08-03-2020 | 16:33 ч.
Вежди Рашидов: Радиата и ТВ да субсидираме за разпространение, както вестиците, ще обсъдим в НС
Вежди Рашидов: Радиата и ТВ да субсидираме за разпространение, както вестиците, ще обсъдим в НС
Проф. Вежди Рашидов, ГЕРБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" заяви позиции по следните теми:
Коронавируса
Илиана Беновска посрещна проф. Вежди Рашидов в студиото, а той й подари цветя по случай 8-ми март. „Смятате ли, че това правителство, този парламент, ако щете и този президент, защото това е национален въпрос, можем да се справим с коронавирус, ако той вземе подобни големи размери, каквито взима в Италия например?", попита Беновска. Проф. Рашидов отговори, че една зараза не се контролира с политическа терминология или със заповеди от Министерския съвет. Според него това е нещо като чумата, а това, което виждаме днес да прави правителството и цялата медицинска гвардия е с цел превантивни мерки и да се опазим да не плъзне този вирус по нас, защото и император не може да спре например чумата, от която е измрял много народ. Той заяви, че трябва да се предпазим от този вирус, защото много бързо се предава и бързо поразява хора, които не са добре здравословно. „ Министерството трябва да вземе мерси да се предпазим. От там нататък се молим на господ да не ни нападне този вирус.", каза още проф. Рашидов.
Мигрантска вълна от Турция и срещата на Борисов с Ердоган
Беновска го попита дали му е направило впечатление, че коронавирусът сякаш е плъзнал успоредно с наплива на уж сирийски мигранти през Турция. Вежди Рашидов каза, че коронавирусът е тръгнал от Китай, а в Турция все още няма заразени, а Беновска поясни, че не мисли, че вирусът е турска диверсия. Гостът отново каза, че това е силно заразна болест и трябва да се молим на Господ да ни опази. Той заяви, че не трябва да се бъркат двете теми, а бежанците е друг проблем, друг вирус и нещо, което може да плъзне. Водещата го попита, имайки предвид неговата политическа експертност, дълъг опит в политиката и лична висока отговорност, какъв анализ прави на случилото се между Борисов и Ердоган в Анкара в негово активно участие, както и на после развиващите се процеси, които още не са довели до определен резултат. „Каква ще бъде съдбата на Европа благодарение на ролята на Борисов и България за възпиране на бежанците от Турция?", завърши въпроса си тя. Вежди Рашидов определи проблема като много по-широк и не толкова турски, макар и турците да държат почти половин България на своя територия и да я угрижват. Беновска поясни, че професорът има предвид не, че са окупирали България, а че българското население живее в Турция, както и на границата й. Проф. Рашидов каза, че 4 милиона бежанци седят на турска територия, което е почти половин България и те се угрижват - храна, здравеопазване, медицина, ток, вода, училища и т.н. Поради тази причина Ердоган е казал, че до днес за 9 години това е струвало 40 милиарда долара, които Турция е похарчила. Всичко това е на гърба на турския данъкоплатец. Беновска отбеляза, че критиките на ЕС са, че Ердоган не е инвестирал тези средства в угрижване на бежанците, а във въоръжаване. Вежди Рашидов повтори, че тези хора там имат деца, жени, семейства и ядат 3 пъти на ден и ползват ток. Водещата каза, че само цитира позицията на Европа и в тази връзка събеседникът й сподели, че е щастлив, че Европа от вчера е започнала да говори за диалог. След като са се върнали с Борисов от Анкара са разбрали, че желанието на Ердоган е да има разговор. Той каза, че Европа е платила траншове от едно споразумение и парите от там са отишли за хора, които ние наричаме „грантаджии". „Много пари взимаме от Европа, за да може да интегрираме малцинствата, но виждате, че те отиват в джобовете на определени хора. А иначе, турската държава с данъкоплатеца плаща тяхната издръжка.", каза проф. Рашидов и допълни, че Ердоган иска Европа да помогне, за да ги държат тези хора на границата и като свърши войната, те да могат да си отидат по домовете. Вежди Рашидов обясни, че Ергоган е съгласен те да седят на неговата земя, но моли Европа да помага. Диалогът обаче се е прекъснал в рамките на 4-5 години. Гостът смята, че Европа като стар континент има самочувствие и европейците са леко надменни, но Европа трябва да забрави надменността си в името на общите си интереси и трябва да седне на масата и да се говори като равни с равни. „Този диалог ще бъде работещ. Това говорихме и аз, и премиерът, точно за това стана въпрос.", завърши Вежди Рашидов. Беновска каза новини от последния момент - след срещата на Ердоган с Путин в Москва, че ще има среща с официални представители на ЕС утре в Брюксел, а друга новина от последните минути е, че Ердоган е призовал Гърция също да отвори вратите за мигранитите. „Какво означава това? Какво ще означава това утре за Европа и за България?", попита водещата. Според Вежди Рашидов Гърция също трябва леко да се смили и да се успокои, защото грубият тон води до груб тон и понеже е имало остър диалог, Ердоган явно е направил възможно „да пусне малко инжекция и да се види, че да държиш емигранти не е толкова лесно". Той каза, че големият проблем е, че хората искат да отидат в Европа, без значение Турция, Гърция или България. По думите му, дори 10 хил. човека да минат през България, това би означавало криза за държавата ни, защото това не е лек процес. Хората търсят икономически развити страни, за да си изкарват прехваната, те искат Германия, Франция, Холандия. Проф. Рашидов каза, че това трябва да ни накара да помислим, че Европа също е загрижена за себе си и затова трябва да се вземат общи решения, сядайки на масата, за да се спре бежанската вълна.
