12-04-2020 | 21:08 ч.
Превозвачите: Автобусният сектор не иска помощ от държавата, а товарният – по-гъвкава „60-40“ мярка
Превозвачите: Автобусният сектор не иска помощ от държавата, а товарният – по-гъвкава „60-40“ мярка
Петко Ангелов, Димитър Димитров - Камара на автомобилните превозвачи в България (КАПБ), Ивайло Константинов - Конфедерация на автобусните превозвачи (КАП), в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по Канал 3 и Радио К2 заявиха позиции по следните теми:
Проблеми в товарния превоз
Илиана Беновска покани Петко Ангелов, Димитър Димитров и Ивайло Константинов в студиото и попита какво се случва в автобусния и товарния превоз. Димитър Димитров отговори, че има натрупвания на загубите. За товарния превоз открои няколко съществени проблеми. Първият е, че шофьорите на тежкотоварните камиони са с особен статут при карантинирането и към момента имат право да довършат товаро-разтоварителните дейности на територията на страната, както и да я напуснат преди изтичане на 14-дневния карантинен период. Практиката на всички РЗИ-та и областни дирекции на МВР в страната е различна. Г-н Димитров призова да се уеднаквят практиките. Той каза, че имат информация от Министерството на здравеопазването при съгласуването на брошура, в която е описано какво точно могат да правят, трябва да се знае, че лицето е водач и при него важат особените правила, а не да звънят кметовете и полицията и да питат къде се намират. Димитър Димитров смята, че се получава така, защото при влизане в страната никой не отбелязва, че това лице е международен шофьор и за него важат особени правила. Според него РЗИ трябва да оповестява това, или РЗИ да бъдат уведомявани от фирмата и те да уведомяват МВР и да ги свалят от карантина. Г-н Димитров не можа да отговори защо е нужна тази бюрокрация.
Проблеми при автобусния превоз
Беновска попита Ивайло Константинов дали при автобусите има същите проблеми или са спрени международните линии. Той отговори, че са изтекли карантините на шофьорите, които вече не пътуват по международните линии и нямат този проблем, защото в цяла Европа в момента няма международни линии. Попитан за техните проблеми, г-н Константинов каза: „От нас по-зле няма.", но допълни, че главният проблем вече е решен. Основният проблем за него в момента е ликвидността и ден първи след отмяна на извънредното положение и автобусните превозвачи спешно се нуждаят от мерки в този порядък. За да може да има междуградски транспорт след извънредното положение, трябва фирмите да могат да бъдат ликвидни, за да обезпечат натрупаните дългове към момента и да стартират дейност. Беновска отбеляза, че всеки иска държавна помощ, но държавата не може да подпомага големия бизнес. Г-н Константинов каза, че не е споменавал, че искат държавна помощ. Според него трябва да бъдат разграничени нуждите на различните типове транспорт в пътническия сектор, но общият проблем е ликвидността. Има три типа транспорт, един от тях е специализиран превоз на ученици и работници. По отношение на случайните превози, нещата са спрели, както при международните линии. Загубите там са по отношение на всички непреки разговори - възнаграждения, амортизации, лихви, наеми. Най-потърпевшите в това положение са редовните автобусни линии - градски и междуселищни. При тях автобусите пътуват празни и освен непреките оперативни разходи, се трупат и преки - автогарови услуги, горива, техническа поддръжка на автобуси, почистване, хигиенизиране. Според Ивайло Константинов това не трябва да бъде отчетено чрез държавна помощ, а чрез осигуряване на заемен ресурс или хибриден модел, който касае и заемен ресурс, и европейско финансиране, но не държавно. Водещата отбеляза, че в понеделник ще се проведе Национален съвет за тристранно сътрудничество, на който работодатели, синдикати и правителство ще обсъждат мерките за подпомагане по време на криза, а всички от гостите й в момента са членове на КРИБ и би трябвало да имат някакво представителство.
Беновска попита Петко Ангелов какво се случва в Пловдив с автобусите, а той отговори, че безпаричието води до ситуацията, в която са. Той обясни, че приходите на градския транспорт се формират от 3 пера - билети, държавна компенсация и общинска субсидия. В момента не се продават билети и 8 линии са минали на пряко договаряне. Четири фирми работят на пазара в Пловдив и нито една от тях няма пари. Г-н Ангелов предлага държавата да компенсира за разликите, които се получават при работа без билети, защото всеки месец се подават справки и се виждат загубите.
