12-04-2020 | 20:13 ч.
Иво Петров: От кризата с коронавируса ще излезем по-силни, надявам се и по-солидарни
Иво Петров: От кризата с коронавируса ще излезем по-силни, надявам се и по-солидарни
Проф. д-р Иво Петров, кардиолог, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Превантивните мерки срещу коронавируса и задължителното носене на маски.
„Първата тема отново е за коронавируса, този път „коронавируса или медицината - кой е по-силен?". Каня проф. д-р Иво Петров, кардиолог. Гледам, че ми подарявате маска, а и самият Вие виждам, че имате в джоба. Запитах се днес трябва ли и в ефир да носим маски? Вие какво мислите, като лекар?", попита водещата Илиана Беновска. Иво Петров отговори, че срещу маските не бива да казваме нищо лошо, има данни, че те наистина предпазват, особено здравите от потенциално позитивните, така че поне за тези, които са заразени, е задължително носенето на маски. „Мисля, че спорът отдавна е остарял и няма защо да продължаваме да спорим, още повече, че има нареждане на МЗ и то трябва да бъде спазвано!", категоричен бе кардиологът.
„Но, понеже захванахме тази тема, има някои, които като, извинете ме, че ще го употребя, като „диви орди" някои се втурват да излязат навън непременно, да прецакат, както се изразяват в героичните си разкази във фейсбук, полицаите. На кого вредят тези хора, за себе си ако не мислят, то може ли такъв вид егоизъм - да не мислят за другите? И не на последно място да Ви помоля, понеже Вие сте и психолог, докога тези полицаи ще издържат, аз ги наблюдавам и отблизо, толкова да са възпитани, учтиви, любезни? Тяхната психологическа сила докога ще продължи?", попита водещата Илиана Беновска. Иво Петров отговори, че точно сега е моментът, когато трябва да проявим отговорност и солидарност. Той продължи, че когато пазим себе си, пазим и другите и съответно когато пазим другите, пазим и себе си. Това е още по-важно за медиците. „Тази солидарност и това спазване на правилата категорично доказа, че България може да го прави и неслучайно ние сме една от европейските страни, която стои най-добре на картата на пандемията. И неслучайно тези целеви тестувания също показаха, че България не е засегната. Тоест не само, че нямаме тежко заболели и масово заболели, но нямаме и много позитивни. Този факт показва, че мерките са дали своя резултат. Страстната седмица ще бъде ключова за всички нас! Използвам повода да честитя Великден на всички католици и Цветница на всички православни! Това са свети християнски празници, когато си спомняме за саможертвата, която Исус Христос направи и всеки един от нас трябва да бъде готов за саможертва, особено в контекста на тази пандемия, която, ако не спазваме правилата, би могла да унищожи хиляди и милиони!", призова той. Петров припомни, че подобна пандемия е имало през 1918 г., когато са починали милиони, тогава не са знаели какво го причинява, били са неподготвени и затова са го нарекли „инфлуенца", което означава влияние. Имало е пандемии и от други болести, малко хора знаят например, че от едра шарка са загинали повече индианци, отколкото конкистадорите са убили. „Историята на човечеството е изтъкана от някаква своеобразна борба и опит за надскачане между човешката популация и вирусите, човешката популация е изживяла много такива, ще преживеем и този, ще се справим!", категоричен бе той.
Какви действа вирусът и какви са начините за лечение?
Иво Петров обясни, че ежедневно и ежечасно се получава информация за патологията и за това как вирусът инвазира клетките. Смята се, че вероятно има връзка с нарушаване функцията на червените кръвни клетки, един вид вирусът прогонва железните йони и това също играе някаква роля за намаляване на кислородното съдържание.
„Навеждате ме на една мисъл, има много хора, които страдат от едно нефатално в определени случаи заболяване - таласемията. Знаете, че на тях не се препоръчва да пият желязосъдържащи препарати. Това по-засегната категория ли е?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че няма такива данни. Той обясни, че всъщност таласемията е един от изходите на човечеството да се адаптира към дадена ситуация, а тази ситуация е масовото заразяване с малария преди време. Всъщност това е една мутация, която прави тези, които имат таласемия, по-малко податливи на малария. „Аз се надявам, че до такава адаптация ще стигне и вирусът, тоест вирусът, за да може да съществува, той трябва така да се адаптира, че да намали смъртността сред човешката популация, защото ако се увеличи много смъртността, ще се прекрати и неговото размножаване. Това е било характерно и за други епидемии, тоест след първоначален много остър и агресивен пик, после, благодарение на някакви текущи мутации, вирусът става по-малко агресивен от една страна, а от друга страна нашият организъм се адаптира, тоест ставаме с по-добър колективен имунитет, ние ставаме по-резистентни!", обясни той.
„Говори се, че коронавирусът може да се лекува с хининосъдържащи препарати, с лекарства против малария. Излиза ли, че таласемитите, нека не си помислят зрителите и слушателите, че говорим за таласъми, това са хора, които имат намалено съдържание на хемоглобин в кръвта, че това са хора, които имат някакви защитни сили срещу коронавируса?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че таласемията е рядко заболяване и затова не могат да се извадят такива данни. Той продължи, че когато има такива пандемии, изводите се правят след техния край. Според него потенциални лекарства ще се появяват. Нито едно от тях обаче до момента не е доказало, че има сто процентов ефект върху прекратяване размножаването на вируса. Поради тази причина на различните нива имаме различни видове терапия. Например медиците в Испания прилагат озонотерапия, както за обдишване, така и за венозно приложение. „Имаме колега, д-р Бонев, който работи в една от най-добрите клиники в Барселона, те имат фантастични резултати, с 80% са намалили смъртността при пациенти, които са интубирани!", обясни кардиологът.
