22-09-2019 | 12:19 ч.
Теменужка Петкова: От „Балкански поток“ приходите за България следващите 20 години ще са 9 милиарда лева
Теменужка Петкова: От „Балкански поток“ приходите за България следващите 20 години ще са 9 милиарда лева
Теменужка Петкова, министър на енергетиката, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Развитието на проекта „Балкански поток".
„Какво имаше предвид премиерът Борисов като каза, че България отново е в газовата игра?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори, че казаното от премиера Борисов е вярно и страната ни отново е на газовата карта на Европа и то като стратегическа държава. Тя обясни, че сключването на договора за строежа на „Балкански поток" е изключително важна крачка към реализацията на този проект, който е бил включен и в енергийната стратегия на България. Народното събрание е приело предложението на МС и е направило актуализация на енергийната ни статегия. „Така че с реализацията на този проект България наистина продължава да има много важна позиция на газовата карта на Европа!", категорична бе Петкова.
„Нека да споменем точно за какво става дума, „Булгартрансгаз" ЕООД и обединеният консорциум „Аркад" подписаха на 18-ти септември договор за доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на разширението на газопреносната инфраструктура от границата с Турция до границата със Сърбия. Това е българското участие в така наречения официално „Турски поток", който Борисов нарича „Балкански поток", защо се нарича „Балкански поток"?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори, че това е така, защото проектът има изключително важно значение не само за България, но и за целия регион. Той ще допринесе за енергийната сигурност в региона и ще даде възможност и на страната ни да реализира концепцията си за изграждане на газоразпределителен център. „Затова защото през България ще преминават потоци природен газ, а за да говорим за хъб, ние трябва да имаме необходимите количества газ, които да преминават през нашата страна!", обясни министърът на енергетиката.
„Преди да заговорим за ефективността, печалбите и другите ползи за България, а може би и пък повече разноски, отколкото очаква обществото, искам да Ви попитам по една тема, която е в пряка кореспонденция с „Турски поток", ЕК взе в свои ръце преговорите между Русия и Украйна за транзитиране на руски газ към ЕС и комисар Шефчович заяви, че трябва да се прекрати транзитирането през Украйна. Какво означава това за нас?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори, че в крайна сметка това е решение, което ще вземат Русия и Украйна. Тя продължи, че в момента ние получаваме газ от Русия по един единствен маршрут - трансбалканския, който е през Украйна. С реализацията на проекта „Балкански поток" обаче се променя цялата картина. Министърът на енергетиката обясни, че при прекратяване на руския транзит през Украйна, тези количества газ ще бъдат пренасочени от руската страна и ние ще можем да се възползваме от това, като пренасяме газ и ще получаваме допълнителни ползи и приходи от това.
„Значи да уточним, ако Русия престане да транзитира през Украйна и докато започне да функционира реално „Турски поток" ще има вероятно някакъв луфт във времето?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори: „Ако ме питате дали ще спрат доставките на природен газ - не, няма да спрат. Ние имаме договор за доставка на природен газ, този договор е актуален, той е в сила, така че такава опасност няма!". „Но този наш договор изтича през 2022 г. По-рано премиерът Борисов и Вие също във Ваши изявления дадохте да се разбере, че ако този договор бъде прекратен предсрочно, ние трябва да се откажем от транзитни такси в размер на няколко милиарда?", попита водещата Илиана Беновска. Гостът й отговори, че тук става дума за приходите на „Булгартрансгаз" от транзит. Тя продължи, че с реализацията на проекта „Турски поток" Турция ще получава вече своите количества природен газ директно от Русия, а една основна част от нашия транзит е бил именно за Турция. Затова за страната ни е било изключително важно да реализира този проект, така че да можем да запазим и дори да увеличим приходите от транспортиране на природен газ през българска територия.
„Кажете ми в числа, какво ще загуби България, ако договорът между Украйна и Русия бъде прекратен предсрочно и спрат транзитните доставки през България?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори, че анализите ни показват, че при реализацията на „Балкански поток" приходите на „Булгартрансгаз" ще се увеличат и през следващите 20 години ще възлизат на 9 милиарда лева. Това е според тарифите, одобрени от КЕВР. Очаква се през 2030 г. приходите за „Булгартрансгаз" от транспортиране да бъдат над 440 милиона лева. В момента тези приходи са между 200 и 220 милиона лева. Трябва да се има предвид също така, че с освобождаването на капацитета по трансбалканския маршрут ще имаме възможност да обявим търг и да се възползваме от капацитета на този газопровод.