Беновска припомни, че на неин въпрос премиерът шеговито се е засмял, че ние сме така или иначе външна граница на Европа, това е станало като мантра, но сякаш Европа много не го зачита това - нито ни приеха в Шенген, нито в момента активно ни подпомагат, а е трябвало Борисов да събере Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел, за да може да се обърне внимание колко добре България обезпечава потока. Вежди Рашидов заяви, че дългото седене във властта е направило тези хора, както и Ердоган, мъдри държавници и не трябва да се правят „четки" на Бойко Борисов, но трябва да се каже и истината. Той припомни, че преди 4 години Борисов е апелирал да ни дадат пари не само за границата, но и хора, защото това са общи граници и ние ги пазим, но не е имало сериозна чуваемост от Европа. Сега обаче идват и казват „Браво, Бойко, колко ти е хубава границата!" Беновска не смята, че и сега има сериозна чуваемост, а събеседникът й се съгласи. Тези суперлативи, които се казват са коствали усилия на българската държава, по думите му. Той припомни как всички са оплюли Борисов за границата, снимали са дупките, от където е текла водата и е падало. Проф. Рашидов отбеляза, че проблемът е да си затворим границата, а всичко останало е поправимо. Вежди Рашидов каза, че не знае за какво са им на гърците тези близо милиард левове и сигурно им трябват, защото ако приемат бежанците, ще трябва да им правят къщи, но попита защо премиера Борисов и българската държава не бъде подпомогната с някакви средства, защото премиерът и България е пример как се пазят европейските граници с диалог. „Нали виждате, че имаме спокойни граници. Явно някой върши някаква работа. И аз участвам по малко, защото тази страна е и моя.", допълни гостът.
Беновска попита събеседника си защо той е толкова желан от Ердоган да присъства на срещите и няколко пъти е бил специално поканен. Вежди Рашидов отговори, че е бил на всички срещи и когато е трябвало да бъдат на „четири очи", те са преминавали „на шест очи". Проф. Рашидов дължи това на факта, че два мандата е бил министър и е част от правителството и то не от ДПС, а от партията на Бойко Борисов. Също е представлявало интерес интеграцията на хора от етнос като неговия. Вежди Рашидов каза: „Аз Ердоган го познавам. Аз познавах много добре Тургут Йозал, бях му много близък. След Сюлейман Абун опит, за да бъда привлечен в Турция бях аз. Трябваха им известни хора. Те трябваше да правят политика.", но обясни, че е имал жена, дете и родина и е устроен по този начин - да си обича двата квадратни метра земя и това е неговата родина. Беновска попита дали това е съвременната дипломация, а той отговори тя е разумното разговаряне и за предпочитане са умните хора, които стрелят с добри думи, отколкото агресивните хора, защото агресията ражда само агресия.
