29-03-2020 | 12:43 ч.
Пламен Димитров: АЕЦ и доставчиците да се договорят, за да не сме без ток в коронавирус
Пламен Димитров: АЕЦ и доставчиците да се договорят, за да не сме без ток в коронавирус
Пламен Димитров, президент на КНСБ, отговаря на въпроси на Илиана Беновска в ефира на Радио К2 по следните теми:
Решения на Националния съвет за тристранно сътрудничество
Беновска започна разговора си с Пламен Димитров като обясни, че изпълнителния директор на КРИБ Евгений Иванов е съобщил, че шофьорите на тирове на Дунав мост са спирани от РЗИ и карантинирани. По въпроса тя е сезирала министър-председателя Бойко Борисов, който е обещал да се заеме с въпроса. Министър Ананиев не е знаел за подобна заповед. Беновска се свърза с Пламен Димитров във връзка с поредното онлайн заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, за да уточни за мерките по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение да стиковат позициите между синдикати, работодатели и правителство и да стигнат до извод. Министър-председателят е заявил, че утре отново ще се работи и евентуално в неделя ще има окончателно решение. Пламен Димитров разказа, че вчера след бурно 4-часово заседание на НСТС са „спрели часовника", защото с бизнеса са имали общи позиции, които са се разминавали с предложеното постановление за усвояването на този 1 милиард лева, които Бойко Борисов е обещал да бъдат за запазване на работните места на хората през бизнеса и предприятията. Според г-н Димитров не е било ясно как точно ще се разпределя този милиард и за кои дейности. Той каза, че е имало до последния момент списъци, които всички са се надпреварвали да допълват и това е създало опасност за провал на тази прекрасна безпрецедентна инициатива. „Никога до момента не помня държавата да е отделяла 1 млрд. лева за подкрепа на хората и на бизнеса. Вярно е, че и кризата, която идва срещу нас е безпрецедентна, но пак казвам, бяхме на ръба да стигнем до провал преди да е почнало.", допълни президентът на КНСБ. Беновска отбеляза, че на пресконференция след съвета Борисов е съобщил, че България има пари за 3 месеца. Пламен Димитров заяви, че е трудно да се каже за колко време има пари и сподели, че сутринта е имал дълъг разговор с министър-председателя по темата. „Едва ли някой може да прецени точно, но със сигурност големите държави се готвят за 2-3 месеца спешни мерки, за да запазят големите компании.", каза той и даде пример с Германия, която е заявила, че започне от структуроопределящите сектори, автомобилната индустрия и др. По думите му, промяната, която са видели с анонса за три пъти по-голяма сума от първоначално заявената, стигаща до милиард лева за хората и бизнеса, е показало, промяна че сега ще даде хоризонта, а не после, както са му внушавали разни съветници. Към настоящия момент е надделяла визията, че трябва сега да се заявят мерки, които да успокоят фирмите и хората и да им дадат до 3-месечен хоризонт, че има шанс да си запазят работните места и да не се закриват съответните производства.
