19-09-2019 | 11:56 ч.
Беновска: Манолова, Дончева, Паргов – „стъпалото кмет-София“ каква следваща власт ще ви обезпечи?
Беновска: Манолова, Дончева, Паргов – „стъпалото кмет-София“ каква следваща власт ще ви обезпечи?
Мая Манолова, Калоян Паргов, Татяна Дончева и Емил Кало отговарят на въпроси на Илиана Беновска след среща на Манолова с представители на леви организации от 19-ти септември 2019 г.
Илиана Беновска: Има три въпроса към тримата видни на масата - г-жа Манолова, г-н Паргов и г-жа Дончева - хипотезата е, че вие представлявате консолидирана енергия и желание, не само Вие като личности, а и партиите, които стоят за г-н Паргов и г-жа Дончева, да превземете това стъпало на властта София, за да може да продължите нагоре. И веднага ще се аргументирам, г-жа Нинова, лидерът на БСП, която представлява г-н Паргов, даде заявка, когато я избраха за председател на БСП, че ще стане министър-председател, до момента за съжаление не е станала, г-жа Дончева е давала заявки за главен прокурор и за президент, г-жо Манолова, Вие също дадохте заявка за лидер на БСП, но не успяхте, но говорят, че ще ставате президент, моля аргументирайте това многоединство! Дали не се борите за властта като тримата братя за златната ябълка? И вторият ми въпрос е - ще признете ли нещо хубаво, сторено от Фандъкова и ще го продължите ли? И третият се отнася до медиите - как ще потушите „жълтите" неща, които злепоставят всички, в това число и мен, в това число и Вас, в това число и други? Благодаря!
Татяна Дончева: Първият въпрос беше Вашето изложение на нашите биографии и основни недостатъци във Вашите очи.
Илиана Беновска: И достойнства, защо само недостатъци?
Татяна Дончева: Така че, ако може да го формулирате в три думи, за да знаем на какво да Ви отговорим.
Илиана Беновска: „Тримата братя в борба за златната ябълка" ли сте, накратко казано, г-жо Дончева?
Татяна Дончева: Ние „златна ябълка" в Софийска община не виждаме, виждаме канална яма. В каналната яма се намира и „златна ябълка", можем да се постараем да измислим формула, по която да стигнем до „златната ябълка", но ще имисква доста изриване на „авгиеви обори". Ние сме се обединили, за да видим не даже светлина в края на тунела, а някакъв проект на тунел, по който да минем по пътя към светлината, защото ситуацията е такава. Ние не сме на заплата на управляващите, не сме в техните схеми, обаче имаме професии, които ни помагат да се храним, гръбнак и чувство за свобода. Няма начин да ни обвините нас, защото имаме политически биографии, за това, че някъде сме се стремили към властта на всяка цена и сме газили хора. Когато сме били в политиката сме поемали и рисковете, и ударите и сме я правили според възможностите си това, което сме смятали за правилно и полезно. И смятам, че извън проправителствените прикачени журналисти, има и граждани, за които ние сме твърде познати и каквото и да напишете за нас, те няма да променят своето впечатление. Ние се борим за свободата, за демокрацията, за възможността в София да се вземат правилни решения според технократични аргументи с визия, с посока на някъде, със съзнание, че ние живеем в този град, в който е хубаво да ни е по-хубаво, по-уютно, по-зелено, нищо да не ни дразни, да не се разхождат едни с черни фланелки, татуирани и да ни казват кое как да направим и да се подсмихваме при ремоннти, течащи с години в полза ясно на кои фирми. Това са нашите цели. Вече сме напреднали с възрастта да ни обвинявате, упреквате и подозирате в някакви далечни кариеристични намерения, поне аз, Калоян е младо момче, той може да има и някакви други мисли.
