31-05-2020 | 21:53 ч.
Емил Караниколов: ББР - новото ръководство ще се представи пред ИК на НС
Емил Караниколов: ББР - новото ръководство ще се представи пред ИК на НС
Емил Караниколов, министър на икономиката, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Списъкът с имена на братя Бобокови; Зам.-министърът на екологията и обвиненията
Беновска посрещна министърът на икономиката Караниколов в студиото на "Беновска пита" с въпроса "Виждате списъка, който вчера излезе от специализираната прокуратура, в който се изреждат 30-40 имена с бая пари до тях - някои в долари, други в лева. Какво е Вашето впечатление като министър на икономиката - част от тези хора са едни от големите играчи в икономиката или са били през времето? С извинение, някои от тях не са измежду живите". Караниколов коментира, че тепърва ще се разглеждат анализите срещу тези имена и стойности и трябва да се разбере дали списъкът има някакъв смисъл, или просто някой е написал нещо на един лист. "Нека да имаме доверие на прокуратурата. Ние 30 години искаме да виждаме такава прокуратура. Сега я виждаме. Това е добре за обществото, това е добре и за политиците и въобще за държавата, защото всеки ще се съобразява с това, което се случва" каза министърът на икономиката и пожела успеха на главния прокурор и екипа му. "Те трябва да се борят с нещо, което 30 години наричахме октопод" подчерта Караниколов.
"Сега ще заменим поредния зам.-министър на екологията, който днес Борисов каза, че утре вече ще си ходи, но питам Ви като юрист - главният прокурор наистина се закле, че ще прекрати най-накрая цялата тази вакханалия, която трае 30 години, наречена преход. Ще успее ли само с такива дребни риби като зам.-министри, чиновници?" попита Беновска. Министърът на икономиката заяви, че не се знаят обвиненията, не се знае и какво ще е решението, но действията на прокуратурата трябва да доведат до влизане в съдебна зала, а решенията на съда трябва да бъдат съобразени със законите. Караниколов подчерта, че не е сега моментът да се поставя етикетът престъпник, докато няма влязло в сила съдебно решение. "Никой не е защитен. В държавата всички се съобразяват и това трябва да се иска от главния прокурор" подчерта министърът на икономиката. Беновска попита не е ли подозрително, че само малки рибки се хващат, а Караниколов смята, че не се знае коя е главата, но трябва да се започне от някое пипало и точно това се случва. "Това се отнася и за гражданите, които по някаква причина считат, че законът е врата в полето" заяви министърът на икономиката.
Давностният срок и продължителността на престъплението; Приватизационните сделки
"Много хора си казват 30 години седяхме с широко затворени очи и сега изведнъж започваме да поглеждаме. Аз се извинявам, но Вие нямате 40 години и сте бил на 8-9 години, когато е започнал преходът. Сега Вие тепърва ще научавате със задна дата, за да препрочитате наново нещата, които са се случвали, когато сте бил дете, но нека да не забравяме, че Вие бяхте и шеф на Агенцията за приватизацията 7 години. Вчера излезе новината, че ДАНС вече е внесла 14 преписки. Пак се поставя въпросът за давностния срок. Какво очаквате от тази работа?" попита Беновска. Министърът на икономиката обясни, че има различни видове давностен срок, но може да се констатира продължителност на престъплението - някой е направил така, че по някакъв начин да ощети държавния бюджет, да продаде нещо много евтино с цел да го продаде последващо, за да реализира печалба. "Ако се докаже в началото, че е имало престъпление, независимо дали давността конкретно за това престъпление, имаме продължителност на престъплението. Тези пари, с които си се облагодетелствал - може би си направил пране на пари. Всяка приватизационна сделка е сама по себе си" каза Караниколов. Беновска коментира, че има изнесени данни от осребряване на имущество, което е под запор или вече е присъдено на НАП и че осребряването на задължението е в много пъти по-ниско като стойност и тези "олигархически" пари са профукани. Караниколов подчерта, че трябва да се провери къде, защото с тях са реализирани последващи сделки и има хипотези, че някои от тях не могат да бъдат върнати. "7200 сделки, тук не влизат общинската приватизация, плюс това има много предприятия, на които не е изтекла давността и следприватизационният контрол. Една такава проверка ще даде много ясни отговори, но ние трябва да си дадем много ясни отговори кой променя така законите, за да не се обезпечава следприватизационният контрол. Чувам политици, които са участвали последните 30 години в управлението, които казват, че не е осъществяват следприватизационен контрол. Леката ми закачка към тях е да ги питам законът като не е искал да се обезпечава следприватизационният контрол, законът, когато не е искал приватизационната оценка да се използва задължително - защо са били тези текстове в закона. Има много неща, които в една такава проверка не само конкретно по сделката, а като цяло механизма, поредица от действия или бездействия, които са довели до някакъв ефект неположителен за държавата" подчерта Караниколов и каза, че колективен орган няма, за да се търси колективна вина. "Имаме много подписи на хора преди да се вземе някакво колективно решение, които са внасяли предложения, доклади" подчерта министър Караниколов. "Но, ако законът, както казвате, не е изисквал - няма виновни" подчерта Беновска, а Караниколов обясни, че всяка приватизационна сделка е одобрявана от колективен орган, ако се визира министерски съвет - в един случай се одобрява от колективен орган, в друг от един орган.
