01-11-2020 | 19:18 ч.

Мариус Донкин и Здравка Евтимова: Фандъкова, не фермерски базари, а „Българския Бродуей“ и литература от „Съборна“ до „Раковски“?“

Мариус Донкин и Здравка Евтимова: Фандъкова, не фермерски базари, а „Българския Бродуей“ и литература от „Съборна“ до „Раковски“?“

Мариус Донкин- директор на Народния театър и Здравка Евтимова, писател, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2", заявиха позиции по следните теми:

Денят на народните будители.

    „И с огромно уважение в този свят за България ден каня г-жа Здравка Евтимова и Мариус Донкин. Г-жо Евтимова, тук се ръкуваме символично, заради коронавируса, а и заради политиката, която също е заразена от коронавируса. Заповядайте, добре сте дошла, за първи път сте в студиото!", посрещна своите гости водещата Илиана Беновска. Мариус Донкин заяви, че здрависването на пехотна мина предизвиква особени асоциации.

   „Не знам дали ми чухте коментара, искам да попитам и Вас, попитах политиците, журналистите и бизнесмените - може ли някой от тях с достойнство да се нарече народен будител?", попита своите гости водещата Илиана Беновска. Здравка Евтимова отговори: „В България отколе се говори, че който можеш да купиш с пари, ще го купиш днес, ако не днес, то утре или вдругиден. Но има неща, които парите не могат да купят. Именно това правят будителите от времената на Паисий Хилендарски до днес - създават дух, създават гордост, създават почтеност, която не се купува с пари. Затова моят отговор е - да, България както по времето на Паисий, по времето на Светите братя Кирил и Методий, по времето на Ботев и Вазов, така и днес има своите будители! И съм абсолютно убедена в тези свои думи!".

   „Аз с извинение съм Ви поканила двамата като едни от будителите, съвременните, но Ви питам, понеже днес Н на брой политици се изредиха да поздравяват България с този свят празник, могат ли политици, бизнесмени и журналисти от днешния ден с достойнство да се нарекат народни будители, виждате ли такъв човек в тези категории?", попита водещата Илиана Беновска. Здравка Евтимова категорично заяви, че вижда такива хора. Тя даде пример с родния й град Перник, където наскоро бизнесмени с помощта на гражданите са събрали 50 000 лева за лечение на млада жена. Според нея това е дух, който се стреми да създаде връзки в едно общество, и то връзки, които не се купуват с пари. Тя заяви: „Смятам, че тези бизнесмени, които са дали своето дарение, са хора, ако не будители, то хора, които биха подкрепили духа на общността!".

    Водещата помоли и Мариус Донкин да отговори на същия въпрос. Той отговори: „Бихме могли по-основателно и с повече надежда за позитивен резултат, ако се вгледаме в бизнесмени, които подкрепят българския дух, българската свобода, българската култура, българската свяст. Това би могло да се намери донякъде и при журналистите, които спазват поне до известна степен моралния кодекс в тяхната професия. За политици не съм убеден, че лесно бих могъл да ги намеря, тъй като не познавам живота им издълбоко!".

   „Но аз преди малко в своя коментар изредих десетки имена, а Вие не казвате имена, казвате - биха могли да се намерят, с „диогенския фенер" ли да ги търсим?", попита водещата Беновска. Донкин отговори, че тя е изредила имена от съвсем друго време. Той добави, че можем да отчетем най-добре дали един човек е бил будител или не, когато него вече го няма на този свят. Сега е малко по-трудно.

Парите и изкуството.

