01-08-2019 | 11:08 ч.
Пламен Димитров: Бизнесът ни подкрепя за необлагаемия минимум, топката е в полето на финансовия министър
Пламен Димитров: Бизнесът ни подкрепя за необлагаемия минимум, топката е в полето на финансовия министър
Интервю на „Радио К2" с президента на КНСБ Пламен Димитров след представянето на последните данни за потребителските цени и издръжката на живот в България от 1 август 2019 г.
„Радио К2": Г-н Димитров, ние отразихме вашите предложения за водни помощи, за справяне с чумата, но има и друг актуален проблем в момента - хакерската атака в НАП. Вие виждате ли реална заплаха за работещите българи, или както вчера обявиха - целенасочена атака срещу правителството?
Пламен Димитров: Аз смятам, че и двете са реалност. Има очевидни злонамерени действия срещу институциите, дали е политически оцветено не мога да кажа, но безспорно това е действие срещу държавата, срещу една от ключовите институции, каквато е НАП и смятам, че по такъв начин трябва да бъдат приемани всички заплахи, тревоги и възможни негативни последствия, както за хората, така и за бизнеса. Що се отнася до конкретните последствия, не съм компетентен да ги коментирам, но и аз си проверих моето име, има изтекли данни, не е ясно какви, то е ясно всъщност, но ги намирам в интернет, а не от институциите. Така че аз смятам, че час по-скоро институциите трябва да успокоят населението, като направят необходимото, за да стане ясно кой какво точно без негово желание и знание е загубил като информационна сигурност и като данни, които не е искал никой да види. И дали между тях има, хората сами ще преценят, нещо, което е проблем или не. Защото за много хора това, че ЕГН-то им е изтекло, не им е проблем, има го в Агенцията по вписванията, има го на много други места, то по друг ред се събира и е в публичното пространство. Ако само това за някой е проблем, то не е проблем, обаче очевидно има и други неща, които са свързани с доходи, с имоти, със сделки с бизнеса. И всеки трябва да разбере точно какво, и то от институциите, а не от интернет, какво точно и по какъв ред той да прецени дали заплашва или би заплашвало по някакъв начин неговия бизнес, неговото семейство, него лично и така нататък. Това мога да коментирам.
„Радио К2": И втората актуална тема за „Фолксваген", министърът на икономиката заяви, че ние все още не сме вън от възможността тук да има завод на „Фолксваген", но това, което ни дърпа назад от Турция е, че няма достатъчно квалифицирана работна ръка. Според Вас има ли бързо, не ефективно и дългосрочно решение на този проблем?
Пламен Димитров: Проблемът с квалифицираната и въобще с работната ръка в България има едно решение и аз съм го казвал многократно - повтарям го от 2014 г. Това е ускорен двуцифрен ръст на доходите всяка година, докато стигнем някакви прилични средноевропейски или поне част от средноевропейските нива - 60% при паритет на покупателна способност. Или казано по друг начин средна заплата около 1000 евро. И в това няма никакво съмнение, че това е пътят. И искат или не искат, по пътя кой ще изпадне, кой ще изгуби конкурентоспособност и ще фалира, сигурно ще има такива по-малки фирми, но няма алтернатива това движение, ако искаме да я има България, да я има нашата държава.
Що се отнася до „Фолксваген" аз имам по-особено мнение, защото „Фолксваген" ако дойде, те където и да идат, те заявиха хората, че ще плащат далеч над средните работни заплати в бранша и сектора. По този начин те ще си осигурят специалисти, тъй и от сега работещите те ще бъдат изсмукани към „Фолксваген". И това ще създава проблеми на пазара на труда, но не на „Фолксваген", за тях няма да е проблем да намерят всички инженери и кадри от които имат нужда и естествено ще ги привлекат с доходи, които са по-атрактивни и те имат намерение да платят, като една сериозна компания, независимо къде работят - дали в Турция, дали в България, дали Сърбия. Естествено няма да бъдат като немските заплати на инженерите, които работят, но ще бъдат сигурен съм, да могат да си осигурят кадрите, които са им нужни. Аз не мисля, че България вече е извън играта с „Фолксваген". Все още мисля, че макар и малък процент, не мога да кажа колко, но поне двадесетина процента, имаме все още шанс да продължим по всички възможни канали да влияем така, че решението да е в полза на България. Смятам, че е недопустимо и това трябва всички да го говорим без никакви притеснения, че е недопустимо една от най-големите фирми в ЕС и в Германия да направи такава огромна инвестиция в държава, която погазва синдикалните, трудовите и човешки права. И аз мога да го кажа, има синдикалисти в Турция, които са все още в затвора втора година, нищо общо нямащи с преврата. Просто синдикална дейност, която не се харесва на управляващите. Да не говорим за журналисти, за учители, за кого ли не, около 100 000 души все още са в