Пламен Димитров се върна конкретно към взетото днес решение, което е предложено от КНСБ и бизнеса и да дадат възможност на всички фирми да кандидатстват и да получат подкрепа от този 1 милиард, ако отговарят на 1 ключов икономически критерий - спад на продажбите на годишна база по-голям от 20% за март 2020 година спрямо март 2019 година. И всяка фирма, която докаже това, ще има право да влезе в подпомаганите фирми и ще може да опише за колко човека и каква помощ иска до 3 месеца. След като МС приеме постановлението на извънредно заседание в понеделник, както е уверила министър Сачева, от следващия ден фирмите ще могат да кандидатстват в бюрата по труда, за да бъде максимално бърза селекцията. Критерият ще бъде само 1 и фирмите ще трябва да представят счетоводните си отчети за март 2019 година и март 2020 година. Беновска отбеляза като работодател, че тези анализи няма да бъдат обективни, защото при една ситуация се развива икономическата обстановка миналата година и сега. За малкия и средния бизнес тя каза, че са крехки и понякога с месец, два, три забавят своите вноски към НОИ и НАП, което не означава, че няма да ги плати, но всякакви финансирания биха били прегледани през призмата на бъдещи несигурни събития и дали работодателят ще бъде платежоспособен. Г-н Димитров заяви, че това, което е различно в момента е различно за всички и средата е далеч по-лоша сравнение с март миналата година за всички фирми. Според него това е позитивен сценарий, защото много повече фирми биха могли да се възползват от общата негативна среда и да докажат, че имат спад в своите продажби. Беновска каза, че той като лидер на най-големия синдикат защитава правата на хората и респективно и на малкия и средния бизнес и попита дали пак по правило няма да оцелеят онези, които имат „тлъстинки", по думите на Борисов, а слабия бизнес с „талия" да загине. Пламен Димитров вижда риск и отбеляза, че никой не казва, че всички ще бъдат спасени в условията на криза, която се очаква да бъде по-тежка от тази през 2009 г. Неговата надежда е, че повече предприятия ще могат да докажат този стремително лесен критерий и подчерта, че основния спор не е бил между синдикати и работодатели, а между тях и финансовия министър за това дали да има такъв индикатор и дали той да бъде в основата за достъпа до подпомагането. „Аз съм оптимист, че сегашният отворен вариант на постановлението без ограничение на достъп на фирмите, ако докажат този праг, ще бъде максимално полезен за това тези пари бързо с този огромен размер да стигнат до икономиката и да стигнат до джобовете на всички работещи в тези фирми.", каза той и допълни, че е важно да се запази доходът на хората, което е важно за тяхното потребление и техните нужди за здравни продукти.
Какво предстои на заседанието в неделя на НСТС
Беновска попита каква е технологията на работа в НСТС и утре какво предстои. Пламен Димитров отговори, че трябва да се допишат позициите заявени днес с конкретните допълнения, да бъде финализиран текста на проектопостановлението, а то да стигне до министрите и до извънредното заседание в понеделник. Беновска попита дали става въпрос за извънредно заседание на НСТС или на МС, а събеседникът й потвърди, че ще бъде извънредно заседание на Министерски съвет. Г-н Димитров припомни, че с изключение на АИКБ, постановлението е получило съгласието на 2 от 2 синдиката и 4 от 5 организации на бизнеса. Затова министър Сачева има уверението, че са намерени най-добрите решения и е заявила, че ще ги предложи на премиера, а той има намерение максимално бързо да придвижи постановлението. Беновска обяви, че утре Деница Сачева ще гостува в „Беновска пита" и ще се чуе и нейното мнение и обобщи, че утре на експертно ниво ще се довършват текстовете в постановлението, а в понеделник ще се вземе решение от МС на извънредно заседание.
Пламен Димитров отбеляза, че освен, че се е разширило постановлението, има и нов механизъм за организация на кризисната организация на работно време във фирмите и въвеждането на непълно работно време. Непълното работно време ще бъде подпомагано и ако има намален обем от работа и намалена нужда от работна ръка в рамките на 4 или 6 часа от работния ден, останалото време ще бъде подпомагано в рамките на този режим, но не повече от 60% от общото възнаграждение на работника. Г-н Димитров обясни, че ако на даден служител се намали работното време от 8-часов работен ден на 6-часов, съответно една четвърт от работното му време не работи, но 25% от дохода му ще бъдат компенсирани от мярката, която финансира държавата. Това са новите мерки от днес по предложение на работодателите и АИКБ, които са се възприели от всички и са допълващ механизъм, даващ допълнителна свобода на фирмите да запазят работниците си.