    „Но и двамата заговорихте за пари, може би това не е мръсна дума, може би това е необходимост, но искам да Ви попитам и двамата, могат ли изкуството и културата да бъдат раболепно благодарни към парите? Как например в момента Вие, г-жо Евтимова, например пишете, защото писането е един процес, който изисква вглъбение, отделяне, съсредоточаване, потъване в друг свят и някак си човешки е този писател да работи и някъде, за да се издържа, да пише свободно. От друга страна пък, ако някой ви плати, вие трябва да станете раболепни към този, който ви е платил, в своето творчество?", попита водещата Илиана Беновска. Здравка Евтимова отговори: „Имате пълно право. Талантът е пълната противоположност на раболепието, талантът е негово отрицание. Аз съм дълбоко убедена и вярвам, че ако един талантлив човек продаде таланта си, с всеки следващ продаден атом от таланта, той го губи. Талантът живее в несъгласието, в мисленето, в усещането за света и в усещането на сърцето. Аз смятам, че изкуството, зародило се още в пещерните времена, е най-краткото разстояние между сърцата. Ако намесим интереса в това кратко разстояние, ние ще превърнем хората в едни отдалечени галактики, когато внесем финансовия интерес. Тогава няма да бъде изкуство, ще бъде пропаганда, ще бъде реклама!"

   „Добре, но Вие не се издържате от печалбите от своите творби и в България това е невъзможно!", отбеляза водещата Илиана Беновса. Здравка Евтимова отговори, че това е невъзможно не само в България, но например и в САЩ. Тя даде пример с поетесата Глюк, носител на Нобелова награда, която в своите 11 книги не е употребила нито едно прилагателно, тя преподава литература в Харвард, тя е редактор на серията за млада поезия, за да живее и да плаща своите сметки и здравната застраховка на себе си и на дъщеря си. „Така че тя не се е продала никому, така както и в България хората!", заяви Евтимова.

   „Г-н Донкин, как са нещата в театъра, вие сте станали пазарна икономика, трябва да се самоиздържате с вашето творчество?", попита водещата Илиана Беновска. Мариус Донкин отговори, че театърът не се самоиздържа. Има методика, по която се отпуска субсидия. Заплатите и режийните разноски на творците се осигуряват от държавата. Всичко друго, възможността да продуцираш, да създаваш, вече зависи от самите творци. Той отбеляза, че няма големи творци от Ренесанса например, които да са били добре финансово, те са търсели меценати. Тези меценати обаче винаги са им давали свободата да творят. „При нас, ако ние сложим в основата на работата си парите, успехът няма да присъства и смисълът на изкуството при нас. Има един изключителен английски философ, чието име сега забравих, който казва, че в нашия живот ние винаги обръщаме пирамидата надолу, тоест ние започваме от парите и завършваме с това, което трябва да направим. Изключително грешно! Парите ще дойдат след като ние пристъпим с цялото си сърце и отговорност към това, което правим и те ще бъдат толкова, че ние няма да имаме нужда от тях!", категоричен бе Донкин.

Идеята да се създаде театрална улица в София от площад „Света Неделя", през „Съборна" до Народния театър.

 

Илиана Беновска: Ще помоля колегите на едно кратко видео от улица „Съборна", където с радост видях, че има изложба на театрални плакати, на единия тротоар са българските ...

Мариус Донкин: Има ли?

Илиана Беновска: Не сте ли минал?

Мариус Донкин: Не!

Илиана Беновска: Ето видеото, то върви отзад, но дайте после да го видим и на екрана.

Мариус Донкин: Искате да кажете, че някой се е вразумил?

Илиана Беновска: Този „някой" е гражданско сдружение „Спаси Съборна", което има желание да направи, виждаме сега дъното на улицата, да продължи театралната улица и през градинката „Иван Вазов" до Народния театър.

Мариус Донкин: И да продължи покрай нашия театър, дай Боже!

Илиана Беновска: И защо не и по „Раковска", театралната улица!

Мариус Донкин: Българският „Бродуей, както си го наричаме между нас.

Илиана Беновска: Вие как се отнасяте към тази възможност да се погледне на българския театър от естетска гледна точка, да влезе в градоустройството, а не да се организират фермерски пазари на площад „Света Неделя" в момента?

