21-06-2020 | 10:50 ч.
Мария Габриел: ЕС уважава България заради управлението на премиера Борисов
Мария Габриел: ЕС уважава България заради управлението на премиера Борисов
Мария Габриел, еврокомисар на иновациите, научните изследвания, културата и образованието и младежта, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Записите и снимките на премиера Борисов
Беновска посрещна Мария Габриел в студиото с въпроса "Как се чувствате Вие като един от видните представители на ГЕРБ не само в България, но и в Европа след публикуването на записи и снимки на министър-председателя Бойко Борисов? Какъв знак и кой дава на Борисов?". Габриел смята, че страната се намира в ключов момент - решава се бюджетът за следващия програмен период и това е много важно за малкия и средния бизнес, за туризма и за това как се позиционираме като държава и какви работни места се осигуряват. "България е поела пътя за Еврозоната, много ясно позициониране. Моят въпрос в този момент е - нямаме ли нужда от обединение и национално отговорно поведение, защото България има своите позиции и за да преговаря и това да се отрази добре на хората?" коментира еврокомисарят. "Тоест, искате да кажете това, което казва и министър-председателят, че някой иска да ни саботира за влизане в Еврозоната?" попита Беновска, а Габриел отговори, че не би коментирала по различен начин от това, което е казала - в момента България е уважавана заради своя премиер, България се е позиционирала много добре за следващия бюджетен период на ЕС, една от двете държави, които досега по план ще получат най-много, България е видяна като партньор, на който се има доверие и това става благодарение на премиера през изминалите години.
Чакалнята на Еврозоната
"За много хора, за съжаление, европейската политика не е от най-понятните и не е най-търсената за разбиране, може би, защото понякога се говори на един много "брюкселски език". Дайте, на по- разбираем език - споменахте Еврозоната, чакалнята - знаете, че миналата седмица министерски съвет със свое решение даде права на ББР да изкупи определено количество новоемитирани акции на Първа инвестиционна банка, за да можем ние да сме изрядни в банковия сектор по отношение на изискванията на Европа към нас. Каква е реакцията в Европа?" попита Беновска. Габриел обясни, че Валдис Домбровскис отговаря за тази политика и от него се чуват ясни послания за това, че България изпълнява критериите и как върви по пътя. "Това, което се чува в Европа, е че България уверено върви по своя път" заяви еврокомисарят и подчерта, че в този момент е важно да останем обединени, за да може процесът да бъде завършен. "Остават само няколко седмици, докато се реши бюджетът за ЕС. Остават месеци, докато и за Еврозоната вече имаме друг тип позициониране. Сега е моментът, в който трябва да се извоюва тази позиция, защото тя е оценка на свършеното и тя задава посока, която носи позитив на България" смята Габриел.
Бюджетът на България и последиците от коронавируса
"За бюджета като че ли ние българите не сме доволни и очакваме по-голяма равнопоставеност между нас и големите държави и по отношение на парите за финансиране за последиците от коронавирус. Нормално ли е да има такива очаквания или просто трябва да си седим на мястото и да чакаме големите да решат какво ще се падне на нас малките?" попита Беновска. Габриел смята, че никога не е било така, че големите да решават какво ще се падне на малките, защото това се случва на малките, които не са активни, не участват в процеса още от самото начало и не си заявяват ясно позицията. "Това никога не е било случаят на правителството и на премиера Борисов, защото от месеци много ясно се казва, че в преговорите за бюджета за България отстояваме кохезионна политика, отстояваме земеделие, отстояваме и иновации. Това, което сега има като много положителен знак, е в следствие на смелото предложение на ЕК за плана за възстановяване. Напомням, че сега предложението е 750 милиарда евро, от които 500 да са за грантове и 250 под формата на кредит. В тази конфигурация България е заедно с Хърватия като страна, позиционирана да получи най-много - за България ще бъдат над 12 милиарда евро, но това означава, че от една страна приоритетите са зададени големите от комисията - ние трябва да работим за цифровизацията, трябва за зелен преход, трябва да има икономика, която наистина да позволява на хората да имат работни места. От друга страна национална отговорност е стратегията, отговаряща за страната, да насочи тези средства към секторите, които имат най-много нужда - в областта на туризма, малките и средните предприятия, иновациите, за да продължим с образование и да създаваме икономика на знанието" подчерта Габриел.
