01-11-2020 | 19:55 ч.
Пламен Димитров: Бюджет 2021 е най-големият бюджет, който България е имала
Пламен Димитров: Бюджет 2021 е най-големият бюджет, който България е имала
Васил Велев: Бюджет 2021 трябва да бъде поправен
Пламен Димитров, президент на КНСБ и Васил Велев, председател на УС на АИКБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2", заявиха позиции по следните теми:
Бюджет 2021; Въоръжаване на страната; Помощи за заможните хора или неизрядните към фиска; Пострадалите от кризата
Беновска посрещна в студиото на "Беновска пита" Пламен Димитров и Васил Велев. Водещата припомни, че на 30-ти октомври Томислав Дончев е представил проект за национален план за възстановяване и устойчивост на Р. България и попита гостите с коя тема да започнат първо. Димитров и Велев избраха темата за бюджета.
"Вие, профсъюзите, подкрепихте бюджета. Вие и в лично качество - АИКБ - се противопоставихте" отбеляза Беновска. Велев смята, че това е най-неправилният бюджет от последните 20 години и съдържа грешни политики. Той коментира, че ще бъдат събрани 1,7 милиарда от българските работници в условия на криза в следващите години, за да се плати за въоръжаване, за което не е сега моментът. Беновска попита председателя на УС на АИКБ как преценява, че не е време за въоръжаване. "До 2024 година трябва да постигнем 2 % към БВП разходи за въоръжаване. Ние ги достигаме 4 години по-рано, абсолютно безсмислено след като имаше съгласие, че не трябва да го правим това. Това са грешни пари, събрани от българските данъкоплатци, захранващи чужди икономики" смята Велев и попита дали с тези разходи ще можем да се отървем, ако някой ни нападне и евентуално само на Северна Македония ще можем да се противопоставим.
"Други такива харчове са помощи за богати хора - било то по линия на детските, било то по 50 лева на пенсионери, било то на деца от 1-ви и 8-ми клас от заможни семейства и т.н." коментира още Велев. Беновска отбеляза, че миналата седмица Деница Сачева е гостувала и са изяснили, че ако заможните родители не искат тези 40 лева за детето си от 1-ви или 8-клас, могат да не заявяват, че ги искат и няма да ги получават. "Вашата асоциация се състои от заможни хора, г-н Велев. Обърнете се с призив към Вашите членове и към другите работодателски организации, които също са за заможните хора, да се откажат" призова Беновска. Велев подчерта, че има подоходен критерий и хора над определен праг не получават, защото тези пари се взимат от такива, които имат по-голяма нужда.
Третата сбъркана политика, която той отбеляза, е че се насърчават неизрядните към фиска, които ги мързи да се квалифицират, които не са се осигурявали върху явни доходи, а са укривали доходи и техните пенсии стават толкова, колкото на тези, които са плащали върху реални доходи, квалифицирали са се, работили са. "Едно общество, което насърчава, което прави така, че неизрядните към фиска и мързеливите получават бонус за сметка на изрядните и работливите, то няма бъдеще" смята Велев. Беновска попита Велев защото АИКБ не се противопоставя на това изрядните към фиска, в голямата си част получатели на средства от обществени поръчки, които невинаги се извършват качествено, да не получават средства по 60/40 или 80/20, и всякакви други програми и да защитят малкия и средния бизнес, защото те не могат да бъдат изрядни понякога към фиска, защото пазарът не им позволява - той може да работи качествено, но не работи в такива мащаби на печелене на обществени поръчки. Велев каза, че именно АИКБ е организацията, която защитава малкия и средния бизнес, които страдат от нелоялната конкуренция на неизрядните. "Има изискване към малките и средните да не са били на загуба миналата година... че той ако не е бил на загуба, няма да има нужда от тия 3000 лева" подчерта Беновска, а Велев обясни, че точно АИКБ са се преборили с това изискване в началото на мярката 60/40 и заради сгрешената мярка в момента има над 110 000 безработни и през април сме били на 1-во място в Европа по загуба на постоянни работни места. Беновска попита Велев дали имат статистика колко от малките "отрязани" са получили пари и колко големи са получили, както и в какви размери. Велев обясни, че ликвидна подкрепа са получили само малкият и микро бизнес до момента и от всички средства по линия на икономиката - над 1 милиард - са изплатени средства само на тях, средният бизнес още не е оценен, а и има още 5 нестартирали схеми. Велев подчерта, че не разбира защо трябва да се насочват средства към сектори, които не са пострадали, защото от кризата е пострадала реалната икономика, работниците в предприятията, докато в бюджетната сфера има огромни ръстове на разходи за възнаграждения и всичко това се взима от пострадалите и се дава на тези, които не са пострадали.