Мариус Донкин: На площад „Света Неделя" има фермерски пазар, до църквата „Света Неделя"?

Илиана Беновска: Да.

Мариус Донкин: Ако не го видя това, не мога да повярвам.

Илиана Беновска: И ще има всяка събота и неделя.

Мариус Донкин: Няма място? До църквата ли е мястото на търговците?

Илиана Беновска: Идея си нямам.

Мариус Донкин: Знаете какво се е случило в храма Господен, когато влизат търговците, нали?

Илиана Беновска: В храма ли?

Мариус Донкин: Да. Няма такова нещо. Исус Христо ги е изгонил. Ние може би сме забравили много неща в живота си. Ние може би ще имаме сериозно наказание в живота си.

Илиана Беновска: Ето затова Ви попитах има ли народни будители сред политиците, защото този град е и на управляващите, и на нас, живеещите?

Мариус Донкин: Зависи какво разбираме под будителство.

Илиана Беновска: Няма значение, нека да не философстваме.

Мариус Донкин: Не мога да поставя нито един от днешните политици, извинявайте, нито до Ботев, Левски или Каравелов, Вазов, Свети Иван Рилски, Неофит Рилски и така нататък. Но времето е това, което определя кой е и кой не е.

Илиана Беновска: Подкрепяте ли тази идея да се създаде „Българския Бродуей", театралната улица, тръгвайки с плакатите от „Съборна", минавайки през Народния театър и се стигне до „Раковски"?"

 

Мариус Донкин: На тази изключителна идея отговарям кратко - това е моя мечта от три години и половина! Да започнат улицата „Иван Вазов", която е покрай театъра, ако застанете с лице пред него да мине покрай градинката, отдясно е градската галерия, отляво е Националната галерия, да се влее в началото на „Съборна" и да отиде нататък. Това е едно място, което трябва да бъде среща на духа, на културата, на живото изкуство. Всеки един от София би могъл да дойде и да участва в този процес. Ние сме направили, извинявам се за нескромността, един изключителен проект и кандидатстваме в момента с него за помощ, за оценка и за финансова помощ от общината по проекта „София избира". Искам да кажа, че този проект, така, както е замислен, е за живото изкуство, това ще бъде един изключително интересен център както за всички софиянци, така и за гостите. Този проект много ми прилича на един проект, който видях в Саудитска Арабия в средата на пустинята, изключително интересно архитектурно място облицовано с огледало, така че цялата архитектурна общност се отразява и това е част и от асоциацията за сцената, за театъра, за черната кутия, много е красив. До такава степен, че аз съм готов чрез всички телевизии да го представя на цялото общество в България и ако то не събере необходимите пари, по този начин да ги събере, ако това хареса на хората!

 

Илиана Беновска: Нека да попитам и писател Евтимова, ще отидем и към Вашата награда „Христо Г. Данов", но преди това как Вие гледате на тази мечта на г-н Мариус Донкин да има театрална улица от Народния театър през „Съборна" до площад „Света Неделя"?

Здравка Евтимова: Не само я подкрепям, но на практика бих способствала с моите скромни сили, с подкрепата на писателите от българския ПЕН Център, поети, есеисти, новелисти да се осъществи на практика тази идея, защото няма нищо по-красиво гостите на столицата да почувстват духа и магията на театъра, приближавайки се към Народния театър!".

Мариус Донкин: И то не само на театъра, това е културен център, това може да бъде и на книгата, на художниците, и на музикантите, на поетите, на всичко. Живо изкуство в момента се твори и всеки може да участва в него

Илиана Беновска: А чува ли ви общината?

Мариус Донкин: Надявам се да ни чуе! Аз искам първо да благодаря и не се изненадвам, че ще ни помогнете, защото и ние всичко в този дух бихме били готови да им помогнем. Но подкрепяйки въпроса на г-жа Беновска - кой от бизнесмените и политиците би разбрал и би подкрепил този проект?

