04-10-2020 | 10:23 ч.
Бетина Жотева: Частните медии могат да декларират позиции “за” и “против” - по цял свят е така
Бетина Жотева: Частните медии могат да декларират позиции “за” и “против” - по цял свят е така
Бетина Жотева, председател на СЕМ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Интернет сайтовете - кой ги контролира?; Платформи за видеосподеляне
Беновска посрещна в студиото на предаването председателя на СЕМ Бетина Жотева и традиционно се ръкуваха на мината. "Ние, електронните медии - радиа, телевизии - козируваме, отчитаме се, плащаме лицензни такси, спазваме законите, спазваме си лицензията, обаче, в същото време наоколо се вихрят всякакви фейк сайтове, пишат какво ли не - за вас и за мен, за Борисов и за Нинова, за Радев... някой да не се чувства изпуснат и са си безнаказани. Даже, подлежим и на така наречения закон "Пеевски" да декларираме, кой знае защо след като това не би следвало да бъде тайна, името на собственика на медиите или на дружеството, което е собственик и си декларираме годишните приходи. Това сме ние официалните декларирани, които можем да подлежим на наказание, другите са безнаказани. Знам, че не са под юрисдикцията на СЕМ, но докога?" попита Беновска. Жотева обясни, че те не са под ничия юрисдикция, но новата директива за аудиовизуални медии и услуги предлага и трябва да бъде вкарано в българското законодателство се отнася само до т.нар. платформи за видеосподеляне. "Навсякъде, където има аудиовизуална информация, подлежи на регулация, но това, за което Вие говорите не подлежи на никаква регулация" подчерта Жотева и каза, че се надява тези платформи да подлежат на същата регулация, както и медиите. "Кой ще я контролира тази регулация? Пак ли Вие?" попита водещата. "Вероятно да, въпреки че моето мнение е, че специално регулацията на сайтовете, които имат аудиовизуално съдържание, би трябвало да се поеме от друг орган, а не от СЕМ" смята Жотева. "Вие дадохте разрешение, поправете ме ако не го казвам точно, за някаква телевизионна дейност, извършвана от сайта ПИК, за други не се сещам" припомни Беновска. Жотева потвърди, че това е така и други сайтове, които излъчват, би трябвало да са регистрирани в регистъра в министерството на културата по закона "Пеевски". "Кой трябва да го провери това?" попита Беновска, а председателят на СЕМ отговори, че някой, който е оторизиран от парламента. "Не е лошо Боил Банов да го провери, много бих се радвала да има някакъв контрол за това кой се е регистрирал и кой не" отговори Жотева на въпроса на Беновска дали Боил Банов може да извърши проверка. "Искате да кажете, че може тези сайтове, които излъчват аудиовизуално и то сигурно е така, да не са се регистрирали по закона "Пеевски"?" попита Беновска. "Би могло" каза Жотева.
Свободата на словото и онлайн пространството; Журналистическа недосегаемост
"Докога ще говорим за свободата на словото, но в същото време ще кощунстваме и ще разгулничим, именно, по този начин - едните да си изпълняват закона, както казах за телевизиите и радиата, и печатните медии, които подлежат на закона "Пеевски", а другите да разгулничат и вакханично да употребяват словото като подметка?" попита Беновска. "Мисля, че пак ще чакаме за това европейците. В България няма такова желание за промяна на онлайн пространството. Обръщам се към парламента, само и единствено към законотворците, към никой друг. Надявам се и Вежди Рашидов да ме слуша. Вие знаете ли ... това беше прецедент - три работни групи имаше за новия закон. В края на 2018 година беше публикуван в Eurolex новата директива с условие до края на септември тази година 2020 да бъде вече имплементирата, това е ужасна чуждица, но много вярна. Да бъде вкарана в местните закони на страните членки. В началото нямаше никакво движение по този въпрос и се засилиха рязко от миналата година и бяха създадени три работни групи и сега първата работна група, която беше към парламента - ние се виждахме 2-3 пъти, общо взето там не излязоха кой знае колко много идеи, там по-скоро вървяхме към финансиране на обществените медии. Разговорите основно се въртяха около това. След това имаше такава работна група и в министерството на културата за финансиране на обществените медии, но там не знаем какво се случи с този проектозакон и докъде я докараха. Знаем само, че работната група по директивата представи един проектозакон, който много странно, е копи-пейст от европейската директива. Там не се обяснява как и не се дават много дефиниции. Методиката, по която и ние ще наблюдаваме т.нар. платформи за видеосподеляне не са обяснени в закона" обясни Жотева.
