13-02-2013 | 21:57 ч.

Програма за сряда, 13 февруари 2013г. Водещи: Клара Маринова, Таня Димитрова

Програма за сряда, 13 февруари 2013г. Водещи: Клара Маринова, Таня Димитрова

РАДИО К2 В сряда, 13 февруари 2013 г.

 

Водещи: Клара Маринова, Таня Димитрова

От мястото на събитията: Пламен Велев

Тонрежисьори: Асен Младенов

 

„Чуй мнението на другите, за да чуят твоето!"

 

Радиото се излъчва на 93,9 FM в столицата

и онлайн на адрес www.radiok2.bg

телефонът за въпроси и мнения на слушателите е 0035929461718

 

 

„Радио К2"  ефективно се бори за идеали, закони, правосъдие, работеща икономика, силен малък и среден бизнес, наистина свободни медии, просветено гражданско общество, образована и здрава нация, конкурентна среда, политическа опозиция с полезни за обществото действия и е  категорично против престъпността, корупцията и злоупотребата с власт

 

НОВИНИ - на всеки 30 мин от 7 до 13 часа и на всеки кръгъл час до 19 часа

Програма за деня - след всяка емисия новини

7.00 - Предстоящи събития

7.20 - Програма за деня

7.30 - Преглед на печата

Радио К2 - директно от мястото на събитието

9.00 - Редовно заседание на 41-то НС - директно от мястото на събитието (Пленарна зала на НС) - интернет

 

Радио К2 - директно от мястото на събитието

10.30 - Извънредна пресконференция на ръководството на ГС на БСП - София и групата общински съветници на БСП в СОС за проектобюджета на Столична община за 2013 година. - директно от мястото на събитието (залата за пресконференции на ул. "Леге" 10) - Пламен Велев

Радио К2 - директно от мястото на събитието

11.30 - президентът Росен Плевнелиев ще проведе политически консултации с ръководството на ПП „Атака". Срещата е втората в рамките на редовния „месец на политическите консултации" на държавния глава с парламентарно представените партии. В разговорите с политическите сили президентът Плевнелиев ще акцентира върху приоритетните области, политики и реформи от национален интерес, публикувани на адрес: http://www.president.bg/news1032/v-ramkite-na-mesetsa-na-politicheskite-konsultatsii-darzhavniyat-glava-shte-postavi-aktsent-varhu-prioritetnite-oblasti-politiki-i-reformi-ot-natsionalen-interes.html. - директно от мястото на събитието („Дондуков" 2) - Пламен Велев

 

 

ТЕМА: Протести заливат държавата: срещу монополите (сред тях много чужди, небългарски) и тяхното безочие, срещу дребните пари за отглеждане на деца и майчинство и т. н. В социалните мрежи тръгна и движението „Аз не харесвам Бойко Борисов и безидейното управление на ГЕРБ!". Ври и кипи, буквално лумват пожари под краката на властта. Защо Бойко Борисов и ГЕРБ обичат монополите (създадоха властови монопол; създадоха медиен монопол и т. н.). Необходимо ли е приемането на реални антимонополни закони в защита на българските потребители? Още не влязал в министерския кабинет и се появиха протести и искания за оставката на новия министър на образованието акад. Стефан Воденичаров. Причината - група учени от Софийския университет искат оставката му заради предложения за председател на Фонд "Научни изследвания" - доцент Борис Стефанов, като според тях и двамата имат задължения по стари проекти към Фонда и вместо да разреши проблема с Фонд "Научни изследвания" академикът бетонира положението в него. Акад. Воденичаров ще постави ли рекорд по най-бързо поискана оставка? Срещата на „върха" на ЕС подпечата за първи път намаляващ спрямо предходния бюджет на Европейския съюз. Най-важният за нас въпрос: каква позиция отстоя българската делегация? Имаше ли изобщо позиция след като: правителството не направи обществена консултация какви да бъдат българските цели; не попита за мнение, както всички други държави направиха, икономисти и финансисти, не организира дебати с бенефициентите на фондовете. Премиерът Борисов гордо обяви: "на България са дадени 2 млрд. евро повече от предишния период", след като виждаме, че в одобрените документи няма разпределение по държави, а и бюджетната рамка тепърва ще се дебатира и одобрява от ЕП. И така, какво за България след срещата на евролидерите? След референдума за ядрената енергетика и АЕЦ „Белене" се подготвят още допитвания: за тютюнопушенето, за отзоваването на политици от избираеми постове, за национализация на ЕРП-та. Стават ли мода референдумите у нас? Тези дни няколко информации свидетелстват за създаването на нови политически субекти, все патриотични и демократични. Всъщност знак за какво е тази поредна политическа ферментация?

