25-11-2020 | 22:08 ч.

Архимандрит Пахомий: В тежките дни на пандемия да не губим надежда и упованието си в Христос

Архимандрит Пахомий: В тежките дни на пандемия да не губим надежда и упованието си в Христос

Интервю на Илиана Беновска с ректора на Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски" архимандрит Пахомий в съвместната рубрика на „Радио К2" и МОН „Ще продължим ли да се образоваме" от 25-ти ноември 2020 г.

 

 

Илиана Беновска: И казвам добър вечер отново в рубриката ни с МОН, в която обследваме как учебните заведения се справят с коронакризата, аз съм Илиана Беновска, а вече имаме връзка с Негово Високопреподобие архимандрит Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, здравейте, как сте?

Архимандрит Пахомий: Здравейте, добър вечер на Вас и на Вашите слушатели, слава Богу добре!

Илиана Беновска: Бяхте болен?

Архимандрит Пахомий: Както повечето хора, така и мен не ме подмина коронавируса. Слава Богу с Божията помощ го преодоляхме и сега се надяваме по нататък да вървим живи и здрави!

Илиана Беновска: Какви поуки си взехте от настъплението на коронавируса лично върху Вас, казват, че това е едно преосмисляне, пречистване?

Архимандрит Пахомий: По принцип в християнството едно от аскетическите упражнения, което светите отци са упражнявали, това е била мисълта за смъртта. И разбира се, когато човек е болен и е натиснат от такава пандемия, нещо, което не е познато на хората, повече се притесняваме и мислими за смъртта и за нещата, които ни налягат. Така може би осмисляме живота и това, което е ценно в него.

Илиана Беновска: Добре, да излезем извън философската тематика и да Ви попитам Ваше Високопреподобие как учите по време на пандемията, ето, от петък, 27-ми ноември отново ще минем в онлайн обучение поне за 2-3 седмици?

Архимандрит Пахомий: Ние придобихме някакъв опит от миналата година, и тази година няколко пъти, в момента сме в дистанционна форма на обучение. До 21-ви доколкото видях, с което вече ще навлезем в коледната ваканция, надявам се януари месец вече живи и здрави да можем да започнем редовно. Конкретно за Софийската духовна семинария в момента учим в дистанционна форма. Никак не ни е лесно, защото ние имаме и практични предмети, които изискват и възможността за практически опит в църквата, децата ходят в храма, където казват „Свети Боже", или четат Апостола, или упражняват на клира своите песнопения, които са научили по източноцърковно пеене или хорово църковно пеене, така че за нас като специализирано духовно училище е труден този процес. Така че учим, като се стремим да не пропукаме нищо, и днес слава Богу имахме часове, за първи ден водих моите часове по катехизис. Стремим се да не губим.

Илиана Беновска: Обаче важното е всъщност, че религията е нещо, което окуражава хората чрез директното общуване, трябва да видиш очите, да чуеш гласа, да усетих атмосферата, така ли е!

Архимандрит Пахомий: О, точно така е! Това е най-важното, защото, за да бъдем във вярата, за да бъдем християни се казва, че там, където са двама или трима, там е Христос посред нас. Така че спасението, както казват светите отци, е в нашия ближен, за да проявим любов, за да проявим търпение, за да проявим кротост и всички добродетели, които се изискват, в никакъв случай това не е в някакво отделяне някъде, това изисква да бъдем заедно с хората в общуване. А и най-вече в тежки моменти вярата в Бога е тази, която укрепява и насърчава хората да имат вяра и надежда, че ще могат да преодолеят всички онези моменти и неща, които ги обременяват, затрудняват, изкушават и всякакви неща, които са в тежест в живота на човек.

Илиана Беновска: Така е и в тази връзка да продължа въпроса си, Вашите ученици, бъдещи духовници, как се чувстват? Вие говорите ли с тях, имат ли нужда да видят Христос сред нас, както Вие се изразихте и виждат ли го, къде го виждат?

Архимандрит Пахомий: Точно така, смятам, че за децата е изключително трудно в момента, защото знаем, че децата са социални, те обичат да са заедно, обичат да играят, обичат да споделят. Аз смятам, че за децата е един от най-трудните моменти, защото ние, възрастните по един или друг начин разсъждаваме колко е опасно да излизаме, да се срещаме, докато децата не вникват в тези неща. Ние непрекъснато им повтаряме носете маски, гледайте да сте си вкъщи, за да предпазите своите родители, но те са деца и искат да бъдат в една социална среда, да могат да споделят своите помисли, да могат да играят, да общуват, колкото са по-малки, толкова повече имат нужда да бъдат заедно в живота. Разбира се като бъдещи духовници нашите ученици имат нужда да бъдем заедно, да си споделяме, доколкото може в социалните мрежи, ние конкретно в zoom се виждаме с нашите ученици. Споделяме, аз ги питам как се чувстват, живи ли са, здрави ли са, как са техните родители, как преживяват тази криза, социална, физическа, здравословна и всякаква. Не им е лесно, на децата никак не им е лесно в този момент.