Президентът и конфликтите
Водещата отбеляза, че президентът Радев някак отчуждено седи по темата за коронавируса и за бежанците, а обикновено е доста активен. „Има и други партии в парламента. Голяма тишина са. Не ви ли прави впечатление? А тази родина е на всички нас.", каза гостът. Беновска попита като е казал други партии, към кого иска да го присъедини. Вежди Рашидов заяви, че политическото мълчание не помага на държавата. Той обясни, че Радев му е градски и не иска да влиза в спор, който не е изцяло негов. „Трудно ми е да взема позиция, но аз винаги съм бил Близо до Бойко и това няма какво да го крием. Но президентът Радев като президент трябва да вземе някаква позиция. ", допълни гостът. Беновска попита дали според него трябва да се свика Консултативен съвет по национална сигурност и по темата за бежанците, и за коронавируса, а проф. Рашидов смята, че това веднага трябва да се направи и по двете теми. На въпрос на водещата защо Съветът още не е свикан, Вежди Рашидов отговори, че трябва да попита президента, защото има две сериозни теми - бежанската вълна и коронавируса и трябва да бъде свикан Консултативен съвет и той да излезе с позиция и становище.
В хода на разговор, след като Беновска благодари на госта си за мартеницата, която й е подарил, той призна, че й симпатизира, защото я гледа и я уважава.
Протеста на медицинските сестри в сградата на НС
Водещата попита проф. Рашидов как ще анализира това, че някои медицински работници са останали цяла нощ в сградата на Народното събрание без да бъдат санкционирани, а НСО не е приложила разпоредбите на закона. В студиото се пусна видео с въпроса й към Томислав Дончев по темата, което гласи:
Илиана Беновска: Г-н Дончев, моля да ми отговорите с цялата си властова отговорност и цялата си политическа експертиза, как окачествявате действията на бригаден генерал Красимир Станчев, който ръководи в момента НСО, който благоволява да благослови пренощуването на субекти, които нямат това качество, в сграда на Народното събрание, да ги оставя там да преживяват, да се обслужват, да умуват и ред други действия да предприемат? И моля Ви, не ми отговаряйте, че НСО е на подчинение на президента, Националната служба за охрана всъщност служи за създаване на силен обществен ред и силна държава, благодаря Ви!
Томислав Дончев: Няма да Ви отговоря по такъв начин, не очаквайте лековато да снабдявам с политическа оценка действието на всяка държавна институция. Така са преценили офицерите и ръководството на НСО, така са направили, приели са толерантен, щадящ протестиращите подход, може би това е правилното решение. Друг коментар няма да направя.
Илиана Беновска: Да опитаме ли тогава ние да останем, група журналисти, в Министерски съвет, да видим дали нас ще ни оставят? Да направим ли този експеримент?
Томислав Дончев: Въпреки закачката ...
Илиана Беновска: Не е закачка!
Томислав Дончев: Въпреки закачката във въпроса Ви, това е реален риск, една радикална група с определени искания да завземе едно помещение в Министерски съвет, друга да завземе помещение в президентството, трета в някоя община. По подобен начин не може да тече обществен диалог и това не е реален механизъм за вземане на решенията. Аз изпуснах, че в крайна сметка си има формат, в който тече социален диалог. Ние не сме в позиция да водим социален диалог с всеки индивидуален представител в дадена професия, това е физически невъзможно. Каквито и резерви, каквито и проблеми, каквито и проскърцвания да има в социалния диалог, друга форма измислена няма. Ако минем към индивидуален диалог с всеки зает лекар, инженер, служител - това е фактически невъзможно!
Проф. Вежди Рашидов коментира, че й прави чест на Беновска, че е задала въпроса дали журналисти да не останат в сградата на МС. „Не ме ласкайте, бъдете управляващ.", каза Беновска, а той отбеляза, че не е в изпълнителната власт, а в законодателната власт и предлага законопроекти, които касаят културата. Вежди Рашидов обясни, че НС е административна сграда, пълна с документи и е лесно винаги политикът да е виновен, но обществото също трябва да има чувство за вина. „Резултатът е: страхът на управлението води до анархия.", каза той, а водещата попита в случая кой, защото НСО е на подчинение на президента. Проф. Рашидов призова да не се персонализира, защото държавата трябва да създаде правилник и ред, не може да е анархия. Той предлага да се вкара ред, защото това за него е недопустимо и даде пример, ако той отиде в къщата на някого, да не може да бъде изгонен, защото „трябва да имат диалог". Беновска призна, че група журналисти наистина са били решили да останат в сградата на МС, а според госта й е било достатъчно само да кажат, че така не бива. Вежди Рашидов каза: „Аз знам, че отговорът е труден, защото страхът ни от обществото ни кара да изпуснем малко правилата на играта. Държава се прави с низ от закони и правила, не анархия." Той допълни, че всички си обичат народа и държавата, но трябва да се движат и във правила. Даде пример, че има кола, която вдига 200 км/ч, но когато го спира катаджията, казва, че има ограничение 140 км/ч, иначе го глобяват. Вежди Рашидов заяви, че това е демокрацията - правила и ред.