13.15 - Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП

Българският народ е доста търпелив и доста късно започнаха активните протести у нас срещу монополите. Голям проблем е, че и властта няма ясна и прозрачна политика спрямо монополите. Няма панацея, но трябва последователна разумна политика спрямо монополите и сериозен обществен контрол. Самите монополи имат грешна политика по събираемостта на таксите. Либерализирането на пазара е другият лост за преборване с монополите. Въпросът за национализация е също вариант, но при много сериозен анализ, изчисления и прогнози.

13.35 - Диан Червенкондев, народен представител от ГЕРБ

Президентът коректно върна закона за инвестициите, за да се намалят праговете, за да се увеличат инвестициите при създаване на по-добри условия. Протестите са резултат от доста стекли се в едно и също време обстоятелства - през м. декември имаше повече почивни дни, по-дълъг отчетен период, поскъпнал ток, нарушена комуникация между монополите и клиентите. ГЕРБ не покровителства монополите и затова, когато излязоха хората на улицата ние застанахме на страната на хората и започваме широкомащабни проверки.

14.15 - Явор Куюмджиев, член на НС на БСП, председател на Съвет по енергетика и енергийни ресурси     

На хората им писна: да получаваш доходи 200 лв, а да плащаш ел. ток 300 лв., да мизерстваш, да гладуваш и да си доволен. Отново се прилагат само ПР-мерки, а не същностни промени в политиката и действията. Не става въпрос за национализация, а за нормален пазарен поход. Проблемът е в това, че монополите са частни и държавата няма никакво присъствие. Решението е в прозрачен контрол на държавата върху финансовите потоци, върху инвестициите, върху цените.

14.35 - Георги Найденов, член на НС на НДСВ, председател на Съвет по икономика и финанси

България се тресе от политически и икономически недоволства. Причините - безидейност, няма визия и цели на властта. Монополите не са единственият проблем, а и грешната политика на ДКЕВР. Освен това проблемът е и в безработицата, и в ниските доходи. Трябва да се направи пълен одит на ЕРП-тата, на ДКЕВР, да се либерализира пазарът, с което ще се увеличат доставчиците и всички ЕРП-та ще бъдат в конкуренция и няма как да не се намалят цените.

15.15 - Борис Ячев, зам. председател на ПП НИЕ

Недоволствата са естествен процес, свързан с обедняването като цяло и с високите сметки през декември. Проблемите с монополите започва още с непрозрачното раздържавяване преди години. ПП НИЕ отдавна сигнализираме за големите проблеми в ЕРП-тата, но за съжаление никой не обръща внимание. Един прост пример са подменените електромери, които са собственост на самото ЕРП и отчитат неверни данни. Монополите трябва да бъдат строго контролирани за спазване на националните нормативи. За тези проблеми отговаря ДКЕВР, но държавата никой не може да я освободи от отговорност.

15.30 - д-р Нигяр Джафер, народен представител от ДПС

Явно сме свидетели все още на спорадични прояви, които може и да прераснат в организирано народно недоволство. Продължаващата сага „Топлофикация" продължава, към нея се наслагва случаят с невиждано високите сметки за ток. Истинската причина за увеличаващото се недоволство са високата безработица и ниските доходи. Започват протести и на зърнопроизводителите. Цялото управление на ГЕРБ е ПР-управление без цели, без визия.

16.15 - Кольо Колев, социолог, директор на агенция „Медиана"

На практика всичко „гори", защото се натрупаха много предпоставки,които изведоха хората на улицата. Всичко това се случва поради безидейното, без цели и без визия управление на ГЕРБ. Всичко се върши „на пожар" от властта, защото липсва компетентност, липсва хоризонт. Естествено, че се опитва властта с ПР-акции да отклони народното недоволство. Прехвърлянето на отговорността за големия проблем днес върху бивши управници не е толкова успешен ход, защото е повече от ясно, че от близо 4 години управлява ГЕРБ и Бойко Борисов. ГЕРБ вече не е първа политическа сила.