Изводите и постигнатото по време на коронавируса; Дистанционното обучение; Еразъм+
Беновска призова Габриел да сподели изводите, които си е направила в нейния ресор по време на коронавируса. Еврокомисарят смята, че имаме нужда от координация и сътрудничество - за пръв път са създали европейска платформа за обмен на данни - научните изследователи да могат в реално време да споделят данни от клинични и предклинични тестове, от ДНК анализи и това досега не е съществувало. "Наистина съм благодарна на министъра на науката, защото на 7 април им предложих такъв план за действие и след 14 дни платформата беше вече действаща" каза още Габриел. В областта на образованието равносметката е, че новите технологии носят позитив, но не могат да заместят ролята на учителя, не могат да заместят емоционалния и човешкия контакт. "Младите хора подхождат с много голям ентусиазъм. Това е т.нар. цифрово поколение и се вижда, че имат усет към тези неща. Истината е, че и приятелите липсват, и учителите. Това, което беше важно да се види е, че новите технологии могат да бъдат за по-индивидуализирано обучение, по-интерактивно. Може да бъде наистина обогатяващо, но то не замества онзи контакт, който позволява да градиш приятелства, да градиш доверие, учителят да обърне внимание на този, който изостава, защото в този момент и средата невинаги е една и съща. Какво правим с тези, които не можаха да се включат в тази система? За мен има две неща, за които трябва да продължим да работим, това е свързаност, защото все още има селски райони, отдалечени райони, където няма такава свързаност, трябва да работим за оборудване - имаме все още деца без таблети, без лаптопи. Говоря за цяла Европа. България се справи добре на фона на това, което се случва и в Европа" сподели еврокомисарят ни.
"Драматично ли беше в България като процент на засегнатите деца и териториите, в сравнение с подобния проблем в Франция, Италия?" попита Беновска. Габриел отговори, че в началото 10 % от учениците не са могли да се включат в дистанционната форма и когато се вземат всички форми, включително и комбинираните - става около 1 %, докато има страни, в които този процент е далеч над 15-20, което означава, че трябва да се продължи работата с държавите членки за това в образованието да има свързаност, материално оборудване, но и с учителите, които също имат нужда от обучение, за да могат да се адаптират максимално бързо. "Затова и програмата Еразъм+ ще въведа нова форма на мобилност, ще позволя да има една първа фаза, в която мобилността да е виртуална, децата да се запознаят със своите приятели, да имат повече доверие в себе си, че владеят чуждия език и след това на един втори етап да има и физическа" обясни Габриел. Беновска подкрепи идеята, защото когато едно дете досега не е пътувало самостоятелно стресът е огромен.
Фалшивите новини; Зелената сделка
"Като говорим и за културата, то се преплита по естествен начин, не мога да не Ви върна само за малко към една Ваша стара тема - fake news. Ние много работихме заедно - и в лично качество, и като медии Канал 3 и Радио К2, обаче, продължава България и не само в България това да взима връх. Коронавирусът даже не ни отрезви, направо задълбочи този процес" отвори темата Беновска. Габриел сподели, че продължава да работи по темата и преди две седмици ЕК е излязла със съобщение, в което има някои действия, в които Габриел от три годни се опитва да убеди повече хора. "Отговорност на платформите най-напред. Оттук нататък докладите стават месечни не само, защото имаше избори, както миналата година, а ние трябва всеки месец да имаме много ясни данни какъв тип акаунти се премахват, на какви критерии отговаря съдържанието, как има прозрачност в него. Второ - държавите-членки към т.нар. механизъм за ранно предупреждение ще бъде създаден отдел, в който държавите-членки много бързо да могат да си предават информация, че има заплаха или че се очертава някаква категория дезинформация в определен сектор за определена тема. За мен много важно е, че работата с fact check-ърите ще продължи, защото от този месец започва да функционира Европейска обсерватория за цифрови медии, в която научните изследователи с fact check-ърите да работят с данни от платформите, така че много по-бързо да идентифицираме тенденции" подчерта Габриел. Беновска каза, че медиите на часа получават санкция, докато електронните медии и свободните сайтове не могат да бъдат заловени. Габриел смята, че трябва да се говори повече за рекламата в сайтовете, защото съдържанието на сайтовете и фалшивите новини може наистина да са такива, но рекламата да е истинска и това, което генерира приходи не е текстът, а харесванията и споделянията. Еврокомисарят каза, че още при създаването на кодекса за борба с дезинформацията е заявила, че рекламната индустрия трябва да се включи и да поеме ангажимент, че върху нейните сайтове или в сайтовете за фалшиви новини няма да има приходи от реклами. "В някои от четените електронни сайтове, когато искам да прочета някаква новина политическа или икономическа и я цъкна веднага ми излиза една реклама, много активна, на хазартна индустрия. Това е удивително нагло. Как ще спрете рекламодателите?" попита Беновска, а Габриел сподели, че ключова тема