19-01-2020 | 21:08 ч.

Проф. Михаил Константинов: Когато развити държави въведат технически средства за гласуване, тогава и ние

Проф. Михаил Константинов: Когато развити държави въведат технически средства за гласуване, тогава и ние

Проф. Михаил Константинов, председател на Информационно обслужване, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" заяви позиции по следните теми:

Опитва ли се Радев да направи коремно възлизане около лоста за Изборния кодекс

Илиана Беновска покани Михаил Константинов в студиото и попита „Опитва ли се президента Радев да направи коремно възлизане около лоста за Изборния кодекс?" и допълни, чет той продължава да е активен, независимо, че парламентаристите са му дали добър урок, казвайки, че са сформирали комисия и това е парламентарен въпрос. След като госта каза, че не обича да обсъжда конкретни лица, водещата заяви, че президентът е навсякъде и е обединител на нацията. Според проф. Константинов е хубава идеята да се водят разговори и е по-добре да говорим, отколкото да се бием. За него е очевидно, че изборното законодателство се нуждае от усъвършенстване и хората не са доволни от случващото се. Почти никъде хората не са доволни от изборните си системи, както и от здравеопазването си, поясни той. Беновска допълни, че може би не са доволни и от себе си, но нападат Красимир Каракачанов. В тази връзка проф. Константинов каза, че човек е доволен от света, ако е в мир със себе си, а когато си във война със себе си, всичко ти е криво. „Нека да се говори, нека да се правят разумни работи, нека да се възприема полезния чужд опит.", заяви той.

Беновска отбеляза, че продължават желанията от президента Радев и от други политици извън активната политика да се гласува електронно или по интернет, като никой не се занимава с главните въпроси и припомни, че преди са коментирали как деца могат да хакват резултатите от изборите. Михаил Константинов определи изборите като нещо много повече от технологията за тяхното произвеждане и е наивно да се мисли, че чрез технология могат да се премахнат дефектите. Според него технологията може да бъде полезно допълнение към изборния процес, но не и същност. Вместо да обсъжда кое е недостатък и кое предимство на тези гласувания, той даде съвет да видим кога различните държави ще въведат гласуването с различни технически средства и тогава и ние да го въведем.

Актуализиране на списъците за гласуване

Водещата го попита въпрос, който според нея винаги излиза от конкретен отговор - кога най-сетне ще стане ясно в тези списъци за гласуване колко души наистина съществуват. Проф. Константинов заяви, че дефектът на нашите списъци не е, че има много умрели хора там, защото те са малко, а в това, че има имена на хора, които няма как да гласуват в страната. Той припомни, че на цялото земно кълбо има около 8,6 милиона българи, които имат български документи за самоличност, защото нищо не значи да кажеш „аз съм българин". От тези хора 6,8 млн. са в списъците, защото това са българите над 18 години. В България хората над 18 години са 5,8 млн. Ако има списък със 6,8 млн. души, вътре има 1 милион фантоми. На последните избори в списъците е имало 6,3 млн. души, което означава 500хил. фантоми. Беновска попита кога ще спре да вижда тези фантоми, а гостът й отговори, че когато се направи активна регистрация. Водещата се поинтересува кога той я препоръчва. Стана ясно, че проф. Константинов препоръчва това от 25 години и трябва да се попитат политиците защо това не се случва. Беновска поиска неговия анализ и той каза: „Или ги мързи, или им е по-удобно. Едно от двете." Водещата отбеляза, че разумните хора остават с впечатлението, че по този начин се фалшифицират част от изборните резултати, броейки се несъществуващи гласове. Михаил Константинов смята, че няма как хората да не мислят това, а изчистването на списъците силно би повишило доверието в изборния процес много повече, отколкото усъвършенстване на технологията по гласуване, защото в момента нашата технология е горе-долу каквато и е Германия. Проф. Константинов заяви, че може да се мисли в тази посока, но с нещо междинно, не с машините, които сме видели на последните избори, а нещо, което са направили в Хонконг и Русия - машинно обработване на бюлетините, но хартията да остане.

Водната криза

Беновска попита госта си какво му е отношението по избора на новия еко министър Емил Димитров - Ревизоро и предложението за решаване на водната криза като се доставя вода от Белмекен до София през Мало Бучино за Перник. Проф. Константинов пожела успех на новия министър и каза, че сме длъжни да му гласуваме доверие и сме длъжни да признаем, че успехът му ще бъде наш успех и неуспеха му ще бъде общ. Беновска отбеляза, че е прав, защото проблемът не е на едно управление. „Той не е специалист в тясната област, но е администратор и се надяваме, че може да въведе ред в тази хаотична система, която съществува.", заяви госта. Михаил Константинов каза, че има погрешно мислене сред хората и ако средностатистически човек бъде попитан за какво става въпрос по отношение на кризата, той ще отговори, че искат от язовир Белмекен да прехвърлят вода в язовир Студена. Той обясни, че от язовир Белмекен физически няма как да се вземе вода. Идеята е от канала, който захранва този язовир да се прехвърли вода в канала, който захранва Бели Искър и от Бели Искър по т.нар. рилски водопровод през 3 ВЕЦ-а да дойде водата до София. Този тръбопровод работи в момента и София получава 20% от водата си от там. Но ако я транслирме към квартал Изток на Перник, ще останем с 20 на 100 по-малко вода, по думите на проф. Константинов. Той допълни, че идеята сега е да се захрани язовир Бели Искър, който има тежък проблем, защото там стената е в много лошо техническо състояние. Язовирът е на височина от 1900 метра, което е огромна денивелация и ако нещо стане наводнение в ред селища. Затова съзнателно се поддържа ниско ниво, ако нещо стане. Проф. Константинов отбеляза, че това се знае и често се обследва този язовир, но той трябва сериозно да се ремонтира. Натискът на стената е от 15 млн. тона вода. Тя е била строена пред 40те години с тогавашни материали, а освен това там има проблеми със земетръсните норми и едно тежко земетресение в района може да компрометира стената.

Проф. Константинов обърна внимание също, че на 2000 метра е студено и може да има проблем с реверсивния канал и да замръзнат водата и съоръженията. Затова моментално трябва да започне преглед на съоръженията и да се види дали може да се разчита на тях.

Беновска показа на зрителите какво й е донесъл госта й - извлечение от каскадата Искър, която има 2 големи язовира - Белмекен и Искър, един среден - Бели Искър и два, три малки  язовира. Това той го е извадил с цел по-лесно представяне на думите „ще прехвърлим вода от там - там". За проф. Константинов проектът е много интересен, но не е лесен, заради трудната задача за справяне с проблемите около язовир Бели Искър. Той припомни, че от десетки години е ясно, че трябва да се ремонтира сериозно, а в началото на века е имало планове. Беновска попита дали не го е страх, че ще го цитират и ще се събуди повече паника. Според него е по-добре да бием камбаната и да е било напразно, отколкото да ни се стовари на главите и каза: „Нека това е повод да си оправим язовир Бели Искър. Това не е работа за 1-2 месеца. Това е работа за 2-3 години. Аз мисля, че цялата водна система на България трябва коренно да се реформира, защото съвсем скоро няма да имаме вода." Така завърши разговорът межди Михаил Константинов и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 19 януари 2020 година.