11-10-2020 | 10:14 ч.
Пламен Димитров: Важно за Бг e: 60/40, бюджет 2021, приоритети ЕК за финансиране
Пламен Димитров: Важно за Бг e: 60/40, бюджет 2021, приоритети ЕК за финансиране
Пламен Димитров, КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Нападението срещу Новаков и поведението на протестърите; Разстрели в България - възможно ли е да се стигне дотам?; Започва ли демокрацията от нулата?
Беновска посрещна в студиото Пламен Димитров с въпроса "Как гледате на това, което се случва, ескалиращо вече, след излизането от държавната медия... знаете ли защо протестърите не ходят да нападат политици пред частните медии? Отговорът е прост - ако дойдат тук пред "Канал 3", която е частна медия, или пред "Радио К2", което е частна медия, ние ще им дръпнем такива съдебни дела за уронване на доброто име и те затова отиват пред държавните медии. Оставям на страна това - имат ли права политиците? Може ли да му плюеш в лицето? Може ли да го замеряш с яйца, с домати?". Според Димитров това вече преминава всякакви граници на търпимост и на нормалност и това, че поведението не довежда до очаквания резултат и ефективност - води след себе си до подобни нелицеприятни, цинични и вандалски прояви. "Няма как някой да има права върху мен да ми каже какво да казвам и ако не кажа това, което някой иска да казвам, да получа някакви физически или каквито и да било упреци. Всеки е прав да не е съгласен в социалните мрежи, да напише каквото иска, макар че и там трябва да има някаква хигиена. Там няма такава отдавна. Хейтът там е водещ, но когато става дума за физическа разправа и нарушаване на личното пространство, на когото и да било - политолози, политици, учени, обществени фигури, журналисти - това минава границите на нормалния тон" каза Димитров и смята, че всеки гражданин трябва да мисли така, независимо от това дали подкрепя или не протестите.
"В Румъния след падането на Берлинската стена, след ескалиращи в кратък срок протести, накрая се стигна до разстрела на Чаушеску и неговата жена - Елена. Да очакваме ли да стигнем до подобен случай "Чаушеску" в България?" попита Беновска. Димитров не смята, че може да се стигне до това в страната, а в Румъния службите са решили, че ако премахнат диктатора всичко ще попадне в техните ръце, както е и станало, всъщност. Димитров коментира, че и тук са се случвали подобни процеси, но в по-мек вариант, макар че е имало убийства - Луканов и други. Президентът на КНСБ каза, че е чува коментари как трябва да се започне от нулата и демокрацията да се построи отново - "ние все пак 30 години правим демокрация. Имаше хора, които през всичките тези години си дадоха живота, ако щете, здравето, кариерата, за да стане каквото стана. Не е само нашия профсъюз. Говоря за тези, които създадоха СДС, хора, които бяха, може би, не толкова опитни, но морално чисти и много от реформите бяха започнати тогава и макар и не толкова добри се случваха във времето. Ние сме критикували много от тези неща. Здравната реформа - виждаме, че трябва да се рестартира наистина. Да се говори, че демократичните процеси започват от днес, едва ли не, демокрацията започва днес, от площада, на мен ми идва малко в повече. Трябва да имаме историческа памет и да знаем какво сме свършили ние и за мен затова тази резолюция от ЕП мина граници, защото зачеркна всичко това, което сме правили през тези 30 години" каза Димитров и подчерта, че това е санкция към България, а не към Борисов и ГЕРБ и всеки следващ управляващ ще трябва да се съобразява с тези негативи.
Синдикатите и правата на хората; Финансовите увеличения за последната година; Финансовите мерки на правителството - купуват ли гласове?
"Синдикатите успяват ли да защитят правата на хората, защото тези, които протестират казват, че изразяват правата на хората?" попита Беновска, а президентът на КНСБ смята, че всеки има право да защитава собствените си права, но най-представителните организации на труда и на бизнеса се определят по определен ред по цял свят и има конвенции и директиви за тях. "На всеки 4 години ние доказваме - и работодателите, и синдикатите - по икономически дейности, брой и категории персонал, покритие в населени места. Около 300 000 са нашите синдикални членове на КНСБ и това е гласът на работниците в най-организирания вариант и ние имаме право да говорим от името на работниците, и това правим" обясни Димитров и подчерта, че последните няколко години имат доста добри резултати, а последната година увеличенията на заплатите в условия на криза вървят сериозно нагоре - в публичния сектор - 10 %, за хората на първа линия - 30 % и за следващата година искат около 20 % увеличение, но предстои договаряне с финансовия министър. "За разлика от политиците, при нас гласуват всеки месец и си плащат членски внос. Той е доброволен и ако някой реши, че нещо не му харесва, какво съм направил аз, казал или не съм защитил правото, или някой друг - Янка Такева или друг, съответният човек има правото да каже "майната Ви, отивам другаде" или казва, че му харесва и идват още хора. Това са процесите на ежемесечна верификация, затова съм спокоен" подчерта Димитров.