Защо КНСБ подкрепят Бюджет 2021; Служителите на МВР и протестите за увеличение на заплатите; 50 лева за пенсионерите; Детските и майчинските надбавки; Мярката 60/40
Беновска призова Пламен Димитров да обясни защо са подкрепили бюджета. Димитров подчерта, че това е най-големият бюджет, който България е имала някога - над 52 милиарда лева, предвидени за следващата година, над 42 % от БВП, за което КНСБ пледира, че е нормален размер на разходи и поне толкова трябва да се харчи в условия на криза, която няма друга алтернатива. "Този бюджет е антикризисен с липсващи мерки. Около 2 %, около 3 милиарда лева от парите, които са предвидени за следващата година, ще бъдат целеви антикризисни мерки, според нас можеха да бъдат поне още 2 милиарда отгоре, ако гледаме какво харчат големите държави, пък и не само големите. Източна Европа стига до 4-5 %, Германия до 8 % от БВП като дефицити на бюджета, за да могат да финансират социалните мерки към хората, домакинствата, малкият бизнес, предприятията" каза Димитров и подчерта, че това е основната причина КНСБ да подкрепят бюджета. Президентът на КНСБ каза, че тяхната визия за данъчна политика не се е променила и това, че няма промяна в нея, ги притеснява, но е сигурен, че по време или след изборите този въпрос ще е един от най-важните - каква ще е данъчната политика в България през следващите години.
Димитров обясни, че близо 4,4 милиарда повече ще бъдат похарчени през следващата година и от тях 820 милиона ще отида в образование, за което смята, че няма спор, че образованието е приоритет на всички. Президентът на КНСБ отбеляза, че 680 милиона ще бъдат отделени за здраве, но много се говори, че системата не е реформирана, макар че се реформира от 99-та година, но е друг въпросът как се прави. Според него проблемът не е, че не е реформирана, а че трябва да бъдат мотивирани хората и увеличението на заплатите няма алтернатива и в момента дори и с увеличенията няма лекари, санитари, медицински сестри, учители и хора, които да работят на първа линия в много други сектори и затова се увеличават заплатите. Димитров подчерта, че тези пари не са взети от някъде, а са като дефицит, дълг и всички ще го плащат, но без дълг няма начин да се излезе от кризата.
Беновска вметна, че и синдикатът на КНСБ "Огнеборец" се е присъединил към исканията на полицаите, че 10 % увеличение им е малко и искат 30 %, както искат и останалите служители в МВР. Пламен Димитров каза, че немалка част от МВР не са влезли в допълнителните увеличения и подкрепя протестиращите от системата на МВР, защото имат основание. Водещата каза, че днес лекар в интервю е подчертал, че полицаите и огнеборците не са полагали Хипократова клетва, но винаги са на мястото си във всеки един момент, както лекарите и санитарите. Димитров каза, че не иска да влиза в противопоставяне на категории работещи по тяхното значение в ситуацията, в която се намираме.
