04-10-2011 | 22:41 ч.

КОМЕНТАР НА ВОДЕЩИЯ

Емоция или разум ще пълнят изборните урни на 23 октомври?

 

Емоция или разум ще пълнят изборните урни на 23 октомври?

 

Българските избиратели демонстрират завидно упорство вече над 20 години да гласуват повече със сърце и емоция, отколкото с разум. А след това по традиция бързо се разочароват и се чувстват излъгани. В какво и от кого? Най-вероятно от себе си, от своята наивност и собственото си лековерие.

 

Много просто и лесно гласоподавателите се поддават на очевидни манипулации, вярват на онези, които им дават щедри обещания, чертаят им светло бъдеще, рисуват им розови картини. Хората не искат сериозни, конкретни, стабилни доказателства за купищата предизборни приказки, които им галят слуха и това им е достатъчно. Те не търсят и не искат гаранции за исканото от тях доверие, слагат подписа си на „юнашко доверие", както се казва в българска поговорка, на договора, който подписват с политиците всеки път на избори. Парафират документа без да се замислят дали е изпълним и реален, дали няма скрити подводни камъни и непреодолими препятствия. Всяка партия, дошла на власт с емоционален вот, без професионална подготовка, без национална визия за развитие на страната, не може да издържи при съвременните условия.

 

На всеки избори българското общество започва трескаво да си търси поредния юнак на бял кон, Крали Марко, месия.  Очаква се той с един замах да пребори неправдините, злото, триглавата ламя, които тормозятдобрите, честни, доверчиви хора и да поднесе мир, щастие и благоденствие на народа. Колко лесно и красиво - като в детска приказка! И твърде, твърде наивно! Точно затова, мине не мине година след изборите и започва всенародно тюхкане, ахкане и поредно съжаление за дадения на вересия вот, за излъганите надежди, за провалените всеобщи мечти. И пак започва приказката за злата вещица и злия дух, които са стиснали за гушата лековерните гласоподаватели. И пак - недоволства, ново търсене на пореден месия. До кога? Няма ли най-сетне да се учим от собствените си грешки и опит? Няма ли да мислим и проверяваме вместо да се радваме и доверяваме? Няма ли вече да пускаме бюлетината с разум, а не със сърце?

 

Това са моите въпроси. А вашите? Обадете се на тел. 946 17 18. Аз съм Клара Маринова, а вие сте с Радио К2.