08-11-2020 | 13:35 ч.
Д-р Колчаков: Политиците са слуги - от тях да се изисква 2 пъти по-голям дял за здравеопазване
Д-р Колчаков: Политиците са слуги - от тях да се изисква 2 пъти по-голям дял за здравеопазване
д-р Иван Колчаков, анестезиолог, член на ръководството на УМБАЛ „Софиямед", бивш политик, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2", заяви позиции по следните теми:
"Софиямед" и коронавирусът - легла, специалисти, отделения и такси
Беновска и д-р Колчаков проведоха телефонен разговор в ефира на "Беновска пита". "Как се чувствате като сте извън политиката?" попита водещата. Д-р Колчаков каза, че се чувства много добре, тъй като публичността в България не е много позитивна позиция, събира много критика и човек живее в прозрачна пирамида, а да си лекар е много по-комфортно. "Вие сте член на ръководството на УМБАЛ "Софиямед" - това е голяма частна верига от болници. Как ще коментирате - вярно ли е, разразилия се вече от доста време спор, че частните болници не се включват активно в поемането на болни и лекуването от коронавирус и как стои въпросът при Вас в "Софиямед"?" попита Беновска. Колчаков смята, че обобщаването е рисково и за частните болници не може да се говори от единна позиция. "Ние бяхме една от първите болници, които започнаха да лекуват от коронавирус още в началото на март" каза Колчаков и допълни, че непрекъснато увеличават капацитета - леглата за коронавирус са 60, а в момента се подготвят 200 легла. Беновска попита дали ще се реорганизират отделенията, за да може да се обезпечи лечението от коронавирус. Колчаков отговори, че ще има реорганизация, тъй като вече има структури, в които значителен брой от работещите в болницата са заразени с коронавирус - такава е ситуацията в ортопедичното отделение, така че някои отделения ще бъдат затворени и ще преминат изцяло към работа с коронавирус болни. "Колко лекари имате в действителност на разположение и нуждаете ли се от доброволци, от студенти, от специалисти?" попита Беновска. Колчаков обясни, че всички в системата на здравеопазването изпитват дефицит и най-вече на специалисти. Анестезиологът подчерта, че "Софиямед" е голяма болница с възможности, но на този етап се налага да се включат и лекари-специализанти, тъй като младите хора по-лесно прекарват инфекцията, а и същевременно младите лекари трябва да натрупат опит в пандемия, за която не само България, но и светът няма подготовка. Беновска попита Колчаков как въвеждат младите специалисти в битката с коронавируса, при положение, че и опитните специалисти нямат практическия и теоретичния опит срещу COVID-19. "Младите имат голямото предимство, че са много гъвкави, динамични, работят с новите технологии, а като цяло ние в цял свят се учим в движение, непрекъснато обменяме опит онлайн с колегите. За радост това, че имаме много български лекари, които работят на много добри позиции в цяла Западна Европа и в САЩ, ние ежедневно обменяме опит с лекари, които са в най-големите университетски болници на Западна Европа и Щатите, така че имаме тази възможност сега да следим най-модерните и нови тенденции и можем да кажем, че терапевтичните схеми, които се прилагат в България са съгласувани с най-добрите схеми, които са в света" обясни д-р Колчаков.
Беновска попита д-р Колчаков дали в "Софиямед" взимат такса лечение от коронавирус, а анестезиологът отговори, че нямат такава практика, но в началото е имало затруднения, докато Здравната каса остойности клиничната пътека, тъй като тя не е била организирана като специфична клинична пътека, но сега нещата са оптимизирани. "Много разчитаме на диалога между Българския лекарски съюз и Здравната каса и Министерството на здравеопазването, тъй като въпросът не е за нашата болница единствено, а става въпрос за взаимоотношения на основния плащач в здравеопазването - Националната здравна каса, Министерството на здравеопазването и изпълнителите, а ние работим на един и същи режим - няма значение дали си държавна, частна или общинска болница - договорите с касата са еднотипни" отговори Колчаков.
Направление за тест
"Ако дойде един човек без направление и поиска да си направи тест, трябва да го плати, така ли?" попита Беновска. Д-р Колчаков отговори, че има режим, при който чрез личните лекари се издава направление, а досега е било през регионалните инспекции - когато един пациент е контактен и има клинична картина, той може да бъде изследван по стандартите на държавата, но има и случаи, когато хора искат да отидат на почивка в Гърция или другаде и се изисква PCR тест, който се заплаща, защото не е по стандартите за диагностика и лечение. Беновска конкретизира въпроса си като подчерта, че се интересува от това дали човек без направление трябва да заплати за теста си. "Ако няма симптоматика, ние и не само ние, а и министърът на здравеопазването препоръчва хора, които са само контактни и нямат симптоми - няма смисъл да си правят PCR тест, но тези, които имат симптоматика и проява на заболяване, и дойдат в спешна помощ - правят се изследвания" коментира Колчаков, а Беновска отново попита дали трябва да се заплати. Д-р Колчаков подчерта, че контактните с клинична симптоматика на заболяването - не плащат, а тези, които нямат симптоматика и искат да си направят тест - трябва да заплатят. Беновска попита дали хората със симптоматика, но без направление трябва да плащат, а Колчаков каза, че не би трябвало да плащат, защото имат клинична симптоматика и за тези с тежки проявления не се изисква направление от личния лекар. Анестезиологът съветва хората с леки и средни проявления да минат през личния си лекар, тъй като системата на здравното осигуряване работи чрез стартиране на процедурите за диагностика и лечение от личния лекар и той е първото и най-важно звено.
