъдат разпределени по училищните бюджети. „За какво ще отидат тези пари - за заплати, казахте за пречистватели, за какво?", попита Беновска. Образователният министър отговори, че там, където училищните бюджети са затруднени, ще отидат за подпомагане. Той продължи, че от една страна училищата имат икономии, от друга имат допълнителни разходи, съотношението е различно, като цяло обаче училищните бюджети са по-добре, отколкото през миналата година. При над 85% от училищата тези средства ще отидат за допълнително оборудване с компютри, въздухопречистватели, възможно е някои училища да закупят дезинфектанти или да дадат допълнителни възнаграждения, най-вече на медиаторите. „Сами ли ще си решават училищата какво да закупят?", попита Беновска. Събеседникът ѝ отговори, че сами ще решават, което е най-добрия подход.
Доставянето на преносими електронни устройства.
„Нека тогава да Ви попитам, тук трябва да кажа, че когато обявихме Вашето участие имейлите на „Беновска пита", на „Радио К2", моят личен имейл, телефонът ми, просто се затрупаха от въпроси от страна на родители как да се снабдят, и това са хора, повечето от които са социално слаби, вероятно и от по-слабо развитите региони, как да се снабдят с преносими устройства или някакъв вид устройства, които да обезпечат възможността на децата им да учат?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че няма възможност на всяко дете да се даде устройство. Предприети са действия да бъдат закупени около 108 000 устройства, една част от тях за сметка на средства от ЕС, изискването е централно контрактуване от страна на МОН, друга част са от средства по училищните бюджети.
„Какъв бюджет е предвиден за това?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че 20 000 устройства са в процес на доставка, една част от тях са доставени. Училищата към началото на седмицата са били предоставили за ползване на учениците 18 000 устройства. Водещата попита колко устройства не достигат. Образователният министър отговори, че е трудно да се каже, има данни, че около 30 000 деца не учат поради липса на електронни устройства. Факт е, че има родители, които са направили всичко възможно децата им да учат, но факт е също така, че има и деца, които могат да се сдобият с електронни устройства, имат по-скъпи смартфони, но не са ангажирани в достатъчна степен с ученето. „Факт е, че имаме недостиг, имаме много семейства, които не са декларирали, че не учат поради липса на устройства, но семейство има едно устройство и 2 или 3 деца!", обясни Вълчев.
„И все пак какъв е хипотетичният брой устройства, който трябва да се достави?", попита Беновска. Събеседникът ѝ отговори, че е много трудно да се каже, защото е и въпрос на деклариране от страна на родителите, но може би до края на януари, когато е и крайният срок за първите 25 000 от доставките, ще има до голяма степен обезпеченост на най-проблемните училища. Има училища с по-голяма концентрация на подобни деца и в момента едни училища подпомагат други.
„Обаче разбрах, че европейските пари, които са за по-голямата част от електронните устройства, се бавят или може би пристигнат най-ранно през пролетта?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че те са свързани с по-бавни процедури, промяна на оперативните програми, по-дълъг срок за възлагане по ЗОП. „Тоест остава в сила обществена поръчка?", попита водещата. Образователният министър отговори, че когато се закупуват големи количества от страна на МОН изискването е такова и процедурите са по-продължителни. Когато средствата са на училищата и се закупуват малки количества, тогава процедурите са по-бързи.
Кога ще се върнат учениците в училище и ще се провеждат ли изпитите след 4-ти и 7-ми клас?
„Кога ще започнат да се отварят детските градини, кога ще тръгнат учениците на училище, поетапно ли, кой ще решава този въпрос? Ще има ли изпити след 4-ти и след 7-ми клас, какво ще стане с матурите?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че изпити най-вероятно ще има, след 7-ми и 12-ти клас дори са проведени в края на миналата учебна година, защото те са свързани и с преминаване в по-висока степен на образование. Той продължи, че изпитите след 4-ти и 10-ти клас не са задължителни, но са полезни и трябва да бъдат проведени, доколкото ситуацията го позволява.
„А ако има карантинирани или болни в деня на изпитите след 7-ми и 12-ти клас?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че ще се действа според ситуацията, ако те са единици, тогава няма да се провежда алтернативен изпит. Ако са повече, тогава е възможен и този вариант. „А как ще сменят степента си на образование след 7-ми клас, ако нямат такава оценка?", попита водещата. Образователният министър отговори, че и предишни години е имало отделни случаи на деца, които не могат да се явят на изпита поради различни проблеми, тогава може да им се даде право на избор, да се стъпи на вътрешното оценяване. „Но ако е имало възможност да се запише в престижно училище, но не се е явило на изпит?", попита Беновска. Красимир Вълчев отговори: „Въпросът е кога ще бъде по-малко несправедливо. Ако направим втори изпит, рискуваме да не бъдат еднакво трудни двата изпита и съответно да допуснем по-голяма несправедливост, ако е за повече деца, ако е за по-малко деца, тогава няма да се допусне по-голяма несправедливост!".