"Вие - министерството на икономиката - съдействате ли в момента с някакви факти и данни за установяване на тези приватизационни сделки?" попита водещата, а министърът на икономиката отговори, че всяко министерство съдейства, когато има запитване и са длъжни. Караниколов обясни, че тази проверка се изисква от Агенция за приватизация, тя се извършва от ДАНС, допълнителните анализи и проверки се извършват от прокуратурата и има няколко сделки, които са по негов ред, тъй като са по обем с най-високи активи и резултатите ще бъдат съобщени най-скоро. В петък от ДАНС са съобщили, че са предоставили материалите и се очакват съответните действия.
Икономическото състояние на България; Българските предприятия
"Какви изводи си направихте - да не цитирам цифри, за да не изглежда неправомерно, лично на мен ми се вижда - ЕК отчита 7,8 % икономически спад, а Стандарт енд Пуърс дава друг рейтинг за България? Тези институции самостоятелно ли работят - няма ли координация помежду си и каква е реалната картина за икономическия растеж в България?" попита Беновска. Министърът на икономиката обясни, че всеки има право на прогнози - ЕК е дала прогноза преди около месец за спад на БВП със 7,8 % за тази години като ясно казва, че за 2021 страната ще има ръст от 6 % и че икономиката ни е влязла в кондиция точно преди пандемията. "Надявам се и това ни е дългосрочната цел - по най-бързият начин докрая на тази година ние да постигнем тези параметри и наистина да завъртим колелото, защото българската икономика не спря" заяви Караниколов. Министърът припомни, че освен запазване здравето на населението, са казали, че трябва да се направи всичко, за да бъде икономиката в кондиция, защото Европа се затваря, а голяма част от нашите големи предприятия не затвориха. Караниколов коментира, че 65 000 работници има България в автомобилния сектор и проблемът идва от това, че страната няма заявки. Повечето заводи отварят от 1-ви юни, ще искат да наваксат 3 месеца загубено време, но България има готови заводи, които не са изцяло приключвали работа и не са освободили работниците си, а сега могат да поемат заявки по думи на Караниколов. "Как българската икономика продължи да работи ефективно, когато все пак доста предприятия затвориха или намалиха своя обем на работа, или нямаха поръчки? Може ли да кажете доколко ни спаси това, че започнахме да произвеждаме защитни облекла, маски и т.н.? Имате ли равносметка какво е спечелила икономиката?" попита Беновска. "Предварителните прогнози излязоха за първите 3 месеца и там България седеше изключително добре. По прогнози ние дори имаме 2020 година първото тримесечие по-добро от 2019, въпреки че 15 дена бяхме в пандемия. Тепърва очакваме резултатите за април, май и юни. Там ще видим и ефекта. Първо - ние видяхме една изключителна субординация между държава, бизнес и наука, защото видяхте, че за няколко дена автомобилният клъстер, текстилната индустрия се срещнаха с науката, разработиха филтри, разработиха през 3Д принтер шлемове" подчерта Караниколов. Той заяви, че българските фирми от текстилната индустрия произвеждат защитни облекла и консумативи за цяла Европа и само в петък са имали заявка за 50 000 маски и толкова защитни облекла. Министърът на икономиката отбеляза, че изключително добре се продава в Германия, Испания, Австрия и Италия, което показва, че българската текстилна индустрия може да бъде много гъвкава. "България има възможност да шие защитните облекла на голяма част от ЕС, защото в ЕС не се е запазила текстилната индустрия и това не е само със защитното облекло - автомобилните части, машини" подчерта министърът на икономиката.
Фолксваген и Хюндай в България; Държавните индустриални зони
"Фолксваген дали пък няма да се реши сега да дойде в България? Хюндай дали пък няма да се реши да произвежда акумулатори в България? Вдигате ли ги на крака тези проекти?" попита Беновска. Караниколов отговори, че Фолксваген и Хюндай не са затворени все още за България и преговорите продължават. "За мен Източна Европа има изключителен шанс след тази пандемия, защото Европа и държавите членки ще налеят трилиони милиарди евро в европейския бизнес" подчерта Караниколов и обясни, че от една година с помощта на Томислав Дончев, министерство на икономиката и експерти от министерски съвет се подготвя законът за индустриалните зони и териториите много сериозно за обвързани със Зелената сделка. "В какъв обем работеха индустриалните зони по време на коронавируса?" попита Беновска. Караниколов отговори, че от държавните индустриални зони няма затворено предприятие, имало е организация с МВР по КПП-тата, разбиране от мениджърите и работниците в зоните и всички са спазвали нормите, но дружествата са работели, въпреки забавянето на доставките и отказването на договори.