Беновска попита събеседниците си да обяснят на разбираем език за хората, за да осъзнаят, че това е важен въпрос. Тя попита г-н Ангелов какво би искал да се направи делово и как хората ще се превозват до местоработата си, ще има ли градски и междуградски транспорт. Той заяви, че в Пловдив градският транспорт има 255 разписания, които са направени в хибриден вариант, работи се с празнично разписание плюс допълнителни коли спрямо пътникопотока. От 7 до 9 часа автобусите вървят с по-голям капацитет, до 4 следобяд вървят по-малко рейсове, а вечерта отново се увеличават. Големият проблем за тях е, че няма събираемост, няма от къде да се платят горива и заплати на шофьорите. Петко Ангелов каза, че в момента Министерство на транспорта трябва да ги компенсират. Беновска припомни думите на г-н Константинов, че не иска държавна помощ. Той поясни, че това може да се отнася за извънградските линии, но за градските ползват държавна компенсация, която се определя спрямо доставените справки от общината към Министерството на транспорта и се виждат загубите.
Водещата се обърна към г-н Константинов, а той обясни, че не споделя тезата, че остават неразбрани. По думите му те ежедневно получават десетки благодарствени писма от хората, които пътуват и осъзнават загубите на превозвачите. Ивайло Константинов вижда уникално отношение за пръв път от всички, включително и от журналистите. Той каза, че ежегодно целият сектор на пътническите превози през месец март фалират. Г-н Константинов оприличи тези фирми като феникс - март фалират, юни започват да се съживяват и така до октомври, когато половината отпадат. Мерките, които те са предложили са мораториум върху кредитите и това се е случило, за което г-н Константинов благодари на всички институции. Втората мярка, която са предложили, е хибриден модел на помощ, различна от държавната помощ, която се случва единствено по линия на субсидирането и компенсирането на градските линии. Според него в момент, когато постъпят всички справки на фирмите, дефицитът ще бъде по-голям от този към момента. Единственият сектор, в който няма каквато и да е субсидия, са обществените превози на пътниците по междуселищните линии и там трябва да бъде измислен модел от порядъка на грантов ресурс плюс кредитен ресурс.
Беновска попита какво конкретно предлага Конфедерацията на автобусните превозвачи, дали са го внесли и дали ще бъде утре на НСТС. Ивайло Константинов увери, че тези предложения са внесени и са в постоянна комуникация с институциите, с министър Желязков и министър Горанов и имат пълното им разбиране по отношение на липсите и дефицитите в бранша. Той подчерта, че те не искат помощ, а кредитен ресурс, който да върнат и се надява, че исканията им са съвсем реципрочни и не надвишават това, за което биха могли да претендират. Ивайло Константинов е оптимист, че ще се спаси сектора. Беновска реторично попита до кога ще издържат да возят по 2-ма, 3-ма между два града.
Предложения и искания от товарния сектор
Водещата се обърна към Димитър Димитров за това дали техните предложения са внесени. Той увери, че са внесли много и различни предложения. По повод утрешния Съвет за тристранно сътрудничество, той каза, че мярката 60 на 40 не работи за транспорта. Това е така, защото не могат да назначат шофьорите на 4-часов работен ден и работното им време е строго специфично и не се знае кога може да им потрябва шофьор. Г-н Димитров предлага мярката 60 на 40 да бъде по-гъвкава и съобразена с работното време на шофьорите. Според него проблемът с ликвидността до някъде се е решил и предстои да се види следващите месеци как ще бъде. Димитър Димитров каза, че имат предложение във връзка с това, че голяма част от товарите минават през спедиторски фирми - всяка една спедиция да притежава лиценз и да има гаранция за превозвача, че той ще си получи парите, защото често се забавят плащанията. Беновска попита дали искат застрахователен пул и дали след като застрахователите са се опарили от туризма, ще започнат да застраховат превозвачите. Г-н Димитров отбеляза, че става въпрос да застраховат спедиторите, а водещата подчерта, че така косвено застраховат превозвачите. Той обясни, че спедиторите не функционират по Закона за задълженията и договорите, а те работят на комисионно възнаграждение. Димитър Димитров заяви, че в момента те генерират огромни средства, забавят плащането с 60 дни, фирмата се обявява в несъстоятелност и средствата изчезват, а превозвачите са потърпевши. Беновска каза, че за превозвачите всеки ден с геометрична прогресия растат загубите. Стана ясно, че това предложение е изпратено до министър Желязков и до премиера. Г-н Димитров се надява нещата да се случат по-бързо и преди Великден.