Линейки и екипи за коронавирус; Личен лекар или 112 - кого да търсим?
"Разполагате ли с линейки, които може да пратите при определени случаи?" попита Беновска. Д-р Колчаков отговори, че разполагат не само с линейки, но и с реанимобили, които са най-високо специализираните автомобили. "Разполагаме и с цяло спешно отделение, така че при нас тази дейност е добре организирана" подчерта Колчаков.
"Кой всъщност Ви насочва към отделните случай - хората трябва да потърсят "Софиямед" или е достатъчно да звъннат на 112 и Вие се включвате в общата организация?" попита Беновска. Колчаков смята, че по-добрият начин е хората да потърсят личния си лекар или 112, ако случаят не търпи отлагане, така че и двата канала работят.
Лекарства за лечение на коронавирус
"С какви лекарства лекувате симптоматичните с коронавирус?" попита Беновска. Колчаков отговори, че няма все още медикамент, който да атакува и да унищожава коронавирусната инфекция, няма и ваксина. "Единственото ваксиниране сега е чрез преболедуване и изграждане на имунитет, но това не значи, че няма лечение на коронавирусната инфекция, тъй като ние можем да лекуваме пораженията, които прави този вирус. Като започнем с кислородна терапия - най-лесният начин, но и много ефективен е чрез маска, чрез вливания, чрез медикаменти, с които вече имаме резултат - да речем при цитокиновата буря - дексаметазон, който на разбираем език укротява свръхреакцията на организма като възпалителна реакция, антитромботичната, антиагрегантната терапия, тъй като един от големите проблеми това е съсирването на кръвта, тромбозирането и запушването на малките кръвоносни съдове, което стопира преминавато на кислорода от вдишвания въздух към кръвта и обратно освобождаването на въглероден двуокис. Има цяла поредица от проблеми със здравето, които могат да бъдат подпомагани и решавани дефинитивно и това дава основания да има смисъл да се ходи в болница. Разбира се, има тежки случаи, с които не може да се справим, но такъв е характерът на инфекцията" коментира Колчаков.
Какво да направи държавата, за да бъде овладяна пандемията?
"Кое е най-важното, което трябва да направи държавата, за да може да овладее тази пандемия?" попита Беновска. Д-р Колчаков сподели, че много пъти е имал възможността да каже нещо, което според него е много важно - "ние имаме критичност в здравеопазването в две посоки - едната е, че нямаме много добра система и затова говорим непрекъснато за здравни реформи и второто е за финансирането като там нещата са от това, че се дават много пари, но са неефективни и изтичат до това, че парите са недостатъчни. Моята позиция е следната - аз съм убеден и като вече преминал пациент през юли през нашата система, за което благодаря на моите колеги от Пловдив в нашата болница като в два етапа бях и началник на реанимацията, та аз видях, че нашата система върши работа не просто за мен, а за българския народ като цяло и можем да кажем, че днес България като здравеопазване стои на едно средноевропейско ниво. Може и да имаме по-добра система, но системата в момента работи. Вторият проблем, който имаме е - доколко ресурсно е обезпечена и това съм го казвал много пъти - България е страната в ЕС, а и не само в ЕС, а и околните страни да направим сравнение - Македония, Албания, Молдова... България заделя десетилетия под 5% от БВП. Ние се движим около 4-4,5 % от БВП. Ще го кажа още по-разбираемо - от националната баница като разделяме парчетата за приоритетите - един от последните приоритети е за здравеопазването, тоест, за живота и здравето. Защо го казвам, че е последен, защото има европейска статистика, която показва какво парче от националната баница заделят средно в Европа. В ЕС се заделят средно около 9 % от БВП, тоест, повече от 2 пъти като дял от България. В Германия над 10 %, в САЩ е над 17 % от GDP. Ще го кажа в разбираеми числа, като пари - в България тази година и за следващата имаме около 700 лева за здраве на гражданин, това са около 350 евро. В Европа са над 3000, около 3500 евро, тоест 10 пъти. С тези пари Вие трябва да си построите сградите на болниците, да ги оборудвате, да купите консумативи, материали, ток, вода, лекарства, телефони и всичко е на международни цени. Само цената на труда в България е различна, коренно различна. И тогава какво се получава? Ниски възнаграждения, дефицит на кадри. Ние имаме спад на сестрите над 3 пъти в последните 30 години, имаме дефицит в определена степен и на лекари и на някои специалности като моята и в тази пандемия се вижда, че в един момент дори и да се изсипват милиарди не може да направите адекватна система. Това ще го кажа с един пример като за обикновените хора - има в България хора, които са заможни и казват - няма да си плащам здравните осигуровки, като се наложи ще отида и ще си платя. Може и да сте милиардер, ако Ви се случи инцидент, катастрофа, спешно състояние, отивате в най-близката болница и милиарди да извадите в момента - не може да изградите добра сграда, не може да оборудвате, не може да наемете екипи, да ги обучите и те да Ви свършат работа на европейско и на световно ниво. Затова в здравеопазването политиката трябва да бъде устойчива и дългосрочна и България трябва да заделя 2 пъти по-голям дял от БВП за здравеопазване" каза д-р Колчаков.
Беновска благодари на д-р Колчаков за участието и пожела политиците да чуят неговите думи. Колчаков каза, че те чуват, но трябва да бъдат притиснати - "те са слуги и от тях трябва да се изисква".
Така завърши разговорът между д-р Иван Колчаков и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2" на 8-ми ноември 2020 година.