„Добре, кажете кой кога и къде ще тръгне?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че в четвъртък ще има обсъждане на въпроса, но е видно, че не само в България сегашната ситуация ще продължи поне до април и май, но ние не можем да си позволим да затворим децата до тогава. В повечето градове гимназистите са затворени вече 8-ма седмица, средно 6 седмици децата в прогимназиален етап и 3 седмици и половина децата в начален етап. В предучилищна възраст са затворени от 3 седмици. Той продължи: „Колкото са по-големи децата, толкова по-малки са загубите при образованието, но все пак трябва да кажем, че и при тях има загуба на мотивация за учене. Липсата на пряко педагогическо взаимодействие води до пропуски!".
„Узнахме го това, но нали разбирате, хората очакват от вас решения, това е като онзи въпрос, който и аз задавам непрекъснато - кой и на какво основание иска, но и може ли да управлява държавата, в момента това наистина се превръща в тест, да, при извънредни обстоятелства?", попита водещата. Красимир Вълчев отговори: „Днес няма да Ви кажа, ще бъдем готови с вариантите. Искам да Ви кажа пред каква ситуация сме изправени - от една страна е животът на хората, в това число учители, лекари, от другата страна са дефицитите в образованието. Няма лесно решение, това, което се опитваме да намерим, е що годе приемлив вариант. Децата трябва да се върнат, ако трябва ще се върнат за една или две седмици, тоест ще предложим такъв вариант на редуване, ще приоритизираме определени класове, не мисля, че ситуацията през следващите седмици ще позволява пълно връщане на всички ученици до пролетта! По-скоро вървим към вариант, при който да позволим частично връщане и редуване, най-неефективно е обучението в електронна среда за по-малките ученици, там трябва пряко взаимодействие с учителя. Пък и смея да твърдя, че от изследванията, пък и данните, които имаме за заболелите учители, колкото по-малки са децата, толкова по-малък е броят на заболелите ученици и учители. В предучилищна възраст имаме най-малко заболели, което не само потвърждава, че децата в предучилищна възраст най-малко се разболяват, но и в по-малка степен са преносители!".
Сигналите, че част от учителите преподават дистанционно без да са си включили камерите.
„А установихте ли, имаше инициатива на омбудсмана, едно „разпъване на кръст", ако мога така да се изразя, установихте ли дали учители преподават дистанционно на своите деца от 1-ви и 2-ри клас без да са си включили камерите?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че в страната има 36 000 класове и е възможно някой в някой момент да се е изключил.
„Ще задам по друг начин въпроса, има ли инструкции тези учители да са присъствено, макар и виртуално, а не да казват, че навлизаме в тяхното пространство?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че дистанционното електронно обучение предполага да се виждат и да се чуват. „Но има ли заповед - „уважаеми учители, включете си камерите, за да ви виждат децата"?", продължи водещата. Образователният министър отговори, че това се подразбира. „Много хора са невъзпитани и не подразбират някои неща, не говоря за конкретния случай, а изобщо разсъждавам!", добави Беновска. Събеседникът ѝ обясни: „Нямаме такава заповед, имаме алгоритъм, в който се казва, че предпочитаната опция е комбинация между синхронно и асинхронно, лимитирали сме часовете за по-малките ученици. Ако не може да се осъществява ефективно синхронно обучение, тогава се осъществява асинхронно, то също може да бъде ефективно, възлагане, контрол на изпълнението на задачи, проектно базираното обучение. Когато нямаме възможност, допускаме и други форми на взаимодействие!".
Призивът му към родители и ученици.
„Финални думи, това е Вашата камера, какво искате да кажете на децата, на техните родители, Вие сте загрижен човек?", обърна се на финала водещата към своя гост. Той заяви: „Преди всичко искам да им пожелая здраве, изправени сме пред трудна ситуация, да им пожелая да посрещнат с вяра и оптимизъм предстоящите празници! Убедени сме, че 2021 г. ще бъде по-добра от 2020 г. Преминахме през много трудности, един ден ще погледнем назад и ще осъзнаем, че не е имало лесни решения за всеки един от нас, не говоря цялостно за обществото! Нека бъдем малко по-обединени, нека бъдем малко по-вярваши един към друг, да вярваме в хората около нас, защото това ще ни създаде усещането, че живеем в по-добро време!".
„Благодаря Ви за това участие, желая Ви да сте жив и здрав и да успявате да си грижите за образованието, ще Ви пратя всички тези имейли и запитвания, които хората отправиха към Вас, ако можем по някакъв начин да им помогнем!", обърна се към своя гост Красимир Вълчев водещата Илиана Беновска в края на неговото гостуване в обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 13-ти декември 2020 година.