„За да стане ясно на зрителите и на слушателите, казвате, че ще бъдат освободени тръбопроводите, които минават през България, на кого ще ги предложим и кой ще бъде вносителят, транзитьорът на газ, географски кои са вероятните?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори, че й е трудно да прогнозира, но това, което изискват европейските правила е да се обяви търг за капацитет, да се види има ли такъв интерес. Процедурата предвижда да се подадат оферти, отначало ще бъдат необвързващи, след това обвързващи и тогава вече ще може да се говори конкретно. На въпроса в какъв срок ще стане това, енергийният министър отговори, че първо трябва да видим как ще се развият нещата, тепърва предстоят преговори между Русия и Украйна с посредничеството на ЕК.
„В такъв случай излиза, че ние превантивно, не е тайна и за нашите зрители и слушатели, Борисов често го обявява, сме инвестирали в строителството на тръбопровода от турската граница към Сърбия?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори, че в момента се работи по изграждането на първите 11 километра от турската граница до компресорна станция „Странджа". След това има съществуваща инфраструктура повече от 140 километра, след което на територията на община Провадия трябва да започне строежът на тази липсваща инфраструктура, която е 474 километра и излиза на изходна точка българо-сръбска граница при Зайчар. „Кой ще поеме от Зайчар, Сърбия работи ли в момента?", попита водещата Илиана Беновска. Министърът на енергетиката отговори, че сръбската страна също работи и проектът се развива. Следващата страна транзитьор е Унгария и там също се работи по проекта.
„Тоест накратко казано, има ли някакъв период, в който ние бихме били готови с тръбите, но Сърбия и Унгария не са?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори, че всяка една от страните, на чията територия се развива проектът, има определени срокове. Нашата обществена поръчка предвижда такива срокове, срокът е 250 дни. Тя продължи, че е имало известно забавяне, свързано с обжалването на обществената поръчка, което е довело до закъснение в срока, но за нас е важно да бъде спазен закона. „Така че ние ще се съобразим с цялата тази ситуация и в хода на самото строителство ще положим всички усилия, това сме заявили и пред изпълнителя на обществената поръчка саудитската компания „Аркад", апелираме за пълна мобилизация и съкращаване на сроковете, като закъснението да бъде максимално кратко!", обясни енергийният министър.
„Понеже споменахте обжалването нека да изясним и този въпрос, обжалване беше направено пред ВАС, като вторият участник в тази обществена поръчка за изграждане на тръбопровода от Турция до Сърбия беше „Газово развитие и разширение България", а в момента ние подписахме договор със саудитския консорциум „Аркад". Това стана след като „Газово развитие и разширение България" се отказаха във ВАС от претенцията си, но не беше изминал и 7 дневният срок на обжалване на това определение, когато се подписа в МС в присъствието на министър-председателя Борисов и министъра на търговията и промишлеността на Руската федерация Денис Мантуров договора за доизграждането на „Турски поток" на българска територия, има ли някакви опасности?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори, че е направен много задълбочен правен анализ на определението на ВАС и от мотивите на това определение става ясно, че един от участниците в този консорциум всъщност прави отказ от касационно обжалване в този процес. По тази причина ВАС казва, че такава жалба няма как да бъде разгледана по същество. Водещата отбеляза, че това не е правна норма, която е неоспорима. Министърът на енергетиката отговори: „ВАС казва следното, този консорциум е създаден с една определена цел, тази цел е участието в обществената поръчка за изграждането на съответния обект, този консорциум няма органи на управление, той не е търговско дружество по своя смисъл и когато един от членовете на консорциума оттегли своята жалба и не поддържа тази жалба, това означава, че този консорциум вече не е в неговата цялост и на практика няма основание жалбата да бъде разглеждана по същество!".
Работата на междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Има ли отражения шпионският скандал около движение „Русофили"?
„Тази седмица бяхте на българо-руска комисия, 17-та поред ли беше, която Вие председателствахте, накратко - имаше ли миризма на шпионски скандал? Малко преди тази сесия в България се извършиха арести и се заговори от прокуратурата и правоохранителните органи за руски шпионаж в България?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори категорично, че не е имало никакви коментари по тази тема. Тя обясни, че смисълът на междуправителствената комисия е да се разгледат двустранните отношения във всички области от взаимен интерес, да се обсъдят важни въпроси от двустранното сътрудничество. Това сътрудничество се базира на взаимно уважение, на прагматичен диалог и взимане на решения, които са в интерес на двете страни. „Така че категорично не е имало подобни коментари, обсъждахме много важни въпроси свързани с енергийните проекти, с нашите взаимоотношения в тази област. Вие знаете, че за България Русия е стратегически партньор в областта на енергетиката, вече повече от 40 години си сътрудничим. Бяха обсъдени много важни въпроси в областта на туризма, където Русия е също наш много важен стратегически партньор, в областта на транспорта. Обсъди се възможността за откриване на нова фериботна линия между Бургас и Новоросийск, което ще даде един много сериозен тласък на нашите двустранни икономически отношения и ще бъде една много сериозна стъпка напред. Обсъдихме и въпроси, свързани с физическото възпитание и спорта, на миналото заседание в Москва беше взето решение за създаване на работна група!", заяви министърът на енергетиката.