ТЕМА: Пак икономии, значително редуциране на евросредствата в бюджетната рамка 2014 - 2020 - това са резултатите от мъчителните преговори на „върха" на ЕС. Резултатите не са окончателни, защото предстои гласуване в ЕП. Какви са прогнозите за евросредствата за България? По данни на националната статистика, синдикатите и Евростат и според различни показатели икономическата ситуация у нас се влошава и усложнява. Ето и някои: 23% от българите живеят под прага на бедността, а 80% - в лишения. С до 290 лв на месец преживяват 45 процента от домакинствата на страната, а необходимата месечна сума за един човек, според КНСБ, вече е 565 лева. Голямата част от издръжката - над 48 на сто, отива за храна (основно хляб и месо), а се ограничават разходите за здраве и образование. Преди дни от европейската статистика поставиха България на първо място в ЕС по процент граждани, живеещи в мизерия - над 55%. Как се живее в подобна ситуация Вицепремиерът Дянков, финансов министър, отново ни удиви с три странни констатации: за разлика от политическия преход, у нас икономическият е започнал чак през 2009 г.; кризата в България ще отмине, след още два мандата на ГЕРБ; 2013-та за Европа се очертава да бъде много по-спокойна от предишната. Наистина удивително, защото фактите свидетелстват друго! Икономическият преход у нас започна непосредствено след политическия със смяната на собствеността; самият Дянков многократно, за 4-те години в министерското кресло, ни убеждаваше, че сме излезли от кризата; почти всички световни и европейски специалисти предупреждават, че 2013-та ще бъде по-тежка от 2012-та. Е, как да му вярваме на Дянков? България е тотален аутсайдер в ЕС. Тази отчайваща констатация е на Европейската комисия, която публикува преглед на социалния пейзаж в ЕС. Страната ни е в групата държави, където рискът от изпадане в бедност и оставане без работа е висок, а шансовете човек, загубил работа или доходи, да се измъкне от недоимък, са най-малки. Е, и? Какво правим в тази ситуация?

16.35 - Лъчезар Богданов, икономист, Индъстри уоч

Исторически прецедент - общият бюджет на ЕС се намалява. Очевидно, че политическият климат в Европа е нов и затова и икономическите решения са други. Много е важно, че се маркира нов подход - няма да се увеличават парите, а ще се търси по-умна политика за ефективни действия с по-малко пари. Много важен факт, който се открои е, че не е Източна Европа големият проблем на Съюза, а носителите на проблемите са старите страни-членки. Проблемът на протестите е проблемът на доходите спрямо цените на стоки от първа необходимост.

17.15 - Даниел Панчев, икономист, преподавател в УНСС

Случаят с монополите не е от сега и е резултат от грешки при приватизацията - от държавни станаха частни монополи. Грешна политика и действия на ДКЕВР, на преносната мрежа и т. н. Грешна е политиката на самото правителство, което не провежда сериозен контрол и в крайна сметка държавата е абдикирала. Безумие е да се съкращават още повече разходите в ситуация на криза - Пол Кругман. Големият проблем за България си остават ниските доходи и високата безработица.

ТЕМА: След "обоснованото предположение" на вътрешния министър Цветан Цветанов, че шиитската радикална групировка „Хизбулла" е съпричастна към атентата в Бургас се изразяват опасения, че се създават непредвидими последици за България, че нямаме реална система за вътрешна сигурност, че нямаме необходимия опит в борбата с тероризма, че управляващите са се поддали на външен натиск, че изпълняват чужди поръчки и т. н. Защо?

17.35 - Антоанета Маркова, журналист-международник, в-к „Сега"

Страхът е обясним, но страшното беше по време на Бургаския атентат. Страхът у нас идва от това, че срещу нас застават страни от близко-източния регион. А там вече повече от година Арабската пролет не само не реши проблемите, а ги задълбочи и изостри. Не се виждат пътеките за излизане от тази ситуация, защото в нито една от страните на Арабската пролет нищо не се промени, а само се замениха лицата на властта.

18.00 - 20.00 - Обзор на деня - политолози: Димитър Ганев, Анастас Стефанов, Пламен Владимиров, Юлиана Гаджева

Въпрос на деня: За какво сте готови да протестирате?