13-12-2020 | 12:16 ч.

Пламен Димитров: Нито Радев, нито Нинова дават заяви какво да правим различно от управляващата коалиция

Пламен Димитров: Нито Радев, нито Нинова дават заяви какво да правим различно от управляващата коалиция

Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Защита за работещите; Мерките за подкрепа на работодателите и работещите

Пламен Димитров и Илиана Беновска проведоха видео разговор в ефира на "Беновска пита". "Да поговорим - какво се случва с работещите? Как ще ги защитите Вие и от кого трябва да ги защитавате - само от COVID-19 ли?" попита Беновска. Димитров отговори, че не само от коронавирус, за съжаление, но това е и най-големият риск през тези месеци, но последиците за икономиката, работните места и социалната сфера не са малки. "Най-важната ни роля и функция е в Тристранния съвет и извън него. През тази седмица имаше среща с вицепремиера Дончев, финансовия министър Ананиев и министъра на труда Сачева в тристранен формат заедно с работодателите на високо ниво, за да коментираме за 2021 година какъв ще бъде форматът. Най-вероятно през първите месеци ще запазят сега действащите мерки предвид това, че няма парламентарно време за промените, които са нужни в законите, които предлагаме заедно с работодателите, но ние настояваме да бъде променен и опростен механизмът, така защото всички тези 60/40, 80/20, 290 лева, 24 лева и какви ли не още схеми за запазване на заетостта стават много по-разбираеми, по-прости и достъпни за всички предприятия, всички работещи, така че натам са положени усилията, преди Коледа да стане наистина ясно първите месеци на следващата година как ще продължи подкрепата. Нашето предложение остава - промени в кодекса на труда, заедно с работодателите сме го предложили ,там където ние казваме, че при затворено предприятие от държавата - държавата трябва да понесе съответно финансовата вреда, тоест, да обезщети работещия 75 на 100 поне от тяхното възнаграждение в брутното им измерение за времето, за което са останали затворени и предприятията в размер до 25 на 100 от нетните приходи от продажби, когато става дума за затворено от държавата предприятие и това в момента стои на масата като искане от нас и няма да отстъпим" каза Димитров. Той подчерта, че се надява това да се случи поне от второто тримесечие на 2021 година, но когато предприятието има само пазарни проблеми, независимо дали е от пандемията и заради спад на продажбите поради друга причина, тогава да има общ механизъм за въвеждане на непълно работно време, подкрепено от държавата пак в размер от 75 на 100 - за времето, за което работещият не е работил - ако е намаляло работното време с 2 часа, работникът да получи 75 % от надницата си от държавата, а за останалите 6 - ще получи пълната си надница от работодателя си. Това по думите на Димитров е механизъм в Германия, Австрия и Швейцария и подчерта, че се сравнява подходът, а не размерите на помощите. "Поне подкрепата да е сигурна за всички бизнеси, за всички предприятия и най-важното да е лесно достъпна" подчерта президентът на КНСБ. Беновска отбеляза, че премиерът Борисов преди няколко дни е казал, че икономиката трябва да работи и не може да се очаква от държавата да плаща само заплати без да работи и не трябва да се превръщаме в държава, която хем не работи, хем се плащат заплати.

Кой какво е получил и кои мерки работят?

Водещата сподели, че е чела статистика колко работодатели са получили помощ по различните мерки - последните сведения са, че 5 000 работодатели са получили пари са 15 000 работници по мярката за 24 лева, но ако 5 000 работодатели са получи за 15 000 работници, то колко работници има всеки един работодател. Димитров каза, че тази мярка няма да сработи по никакъв начин така, че работодателите и работниците да са доволни и е грешна. Беновска припомни, че Деница Сачева няколко пъти е казвала, че тези пари ще се получават от работещите директно само, че изплащането ще е с около месец закъснение, поради ритмиката на изплащане на заплатите. Димитров призова да се фокусират върху сериозните мерки - с близо 600 милиона лева държавата е подкрепила заетите лица, за да запазят своите работни места - над 250 000 работни места по мерките 60/40 и 80/20. Пламен Димитров подчерта, че НАП вече започва да плаща по програма "Конкурентоспособност", но много неща са се забавили, а работещата мярка е за тези 250 000 работници, за които от 1-ви януари 2021 г. не се знае дали ще запазят работните места и затова мярката трябва непременно да продължи и януари, и февруари и да бъде трансформирана в по-широка подкрепа. "Дали трябва да се подкрепят предприятията и заетостта - няма алтернатива. Каквото и да е казал премиерът - той бърка. В тази посока нека да погледне какво казва Меркел, обикновено нея слуша и нея гледа, и правилно. Германия е държавата, която успява да се справи най-добре във всички посоки с кризата в здравно, социално и икономическо направление" каза Димитров и подчерта, че Германия няма да оттегли подкрепата за бизнеса и заетостта най-рано до юни 2021 година и дотогава са временните правила за държавна помощ, които позволяват това да се случи. Президентът призова да се слушат по-умните и да не сме все леко встрани от нещата.

