20-09-2011 | 19:15 ч.
Коментар на водещия
ВСИЧКИ СРЕЩУ ЕДИН! ДАЛИ?
Изследваните нагласи на избирателите сочат предимство за кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев, но ръководствата и предизборните щабове на другите политически сили демонстрират завидно самочувствие и убеденост в своя успех. Опонентите на са бившия строителен министър са сигурни в своята победа на президентските избори. Това е нормално в предизборна кампания - всеки кандидат трябва да излъчва увереност, самочувствие, оптимизъм.
И все пак...Не бива да се пренебрегват проучванията на общественото мнение. То пък, българското общество, в годините назад не веднъж е изненадвало приятно едни и разочаровало други политици. Защо? Ами, защото често политиците са влизали сами в своите капани, заложени за опонентите; защото кандидатите бързо -бързо се отделят от действителността и хората и отлитат в небесата при облаците; защото така се вживяват в новата си роля, на все още непостигнатия пост, че реалността им се загубва.
Предизборната ситуация тази година не прави излючение. В ляво, дясно и центъра са повече от убедени, че не само ще излязат пред Плевнелиев, но и ще се поздравят с пълния успех в борбата за президентския пост. А всички до един са живи хора със своите позитиви и негативи, страхове и опасения, успехи и грешки. Несъмнено, един неочакван корупционен скандал около Росен Плевнелиев даде допълнително самочувствие на опонентите му. Дали и как ще се отрази всичко това на изборните резултати не е много ясно, но друго се изясни - започва да прозира, че битката ще се води най-вероятно на принципа „всички срещу един" и още „да премахнем статуквото". Почти всички кандидатски двойки убедително доказват на избирателите, че управлението на ГЕРБ се разминава с надеждите и очакванията, че властта опиянява и все повече се отдалечава от демократичните норми, че напомня в някои измерения тоталитарни практики, че „преяждането с власт" е не само лошо, но дори и опасно за гражданското общество.
Доказателствата - не са малко! Да ви припомня самата церемония по дългоочакваната номинация на кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ. Сценарият и режисурата за нея, а и самата й същност не беше по общоприетия в българската партийна политика стандарт. Плевнелиев и Попова дори формално не бяха излъчени нито от партията или от някакъв ръководен орган на ГЕРБ. Борисов представи Плевнелиев сякаш не като кандидат за президент, а като свой наместник в президентството за срок от пет години, преди Борисов да заеме естествено полагащия му се пост. Това, че по конституция един президент може да има два мандата, изобщо не беше пречка за поставеното още отсега ограничение. А защо и как е избрал точно Плевнелиев, Борисов обясни като свое хрумване - докато двамата се возили в една кола. Лековатият начин, по който се случи номинацията, подсказва ясно внушението на премиера, че българският избирател трябва да вижда в бъдещия титуляр на институцията изпълнител на волята на Борисов, а не самостоятелна политическа фигура. Неполитическото излъчване на вече бившия регионален министър (който допреди два месеца сам обясняваше, че не е политик и няма да бъде) е допълнителен плюс за избора му от Борисов: вероятността да се еманципира от своя покровител изглежда за самия покровител съвсем малка.
Дали е възможно всички да се обединят срещу ГЕРБ е трудно да се прогнозира днес, защото е ясно, че партийните различия са достатъчно значими, междуличностните лидерски непоносимости сериозни, а и визията им за държавата и обществото не е еднаква. Но едно е ясно от сега - ако наистина партиите, коалициите, техните кандидати в двойните Избори 2011, искат да се промени ситуацията в България трябва да направят разумни компромиси в името на големите и важни национални каузи, на демократичните принципи, на спазването и отстояването на законите и реалното ни приобщаване към европейските структури.
Обратното? Обратното вече сме изживявали и виждаме днес. Партийните централи и техните кандидати са длъжни да си подадат ръка, защото ние избирателите не сме само за един мандат, а България не е само за 2011-та!
