01-11-2020 | 18:51 ч.
Красимир Вълчев: За образованието Бюджет 2021 е инвестиция в хората и изпълнение на предизборните обещания
Красимир Вълчев: За образованието Бюджет 2021 е инвестиция в хората и изпълнение на предизборните обещания
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Денят на народните будители.
„В Деня на народните будители чест за нас е, че наш гост е министърът на образованието Красимир Вълчев. Ръкуваме се на мината, още сме в COVID-19, може би не само медицински, а и политически? В Деня на будителите, в моя коментар аз задавам въпроса - политици, бизнесмени и журналисти, кой от вас с достойнство може да се нарече будител?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори: „Будители днес са онези хора, които успяват с творческата си, с интелектуалната си енергия да вдъхновят други хора, да ги направят по-добри. Такива са учителите, преподавателите, учените, на тях разчитаме да се справим с най-значимите предизвикателства, които са пред нас като общество и като човечество! На учените разчитаме да се справим с коронавируса, на преподавателите и учителите да открият мотивацията към учене на всяко едно дете, да го направят по-ангажирано с ученето и по този начин да го направят по-добър, знаещ и можещ човек! Те са будители, ако можем да дадем колективно това звание!".
„Вие лично можете ли да се наречете будител?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че не би се определил по точин начин, защото е временно министър на образованието, а системата трябва да бъде будител на обществото, той по стечение на обстоятелствата временно я представлява.
Ще преминат ли училищата към дистанционно обучение?
„Добър отговор, благодаря Ви за него! И веднага към COVID-19, трябва някак си да се овладее паниката, трябва и да се въдвори дисциплина. Можете ли да кажете в числа как стои въпросът в образованието - колко деца ходят на училище, колко не ходят и каква е перспективата, това главно вълнува родителите?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че всичките 263 000 ученици в гимназиален етап са превключили на обучение в електронна среда. Отделно от това имаме 603 деца в детските градини и училищата, които са под карантина, както и 671 учители. Като цяло стойностите за учителите са средните за страната. „Всички сме в неопределена обстановка, няма формула, която да ни дава решение, няма и такъв алгоритъм. Проведохме много разговори, следим ситуацията, това, което имаме като общо разбиране и като правителство, ще се опитаме максимум да учим в присъствено обучение. Затова е локалният подход, не че затварянето на училища няма смисъл от епидемична, от здравна гледна точка, а защото се опитваме да намерим онзи баланс между правото на образование и правото на здраве и да не затваряме цялата система. В момента най-тревожна изглежда ситуацията в София, но имаме проблеми и в много други области. За съжаление сме във влошаваща се динамика, ако се спазват мерките можем много да подобрим ситуацията. Убеден съм, че училищата не са основният източник на зараза, днес едно мащабно международно проучване го потвърди, децата дори не са основните преносители, в много по-малка степен са и преносители. Публикувано е в „Nature" и е на учени от целия свят. Друго проучване показва, че училищата са фактор, те няма как да не са фактор, защото са многочислена среда на взаимодействие, но такава среда е и едно голямо предприятие, митинг или военно поделение. Не бива да казваме, че училищата са основният виновник, въпреки че изглеждат като идеалния виновник, още повече, че заразата се ускори след началото на учебната година, но имаме и обратните примери!", обясни образователният министър.
„Добре, да Ви попитам за висшето образование, по каква логика университетите минаха онлайн и всичките ли, след като предприятията продължават да работят, администрацията продължава да работи, няма редукция на съставите?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че например в МОН в момента има 5 пъти повече заразени, като процент, в сравнение със ситуацията при учителите. Това показва, че администрацията е не по-малко рискова среда. Той продължи, че понякога е по-лесно да затворим училищата. В Англия, Германия и Франция например се затварят много сектори, но не и училищата. Според него училищата не трябва да се затварят или поне да не са от първите, които се затварят. Трябва да се действа локално, за висшите училища това означава, че те трябва да си вземат решенията.