Димитров каза, че 1,2 милиарда за заплати ще бъдат дадени следващата година, а 2,2 милиарда отиват в социалната сфера и според него отдавна е трябвало да бъде направена тази стъпка към пенсионерите, но са против това 50 лева да се дават на калпак от началото на новата година. Той подчерта, че може да бъдат раздадени в края на тази година, за да бъдат подкрепени разходите за лекарства и други, но така е било лансирано от Деница Сачева и затова са се съгласили, но няма как от януари до март месец да се раздават по 50 лева. "Това не е ли уличаващо, че правителството до март месец гледа да бъде в добри отношения?" попита Беновска. Димитров каза, че добавките от 50 лв са до март, а увеличението на пенсиите с около 5 % ще бъде от 1-ви юли, когато ще управлява друго правителство, а това, което ще се дава за храна, ще бъде след изборите. "Не мисля, че някой се опитва да демотивира някой с тези действия. Това е еднократна стъпка в криза. Ние сме в криза, в пандемия, в икономическа, здравна и социална криза и затова смятам, че тези стъпки са се оправдали. В нормално време нямаше да го подкрепя това нещо, казвам го веднага, тъй като нашата теза винаги е била принос-права и основният принцип трябва да бъде такъв" подчерта Димитров.
Относно детските Димитров каза, че България е в демографска катастрофа и богатите, и бедните трябва да имат ясен мотив, че като имат дете, имат право държавата да ги подкрепя, защото това дете се е родило, благодарение на тяхното желание. Беновска попита какво може да се закупи с тези 40 лева, а Велев каза, че е по-добре да се направят детски градини. По темата за майчинските Димитров каза, че искат 440 лева от догодина, но няма кой да го чуе това. Той подчерта, че за следващата година липсват парите за мярката 60/40 и поне 1 милиард лева трябва да има средства, за да се запазят 200 000 работни места.
Президентът Радев и бюджетът; Ръст в администрацията; Ударът по икономиката по време на кризата; Възстановителни мерки за икономиката
"Президентът Радев, г-н Велев, за пореден път критикува правителството, Борисов и тем подобни и каза, че той не бил дал съгласието си за този бюджет. Вие, АИКБ, не ставате ли поддръжници на бунтовния президентски юмрук срещу Борисов и неговото правителство, когато отричате така яростно този бюджет и не виждате нищо хубаво?" попита Беновска. Велев помоли да не бъдат вкарвани в политическите борби и подчерта, че всички други, освен КРИБ са против бюджета или се въздържат от подкрепа, което е същото. Беновска веднага попита дали Велев не казва, че КРИБ гравитира около ГЕРБ. Велев каза, че бюджетът можеше да бъде и по-лош, да се разбута данъчната система, да не е приоритет образованието, но никога не е бил толкова лош и това е позицията на АИКБ. "Няма насочени политики към икономиката - за възстановяване и растеж в икономиката, за компенсиране на загубените доходи на хората в реалния сектор - тези, които създават, произвеждат, плащат данъци и издържат държавната администрация. При нея имаме ръст, без да е пострадала, а на тези, които са пострадали, им се взима още повече" подчерта Велев. Димитров каза, че от всички се взима, за да се плащат данъци, а и тези, които са от администрацията, са на терен. Велев каза, че администрацията не добавя стойност, а тези, които добавят стойност, са в криза и вместо да им се помогне, им се взимат още пари. "Над 30 милиарда са заплатите на работещите в реалната икономика. За следващата година ще бъдат подкрепени с 1 % - 300 милиона, но се оказва, че даже и с толкова няма. По 60/40 са планирани толкова, но те не са толкова, защото се оказва, че по-голямата част от тези 300 милиона ще отидат за разплащане на месеците октомври, ноември и декември. Тоест - ние имаме 0 % в бюджета за подкрепа на доходите на работещите в икономиката, която е ударена от кризата. Не е ударен бюджетният сектор от кризата. Само за ноември месец Германия ще подкрепи своята икономика с 10 милиарда евро и сравнено с двете икономики като БВП означава над 300 милиона само за ноември, а ние са цялата следваща година имаме по-малко, отколкото Германия дава за 1 месец" коментира Велев.