Илиана Беновска: Мен ли ме питате?

Мариус Донкин: Ето, питам сега аз, да. Кой би наложил върху себе си малко раницата на будител?

Илиана Беновска: Има такива, аз ги знам. Дори самият факт, че гражданско и бизнес сдружение „Спаси Съборна" е направило тази изложба по своя инициатива!

Мариус Донкин: Говорите за бизнесмени, аз говоря за политици.

Илиана Беновска: Питахте ме за бизнесмени току що?

Мариус Донкин: Нищо, ето, питам за политици?

Илиана Беновска: А за политици, ще видим, г-жа Фандъкова е четвъртият в йерархията по протокола на държавата като кмет на София

Мариус Донкин: Голямата ни надежда е г-жа Фандъкова да ни разбере и тя сигурно ще ни разбере, зависи колко може да помогне. Но тя е бивш учител и на нея ѝ е лесно да го разбере, защото има отношение към това, но тя има и философията да го разбере. А друг?".

 

Илиана Беновска: Аз се надявам, че има и други политици, предполагам, че може да ги намерим, ако искате заедно?

 

Мариус Донкин: Разбира се, това не е само наше индивидуално дело, това е дело на всички нас, то е за всички!"

Илиана Беновска: Това не е нещо от което ние имаме сметка, това е нещо, от което духът има сила!

Здравка Евтимова: България има нужда от това нещо, хората средна възраст, възрастните! Бихме могли да създадем всенародно движение, като вие журналистите от ваш ранг способстват това да стане реалност. Винаги много страстно съм желаела мечтата да бъде първата стъпка към резултата  и тук бихме могли да обединим усилията си, от една страна лидера на най-голямата театрална институция, писатели, журналисти.

Илиана Беновска: И голям актьор!

Здравка Евтимова: Естествено!Ние говорим, че талантът е мост първо между много упорит труд, последователност, но без моста на таланта всичко отива в пропастта, а ето, че тази прекрасна идея Ваша и негова, бихме могли да я осъществим като говорим не само за политици, не само за бизнесмени, но и да съберем силите на хората от цялата страна!

Илиана Беновска: Бихте ли дошли, сега ми хрумва, понеже миналата седмица имаше концерт на „Съборна" на певци, на артисти, на площад „Света Неделя" и „Съборна", бихте ли дошла да направите едно литературно четене?

Здравка Евтимова: Бих организирала с голяма радост, с много талантливи, подчертавам талантливи български писатели и поети бихме могли много скоро, в измеримото бъдеще, ако коронавирусът, както подчертахте в началото, позволи, и сме правили такова пред Столична библиотека, беше посетено и хората се спираха и слушаха!

Илиана Беновска: Взех идея от думите на г-н Донкин, че това трябва да стане културен център на София и то е едно свято място, защото там е и Патриаршията, не може в подножието на патриарха да организираш фермерски събор!"

Мариус Донкин: Вие ме изумихте, че има там фермерски или не знам какъв пазар, пред Патриаршията, пред Синодалния храм, не знам! Не го разбирам това!

Илиана Беновска: Не мога да Ви отговоря! Имаше фермерски пазар пред МЗХГ.

Мариус Донкин: Има страшно много места. И то не едно, може би по-комуникативно, по-удобно. С какво отивате, с един трамвай ли дотам? Не мога да разбера смисъла на това!

Илиана Беновска: Нямам идея, аз като го разбрах просто се изумих и Ви го съобщавам!

Здравка Евтимова: Не бива да противопоставяме фермерския пазар на културата, просто трябва да се намери подходящото място!".

Илиана Беновска: Не всичко е веществена храна, имаме нужда и от духовна храна!"

Здравка Евтимова Човек стига до желание да се храни духовно, след като тялото му е в добра кондиция, така че нека да има отредено място за този фермерски пазар, защото фермерите от едно доматено зрънце създават нещо, което има витамини, живот и захранва и майките, очакващи живот, и младостта, и всички хора.