"Вие подкрепяте ли сегашните мерки на правителството? Това купуване гласове ли е? Увеличаването на пенсиите, даване на детски надбавки?" попита Беновска. Димитров отговори, че в целия ЕС никоя от държавите не се интересува кога са изборите, а са дали до 10 % от собствения си БВП, който се е налял в бизнеса, социалните политики, обезщетенията, пенсиите, обезщетенията за безработица и продължават да го правят за запазване на заетостта и подкрепа на социалната визия. "Една спорна фигура в нашата история - Симеон Дянков, който остана в историята като един стигнат финансов министър, само преди месец заяви, че бюджетът за 2021 година трябва да има огромна социална част и по-малко други разходи. Това правят всички държави в ЕС и да слагат етикети, защото идват някакви избори ...какво сега?! Да чакаме следващите избори преди да вдигнат пенсиите, преди да вдигнем обезщетенията за безработица или пък заплатите?" коментира Димитров. "В началото на септември месец Германия даде по 300 евро на 18 милиона деца в Германия" каза Беновска, а Димитров допълни, че са дали пари и на заетите, на безработните и на бизнеса и не е само Германия. Той подчерта, че техните мерки са били далечни по-мащабни, а в България говорим за няколко милиарда лева, а в другите държави става въпрос за десетки милиарда евра и никой не ги поставя под съмнение.
Пенсиите и пенсионното осигуряване; Втори пенсионен стълб
"Пенсиите - откъде се взимат парите?" попита Беновска, а президентът на КНСБ обясни, че са от вноски и бюджет, а реформата, която се прави през годините е зависимостта на НОИ от бюджета, данъците - да намалява, но тази година в кризата - няма как да бъде така. Според него добавките от 50 лева могат да се дадат като кризисна мярка, но от 1 януари трябва да се увеличи минималната пенсия с 10 %, пенсиите от минималната до прага на бедност с два пъти повече от останалите пенсии - 20 % и с 5 % да се вдигнат всички останали пенсии, а максималната пенсия да стане 1440 лева, защото тези, които се осигуряват на максимума, трябва да получат справедлива пенсия. "Откъде ще дойдат парите - малко повече вноски, сигурно, но повечето пари ще дойдат от бюджета" обясни Димитров.
"Вторият пенсионен стълб също остана загадка. Вие сте свидетел, участвал сте в създаването на зараждането на замисъла за подобен стълб - какво се случва с втората пенсия? Оказа се, че тя е с отрицателна доходност" попита Беновска. "И да, и не. Аз не мисля, че е с минусова доходност в дългия период, в който трябваше да бъде. В това кресчендо, което слушаме и всеки се надвиква от различни места - президентът казва едно, от Брюксел някой друг казва нещо различно, премиерът се опитва да каже и той нещо. В тази ситуация не трябва да се пипат сериозните системи - пенсионната система е такава. Вторият стълб естествено, че има проблеми. Два са проблемите, които трябва да бъдат решени веднага - да се даде възможност на хората да решават сами до последния момент, тоест, сега в момента има едни 5 години преди да навършат пенсионна възраст и да получат правото. Съответно могат да кажат - дали да си местя парите от този стълб във фондовете в НОИ и като ги преместя, после нямам право. Това трябва според нас да изчезне и като ми изчисли фондът колко пари ми дава пожизнено, като ми изчисли НОИ колко пари ми дава, като ги събера двете неща, ако те са 2 по-малко от 1, тогава естествено взимам си парите от пенсионния частен фонд и ги давам в НОИ и тогава 1 ще бъде повече от 2. Аз няма да загубя нищо като пенсионер. Ако се окаже, че е повече, съответно, ще мога да взема информирано решение. Това трябва да стане преди нова година. Вторият важен въпрос за втория стълб е намалението на първия, тъй като вторият се формира с един ресурс от първия - взеха се една част от тези пари и се дадоха на пенсионните фондове и тези, които ще имат втори стълб - в първия стълб пенсията им би трябвало да е по-малка, тъй като по-малко пари са останали там. Само че намалението с 20 % не отговаря на този разчет, така че трябва да се пресметне наново и според мен трябва да зависи от натрупаните пари в моята партида в частния пенсионен фонд и от това какви пари съм превел в НОИ. Всеки един бъдещ пенсионер трябва да има личен коефициент на намаление, когато има две пенсии, а тези, които нямат втори стълб, естествено, това не важи. Тези две неща трябва да се направят и тогава ще има спокойствие и първите 17 000 жени, родни 60-та година, които ще трябва да получат своята втора пенсия, втората година на следващата година, ще бъдат спокойни, че могат да изберат в последния момент и няма да бъдат ощетени" обясни Димитров.
