26-07-2020 | 09:19 ч.
Габриела Козарева: С обединяването на сайтовете на Имотния и Търговския регистър гражданите ще получават лесно достъпна и сигурна услуга
Габриела Козарева: С обединяването на сайтовете на Имотния и Търговския регистър гражданите ще получават лесно достъпна и сигурна услуга
Габриела Козарева, изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" заяви позиции по следните теми:
Обединяването на сайтовете на Търговския и Имотния регистър и подобряването на качеството на предоставяните услуги и сигурността.
„Най-после сайтът на Агенцията по вписванията и Търговския регистър ще бъде обновен! Вие помните ли защо дойдохте на този пост?", попита в началото на разговора водещата Илиана Беновска. Габриела Козарева отговори, че си спомня много ясно, но между двете неща няма връзка, защото тогава проблемът е бил хардуерен. „Какво се беше случило, бяха се загубили данни ли?", попита водещата. Козарева отговори, че данни не са били загубени, имало е обаче проблем с начина на съхраняване на информацията, което не е позволило възстановяване на услугите. Това е продължило почти месец. „Така че наистина причините, които тогава са довели до неприятния инцидент, не са много по-различни от причината, която е наложила преди две години и половина стартирането на този проект за осъвременяване на софтуера. На 27 юли ще се случи обединяване на сайтовете на Търговския и Имотния регистър, но това е много малка част от тези два проекта, единият е за надграждане на Търговския, другият за надграждане на Имотния регистър. Всъщност говорим за съвсем нова концепция, за съвсем нов тип поднасяне на услугата и изпълнение на услугата вътре, защото гражданите трябва да получават една лесно достъпна, сигурна услуга!", категорична бе тя.
„Хайде разкажете ми го, ако някой влезе, който има имот, какво ще види, как ще му се улесни начина на информираност, сигурността и така нататък?", попита водещата Илиана Беновска. Габриела Козарева отговори, че точно това няма как да се види, защото сигурността е акцентът. Тя продължи, че въпреки това има нововъведения за самите граждани. В Имотния регистър това са три нови услуги. „Но всички тези търсачки си остават, „въведи паролата"?", попита Беновска. Гостът й отговори: „Разликата е именно във входа, не знам дали си спомняте, че преди идентификацията на потребителя се правеше в момента, в който се заяви услуга, а сега с обединяването на двата сайта, на двата най-често ползвани регистъра, защото АВ всъщност администрира 5 регистъра, регистрацията се прави още на входа и към потребителското име, което лицето е избрало, присъединява или електронен подпис, или сертификат, издаден от агенцията, или ПИК от НАП, това са трите начина за идентификацията. Ето, това например е едната новост, имаме три различни варианта, и веднъж вече вътре в портала, няма нужда повече да се идентифицира, да се въвеждат тези кеч-ъп кодове, които имаше преди, тоест това е едно от улесненията. Този начин на регистрация в портала помага и на самия потребител да проследява услугите, да има история на това, което е правил. Запазват се плащанията, което също е промяна, вече ще може само по банков път в Имотния регистър, което ще става само чрез Изипей!". Водещата попита защо само чрез Изипей. Габриела Козарева отговори, че в Търговския регистър може и с електронно банкиране.
„Добре, но там ми искат една държавна такса, аз решавам да преведа тези 15 лева, с извинение, по електронен път, но Търговският регистър иска на платежното, което аз съм дръпнала от банката, да има физически печат и подпис и за 15 лева аз трябва да се разкарвам до банката, да ходя да се редя, защо трябва да се случва, като сме модерни хора?", попита водещата Илиана Беновска. Габриела Козарева отговори, че това вече няма да е необходимо, платежното нареждане ще се приема без да е необходим такъв печат и подпис. С преработката на профил „плащания" лицето, което обработва заявлението, по референтния номер на плащането директно се проверява в сметката дали има такова плащане или не.
„Друго нещо, Вие може би гледате административно-държавнически, ние гледаме като потребители, друго какво, освен бързина и оперативност ще получим ние като достъп до Имотния и Търговския регистър, по отношение регистрационния режим на вписванията нещо променя ли се?", попита водещата Илиана Беновска. Габриела Козарева отговори, че например в Търговския регистър при първоначална регистрация на дружество може да се заяви регистрация по ДДС към НАП. Това обаче не важи за дружествата, които вече са регистрирани. „Но защо, бъдете по-модерни, помислете!", предложи Беновска. Гостът й отговори: „Едно по едно! Имаме концепция и идея. Тези интеграции не са никак прости, нека да обърнем внимание, че Търговският регистър е най-голямата база данни в страната, тя достига 30 терабайта, което е огромно количество информация, услугите, които предлага Търговският регистър, също са много и всяка една промяна, всяко едно нововъведение трябва да се прави много внимателно, защото се отразява на много други системи!"
Габриела Козарева обясни, че задължението на АВ при изповядване на сделка и при вписването на тази сделка в Имотния регистър е автоматично да подава тази информация в местната служба по данъци и такси. Това означава, че лицето няма нужда да ходи до общината и да декларира продажбата, което означава по-малко ходене по институции.
Обратната връзка с потребителите.
„Съобщавате добри новини, но аз искам да Ви попитам и каква е обратната връзка, вие как поддържате контакт с вашите потребители?", попита водещата Илиана Беновска. Габриела Козарева отговори, че този контакт е ежедневен, има горещ телефон, има и мейл, на който всеки ден се получават запитвания.