„Но не обсъдихте въпроса, една шега, за възпитанието на шпионите?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й още веднъж подчерта, че темата за шпионския скандал изобщо не е била повдигана.
„На 20-ти септември в Народното събрание министър-председателят Борисов съобщи, че се подготвя евентуална визита на президента Путин, това е новина, която очаквахме и преди години да се случи, това означава ли, че руснаците ни простиха на нас, а може би и на Европа преди всичко, за провала на „Южен поток"?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори, че отношенията между България и Русия се бизарат на взаимно уважение, прагматичен диалог и решения, които са в интерес и на двете страни.
Развитието на проекта „АЕЦ „Белене".
„АЕЦ „Белене", другият стоящ дълги години между България и Русия проект, наскоро се отвориха документите на заявилите желание за участие и инвестиции, между тях има и руски и то очаквани от България кандидати, казахте, че обсъждането на документите на кандидатите ще продължи около 1 месец предварителна селекция и после разговори, мисля, че минаха вече две седмици откакто отворихте тръжната документация, как вървят нещата?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори, че е сформирана комисия, която включва представители на МЕ и БЕХ, прави се анализ на всички постъпили документи за участие, които са няколко като разновидности. Част от участниците желаят да участват като стратегически инвеститор, други желаят да придобият миноритарен дял и да сключат договор за изкупуване на електрическа енергия. Две от компаниите също желаят да участват в реализирането на проекта, това са „Дженеръл илектрик" и „Фраматом", като „Дженеръл илектрик" желае да бъде проектант на този проект и да достави турбините, като осигури и финансирането. Френската компания „Фраматом" също желае да участва в проекта по такъв начин.
„Ще се спази ли едномесечният срок в който да се селектират участниците?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори, че срокът за това кога ще обявим компаниите, с които желаем да водим преговори, изтича през ноември. Така че в момента комисията работи и разглежда заявленията, правят се проверки и проучвания, тъй като има заложени определени критерии. Така че в момента се прави тази проверка.
„Колко са българсите участници, които желаят да инвестират в АЕЦ „Белене"?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори, че има две български компании, които са заявили желание за участие, има консорциум, който желае да участва като стратегически инвеститор и компания, която иска да сключи договор за изкупуване на електрическа енергия и да притежава миноритарен дял. Министърът на енергетиката подчерта, че тук е много важно да отбележим желанието за участие от страна на Република Северна Македония. Нашите съседи искат да придобият 10% от капитала на бъдещата проектна компания и наред с това да бъде сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, който да представлява 10% от цялото произведено количество енергия. „Това кога би било одобрено от българска страна - след приключване на яснотата за всички участници ли?", попита водещата Илиана Беновска. Гостът й отговори, че процедурата предвижда след като българската страна прецени кой от заявилите желание иска да участва като стратегически инвеститор, на етапа на преговорите ще бъдат предоставени всички тези заявления за закупуване на електрическа енергия на потенциалните стратегически инвеститори. „Тоест политическият въпрос сякаш ще отпадне, Македония - България, а по-скоро ще се гледа инвестиционният процес, така ли?", попита водещата Илиана Беновска. Министърът на енергетиката отговори: „Разбира се, тук става въпрос за чисто икономически взаимоотношения в този процес. А това, че Република Северна Македония заяви желание да участва в този проект, е един много ясен знак за това, че визията на премиера Борисов за проекта АЕЦ „Белене" като един регионален проект просто е на път да се реализира и сме много близко до нея!".
Сътрудничеството с „Росатом" за АЕЦ „Козлодуй".
Теменужка Петкова заяви, че има много добро сътрудничестов с „Росатом". Преди 2 години е бил удължен животът на 5-ти блок на централата, получили сме лиценз от Агенцията за ядрено регулиране. Предстоят последни уточнения и се очаква в началото на октомври АЯР да се произнесе и да бъде удължен полезният живот на 6-ти блок с още 30 години.
