30-09-2019 | 12:09 ч.
Емил Караниколов: За „Фолксваген“ България с най-добро предложение от ЕС
Емил Караниколов: За „Фолксваген“ България с най-добро предложение от ЕС
Емил Караниколов, министър на икономиката, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
България - къде ли не ходи за инвеститори, а кой дойде у нас? Икономиката, глупако!; „Фолксваген" - България или Турция; Батериите „Хюндай"; Индустриалните зони
Беновска посрещна министъра на икономиката в студиото по темата „България - къде ли не ходи за инвеститори, а кой дойде у нас? Икономиката, глупако!". Караниколов започна с това, че за последната година са отворени нови предприятия и производството е разширено с малко над 1 милиард лева, а работните места са се увеличили с 8 000. „Ние се борим за всеки един инвеститор. България става все по-конкурента, но това не означава, че трябва да спрем да търсим инвеститори" каза Караниколов и подчерта, че през последните 2 години усилено се преговаря. „За нас най-важно е да изчистим имиджа на България" подчерта Караниколов, защото през последните 30 години са допускани доста грешки. „С тъжна усмивка ще Ви попитам - защо „Фолксваген" предпочита Турция? Вярно ли е, че може би ще се получи така, че Турция ще даде държавна помощ по-голяма от позволения размер на Турция заради финансирането от страна на Европа за бежанците?" попита водещата. Министърът на икономиката отговори, че все още няма решение, а България е дала възможно най-доброто предложение, което се потвърждава от факта, че само тя е останала на финала с Турция от всички държави в ЕС. „Турция няма ограничение за държавната помощ. Ако някой казва, че Турция трябва да спазва европейските правила, защото има такова задължение - това не е вярно и не е коректно. Те не са член на ЕС" коментира Караниколов. „ЕС финансира Турция, знаете. Това стана преди около година и половина-две. Мисля, че се наложи клауза, която все пак да съобразява размера на държавната помощ" отбеляза Беновска. Министърът на икономиката обясни, че няма такова задължение и не е прието от Турция. Караниколов подчерта, че Турция изпитва сериозни затруднение със задържането и грижата за бежанската маса. „Ако ние искаме да помогнем като европейски ценности ние трябва да го правим и това е различно от инвестицията на „Фолксваген", а инвестицията на „Фолксваген" не е съобразена с политическа конюнктура по никакъв начин. Не може българското правителство да говори с немското правителство и те да накарат „Фолксваген" да дойде в България. Тук ще бъдат чисто икономически логики" коментира Караниколов. Министърът на икономиката призова да се изчака решението и обеща, че ще разкажат всичко - предложения, терени, финансови параметри и икономическата логика. „Ще бъде любопитен анализът, ако „Фолксваген" отиде в Турция, в коя своя икономическа зона ще го разположат дали тази зона ще има право на държавна помощ в този размер, в който Турция обещава на „Фолксваген" коментира водещата. Караниколов обясни, че за момента няма как това да се знае, защото още няма договор и официални параметри.
„Вярно ли е, че батериите за автомобили, към които се стремим - „Хюндай" да направи свое производство тука, са свързани логически с производството на автомобили от „Фолксваген"?" попита Беновска. Министърът на икономиката обясни, че нещата са различни и в момента се водят разговори с няколко производители на батерии за електрически автомобили като едните обслужват „Хюндай", а други „Фолксваген" и по никакъв начин не са свързани. „Кой са свързани тогава с „Фолксваген"?" попита Беновска. Караниколов отговори, че тези, които проучват и от няколко месеца са в България, която отново е на финал с 3 членки на ЕС, са свързани с „Фолксваген". „Тези, с които сега преговаряме. Веднага след срещата в Корея, аз вчера дори бях на среща с представители на министерството на икономиката на Корея, които работят с „Хюндай". Това е една от най-високотехнологичните нации, това е безспорно. Така или иначе, и едните и другите са корейци. Въпросът е, че за България това ще е много важно, защото към момента дали от Брекзит, дали от търговските им взаимоотношения, дали от политиката на Европа за ограничаване на вредните емисии ще има някакви раздвижвания, забавяния в производството на дизел и бензин. Оттук нататък безспорно бъдеще са батериите и акумулаторите, тъй като при електрическите автомобили това е най-важната част. Имахме среща и с автомобилния клъстър. Правихме си програмата, гледаме да я спазваме. Те много ни помагат" обясни министърът на икономиката. Караниколов подчерта, че страната ни не може да стои безучастно, както досега 25 години и трябва да се направи всичко възможно да се привлекат такива инвеститори. „Хюндай" и „Фолксваген" са огромни компании и за нас ще е чест една от двете, които прави батерии, пък и двете да изберат България" подчерта Караниколов.