Държавна петролна компания; Законът за публичните предприятия; Новото ръководство на ББР
"Защо ни е тогава държавна петролна компания? Вие бяхте в основата. Измъчихте се година и половина със закона за горивата, сега влизаме в нова схема. Обяснете - какво е това - национализация, одържавяване на един бизнес?" попита Беновска. Караниколов обясни, че това е продължение на действия отпреди години и за горивата се работи от 20 години. "Преди 2 - 2 години и половина премиерът събра всички медии да видим онази зала, където няколко служби се събраха, за да има координиран контрол, мониторинг и проверки. След това продължавам със закона за горивата, който беше приет от НС. Разбира се, в сектора имаше много напрежение по отношение на този закон. Имаше становище на комисия за защита на конкуренцията и по този закон, и по отношение на данъчните складове. Имахме още около 9 месеца със закона, така че всички заинтересовани да го приемат" отговори Караниколов. "Може ли да ме обясните мен какво ме касае дали ще има данъчни складове - какво ще се отрази на моята лична сметка? Хората това се питат. Те нямат Вашия глобален поглед" попита Беновска. Министърът на икономиката обясни, че всеки един човек трябва да се вълнува повече от данъчния склад, а не от бензиностанциите. "Ако ти няма свободни обеми в данъчен склад, тогава няма да се появят нови частници на този пазар. Непоявяването на нови участници означава не толкова добра конкуренция, защото колкото повече коректни участници имаш толкова по-добра конкуренция и толкова повече конкуренция по отношение на цени, конкуренция по отношение на качество" каза Караниколов. Беновска попита кои са тези нови участници и ще излиза ли Лукойл, и Инса Ойл ще заеме ли тяхното място. Министърът на икономиката отговори, че не се свиват данъчните складове, а се допълват още два обекта, които преди са били такива складове и след това правото им е отнето. Караниколов повтори отново, че целта на решението е да има повече участници и не някой да излиза. Към момента има 2 обекта за данъчни складове, които се ползват за съхранение на гориво за държавни нужди и има свободни обеми, но никой частник не може да ги ползва по закон, а сега участниците ще имат възможност да влизат не само в тези, предоставяне от частниците, а и от тези, които ще се предоставят от държавата. "Кога ще бъде ясен правилникът на тази компания?" попита Беновска. Министърът обясни, че първо трябва да бъде приет законът от НС и в него е предвидено, че правилникът ще бъде приет след законът и към момента се предвижда да е под патримониума на министерството на икономиката, но е право на НС да вземе решение. "Понеже се говори, че държавни бензиностанции щели да бъдат финансирани от държавен бюджет. В самия закон за публичните предприятия е предвидено държавното предприятие да има възможност да създава търговско дружество. Търговското дружество ще бъде създавано по отношение на управлението на бензиностанции. Всякакви средства, които се дадат от държавния бюджет за това търговско дружество, ще е нарушение на европейските директиви. Държавното предприятие и разходите, които сега е имало за управление на тези обекти в държавния резерв, ще преминат към държавното предприятие и то ще управлява само с тези средства данъчните складове, които са държавни" подчерта Караниколов и обясни, че към момента законът предвижда той да назначи управляващия на дружеството, но това ще се уреди в правилника. "Считам, че ще се съобразим и със закона за публичните предприятия, където има процедури за назначаване на управителни органи" каза още министърът на икономиката. "Дали няма да се получи нещо като комисията по хазарта?" попита водещата. Караниколов заяви, че има закон за хазарта, има правилник за управление на хазарта, има министри, които назначават комисията, комисията има експерти, дирекции, в закона е описано, че председателят на комисията отговаря за управлението и контрола и представителите на министерствата разглеждат доклади и отчети, които са подготвени от администрацията. "Към мен има същия въпрос за ББР. Не е работа на министрите. Ако беше наша работа, тогава нямаше да има управителни съвети, нямаше да се взимат тези заплати и нямаше да има тези закони. Банката си има банков надзор, има си правила, има си вътрешен одит. Една банкова система много ясно е регламентирана. Министър, който и да е, няма никаква работа и право да се бърка. Новото ръководство се надявам тази седмица или другата да има представяне в икономическа комисия, да кажат тяхната визия, как е състоянието на банката към момента" каза Караниколов. Беновска каза, че ще покани новото ръководство в предаването.
Йордан Цонев се включи в разговора и заяви, че новото ръководство на ББР ще бъде поканено във временната комисия, за да дадат отчет какво правят с програмите за подкрепа на бизнеса и хората във връзка с кризата.
Беновска попита дали петролната компания ще е с такава структура - надзорен и управителен съвет по проект, а Караниколов отговори, че засега ще бъде така, но народните представители ще вземат правилното решение как ще се управлява.
Така завърши разговорът между Емил Караниколов и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2" на 31-ви май 2020 година.