Инициативи и създаване на национален план за възстановяване и устойчивост
"Вие през последните 2-3 седмици най-малко направихте серия от инициативи, свързани с миннодобивна, енергетиката, образованието, културата, металургията. Защо?" попита Беновска. Димитров обясни, че са се опитали в четвъртък с вицепремиера Дончев и министър Сачева да канализират всички очаквания, защото сега се решават много важни въпроси и те не са пред БНТ, пред президентството или пред министерски съвет. "Трябва в следващите няколко месеца, до Коледа, България да представи първия си национален план за възстановяване и устойчивост, с който трябва да кажем смислено как ще похарчим 25 милиарда лева следващите 4 години" коментира Димитров. Беновска подчерта, че ЕК е отложила гласуването на европейския бюджет. Президентът на КНСБ каза, че парите ще дойдат и ресурсът от 750 милиарда евро ще бъде разблокиран и той смята, че докато немците председателстват, това ще се реши и преди Коледа ще има решение, но оперативно парите ще дойдат сигурно най-рано март, април 2021 година. Димитров каза, че заедно с бизнеса се опитват да извлекат смислени проекти, които могат да добавят стойност, които могат да променят технологичното въоръжение на много от българските предприятия и да ги направят по-витални, по-зелени и по-конгруентни и да влеят ресурс в работната сила. Относно енергийния, транспортния и селскостопанския сектор и Зелената сделка Пламен Димитров каза, че ресурсът трябва сега да се проектира, за да може да се направи нещо.
Въгледобивът и АЕЦ-Белене; Работници - Бизнес - Политика
"Ето, една тема, с която Вие се занимавате вече от няколко години, откакто ЕС ни наложи санкции, предупреди ни да спрем въгледобива и да затворим тези централи. Имахте и такъв форум. Бяхте поканили председателя на минно-геоложката камара проф. Вълканов. До какъв общ извод стигате, защото този въпрос се оказва, че не е само за България, той е чувствителен за Полша, Чехия, Унгария?" попита Беновска. Президентът на КНСБ отговори, че трябва да се получи обществен консенсус с бизнеса и политическите партии и да започне да се инвестира правилно ресурс. "Новите качествени предимства, които, за съжаление, България, ако сега не направи това усилие, следващото правителство, дори и да дойде, каквото и да е то, ще бъде в цайтнот, няма да има никакво време тогава да представи пред комисията като крайният срок е 30 април. Всички държави до 30 април трябва окончателно да дадат това, което ще правят. Ако ние сега не го направим в тези месеци, предизборни ли са, какви са, може да се бием, да се караме, но трябва да ни обедини чувството, ако щете, за рационалност и прагматичност, че този ресурс трябва да не се пропилява и да не се харчи корумпирано. Затова някои казват, че има голяма корупция. Има, да! То тая корупция я има от 20-30 години и не е само в България. Но, за да няма нови корупционни механизми в следващите видове управление, сега трябва да кажем наистина къде ще бъдат приоритетите и най-късно до средата на следващата година трябва да се каже ще имаме ли АЕЦ-Белене наистина и ако нямаме АЕЦ-Белене, което все повече става ясно, че мога да се хвана на бас, че на 90 % съм сигурен, че няма да има АЕЦ-Белене. Сметката не излиза. Всички тези, които са кандидатствали, искат без държавни гаранции. Без държавни гаранции, по-скоро мога да се хвана на бас, че няма да има АЕЦ-Белене, но реактора го имаме - 3 милиарда лева сме дали. Ще правим ли 7 блок на АЕЦ-Козлодуй с него? Държавен, с държавен ресурс?" коментира Димитров.
"Кой Ви чува? Каква тежест имате Вие в органите, които определят?" попита Беновска, а Димитров отговори, че с бизнеса се чуват все повече, но дали заедно има кой да ги чуе от политиците... някои министри чуват, други не толкова. "Те се занимават в момента да отбиват атаките и това, което става около тях и може би това дава загуба на КПД на цялата държава" отбеляза президентът на КНСБ.
Важното до края на годината
"Кое е най-важното до края на годината в областите, за които говорим?" попита за финал Беновска. "Смятам, че трябва да се възстановят мерките за заетостта, както вече гласувахме новото 60/40 да продължи, да се гласува бюджет за следващата година, който да даде гаранции за добра социална политика, увеличение на доходите, пенсиите, детските, майчинските - по-щедра социална политика и каквото ида говорят либералите и всички останали, които ми обясняват, че не трябвало да се харчи... напротив, трябва да харчим в момента, за да можем да излезем от цялата ситуация и трябва до Коледа, час по-скоро да се постигне минимален консенсус по ключовите приоритети, които България е сложила на масата пред ЕК за това огромно финансиране и за да може да се получи дигитална трансформация, така че ние да сме конкурентни следващите 4 години, повече от сега" завърши Димитров.
Така завърши разговорът между Пламен Димитров и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2" на 11-ти октомври 2020 година.