Беновска попита госта си кога ще има решения от двете фирми. Министърът на икономиката отговори, че е трябвало в началото на 2019-та да има произнасяне, след това март месец, но явно решението не е лесно и все още се изчаква. „А, подготвени ли сме всъщност? Вие отговаряте за икономическите зони. Бойко Борисов постави няколко пъти въпроса и се старае и държавнически да подпомогне развитието на инфраструктурата, оформянето на халета, за да може инвеститорите да имат готовност и база да дойдат тук" попита Беновска. Министърът на икономиката отговори, че за начало трябва да се разделят - чисто държавни индустриални зони, чисто частни индустриални зони, чисто общински индустриални зони и смесени. „За мен няма значение дали един инвеститор ще дойде на държавна, общинска или на частна. За мен е важно да дойде инвеститор" подчерта Караниколов. Беновска попита министъра кой изгражда инфраструктурата. „При държавната - държавата, при частните - частните, при общинските - общинските, при смесените - това е смесена форма. Давам пример в Стара Загора, където са държавата и общината - и държавата и общината финансира изграждането на инфраструктурата. В държавните се финансират от дружествата, които искам да обърна внимание - не от държавния бюджет, което е много важно. Само националната компания „Индустриални зони" миналата година за първи път излезе на печалба 4 милиона и половина. Тази година параметрите вървят изключително добре. Аз съм сигурен, че сме в двоен размер печалба, но това да продаваш терени и да развиваш инфраструктурата не е основната дейност. В момента тази печалба трябва да се реинвестира в инфраструктура, за да може зоните да станат привлекателни. Така започнахме преди 2 години - с парите, които бяха налични, започнахме да изграждаме уличките, вътрешната инфраструктура, което прави впечатление на инвеститорите и затова направихме тези печалби, това развитие. Пуснали сме вече процедура рамкови договори с 3-4 фирми" обясни министърът на икономиката. Той подчерта, че допреди 2 години инвеститорите са били водени на поляни с обещанието, че ще се превърнат в техни заводи, но е важно да се вижда, че в индустриалната зона има и други инвеститори и се работи. „С екипа на Томислав Дончев правим закон за индустриалните зони и тези, които са в индустриалните зони ще имат повече привилегии, защото в момента един инвеститор си харесва терен независимо какъв е - държавен, общински или частен - в полето и почва да изгражда нещо. Държавата се ангажира и започва да изгражда път. Този път обслужва само този завод, докато в индустриалните зони тази инвестиция ще обслужва абсолютно всички. Ще има възможност в самата зона да се предоставят комунални услуги, които ще бъдат по-евтини, тъй като няма да има преносни мрежи" подчерта Караниколов.