„Имаше данни обаче, че много от интубираните умират, защото е твърде агресивно навлизането на кислородния поток в организма?", попита водещата Илиана Беновска. Гостът й отговори, че има данни, че заболяването не е толкова нарушена функция на белия дроб, а по-скоро на червените кръвни клетки и тежките дихателни режими дори могат да увредят допълнително белия дроб. Затова сега се препоръчва от няколко дружества да няма тежки дихателни режими, а по-скоро високо съдържание на кислород при облекчени дихателни режими. Лекари в Испания показват, че при пациенти, които потенциално биха били показани за интубация, ако на кратки интервали добавят озон към кислородната смес, това намалява репликацията на вируса, подобрява оксигенацията и голяма част от пациентите не се налага да бъдат интубирани. Испанските лекари смятат, че озонът предизвиква директно унищожаване на вируса и има атенюиране на екстремната имунна реакция.
„Много хора сега Ви слушат и си казват - ние бихме могли да подишаме озон?", отбеляза водещата Илиана Беновска. Иво Петров отговори, че това не би било правилно. Той обясни, че един от най-старите методи за стерилизация е озоновата стерилизация. Но в същото време, когато човек стои в озонова среда, това е много вредно за организма. Тоест никой не трябва да си позволява да пусне озон в едно помещение и да стои в него. Всичко това се прави под строг контрол и със съответни протоколи.
„Хайде да се върнем към началото, когато говорихме за лекарства, каква е тайната, с какво се излекуваха оцелелите тук, прекарали коронавирус, някои от тях обявихме, известни имена?", попита водещата Илиана Беновска. Иво Петров отговори, че все още няма категорични доказателства, че някое лекарство напълно лекува коронавирус. Някои от известните имена сами са обявили с какво са се лекували, медикаментите на хлорохинова основа са включени в протокола. Всъщност хлорохинът е химическият аналог на хинина. Едното е екстракт от кората на хининово дърво, а другото е фармацевтичен синтез. Но не е само хлорохин, има и фавипиравир и калетра. Това са антивирусни медикаменти, които преди това са се използвали за пациенти с ХИВ и ебола. Има редица медикаменти, които са се използвали за друго, както и вермектин. Вече има над 200 проучвания, тоест прави се опит да се напарви такава комбинация от лечения, която да помага в различен аспект. Тоест една част от терапията намалява репликацията на вируса, друга част намалява бурния имунен отговор. Има и медикаменти, които намаляват възпалението. Една голяма група от гръцки медици правят проучване за колхицин и ролята му за намаляване на тази възпалителна буря. „Виждте, че се работи в много посоки, ние се учим в ход, учим се ежеминутно и ежесекундно. В такава ситуация сме, че трябва много бързо да се обучаваме и да прилагаме новите методики. Неслучайно някои страни, включително Испания, са въвели така наречения „фаст трак", тоест бърз протокол, както за одобряване на медикаментозни терапии, така и за одобряване на нови технологии. Например сега една испанска фирма е направила малък портативен дихател, който не е одобрен за общоевропейска употреба, но вече се използва в болниците в Испания, защото е в услуга на хората и на колегите!", обясни кардиологът.
Защо ни сполетя коронавируса и как трябва да се държат властимащите?
„Един последен въпрос, мисля днес да го задам на всички, Вие сам открихте философската тема в началото - защо ни сполетя коронавирусът? Вие лично за себе си какъв извод си направихте?", попита водещата Илиана Беновска. Иво Петров отговори, че философите вероятно биха интерпретирали нещата по един начин, писателите по друг, медиците по трети. „Тази пандемия ще ни направи по-силни, защото съм сигурен, че няма да ни убие, ние ще излезем по-силни, по-знаещи! Надявам се да излезем и по-солидарни, по-мислещи за другите, а не само за себе си, тоест по-социално насочени, защото според мен това е шансът на нашето общество!", категоричен бе той.
„Тоест за да оздравеем физически, така поне аз Ви разбирам, трябва да се пречистим и духовно и психически?", попита водещата Илиана Беновска. Гостът й отговори, че това е така, а освен това трябва да бъдем и заедно. Той изрази убеденост, че българите се обединяваме в трудни моменти и това ни е спасило през вековете.
„Нямах намерение да Ви вкарвам в политиката, но ме дръпнахте за езика, чухте ми коментара в началото, аз питах „президент Радев и премиер Борисов ръка за ръка ще подкрепите ли семейството на България?". Получава ли се между политиците заедност?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че в момента няма значение кой каква политическа окраска има, кой какво имотно състояние има, кой от какъв етнос е. „В момента са толкова далече от важното тези неща и различия и до такава степен трябва да загърбим различията, че ако някой акцентира върху различията, това е безотговорно. В такъв момент ние трябва да наблегнем на това, което ни обединява, а не на това, което ни различава!", категоричен бе той. „С това се обръщате към Радев, или?", попита водещата. „С това се обръщам към всички политици, всички отговорни лица, всички властимащи, всички, които управляват институции, предприятия! В този момент ние трябва да бъдем заедно!", заяви Иво Петров, с което завърши участието си в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Канал 3" и "Радио К2" на 12-ти април 2020 година.