Такси за разпространение на печатните и електронните медии
Беновска припомни, че се е приело разпространението на печатните издания да бъде субсидирано от държавата чрез финансиране на Български пощи, които ще разпространяват вестниците. Тя попита госта си, който е председател на Комисията по култура и гражданско общество и е начело на промените в Закона за радиото и телевизията, защо не се вземе решение Комисията за регулиране на съобщенията да разпространява електронните медии без цензни такси и Музикаутор и Профон да не взимат такси за авторски и сродни права. Вежди Рашидов обясни, че тук не става въпрос за таксите за разпространение, защото те са били проблем, когато са били различни за всички - за едни 7%, за други 30%. Според него ако държавата е решила да ги разпространява чрез пощите, е редно таксите да са равнопоставени за всички. Беновска отново попита, ако държавата субсидира таксите за разпространение на печатните издания, по каква логика не субсидира таксите за разпространение и на електронните медии. Проф. Рашидов отговори, че тогава трябва да им спрат рекламите, но водещата попита дали в такъв случай са спрени рекламите на вестниците и отбеляза, че го е хванала неподготвен по този въпрос. Гостът попита дали иска и електронните медии да се одържавят, но Беновска отрече, и попита дали вестниците се одържавяват. Тя поясни, че има предвид защо както се субсидират таксите за разпространение на вестниците, не се субсидират таксите за разпространение и на електронните медии. Проф. Рашидов обеща да попита, защото не е експерт
Българската изложба в Лувъра
Беновска премина към темата за закон и ред в изкуството и културата и попита какво се е случило със изложбата ни в Лувъра. Събеседникът й отговори, че повече няма да имаме изложби в Лувъра. „Колко усилия положихте Вие, за да не само да стъпи България, а да се установи в Лувъра?", попита водещата. За проф. Рашидов темата е тъжна и припомни, че това никога не се е случвало преди, имало е само един опит на Людмила Живкова и на още един министър. Той разказа историята как е спечелил бас в Брюксел в присъствието на министъра на културата на Франция, Фредерик Митеран и предишния шеф на Лувъра. В разговора им те са попитали дали България е Букурещ, а той им е обяснил, че в малката ни държава във всяко село знаят кой е Пикасо, а в голяма Франция не знаят и един български художник. Тогава Вежди Рашидов е казал, че в България има ценности и артефакти, с които могат да купят половината от Лувъра. Когато са дошли в България и проф. Рашидов им е направил програма и са разгледали, по време на вечеря във френското посолство предишният шеф на Лувъра е казал, че има културен шок от видяното и Вежди Рашидов е спечелил голям бас. Така са се отворили вратите на Лувъра за България и са минали прекрасни изложби. Но според госта истината е, че сме проспали да се направи експертна група и куратора, който трябва да отиде, да започне да работи. Когато проф. Рашидов е подписал, веднага е взел Божидар Димитров, 4-ма куратори и 5 човека експерти и са отишли веднага да работят. Той обясни, че това са хората, които решават коя зала, коя тема, кои артефакти, коя дата, какво количество, а министърът подписва само рамкови договори. Беновска отбеляза, че сърцето му сякаш кърви и попита какво е поправимо в момента. Проф. Рашидов отговори, че нищо не е поправимо и обясни, че никой не познава държавата му. Според него ние не сме периферия с това, което сме, а с това, което мислим и от неразбиране кои сме, а не защото сме бездарен народ. Вежди Рашидов заяви, че е подписал 10-годишен рамков договор с Лувъра, който няма нито една друга държава. Той припомни, че е закарал и българи да пеят в Нотр Дам за първи път в историята на човечеството. За финал Беновска попита „Имате ли енергия и поправими ли са отношенията ни с Лувъра?", а събеседникът й каза, че отношенията са ни прекрасни с Лувъра. Водещата поясни, че пита за българските отношения, защото неговите очевидно за добри. Вежди Рашидов каза, че след два дена има среща в България с един от заместник шефовете на Лувъра и сигурно ще се извини. Той припомни, че френската посланичка ясно е казала, че програмата на Лувъра с 10 години напред е заета, а догодина изтича рамковият ни договор и се очаква други държави да покажат културата си. На въпрос на Беновска дали за 10 години сме изпаднали от Лувъра, гостът заяви, че сме имали две хубави изложби вече, показали сме Тракия и Преславското съкровище. Беновска вярва, че той няма да се откаже. Така завърши разговорът между проф. Вежди Рашидов и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 8 март 2020 година.