„А кой дава разрешенията, към Вас ли трябва да се обърнат?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че училищата трябва да получат разрешение от МОН, докато за университетите това не важи. Проблемът при образователните институции е, че там не може да се въведе режим на редуване, както в администрацията. Един преподавател преподава на множество класове или групи. В системата на образованието трудно се правят смесени модели на учене. Въпреки това много висши учебни заведения са били намерили оптималния вариант.
Матурите и държавните изпити.
„Имате ли вече визия какво ще се случи на матурите на седмокласниците, на дванадесетокласниците, на държавните изпити на студентите, ако някой от тях е болен в този момент или са карантинирани по други причини, това означава ли, че едно дете от седми клас например може да не си вземе матурите, че един дванадесетокласник или студент трябва да остане за следващата сесия?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев обясни, че съществува и вариант служебно да се признае оценка от външното оценяване или да се предостави втора възможност. В момента категорично може да се каже, че външно оценяване ще има, както и държавни зрелостни изпити и държавни изпити във висшите училища. И през тази седмица е имало такива, така че се търсят гъвкави варианти във всички етапи на образователната система.
„Но все пак единични случаи няма ли да пострадат, как ще успеете да синхронизирате времево?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че проблем е, че ако се допусне втори изпит, ние никога не можем да твърдим, че той е 100% същия като първия, така едни деца са поставени в привилегировано положение. Когато става дума за ограничен брой деца обаче няма да се допусне такава несправедливост, отколкото ако не се даде шанс на тези деца. „Търсим възможност, все още е рано, но целта ни винаги е била нито едно дете да не бъде ощетено, разбира се като следим да не поставим в по-лошо положение другите деца!", категоричен бе образователният министър.
Бюджет 2021.
„Бюджет 2021 - това бюджет на предизборните обещания ли е, бюджет на разхищението ли е, или бюджет на растежа? Как е във вашата област?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговор: „В моята област е бюджет на изпълнение на предизборни обещания от 2017".
„Бюджет на изпълнение на правителствени програми, на база на предизборни обещания!", допълни Беновска. Събеседникът й продължи, че това е бюджет на инвестиции в хората, антикризисен, антицикличен. Той обясни, че когато икономиката е в криза, държавата трябва да харчи повече. В момента е подходящо да се взима дълг, още повече при ниското ни дългово бреме, иначе рискуваме да убием бизнеса и икономиката.
„Знам, че като икономист можете да говорите много за общата част на бюджета, но концентрирайте вниманието върху образованието, науката и другите сектори, за които отговаряте! Къде е полезността там?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори: „Инвестициите в образованието са тези с най-висока възвръщаемост, но тя е за десетилетия напред. По същия начин и за науката и ние нямаме колебания. Най-важният фактор в образованието и науката са преподавателите, учителите, респективно учените. Основната част са насочени към тях!". Той обясни, че в момента се изпълнява последната четвърта стъпка - 360 милиона за увеличение възнагражденията на учителите, близо 60 милиона е ръстът на субсидията за висшите училища, като тя основно ще отиде за преподавателите. Около 50 милиона има за непедагогическия персонал в системата на образованието. Планирани са 70 милиона за строеж на училища и детски градини. Ще бъдат построени около 80 детски градини и 50 училища. 6 милиона са отделени за стипендии. Образователният министър още веднъж подчерта, че ефектът от тези разходи днес не може да се оцени.
„Скоро тук бе ректорът на СУ „Св. Климент Охридски", разговаряхме за университета, там нали правителството даде 5 милиона лева за увеличаване на възнагражденията на преподавателите, но няма тоалетна хартия в тоалетните, няма отопление, не са извършвани ремонтни дейности по отношение на врати, прозорци, сградите, които са на разположение на университета, сещам се например за четвърти километър, не знам дали сте влизал там, но е ужасно студено!", постави въпроса водещата. Събеседникът й отговори, че за тоалетна хартия винаги има средства, това е въпрос на отношение към проблема. Иначе СУ има проблем с материлната база, защото тя е огромна.