е и критичното мислене и медийната грамотност. "На това трябва да научим младите хора и обществото, защото сега ние нямаме толкова голям процент, който да разпознава фалшивите новини. Затова в плана за действие за цифрово образование, който ще предложа през септември, ще има специални действия и инициативи, които да обхващат ролята на образованието в борбата с дезинформацията, с фалшивите новини. Това е нещо, което до този момент не е стояло толкова високо на дневен ред" подчерта еврокомисарят. Габриел заяви, че преди е имало ясно разделение между образованите и тези, които нямат образование, а сега тази тенденция не е откроима, защото има хора с образование и работа, но вярват на фалшивите новини. "Само ако всички платформи, fact check-ъри гражданско общество, медии и образование заедно предприемем действия, само тогава може да се получи" подчерта Габриел. "Ние медиите сме длъжни, също така, да възпитаваме вкус. Ние не сме индиферентни към това. Когато ние пускаме непрекъснато жълтини, как ще очакваме младите, които тепърва влизат в живота, те не могат да се ориентират още къде е изток, къде е запад" коментира Беновска. Еврокомисарят каза, че това е била една от препоръките на европейския орган на медийните регулатори. "До този момент ни липсваше цялостен подход - няма едно или две действия. Днес повече от всякога сме свидетели на "инфодемия", свидетелите сме на това как фалшивите новини оказват най-силно влияние за здравето и околната среда. За нас Зелената сделка е приоритет и това означава, че този феномен няма да намалее. Трябва да го очакваме и трябва да сме по-добре подготвени" каза Габриел. "Доколко тази Зелена сделка няма да остави един цял район, една цяла промишленост - минната промишленост и хората, и техните семейства, и съпътстващи производства - това са около 300-400 хиляди души, заети с това - без работа?" попита Беновска. Габриел отговори, че няма решение, което да е дошло от Брюксел и да е наложено и сега е моментът да се работи за регионална стратегия, има нов фонд за справедлив преход, преди две седмици е бил увеличен на 40 милиарда евро. "Важно е да насочим усилия към това какво ще договорим, при какви условия. Много е хубава политическата амбиция на Зелената сделка, но тя не може да става за сметка на социалната справедливост и ние знаем в България, в тези региони какво означава това. Това, което за мен е важно, аз ще искам с моя ресор да видя как могат да бъдат подпомогнати тези региони, защото никой няма илюзията, че зеленият преход е възможен без научни изследвания и без иновации. Една голяма част от технологиите, за които говорим, да ни позволят да бъдем климатично неутрален континент през 2050 година - не се съществуват, сега са в тази фаза на прототип, която аз ще финансирам с Европейския иновационен съвет. Септември ще отворя покана за зелени технологии, която ще е 1 милиард евро. Сега е моментът с различните теми, които сме определили, които са от социално включване и стигат вече до изкуствен интелект и много по-сериозни водещи до пробив технологии. На мен ми се иска Централна и Източна Европа да не бъдат изключени от тях. Има време да се подготвят малките и средните предприятия и институтите. Много ще се радвам да се включим и ние в тази покана, защото тя е знакова. Тя ще даде заявка в кои държави, в кои региони върху какво има нужда да се работи, за да можем постепенно да се приближим към тези цели на зеления преход" каза Габриел.
Разпада ли се Европа след коронавируса?
"Четете вероятно прогнозите и изявленията на Путин и на Тръмп. Те се опитват да сложат, образно казано, кръст на Европа. Коронавирусът е разнебитил Европа. Сложил е край на мултикултурализма, на неолиберализма. Разпада ли се Европа, защото ние имаме нова ЕК, нов ЕП, нямаме още европейски бюджет и нещата са в доста подвижен вид?" попита Беновска. "Как се справи Европа с кризата, след като първите 10 дни държавите-членки тръгнаха да се спасяват поединично? Справиха се благодарение на това, че имаме ЕС. От въвеждането на зелени коридори до общ резерв за медицински материали и стигнем до това, което направихме в моята област, защото ако имаме инструмент, който е изключително гъвкав - това е програмата Хоризонт 2020 - 1 милиард съм мобилизирала в рамките на тези 4 месеца и аз не съм чакала с моя екип да стане март месец и да има експлозия и да избухне тази епидемия. Още януари месец 151 екипа бяха селекционирани, за да работят. И в момента европейски компании са сред най-напредналите под отношение на клинични тестове за ваксина или лечение. Европа има своята сила. Европа, обаче, в следствие на тази криза, ако остане обединена, ако се адаптира с гъвкави програми, които да позволят на държавите членки по-адекватно да отразят икономическите и социалните си нужди и ако инвестира стратегически не в 50 приоритета, а в места, където има добавена стойност каквато е науката, образованието, културата и иновациите, имаме своя шанс далеч да не сме това, което някои очакват. Европа обича и да изненадва. При всички случаи аз и екипът ми се опитваме да направим всичко, което можем" заяви Габриел.
Така завърши разговорът между Мария Габриел и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2" на 21-ви юни 2020 година.