Калоян Паргов: Имам една мисъл само, това, което се случи през 2015 г., казвам го, защото топката беше хвърлена като към един млад човек, един млад човек има амбициите да потърси реванш за това, което се случи през 2015 г. с резултата на изборите. Нали помните какво се случи, проф. Константинов какво беше казал - при 90% сгрешени протоколи дадоха верни резултати. „Титан на мисълта". Започвам оттук за да кажа, че неслучайно започнах със споразумението, защото то е в основата на това обединение и поставяне на тази цел, която ние всички преследваме, а именно коренна промяна на управлението на Столична община. 10 години не са много, но не са и малко време, ако сметнем бюджетите на общината за 10 години, това са над 20 милиарда публични средства, включително и европейски, които бяха вложени. И тук поставям един въпрос - е ли качеството на живот по-различно? И отговорът очевидно е не, след като докарахме хората до протести в различни точки на София, искайки по-различен подход на управление и решаване на проблемите от досегашните. Аз разбирам, че е много трудно след 10 години свикнал на един начин на работа и управление да осмислиш и осъзнаеш как е възможно да не бъде оценено подобаващо от хората, не говоря от нас, а от хората, това, което си свършил. Със сигурност за тези 10 години не можем да кажем, понеже го казвате, не можем да кажем, че всичко е било лошо. Със сигурност има и постижения, и неща, които са свършени и ние сме ги отчели през годините в рамките на политическия дебат. Но през януари тази година казах, че 2019 е година на ново начало, на промяна. И не защото аз го казвам, не защото премиерът го повтори през юни на своята конференция, а защото тази промяна се усеща навсякъде, сред хората. Те самите със своето поведение показват, че искат нещо по-различно, и ние сме се събрали, за да отговорим на техните очаквания. А дали ще успеем, убеденим съм, че на 27-ми октомври и на 3-ти ноември ще покажат те със своя вот, дали са усетили това, за което ние се борим и което искаме да променим в тяхна полза. Нека да не слагаме каруцата пред коня и да не се питаме за властолюбието, защото то не е присъщо за поведението на левите сили, предвид споразумението, което поставяме като основа на управлението.
Емил Кало: Искам и аз едно изречение, като обикновен гражданин в случая, действителон на последния въпрос ...
Илиана Беновска: За медиите?
Емил Кало: Не, за медиите не, опазил Господ! Човек трябва да е сляп или глух, за да не види, че през последните 10 години в София има много постижения. Аз обаче, като редови софиянец n-то поколение, някъде казано ли е всяко едно от тези постижения какво струва на софиянци?
Илиана Беновска: Само пари ли?
Емил Кало: Дори и да е само пари, тази прозрачност тотално липсва. Ние ще откриваме воден парк „Възраждане", никъде не се казва какво ще струва на софиянци този парк, каква част от бюджета на Столична община от моите и от Вашите пари ще отиде за едно или за друго нещо. Така че, ръкопляскайки за безусловни постижения, ние бихме искали да знаем какво струва всяко едно от тях. И се оказва, че те не само струват определена цена, но и че много се облагодетелстват от това изпълнение, присъединявам се към Танчето Дончева.
Илиана Беновска: Ще кажете ли имена?
Емил Кало: Всичките ли фирми да изредя? Да започна ли с фирмите за „Графа"? Да Ви кажа ли колко пъти се проектира прекрасната църква „Св. Седмочисленици"? Колко пъти се смениха плочките, но казваме - „вижте колко хубаво изглежда сега „Графа"!". Съмнява ме, аз не съм съгласен, че изглежда хубаво, но за някои това е въпрос на естетика. Колко ни струва това, че два пъти сложихме, един път кубчета, един път перки? Да, постижение е, че „Граф Игнатиев" изглежда хубаво, но колко струва това на софиянци? Този въпрос може да се зададе за абсолютно всеки обект, който сам по себе си е постижение и принос за града, но от другата страна винаги има баланс - какво ни струва?
Илиана Беновска: Г-жо Манолова, няма ли да ми отговорите и Вие? Аз все пак зададох въпрос и искам и Вашия отговор!
Медия: Нека да имаме възможност и ние да зададем въпрос, защото това не е интервю, нали?
Илиана Беновска: Не е интервю, но въпросът е зададен и не разбирам защо г-жа Манолова трябва да го отбегне и едни журналисти да й помогнат да го отбегне!
Мая Манолова: Безспорно г-жа Фандъкова се старае, полага усилия, но дали имат резултат нейните усилия и дали й се получава? Зелена ли е София? Чиста ли е София? Какъв въздух дишаме? По колко часа прекарваме в задръстване? Има ли детски градини за децата и внуците ни? Ефективно ли се харчат парите на столичани, или плащаме по няколко пъти за едно и също нещо и то на едни и същи хора? Има ли приятелски бизнес кръг, който диктува решенията на кмета? Носи ли кметът отговорност за своите действия и за своите решения? Това са въпроси, които хората поставят и които ще мотивират, надявам се, техния вот на 27-ми октомври!
Можете да чуете цялото интервю ТУК