Преговорите с „американсите централи" по дългосрочните договори.
„"Горещите картофи" в енергетиката - „Марица Изток 1" и „Марица Изток 3". Преди около десетина дни на вицепремиера Томислав Дончев му беше възложено от МС заедно с Вас и екип да решат въпроса дали трябва да се прекрати договора с „Марица Изток 3", защото количествата електрическа енергия, които трябва да бъдат изкупени от нея, вече са реализирани?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори, че МС е решил да даде мандат на вицепремиера Дончев, на министъра на финансите Горанов и на нея самата да започнат преговори с „Контурглобал" за търсене на възможност за прекратяване на дългосрочния договор за изкупуване на електрическа енергия, като основният мотив е свързан с анализа, който икономическите консултанти са направили във връзка с това да се провери дали първоначалната инвестиция е възстановена със съответната норма на възвръщаемост. Този анализ показва, че инвестицията е възстановена. Министърът на енергетиката уточни, че няма поставен конкретен срок, но очаква нещата да се случат съвсем скоро. „Ще инициираме такава среща и се надявам, че в един конструктивен диалог да се вземе едно наистина разумно решение, което да е в интерес и на двете страни!", категорична бе тя.
Критиките на Валери Симеонов по отношение на студения резерв и недоволството на работодателите от работата на енергийната борса.
„И един политически въпрос накрая, в интервю Валери Симеонов, бивш вицепремиер и коалиционен партньор, постави въпроса, че буксуват промените в държавата и посочи енергетиката и конкретно темата със студения резерв като едно от нещата. Аз ще добавя тук и претенциите на работодателите към цените на тока на борсата?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова попита на свой ред какво политическо има в този въпрос. Водещата уточни, че има предвид, че въпросът е поставен от политическо лице, което е коалиционен партньор и попита клати ли енергетиката управляващата коалиция. Теменужка Петкова отговори, че когато през 2014 г. е поела сектор „Енергетика", той е бил в много лошо финансово състояние с огромен дефицит и междуфирмена задлъжнялост. За няколко години секторът е стабилизиран. „Успяхме да успокоим енергетиката, така че да можем да вървим с бавни стъпки напред, тъй като секторът е стратегически важен!", категорична бе тя.
„Отговорете ми конкретно - студеният резерв политически проблем ли е и как ще отговорите на дългосрочните възражения на работодателите за цената на тока и борсата?", попита водещата Илиана Беновска. Теменужка Петкова отговори, че студеният резерв е гаранция за енергийната ни сигурност. Цената на студения резерв се определя от КЕВР и е регулирана. По тази процедура могат да се явят както съответните производители на електрическа енергия в България, така и предприятия, които биха могли да намалят електрическата енергия, която използват, когато това е необходимо за електроенергийната система. „Тоест фаворити не могат да се появят?", попита водещата Илиана Беновска. Министърът отговори, че фаворити не може да има. Тя продължи, че за всички е ясно кои са тези базови мощности, които могат да кандидатстват за студен резерв. Всичко е описано от организацията на операторите в рамките на ЕС, те имат насоки на сигурност по отношение на системата, включително е описано как се определя размера на студения резерв и той не може да бъде по-малък от най-голямата единична мощност в електроенергийната система на съответната страна, което за България означава 1000 мегавата. Това, което е определено като студен резерв е далеч по-малко от тези 1000 мегавата и възлиза на 650 мегаватчаса.
„Отговорете ми моля Ви по същество за исканията на работодателите да се намали цената на тока за промишлени нужди и възраженията им срещу работата на енергийната борса!", помоли в края на разговора водещата Илиана Беновска. Министърът на енергетиката отговори, че дейността на енергийната борса се регулира от КЕВР. В случай на сигнал КЕВР и КЗК могат да се произнесат. Водещата отбеляза, че КЗК вече са се произнесли, че няма нарушения. „КЕВР също извършва такъв тип проверка, аз самата съм сезирала и КЕВР и КЗК във връзка с една много сериозна флуктуация на цената на борсата, говорим само за платформа „ден напред", която се получи на 3-ти юли тази година. Аз съм сезирала и двете институции и мисля, че ще бъде направена такава проверка, която да даде отговор на тези съмнения. Трудно ми е да се ангажирам със срок на проверката, двете независими институции КЗК и КЕВР работят по свои собствени правила, така че няма как изпълнителната власт да се меси в тяхната работа!", заяви Теменужка Петкова с което завърши участието си в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 22-ри септември 2019 година.