Политиката и изборите; Помощният пакет от Европа; Президентът и опозицията - техните заявки; Популизмър в България и в Европа

"Как ще коментирате - прегрупира ли се политическото пространство? Вие следите винаги активно политиката и няма как - политиката, икономиката и синдикатите трябва да са във взаимна корелация, за да може да има равновесие в държавата. Ахмед Доган вчера каза, че ДПС трябва да изпревари всички партии, но не толкова много, на достатъчно къса или достатъчно далечна дестинация, за да не ги плаши. Мустафа Карадайъ заяви желания за влизане на ДПС в изпълнителната власт. Ердоган приветства ДПС, но оказа висока чест на министър-председателя Бойко Борисов, с което сякаш подсказа на Ахмед Доган и на Борисов да си стиснат ръцете и да се обединят, защото заедността е силна, но да напомня и заявката на Борисов от месец юли, когато направи промени на четири министри в кабинета - той каза, че оттук нататък ще се обърне към партията си и ще работи само за партията. Тоест, остана впечатлението, че това е заявка за излизане от изпълнителната власт. Какъв е Вашият анализ? Какво се случва преди изборите?" каза и попита Беновска. Според Пламен Димитров има подготовка за изборите, която е започнала доста отдавна, още по времето на протестите с нагласа и пренастройване на платформите и посланията на всички партии към ситуацията, която бързо се мени в икономически и в социален план. "Има изключително важен policy changer, както го казват политиците в ЕП и това е приетият бюджет за следващите 4 години. Този огромен пакет, безпрецедентен ресурс, който ще бъде ориентиран към България, всъщност, изостря както апетита на политиците, така и дава, според мене, основание и платформи за нови коалиции, защото неразумното му влагане, открадване или по някакъв начин прахосване, би било национална катастрофа, би било наистина огромно предателство, което България няма да може да понесе. При тази силна нужда за технологично обновление, за минаване на цялата икономика на нови релси, дигитални и зелени, за да може въобще да се впише в новата конкурентоспособност в ЕС и глобалния свят, всъщност, политическата рамка и управление трябва да си даде ясна сметка, че трябва да е готова на всякакви компромиси, за да може да постигне това" смята Димитров. Той разчита посланията от ДПС като готовност на "тази, може би, най-здрава партия, която имаме в България, през всички тези години и те са го доказали със своите мъдри политики" да допринесат отново за националния консенсус, а и за конкретни програми и проекти, които да дадат тласък.

"Нито президентът с опита, който направи, нито опозицията към момента - БСП най-вече - дават ясни заяви за това какво да се прави по-различно от това, което в момента лансира управляващата коалиция" подчерта Димитров. Относно плана за възстановяване и устойчивост, с корекциите, които са направени заедно с бизнеса и част от тях се чуват, Димитров отбеляза, че милиардите средства има шанс да бъдат ориентирани към добавяне на стойност и ръст на БВП, създаване на нови технологични решения, нови бизнеси, които дават добри заплати. "Дай Боже, това да обедини политиците в максимална степен към едни ясни платформи, които хората искат да чуят. Популизмът не си е отишъл - левият и десният популизъм в България и в Европа се храни с неравенство. Той идва от неравенствата, идва от всички тези дълбоки страхове, които и пандемията отключи и не е случено и очаквам това да е битката на следващите избори - изборите между левия и десния популизъм са прагматизмът и посланията, които имат своята стойност, как занапред България да стане по-богата и естествено по-достойна нация" коментира Димитров.

Най-важната задача на КНСБ до изборите

Беновска попита каква е най-важната задача, която КНСБ трябва да изпълни до предстоящите парламентарни избори, били те март или май. Президентът на КНСБ каза, че най-важно е как този финансов ресурс ще бъде насочен с максимален консенсус в областите, които могат да донесат качествено ниво на българската икономика, социалната сфера и загрижеността към хората и семействата, социално слабите, хората с увреждания, към децата. Димитров подчерта, че ще се постараят изборният дебат да е около тази тема, от която произлизат и въпросите - къде отиват милионите и милиардите от Европа и как България продължава да води своите политики за опазване, социална политика, образование, стопанска политика.

Така завърши разговорът между Пламен Димитров и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2" на 13-ти декември 2020 година.