затвора. Тоест ние не говорим дали някой в ежедневието някой е нарушил някакво право, говорим за реални, доказани факти. Хората са там без съд и присъда. Няма как това да се премълчава, защото видите ли било неудобно да се казва това, нещо да не разгневим Ердоган и той като се ядоса да ни пусне мигрантите. Това според мен е несериозно и аз смятам, че ако властта или определени ключови фигури в нея трябва да се съобразяват с международната политика в по-голяма степен, аз смятам, че ние като синдикалисти трябва да назоваваме, особено когато става дума за нарушени права на хората, на висок глас да казваме, че това е недопустимо. И между другото това правим в нашите европейски и световни синдикати, алармираме и казваме, че това трябва по някакъв начин да бъде осветено, показано и в Европа, и в Брюксел, и в Германия - навсякъде! Не може така да остане под сурдинка - ами то частно решение на съвета на надзора, ами то там катарци влияят. Всички тези обяснения може да са верни но според мен са неприемливи. И ние трябва според мен по всички линии, по бизнес линия, по синдикална, по НПО-сектора и по всички останали гласно да заявим своята готовност първо, да осигурим всички възможни решения, които са нужни това да се случи, в това число и решения, които трябва да бъдат взети по отношение на възможните средства, които можем не толкова да предоставим, колкото да подкрепим съответната инвестиция по определен ред, дори да не са 400 милиона долара, могат да бъдат повече от 130 милиона евро, както разбираме неофициално, че всъщност са заявени. Така че всичко това трябва да продължи през всички тези летни дни, защото решението все още не е взето.
„Радио К2": И последен въпрос за необлагаемия минимум, за който КНСБ настоява и ще продължи да настоява. Проф. Вълканов от бизнеса заяви, че според него това би било добре както за бизнеса, така и за работещите. Вие провеждали ли сте разговори с представители на бизнеса, готови ли сте да представите тази идея пред НСТС и вече проведохте ли среща с премиера Борисов по темата?
Пламен Димитров: С премиера Борисов още не. Надявам се през летните дни да имаме такава възможност, независимо от отпуските. С бизнеса още на 19-ти юли на нашия данъчен форум, беше г-н Велев, председател на АИКБ, заместник-председателите на Стопанската камара и на БТПП, които заявиха по-скоро позитивна позиция по този въпрос за необлагаемия минимум, като г-н Велев заяви желание и беше подкрепен от другите колеги от бизнеса, ако се коментира, то да се коментира не като освобождаване на месечна база, а като връщане на данъка на годишна база, което е по-лесно за администриране и вероятно ще минимизира някакви злоупотреби. Аз съм склонен да говорим и за това, няма значение как, важното е тези 60 лева да останат в джоба на всеки български работник. Наистина приветствам и се радвам, че г-н Вълканов, който е заместник-председател КРИБ, е заявил позитивно отношение, тъй като това наистина ще подкрепи бизнеса в усилията му да даде повече доход, да остане повече доход в джоба на работника, което пък да го мотивира да не напуска държавата, а да остане тук да работи, освен това, бе бизнесът вдига заплатите, да даде и държавата своя възможен инструмент, като отстъпи дохода и да го остави в джоба на работника. Така че аз смятам, че топката е в полето на финансовия министър и си мисля, че този път разговорът ще бъде по-труден от други години, когато с лека ръка казваха - абе сега искате синдикатите някакви неща, ама те няма да станат - тъй като нарастващата и то сериозно група от бизнеса и синдикатите и може би и други, ако включим и академичната мисъл, редица професори и анализатори подкрепят тази идея и ще бъде трудно на финансовия министър да излезе от разговора само като каже, че няма как да компенсира 1,2 милиарда, колкото евентуално ще е нетната загуба на бюджета, защото това вече не стига като аргумент, особено при разходите, които правим в момента от милиардни величини за различни важни неща, не казвам, че не са важни. Или пък излишъкът, който ежегодно виждаме, че не изхарчваме, тоест уж на дефицит планираме бюджета, а 3 години подред той свършва на плюс, тоест на излишък - 800 милиона, 500 милиона. С други думи един милиард за 41 милиардния бюджет вече не е чак толкова непосилна величина. Като кажеш 1,2 милиарда и хората казват - това число е огромно, това няма как да стане. Но става дума за 41 милиарда всъщност и в него да го намерим този 1 милиард, а догодина ще бъдат и повече от 41 милиарда. Така че аз съм умерен оптимист, че този път разговорът ще се води сериозно, доста по-задълбочено, отколкото досега, защото ние това го предлагаме от доста време. И ако не стане за 2020, то за 2021 се надявам, че няма да има алтернатива, така че ние не сме се отказали за следващата година да искаме това.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