Илиана Беновска: Но от свенливост или не ме чухте и не ми отговорихте къде виждат Христос и къде да го видим и ние, питам Ви дори и аз къде да го видя?

Архимандрит Пахомий: Ние винаги можем да видим Христос в живота си, най-вече, основното звено, откъдето може да се започне, е семейството. Всеки в семейството си, със своите родители, със своите деца, съпруги, съпрузи може да види Христос. Разбира се и в онази среда, където живеят, работят, винаги можем да видим Христос. Винаги трябва да го търсим. И разбира се в себе си, борбата със собствените ни страсти, ние виждаме онези везни, които се накланят и накъде се накланяме чрез онази велика дарба, която ни е дадена от Бога - свободната човешка воля, с която много се гордеем и казваме - ние сме дарени със свободна воля и можем да избираме. А си спомняме за един от най-големите съвременни светии св. Силуан Атонски, който горко заплакал, когато обмислил това, че човек има свободна воля и може да не избере спасението, може да не избере Христос със свободната си воля.

Илиана Беновска: Философски стана разговорът, но не мога да се въздържа, архимандрит Пахомий, да не Ви попитам - Вашият Христос уплашен ли е, с маска ли е, смел ли е, ще оцелее ли в пандемията коронавирус?

Архимандрит Пахомий: Моят Христос е без маска и въобще Христос е без маска, защото Христос е Бог, Вседържител, който може да направи всичко за един миг. Въпросът е дали моята вяра е с маска, Христос със сигурност не е с маска, а моята вяра, за съжаление тази, която слага маската и маха маската, и е в страхове, в падения и в ставане. Както казват светите отци, питали светия отец как сте вие в манастира и той казал - падаме, ставаме, но се надявам, че Христос ще ни намери и завари изправени. Така че и аз се надявам Христос да ме завари без маска един ден с упование и вяра, че всичко това ще отмине и ще имаме благата надежда в спасението и в онзи нормален живот, в който трябва да навлезем.

Илиана Беновска: Дай Боже, както казвате Вие, амин!

Архимандрит Пахомий: Дай Боже!

Илиана Беновска: Но накрая да Ви помоля, коя е Вашата молитва, която произнасяте, против COVID-19 може би, но всъщност за да съхраним ние, човеците, своята човешка същност, можете ли да я кажете?

 

Архимандрит Пахомий: Да Ви кажа честно в тези дни, понеже имам доста тежко болни хора, които са на границата между живота и смъртта, доста често за тях се моля и за тях мисля. А иначе в този християнски богословски аспект по-скоро се моля за това да осмисля каква е причината и повода, поради която Господ допуска това да се случи с всички нас.

Илиана Беновска: И какъв отговор си давате?

Архимандрит Пахомий: Че трябва да се покаем за нашите грехове, че всеки трябва да осъзнае собствената си греховност. Не е достатъчно да казваме - този прави лошо, или не се справя, или върши нещо, което не е редно. Въпросът е какво правя аз, доколко осмислям своята греховност и доколко аз се покайвам пред Бога. Тогава смятам, че Господ би проявил милост както към мен, така и към целия свят. И обратно, от моята греховност наказва както мен, така и всички останали.

Илиана Беновска: Добре, даваме материал за размисъл на всеки от нас да си отговори, кажете нещо обнадеждаващо, финал?

Архимандрит Пахомий: Че Христос е победител, че няма да ни остави, че винаги има надежда и упование, въпросът е за нашата силна вяра и да не губим никога надежда. Това пожелавам на всички хора, които ни слушат, да не губят надежда, да имат винаги надежда, че Господ ще ни даде здраве, защото виждаме, че и в болестта, когато загубим надеждата си и малко се разколебаем, както видяхме св. апостол Петър, когато се движеше по Генисаретското езеро и когато духа вятър и той се изплаши, тръгна да потъва и Христос го хвана за ръката и го извади. Така че ние не трябва да губим никога надеждата и вярата, а дори тогава, когато я изгубим, да знаем, че Христос ще ни хване и ще ни изведе!

Илиана Беновска: И нека да кажа и аз нещо от моя гледна точка, светски - не само да чакаме ръката на Христос да ни хване, а и всеки от нас да подава ръка на другия!

Архимандрит Пахомий: Задължително, по този начин ще покажем нашата вяра на дело, защото вяра без дела е празна вяра, казва апостола.

Илиана Беновска: Изключително много Ви благодаря, това беше важен разговор!

Архимандрит Пахомий: И аз много благодаря за поканата!

Илиана Беновска: Пожелавам Ви да сте жив и здрав, лично Вие, Вашите ученици, бъдещи духовници, преподавателите в Софийската духовна семинария, още веднъж благодаря!

Архимандрит Пахомий: И Вие да сте живи и здрави, аз Ви благодаря на Вас и на Вашите слушатели, всичко добро, доскоро!

Можете да чуете цялото интервю ТУК