Мариус Донкина: Аз съм абсолютно съгласен и се отнасям с голямо уважение към това, което тези хора правят, аз самият много обичам да ходя по пазарите, страшно много разбирам за хората и за града от тях. Аз питам там ли му е мястото, а не срещу тези хора!

Здравка Евтимова: Хубаво е да се намери такова място, като се запази мястото за духовното.

Илиана Беновска: Ние сме го отразявали като медии на МЗХГ, повтарям Ви го!

 

Мариус Донкин обясни: „Аз имах идеята пред Народния театър да се поставят две електронни табла, които не да бъдат рекламни, а информационни, за работата в този театър, за репетициите, за моментното представление, за какво ли не, дори за културни събития на общината, архитектурни или организационни.

Илиана Беновска: Е, и?

Мариус Донкин: Нужно е сега в момента за хората в тази коронакриза, за тяхното психическо състояние всичко, което има възможност да се прави, да се вижда, те да се чувстват част от тази дейност. Казаха ми, че това е рекламно и там не може!

Илиана Беновска: Кой Ви каза? От общината?

Мариус Донкин: Горе-долу! Главният архитект каза - това е рекламно, има решение да няма реклами!

Илиана Беновска: Чакайте, моля Ви се, не споменавайте това име!

Мариус Донкин: Главният архитект каза - никъде по света не е разрешено и няма реклами в центъра! Аз питам в кой голям град в света и в коя столица няма реклами?

Илиана Беновска: Аз съм виждала на „Бродуей".

Мариус Донкин: Играл съм на „Бродуей", знам! Но тук не става въпрос за реклама, тук става въпрос за информация. Няма да рекламирам този, онзи или едикаво си.

Илиана Беновска: Не споменавайте името на главния архитект, моля Ви, защото той отсъства.

Мариус Донкин: Ами настоятелно ме попитахте.

Илиана Беновска: Не, аз понеже го каня многократно, но той отсъства оттук.

Мариус Донкин: Сега, може да има основание човека, може да има наистина решение на общинския съвет да няма реклами, но ние не говорим за реклама.

Илиана Беновска: Тук става въпрос за естетика.

Мариус Донкин: Става въпрос за средство да информираш по-лесно хората и да възстановиш духа им. Ако не възстановим по-бързо духа на хората от този COVID, ние няма да възстановим живота си! Това е една проста истина.

Илиана Беновска: Моля Ви и двамата да завършим, разговорът беше изключително ...

Мариус Донкин: Откровен!

 

Илиана Беновска: Да. Дано да си нямам неприятности с главния архитект, г-н Донкин!

Мариус Донкин: Защо? Просто питам!

Здравка Евтимова: Може да спечелим мнението му да пуснат такова табло, може да очакваме не само неприятности, а и позитивен резултат.

Илиана Беновска: Нищо, ще посрещнем всичко, поне бяхме заедно и видяхме, че всичко казахме.

Мариус Донкин: 50 години съм в тази професия, в този живот много повече, стрелян съм постоянно, така че!

Наградата „Христо Г. Данов", която Здравка Евтимова получи.

     „Г-н Донкин, Вие сигурно знаете, че г-жа Евтимова наскоро получи националната награда „Христо Г. Данов" за цялостен принос в националната книжовна култура?", попита водещата Илиана Беновска. Донкин поздрави Евтимова за наградата. Тя благодари и каза: „В първия момент човек се зарадва, после си мисли, че това е ръб на бръснач или ръб на пропаст в която може да падне, губи част от свободата и смелостта си, но ние от Перник не се славим като хора, които се страхуват или искат да загубят свободата си на изказ и свободата на духа, движение и размисъл. Така че тази награда мога да я посветя на всички хора, които са ми помогнали през годините, прекрасните редактори Мирон Иванов, Станка Пенчева, Димитър Шумналиев, Любен Петков, Весела Люцканова. На всички мои колеги, с които заедно работим, това са Георги Господинов, Теодора Димова, Захари Карабашлиев. Това са поетите, създали епоха в българската литература, като Иван Цанев, Иван Николов, Георги Константинов, Ивайло Балабанов, Неда Антонова, която сега ще чества своята 80 годишнина и беше на литературно четене в Пловдив, чете. Тази награда я заслужават други хора, защото без тях аз щях да съм прашинка на вятъра, надявам се да попадне в почвата, за да се роди някое хубаво растение!".