„Знаете, че „Бръшляновата лига" дава по 50 милиона годишно за тоалетна хартия и принадлежности за баня!", заяви водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че правителството е предоставило 10 милиона лева за мателиална база, те разбира се не са достатъчни, но СУ инвестира собствени средства, инвестира по линия на научни проекти, получил е средства от ОПРР. Сега има увеличение на средствата за университета с около 13 милиона лева. Преди години университетът е бил в по-неблагоприятно положение, когато финансирането е зависело само от броя на студентите, в последните години обаче е увеличен компонента за качество и СУ е получил едно от най-големите увеличения на субсидията.
Стратегията за висшето образование.
„Кажете няколко думи за стратегията за висшето образование, да не говорим само за пари?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че през последните години е оптимизиран приема, намален е от 58 000 на 38 000. Освен това той е насочен повече към инженерно-технически, педагогически и аграрни направления. Висшите училища са започнали да премират преподавателите си за научна дейност. Започнали са да се концентрират върху силните си професионални направления заради новата финансова формула. Министър Вълчев обясни, че през последните около 30 години сме били либерализирали и масовизирали до крайност приема, което е довело до избуяване на нерационалното търсене, предимно хуманитарни, социални и правни науки. „В следващото десетилетие те трябва да обединяват ресурси, да бъдат по-свързани в европейски мрежи, да имат повече съвместни и интердисциплинарни програми, да не бъдат самодостатъчни, а взаимодействащи, постоянно да актуализират програмите и да завишават изискванията за учене - това е в стратегията, това е в договора за управление на ректорите, да завишават изискванията, защото качественото образование означава студентът всяка седмица да се иска от него да е прочел 2-3 книги, да е направил 3-4 проекта, а не да ходи от изпит на изпит и от сесия на сесия. Това е симулативното търсене на висшето образование, като увеличихме приема точно то избуя. Сега до голяма степен го отрязохме или поне в държавните висши училища в максимална степен го отрязохме, само в УНСС два пъти сме намалили приема тази година, съответно рязко се вдигна средния успех на тези, които влизат във висшето образование. Във вторник ще представим и последното издание на рейтинговата система, ще видите тези положителни тенденции. Допуснахме грешки по време на прехода, в последните години коригирахме някои от тях. Предизвикателствата са нашите висши училища да бъдат по-свързани!", обясни образователният министър.
„Ще продължаваме ли да съвместяваме хора, които влизат с пълни шестици в университетите и хора, които добавяме после, понеже не са запълнени държавните поръчки, с тройки?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че това е било функция точно на широкия прием, но тази тенденция в момента е обърната. В момента тези, които влизат във висши училища след завършване на гимназия са около 33 000 души. Следващата година ще има още едно намаление. През 2020 г. конкуренцията е била много висока, защото се е кандидатствало и с държавни зрелостни изпити, кандидатствали са и много хора от предходни години, което е хубаво.
Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България
„Събитието на седмицата беше, че вицепремиерът Томислав Дончев представи проект за Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България и подчерта, че това е проект, който тепърва ще се обсъжда и филира, усъвършенства. Един от четирите стълба в този проект, първият, е образованието?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че в последните години сме казвали, че най-важни са учителите и се инвестират много средства в тях. В следващите години, независимо каква е конфигурацията на управлението, ще има значителни инвестиции в материално-техническата база. Всички училища и общежития трябва да бъдат санирани. Всички училища трябва да имат оборудвани кабинети, най-вече по математика и природни науки, защото там имаме най-силен проблем да мотивираме днешните деца. Те учат много по-добре, когато има подходяща среда, електронни ресурси, когато нещата са онагледени. СТЕМ кабинетите са модел на учене, който е успешен. „По този начин изпълняваме изискванията на плана едновременно да има реформа, едновременно да има ориентираност към резултата и инвестиция за учениците ще бъде направена. Двете неща са заложени като ключови в този план, но не означава, че те ще бъдат единствени през следващите години!", обясни министър Вълчев.
Поздрава му по случай Деня на будителите.
„Честит празник на всички, дано да срещнете през живота си повече будители! Спазвайте мерките, да помогнем на лекарите, пазете се, за да бъдем всички здрави!", обърна се към зрителите Красимир Вълчев, с което завърши участието си в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 1-ви ноември 2020 година.