"Доколко СЕМ би могъл да инициира, да завърти манивелата на този процес?" попита Беновска, а председателят на СЕМ каза, че могат и сподели, че са участвали и в трите работни групи. "Всеки път, когато сме имали отношение по всеки новопишещ се член, сме обяснявали защо и как СЕМ настоява това да бъде така, така че ние под тази форма сме участвали и сме били много активни, но в крайна сметка не знаем какво ще излезе от всичко това" каза Жотева. "Преливаме от пусто в празно, аз съм в медийния сектор от кой знае кога... събират се едни умници, говорят си едни умни работи и нищо не се променя. Това е законът, с извинение, на моя партньор в "Радио К2" - Клара Маринова, когато е била тя в парламента" сподели Беновска. Жотева отбеляза, че няма политическа воля или е заради страх от скандали. "Кому е удобно?" попита водещата. Жотева смята, че на всички им е удобно, защото много правителства са се сменили за последните 20 години. Беновска подчерта, че обвиняват България за липса на свобода на словото, цитира се 111 място и т.н. Жотева каза, че няма да се съгласи с това 111 място, докато не се обясни как се изчислява. "Винаги, когато България е критикувана - за липса на върховенство на закона, за корупция непременно се прикача и свободата на словото като накърнена" коментира Беновска. Според Жотева накърнено е усещането за недосегаемост у журналистите. Беновска каза, че никога не е изпитвала такова нещо, а и няма и да култивира усещане за недосегаемост. Председателят на СЕМ смята, че голяма част от журналистите и организациите, които бранят журналистите, чувстват, че под някаква форма журналистите трябва да са недосегаеми. "Те трябва да работят спокойно, не трябва да бъдат атакувани, не трябва да бъдат възпрепятствани, но те не могат да бъдат недосегаеми от закона. Това е върховенството на закона, а това, че на някой му е прекратен договорът или му е сменен ресорът, или някой вече не работи в тази медия - това са отношения с работодателя, а не с върховенството на закона. Не трябва да се живее с мисълта, че когато ти водиш предаването "Беновска пита" ще се пенсионираш тука или още 40 години това предаване ще стои в ефир. Собствениците имат право да го махнат това предаване. Моля, да ме разбереш правилно" каза Жотева, а Беновска сподели, че затова казва, че никога не е имала чувство за недосегаемост, защото според нея човек става недосегаем, когато си извоюва публичния и професионалния авторитет да бъде човек, който да търси истинските отговори на важните въпроси. "В частните медии ние нямаме никакъв закон. Това са трудово-правни въпроси" обясни Жотева по темата за уволненията.
Журналистическа обективност и субективност - протестърите; Протестите през 2013 и 2020 година
"Протестърите излизат със становище, че политолози, журналисти, медии трябва да са обективни като под съдържанието на обективност те считат, че ако ги цитираш и ги подкрепяш - си обективен, ако имаш някакво различно мнение - си субективен. Доколко частните медии, ето аз съм собственик на частна медия "Радио К2", имаме право да си определим отношението - подкрепям БСП - не подкрепям БСП?" попита Беновска. Председателят на СЕМ отговори, че частните медиите имат 100 право да си определят отношението и няма закон, който да контролира това. "Този прословут чл. 6 от закона за радио и телевизия за плурализъм не работи. Той работи само за обществените медии. Ако ти подкрепяш нечия политика, нечия позиция и го заявяваш - това е абсолютно законно, допустимо и в реда на журналистическия плурализъм. Говорете спокойно. Какво значи няма свобода на словото? Всички частни медии говорят спокойно това, което мислят, защото няма никакви санкции срещу тях, затова" подчерта Жотева.
"Какви са твоите очаквания - протестите, докога ще бъдат толкова звучни по медиите?" попита Беновска. Жотева сподели, че е ветеран протестър от 2013 година и е била срещу правителството на Орешарски, защото смята, че неговото правителство е имало безпринципна коалиция, но това, което се случва в момента е анархия и е грозен вид на демокрацията. Жотева подари книгата "Журналистика на Априлското обновление" на предаването "Беновска пита", а водещата подари на своя събеседник книгата с интервюто си с Ахмед Доган, както и тениската на предаването.
Така завърши разговорът между Бетина Жотева и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2" на 4-ти октомври 2020 година.