Дуалното и професионалното образование; Образователни центрове
„Ние с Вас и с министъра на образованието, и социалния министър под патронажа на Томислав Дончев започнахме една кампания за дуалното и професионалното образование и трябва да я продължим, защото това е много дълъг тренд, който трябва да се извърви докато се вдъхне кураж на младите хора и на родители им, че трябва да имат занаят в ръцете си" коментира Беновска. „Как смятате да решите държавнически този проблем, защото там пак се получава един конгломерат от обучение и образование, в което инвестира и държавата, и частните компании? В този закон, който пишете с Томислав Дончев за индустриалните зони, засягате ли и въпроса за дуалното и професионалното образование и ако не го засягате - да Ви помоля да го направите?" попита водещата. Министърът на икономиката отговори, че работят много активно и най-добрият опит е от бизнеса в България. Караниколов сподели, че на 26-ти септември в индустриална зона Тракия са открили дуален образователен център и всички компании, които са в индустриалната зона са финансирали важната за тях част. „В индустриалните зони, които изграждаме и това, което мислим, е че ще има такива образователни центрове, но дуалното обучение не решава проблема с безработицата" подчерта министърът на икономиката. Караниколов коментира, че сега работещите трябва да бъдат преквалифицирани, защото икономиката и образованието динамично се променят и освен дуални образователни центрове се правят и центрове за преквалификация. „Дори ние да дадем една първоначална основна подготовка в един момент, когато дойде конкретна компания с по-специфична дейност, те трябва да минат през такъв център за образование" подчерта министърът.
„Разбирам, че не може да се планира, както сега сме в очакване „Фолксваген" ще дойде ли няма ли да дойде, но все пак, може би, трябва да има някакво прогнозиране и да се знае колко души трябва да бъдат обучени за един по-дълъг период" коментира Беновска. Караниколов обясни, че обучението ще е по основите на дейността и след това да се надгражда за конкретните изисквания, за да не излизат тясноспециализирани работници, които могат да работят само по технологията на фирмата „х". Министърът на икономиката подчерта, че е важно у младите да се изградят трудови навици и желание за развитие, образование и повишаване на квалификацията. „Държавата беше абдикирала около 20-25 години от образованието и науката поради различни причини" подчерта Караниколов. Беновска се съгласи и добави, че инерционният момент, който трябва да се върне обратно е много дълъг. „Бизнесът не ни чака. Ще дам пример с Пловдив - преди година имаха около 140 деца, сега са около 300" коментира министърът на икономиката. Беновска сподели, че на откриването на кампанията си Йорданка Фандъкова е казала, че и тя ще разкрие такъв център за професионално обучение в София. Караниколов коментира, че столицата е бързоразвиваща се и IT-секторът в София и като цяло в България се развива в пъти по-добре от други държави.
Кристалина Георгиева
„Кристалина Георгиева - управляващ директор на международния валутен фонд" бе първият блиц-въпрос от Беновска за финал за разговора. Караниколов каза, че трябва да бъде поздравена, защото това е изключително признание за България. „Признание за България или за Източна Европа? Ние какви усилия вложихме?" попита водещата. Министърът на икономиката обясни, че Георгиева е българка, европейка и жена. „За България това не е проблем - българските жени винаги са работели и са били част от икономиката, но в други страни, дори европейски - дамите остават на по-заден план" коментира Караниколов и отбеляза, че целта ѝ ще е правилното управление на финансовите средства навсякъде и не представлява само страната ни.
Пожарът в „Дунарит"
„„Дунарит" - горя пожар. Това не е първият... щях да кажа не е последният, но да се надяваме, че ще е последният случай. Има ли някакви причини, които са вън от видимите?" попита Беновска. Министърът на икономиката отговори, че във всяко производство се случват аварии, а във военнопромишлен комплекс ги има винаги, но най-важното е, че обезопасителната система е заработила и няма жертви. Караниколов пожела бързо възстановяване на цеха и заработване. Министърът на икономиката отбеляза, че в междуведомствената комисия са много стриктни и припомни казуса с „Емко", чийто лиценз беше спрян заради констатирани предпоставки за инцидент - боеприпаси извън складовете
Така завърши разговорът между Емил Караниколов и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 29-ти септември 2019 година.