Проблемът с уеднаквяването на практиката по идентични случаи.
„Имаше преди време, не съм проследила какъв беше точно резултатът, че да речем подаваш заявление, регистрираш по електронен път някакви нови обстоятелства, всеки дежурен, който от вашата агенция преглежда документите, дава указания на този, който прави вписванията, той ги изпълнява, след това следващият дежурен му дава други указания, освен това по идентични случаи няма уеднаквена практика, спомням си, че това беше обект на обсъждане от Министерството на правосъдието, което е ваш принципал. Какво се случи, уеднаквихте ли практиката при регистрация например на ново дружество, при годишни отчети?", попита водещата Илиана Беновска. Габриела Козарева отговори, че това наистина е сложен въпрос, защото въпросите, по които длъжностните лица се произнасят, за изключително много и когато дори съдебната практика е различна, тогава за администрацията е много трудно да въведе единни правила за произнасяне. „Но въпреки това по въпроси, по които успяваме да се обединим, издаваме така наречените методически указания, които се качват на страницата на агенцията, така че лека полека да отсяваме спорните от безспорните въпроси, но този процес няма да е толкова кратък и бърз!", добави тя.
Квалификацията и заплащането на административния апарат.
„С какъв административен апарат работите, доколко той е квалифициран и добре заплатен?", попита водещата Илиана Беновска. Габриела Козарева отговори, че основната дейност на АВ е поддържането на информационните системи на регистрите, което е Ай Ти дейност, а този тип специалисти са много добре заплатени. „Това е външната страна на нещата, но съдържателната страна?", продължи водещата. Гостът ѝ отговори, че всъщност това е съдържателната страна, защото информационните системи се поддържат от такива хора.
„Когато беше станал този срив в системата, когато Вие постъпихте като управляващ изпълнителен директор на АВ, тогава се заговори за много ниските възнаграждения!", припомни Беновска. Габриела Козарева отговори, че това наистина е така и това не е претърпяло някаква качествена промяна досега, защото в държавната администрация има нива на заплащане и те не могат да се надскочат. Тя обясни: „Това в момента сме го решили като сключихме договор за поддръжка с дружеството, което впоследствие стана системен интегратор, това в настоящия момент ни позволява да имаме сигурност, но на вътрешните си служители, колкото и квалифицирани и добри да са те, защото и този състав се подмени, не можем да очакваме от тях да имат такива познания!".
Премахването на необходимостта нулевата декларация да се подава ежегодно и промените при подаването на годишните финансови отчети.
„7 месеца сме преди избори, ако няма предсрочни избори, във вашата сфера с какво вие можете да допринесете, така че когато ГЕРБ приключат мандата си да кажете вие - аз изпълних едикакво си и това е полезно за гражданите, това е белег за развито общество, това е белег за електронно правителство?", попита водещата Илиана Беновска. Габриела Козарева отговори, че през миналата година са постигнали две законодателни промени, с които много се гордеят. Първото е премахването на необходимостта нулевата декларация да се подава ежегодно. Тоест дружествата, които нямат дейност, е трябвало да декларират това обстоятелство всяка година. С изменение от ноември миналата година, след като се декларира този факт, докато няма промяна в обстоятелствата, няма нужда отново да се декларира. Когато дружеството започне да функционира, тогава ще трябва да подаде годишен финансов отчет. „И на това ще кажа „разгеле", много време трябваше да мине, за да узреете за това!", отбеляза водещата. Габриела Козарева отговори: „Ами не, всъщност екипът ни доста бързо стигна до тази идея, аз наистина съм горда, че успяхме да се преборим!".
Габриела Козарева продължи, че подаването на годишните финансови отчети се е съчетавало с подаването на още куп документи. Изменението на АВ изисква подаващият отчета да декларира, че заявените от него факти и обстоятелства отговарят на истината и длъжностното лице по регистрацията да може да прегледа декларация по формуляр, декларация, която потвърждава истинността и самия годишен финансов отчет. В момента те са 1,2 милиона, а до края на годината ще станат 1,7 милиона. Глобите за неподадена декларация се налагат от НАП, а АВ само подава информация кой не е подал.
Габриела Козарева обясни, че единната входна точка е друг проект, по който от АВ работят. Като успех може да се отчете подаването на годишен финансов отчет в АВ на едно място, което ще обслужи НАП и НОИ. Тя заяви: „Ние го работим от една година и горе-долу за този период изчистихме бизнес модела, изчистихме нормативната база, която следва да бъде променена, за да може този бизнес модел да сработи и е въпрос вече на кандидатстване по оперативна програма, за да се изпълни!".
Какво си пожелава?
„Какво имате да донаправите до края на мандата на това правителство?", попита водещата Илиана Беновска. Габриела Козарева отговори, че трябва порталът да заработи така, както всички очакват. След това продължават по преминаването на централния регистър за особените залози към АВ, с което още един национален регистър ще дойде към агенцията. „Пожелавам си агенцията да намери мястото, което наистина трябва да има, съответно на отговорностите, които носи!", пожела си тя.
„Доста иносказателно, да разбирам, че става дума за условия на работа и за пари?", попита водещата. Габриела Козарева отговори: „За пари в Ай Ти сектора винаги има място, защото технологиите се развиват толкова бързо, някак си винаги има място какво още да се направи. Може би по-скоро правната рамка, да позволи на агенцията наистина да предприема и да изпълнява това, което се очаква от нея!", с което завърши разговора си с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 26-ти юли 2020 година.