Липса на буферни паркинги за тежкотоварни камиони
Той отбеляза и че има липса на паркинги за тежкотоварни камиони с всички санитарни изисквания и има нужда от буферни паркинги по граничните пунктове. Беновска попита дали има изчисления какъв ресурс би бил нужен и кой трябва да ги построи. Събеседникът й обясни, че неслучайно няма такъв паркинг в България, защото ако частен инвеститор направи, той трябва да отговаря на всички санитарни изисквания, а това е икономически нерентабилно. Затова поне част от инвестицията трябва да е държавна или да е публично-частно партньорство, ако някой има интерес. Превозвачите са готови за подобно публично-частно партньорство. Беновска попита кой трябва да бъде мажоритарния инвеститор според тях, а Димитър Димитров смята, че това е работа на държавата. Той каза, че те от години искат държавата да изгради такива паркинги по ГКПП. Водещата отбеляза, че дори за пакета „Макрон" не са изградени в Европа, а те мечтаят за български. Г-н Димитров отговори, че със сигурност има повече, отколкото у нас. Пеко Ангелов заяви, че в Европа няма паркинги, които са направени и припомни какво се е случило тази седмицата на границата с Турция и Капитан Андреево - от понеделник са спрени над 100 камиона и не се пускат да влизат в Турция без да има ясна информация какво се случва. До сряда са работели всички институции, докато не се е обадил Бойко Борисов. Г-н Ангелов отрече да му прави реклама, но подчерта, че той върши работа. Петко Ангелов каза, че 120 камиона са стояли на турската граница и след разговори, които е провел Борисов, камионите са били пропуснати в Турция и са отпаднали декларациите, които са им искани от Министерство на транспорта. Според него не е нормален начин на работа винаги да се стига до министър-председателя, за да се свърши нещо. Беновска загатна, че това е защото от турска страна един министър е съобщил, че ветринар се е разпоредил от българска страна са били спрени камионите и остави на гостите си да се сетят за какво става въпрос. Петко Ангелов каза, че като превозвачи виждат, че има загуби, а водещата отбеляза, че причинно-следствената връзка трябва да е ясна, за да бъдат решени проблемите. Той предположи, че причинно-следствената връзка е в България и според него това не е нормален начин на работа.
Беновска помоли г-н Константинов да обобщи какво предстои, а той отговори на въпроса от по-рано - до кога превозвачите ще издържат да возят по двама-трима и каза, че много от тях вече не издържат и са преустановили превозите. Продължават да пътуват само превозвачите, които имат възможност да бъдат дотирани от други бизнеси и това вероятно ще продължи докато другите бизнеси имат възможността да осигуряват този ресурс. Ивайло Константинов каза, че проблемът е в ден първи след извънредното положение. Истината е, че всички в обществения превоз на пътници работят на кредит и всички дружества биват кредитирани по отношение на горивата, резервните части и т.н. Затова и той твърди, че основен проблем е ликвидността и ден първи, така че да могат да обезпечат ресурсно всички превозвачи - кредитен ресурс или помощ. Беновска отбеляза, че дори лекарите не знаят кога ще бъде ден последен, за да настъпи ден първи и попита дали искат нещо конкретно в момента, освен внесеното от тях. Г-н Константинов обобщи, че колкото по-бързо и по-ясно се решат нещата, толкова по-добре.
Беновска попита и представителите на товарния превоз за техните конкретни искания. Г-н Ангелов каза, че за камионите е важно кога ще отворят заводите в Европа, а водещата отговори, че няма да ги отворят и ще ги затварят още повече. Той потвърди, че всички работят на кредити, а разсрочването върви трудно и никой не им влиза в положението. Беновска му припомни, че Владислав Горанов е обещал, че ако са изрядни кредитополучатели, ще се разсрочат кредитите. Петко Ангелов каза, че от определени банки се задават въпроси колко време ще продължи кризата и как те виждат нещата след кризата, за което превозвачите нямат информация. Той не спомена банката, но каза, че не е българска и за него е несериозно да му задават подобни въпроси.
За финал Димитър Димитров каза, че основно е колко дълго ще продължи сегашното положение, защото ако е до края на годината, може и да няма да има кой да стои да диванчето в студиото. По въпроса с пакета „Мобилност" той описа нещата: „Керванът си върви, кучетата си лаят." и се притеснява, че започва да се обръща палачинката и се бърза пакетът да се приеме час по-скоро. Беновска не мисли, че това ще се случи и обяви, че вероятно другата седмица Росен Желязков ще гостува в студиото по темата. Накрая те си размениха подаръци: Беновска им хвърли по една червена ябълка и книгата й с Ахмед Доган, а от гостите си получи икона с Дева Мария и книгата „Светът утре". Така завърши разговорът между Петко Ангелов, Димитър Димитров, Ивайло Константинов и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по Канал 3 и Радио К2 на 12 април 2020 година.