Димитров каза, че е съгласен с това, че мерките за подкрепа на икономиката са се забавили и тези за следващата година са доста бледи, но очаква, че планът за възстановяване и устойчивост догодина би трябвало да даде възможност да се харчат тези 12 милиарда и 700 милиона евро, които за 3 години България трябва да разпредели към отделни сектори и около 1 милиард и 200-300 милиона да бъдат инжекция, ориентирана към бизнеса и секторите, които най-много се нуждаят. "Инструментът SURE, който пак не е в бюджета и България е страна по него - това е европейската програма, по която се запазва заетостта и се финансират съответните мерки, предлага за България 510 милиона евро. Дори и да не го е предвидил финансовият министър в бюджета, да вземем този заем от 510 милиона евро, около 1 милиард лева и по този начин мярката 60/40 ще работи и няма да бъде 1 %. То не е и логично да се правят подобни сравнения. Не всички, които получават заплати от реалния сектор, изпадат в тази криза. Слава Богу някои сектори вървят добре и ще продължават да се възстановяват бързо, без нужда да стигат до тая мярка. Виждаме колко стигнаха, колко реално имаха нужда от реалния сектор" коментира Димитров. Димитров смята, че този ресурс трябва час по-скоро да бъде консултиран, до декември да стигне до комисията и втората половина на 2021 година една част от тези пари да стигнат до конкретни сектори, за зелена и дигитална трансформация, за образование и т.н. и да се запазят работните места като се позиционират по-добре в новото разделение на труда.
Цената на електроенергията в България; Предложенията на АИКБ и КНСБ
Велев подчерта, че българският ток за индустрията е най-скъп в целия ЕС и от януари до ден днешен това е така - поради умишлено грешно предлагане на монополиста, който е на борсата - дъщерни дружества на БЕХ и поради некадърност и липса на свързаност между България и пазарите на електроенергия на другите страни. Беновска отбеляза, че се е пристъпило към либерализация на тока. Велев подчерта, че трябва да се свържем с другите пазари в дълбочина и трябва цената на тока да е сравнима с тази на другите страни в ЕС и не може да се конкурираме с другите страни, когато те получават в пъти по-евтин ток от българския. "Като капак плащаме още задължения към обществото над 20 лева върху тази борсова цена. Това е бюджетна тема, защото ние предлагаме да има таван на тази такса задължения към обществото" подчерта Велев.
"Предлагаме вторият и третият ден болнични да минат отново в НОИ и така ще останат в предприятията 200 милиона, които могат да подкрепят тези предприятия и доходите на хората. Предлагаме ваучерите за храна да се увеличат от 60 на 100 лева, а лимитът им от 350 на 500 милиона и да важат и за плащане на туризма в България" предлага Велев. Димитров се съгласи за ваучерите, за цената на ел-енергията не са съгласни, че е най-високата, но има мерки, които са предложили на премиера, а именно да влязат механизмите, които дават възможност на енергоемките производства и предприятия да получават корекция и пари обратно от Фонда за сигурност на електроенергийната система, а не с атака срещу БЕХ и срещу държавните предприятия. "Има редица възможности, които в следващите няколко седмици трябва да свържем заедно. Оперативните програми, които в момента се довършват, които започват да работят 2021 година, са един огромен ресурс, който ще бъде наличен към следващата година, който не е коментиран от бюджета. В бюджетните измерения и рамки ние коментираме само национално финансиране и частично европейско такова, което не е обвързано с всички тези процеси, така че - този 52-милиарден бюджет на България, с още поне за следващата година 20-тина милиарда лева, които могат да бъдат налични по двата инструмента - оперативните програми и планът за възстановяване и устойчивост - дават едни сериозни възможности за инжекции, за инвестиции и за справяне с кризата" коментира Димитров.
Беновска каза, че Велев ѝ е показал на телефона си карта на цените на тока в Европа. "Ако този бюджет се гласува, какво ще стане?" попита за финал Беновска. Димитров смята, че ще бъде по-добре пред това да имаме по-слаб бюджет, а Велев каза, че бюджетът трябва да бъде поправен.
Така завърши разговорът между Пламен Димитров и Васил Велев в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2" на 1-ви ноември 2020 година.