   „Пожелавам Ви го и мисля, че можете! Мечтите са за това, понеже и двамата говорихте за мечти, за да се осъществяват!", обърна се към гостите си Беновска.

Отрязването на кадрите с награждаването на Народния театър с награда „Икар" от излъчването на концерта.

    Мариус Донкин разказа: „Искам и аз да кажа нещо, надявам се да не прозвучи грозно на фона на тази прекрасна награда на г-жа Евтимова. На наградите „Икар" Министерството на културата даде две награди за куклен театър и драматичен театър за най-високи постижения в мениджърската дейност на тези театри и за високи творчески постижения. Наградата за куклен театър беше дадена на Пловдив, наградата за драматичен театър, ние казваме, че това е награда за най-добър театър за съответната година, беше на Народния театър „Иван Вазов". Когато беше пуснат обаче по телевизията целия концерт и всички награди бяха отрязани! Повече не коментирам!". Водещата отвърна, че може да е било техническа грешка. „Дай Боже!", отвърна директорът на Народния театър.

Финални изречения.

     „Завършете с любим цитат, моля Ви! Вие, г-жо Евтимова, от Ваше произведение, Вие, г-н Донкин, от Ваша роля!", обърна се към гостите си водещата. Мариус Донкин каза: „Знаете ли, напоследък в мен отеква едно изречение, което е казвал Вазов сигурно преди 150 години, с голямата болка, че тогава е било актуално, оказва се, че и сега е изключително актуално. Много тъжно е нещо да бъде актуално от порядъка на 150 години разлика. Той казва - „Работете в братски сговор със съединени сили!".

   Здравка Евтимова каза: „Моят финал е, че днес в България всеки, подчертавам, всеки може да стане и да бъде будител, ако успее да открие таланта в човека, когото срещне и ако успее с поведението си ежедневно да бъде учител по почтеност. Защото будителят в крайна сметка днес в COVID обстоятелствата е учител по чест, почтеност и достойнство.

Подаръците.

    „Искам накрая да Ви подаря, взимам горчив повод от думите на Иван Вазов, Вие казахте, че е много тъжно нещо да бъде след толкова години актуално, с малко тъга, но и с много очаквания за анализ Ви подарявам една книга, която е едно голямо интервю, което сме правили с Ахмед Доган преди 24-25 години и за съжаление продължава да е все още актуално. Искам да Ви помоля да го прочетете и да ми кажете мнението си. Подарявам Ви и клубната тениска на „Беновска пита"!", обърна се към Евтимова водещата. Здравка Евтимова ѝ подари книгата „Пернишки разкази". Тя предложи като съвместна инициатива да се изгради покрив над мегалитния паметник от село Гърло край Брезник. Той е от 4500 година преди Христа и е един от четирите такива мегалитни паметници в света. „Обещавам, че ще го направим с общи усилия. А ние с Вас се договорихме и за друга инициатива - да направим литературно четене, а защо не и театрални постановки на площада на театралните плакати на улица „Съборна"!", отговори Беновска. Евтимова се съгласи. Донкин заяви: „Будители могат да бъдат само хора, които нямат икономически, политически, управленски и други интереси. Много трудно може да намерите такива хора сега!". „Дано ни чуват общината и политиците!", отговори Беновска с което завърши разговора си с Мариус Донкин и Здравка Евтимова в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 1-ви ноември 2020 година.