Медиите в контекста на извънредното положение
Беновска каза, че КРИБ е предложила медиите да бъдат включени в този списък, защото те работят 27/7/365 и благодарение на тях гражданите научават всичко и попита как да направи един новинар на половин работен ден, като тогава ще загубят половин ден да осведомяват хората. Г-н Димитров отговори, че намаленото работно време е приложимо, когато има намален обем работа и медиите едва ли могат да се възползват, там има увеличен обем на работа. Беновска обясни, че тези, които са пускали реклами няма какво да рекламират вече, а медиите се издържат изцяло от реклами. За Пламен Димитров въпросът е резонен и ако искаме да имаме независими и експертни медии, трябва да има финансиране. „Аз смятам, че трябва да се намери начин да влязат в особен режим медиите. Такова предложение имаше и от КРИБ. Дали ще ги извадим пред скоба, или ще намерим начин да ги подпомогнем в общия режим, това е въпрос на отделно решение, защото става дума за специален сегмент от обществените отношения.", каза той. Беновска отбеляза, че работещите в медиите не са различни от другите хора, a събеседникът й се съгласи и заяви, че тяхната функция е от обществена значимост в условията на пандемия и би трябвало да всяка цена да се гарантира тяхното функциониране. Беновска попита КНСБ какво са предложили по въпроса, а г-н Димитров отговори, че нищо по-различно от това да са в общия режим на подпомагане. Тя допълни, че медиите са с ненормиран работен ден и са в 12 вечерта на линия, а Пламен Димитров допълни, че и ватнамните и диспечерите са на линия, но въпроса е в значимостта на медиите и това, че всички чакат да чуят от тях какво се случва, както чакат и да имат ток, градски транспорт, лекари и т.н. „Неслучайно дадох този пример, че обществено значимите професии трябва да бъдат гарантирани в условията на криза.", каза той.
Процесите на пазара на електроенергия
Беновска попита събеседника си дали наблюдава процесите на пазара на електроенергия и припомни, че то него е било пратено писмо от търговците на ел. енергия. Г-н Димитров не само че наблюдава, но и опитва да влияе, защото това заплашва да разпадне пазара. Цената от 20 лв. на мегават час от борсата ясно показва, че няма да се саморегулира пазара на приемливи нива, което за индустриалците, които дълго са се оплаквали от високи цени и за потребителите е добра новина, но за производителите и търговците това е убийствена новина. Това означава, че всички производители на ел. енергия са в режим на предстоящ фалит и няма дружество, което да произведе ел. енергия за 20 лева на мегават час, независимо дали е ТЕЦ 2 „Мини Марица Изток", фотоволтаично или заводска централа. Беновска напомни, че АЕЦ „Козлодуй" ще затвори някои от мощностите си заради профилактика. Пламен Димитров поясни, че говори, че той може да затвори изобщо, защото производителят не може да издържи дълго време да продава на такава цена. Няма как при 130 лева себестойност на мегават час да го продава за 20 лева. Според него освен търговците, които с основание търсят справедлива цена и предоговаряне на договорите основно с АЕЦ „Козлодуй", вече и самите производители трябва да потърсят подобно предоговаряне, защото са заплашени от фалит. Пламен Димитров увери, че в момента се опитват да накарат министър Петкова, регулатора и ръководството на АЕЦ „Козлодуй" и на БЕХ, които да вземат решение, което да е полезно и спасяващо за енергийния сегмент, който е много важен - производството и търговията.
Беновска напомни, че миналата неделя, когато е бил в „Беновска пита" е казал, че търговците на ел. енергия са закупували енергия на 110 лв., а този ден се е продавала на 0,10 стотинки на мегават час. Пламен Димитров я поправи, че се е продавала за 10 лева и допълни, че цените в момента са невъзможни. Беновска каза, че производството на АЕЦ „Козлодуй" е приблизително 54 лева. Събеседникът й допълни, че толкова е определената от КЕВР цена, но малко по-надолу е и себестойността и не е голям маржът на печалба на АЕЦ „Козлодуй". „Тук става дума за събиране на интересите. Ако до вчера производителите и търговците са били от 2-те страни на барикадата, от днешните цени вече те са от едната страна на барикадата.", каза той. Според него не могат да съществуват и двете страни, ако няма по-приемливо и високо ниво на цените. Пламен Димитров заяви, че от тук нататък трябва да има освен предоговаряне на договорите между основните производители на ел. енергия, в случая АЕЦ „Козлодуй" и всички търговци, които имат договори с тях и да бъде отложено второ тримесечие на 2020 г. към първо тримесечие на 2021 г. Търговците искат от тук нататък да се произвежда и продава ток на близки до пазарните нива и доста по-високи от тези, които в момента се предлагат. Иначе нямат шанс нито ТЕЦ 2, нито ВЕИ, нито заводските централи да продължат да продават нови хоризонти за нови договори. Така завърши разговорът между Пламен Димитров и Илиана Беновска в ефира на „Радио К2" на 28 март 2020 година.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
