31-05-2020 | 21:37 ч.

Доц. д-р Николай Велинов: Забавянето на заплатите в „Пирогов“ е технически проблем, опитват се да създадат интриги от това

Доц. д-р Николай Велинов: Забавянето на заплатите в „Пирогов“ е технически проблем, опитват се да създадат интриги от това

Доц. д-р Николай Велинов, неврохирург в УМБАЛСМ „Пирогов" в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по Канал 3 и Радио К2 заяви позиции по следните теми:

Кой е по-силен - медицината или коронавируса?

Илиана Беновска покани доц. д-р Николай Велинов в студиото и той й подари книгата за историята на „Пирогов" с пожеланието винаги да открива истината, а водещата от своя страна му подари книгата й с интервюто й с Ахмед Доган, символичната българска червена ябълка, за да бъде здрава българска червена ябълка в медицината, както и клубната тениска на предаването.

Беновска попита събеседника си за обобщение и анализ по въпроса - какво реално лекува коронавируса - плазма, хлорохин, хигиена. Доц. д-р Николай Велинов заяви, че единственото сигурно нещо, което на 100 процента противодейства заразата е социалната дистанция. До момента все още има много неизвестни неща за този вирус, защото се използват много неща и лечението е симптоматично. По думите му, позитивните резултати от лечението с хлорохин или хидроксихлорохин са оказали много тежки странични сърдечни ефекти и в световен мащаб се преустановяват проучванията с тези медикаменти. Водещата припомни, че няколко души, които са заявили, че са болни от коронавирус в България сякаш са се излекували с едно от двете лекарства. Доц. д-р Николай Велинов отбеляза, че това може да е така, когато се говори за лекарства и подобрение от тях, но щом става въпрос за изследване на лекарства не може да се направи извод за тях само ако някой нещата се протекли добре след употреба. В медицината това се нарича експертно мнение, което е едно от най-ниските оценки. Една от най-високите оценки получава голямо проучване, при което се изследват 5000 пациента , които приемат хлорохин и 5000, които не приемат хлорохин. В България такова представително изследване няма, но затова има практика да се обединяват данните. Например Холандия е обединила данните си с Белгия и САЩ и са се обединили бройки, които са показали, че хлорохин дава доста тежки сърдечни усложнения, въпреки позитивните ефекти при коронавируса. Затова не може да бъде масово използван медикамент. Доц. д-р Николай Велинов каза, че в момента популярно е лечението с плазма с антитела и резултатите са перспективни, но отново това не е панацея и не може да се приеме за 100% лечение. Това значи, че не се знае достатъчно за заболяването и няма изолирана ваксина. Няма ваксина, защото за момента траен имунитет се доказва в много малък брой пациенти - до 30%. По-голямата част от пациентите получават имунитет за 1, 2 и на 3тия месец заболяването може да ги повтори. Затова все още не е сигурно кога и каква ваксина ще бъде създадена.

Беновска попита дали в „Пирогов" има починал някой само от коронавирус, а събеседникът й определи това като въпрос и контравъпрос и перифразира въпроса с пример - ако пациентът, който би имал коронавирус на 45 години или диабет, поставен в същите условия, би ли починал само от диабет. Доц. д-р Николай Велинов обясни, че самата коронавирусна инфекция е доказано, че създава белодробна патология и не може да се подцени и да се каже, че няма пациенти починали от коронавирус. В световен мащаб млади хора, които не са с тежки заболявания, развиват инфекцията и когато тя протече по-тежко с белодробни усложнения, пациентите умират.

Как Covid-19 се отразява на централната нервна система

Беновска попита как Covid-19 се отразява на централната нервна система. Доц. д-р Николай Велинов каза, че не са чак толкова тясно свързани в контекста на невроинфекция, не са водещите усложнения. Евентуално в крайната фаза на заболяването от коронавирус би могло да има увреждане на централната нервна система, но при по-леките пациенти протича с главоболи и задух. „Няма доказани тежки невроинфекции при Covid-19, които да са довели до фатален изход.", каза доц. д-р Николай Велинов. Водещата го попита кое е било важното, което клиниката по неврохирургия е трябвало да върши по време на епидемията и това, което не е успявала. Основният проблем по време на епидемията не е бил свързан толкова с работата на лекарите в „Пирогов", защото са се обособили работещи звена, за да може да се посрещат и всички други спешни пациенти. „Ние никога не сме спирали да работим като спешно звено.", каза доц. д-р Николай Велинов. Като проблем от пандемията той открои, че у хората е настъпил страх и това е довело пациентите да не идват в болница при проблем и решават да почакат, страхувайки се да не се заразят в болницата. Доц. д-р Николай Велинов каза, че затова много пациенти идват в тежко състояние и тогава има по-тежки усложнения. Той допълни, че значително е намалял броя на пациентите във всички болници и клиники. Доц. д-р Николай Велинов обяви, че от 1-ви юни „Пирогов" започва да работи в абсолютно нормален режим и се изписват последните пациенти с Covid-19.

Равносметка след пандемията в „Пирогов"

"Какви са плюсовете, които вие научихте и усъвършенствахте в цялост като спешна клиника? ", попита водещата. Според събеседника й колективното сработване винаги е било много важно и болница „Пирогов" винаги е имала много здрав колектив, който работи в условията на спешност и напрежение. Доц. д-р Николай Велинов заяви, че значително са се подобрили условията на колаборация и работа в опасни за персонала и пациентите условия. Било е получено различно и ново оборудване за изследване на пациенти за коронавирус, взимане на мерки за сигурност при прием на пациенти с коронавирус, както и мерки за сигурност за лекарския персонал. Д-р Велинов отбеляза, че точно преди пандемията е бил направен голям ремонт на клиниката по неврохирургия с пълно техническо оборудване на всички зали и вече могат да му се насладят и да започнат работа нормално.  „Не е ли парадоксално, че при вас не се получи голямо заразяване?", попита Беновска, а гостът й не вижда това като парадоксално, а като много добър факт. Той обясни това с ранното реагиране сравнение с останалата част от Европа. Доц. д-р Николай Велинов каза, че правителството, медицинските звена, Министерство на здравеопазването, медиите са реагирали бързо и естественото дистанциране и карантиниране на големите градове е било положително. Той даде пример, че при испанския грип България също не е била много засегната, защото в провинциалните части на страната има естествено дистанциране на населението. Доц. д-р Николай Велинов смята, че ранните сурови карантинни мерки, които са били взети са довели до поетапно и по-малко заразяване на пациентите.

За финал Беновска попита дали е вярно, вчерашното съобщение от проф. Балтов, че са им закъснели заплатите в Пирогов, а гостът й определи това като технически детайл. Доц. д-р Николай Велинов каза, че е имало забавяне в 5 часа в петък и всичко е наред и ще се оправи в понеделник. „Някой се опитва да създаде някакви интриги, но в нашата болница трудно се създават интриги, ние сме изключително сплотен персонал и това е едно от условията нашата болница да работи добре.", каза доц. д-р Николай Велинов. Така завърши разговорът между доц. д-р Николай Велинов и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по Канал 3 и Радио К2 на 31 май 2020 година.