28-07-2019 | 20:45 ч.
Николай Вълканов: Партии да даряваме в КРИБ не сме обсъждали, Доган - политик и бизнесмен - да дарява ДПС, неговата рожба
Николай Вълканов: Партии да даряваме в КРИБ не сме обсъждали, Доган - политик и бизнесмен - да дарява ДПС, неговата рожба
Разговор между Николай Вълканов, председател на БМГК, и Илиана Беновска за предаването „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2", записан на 26 юли в Бургас и излъчен на 28 юли 2019 година.
Илиана Беновска: Правим това интервю днес на 26-ти юли 2019 г., разговаряме с председателя на БМГК проф. Николай Вълканов. Г-н Вълканов, изкушавам се в днешното ежедневие да Ви попитам всичко ли се купува с пари?
Николай Вълканов: Не всичко.
Илиана Беновска: Но ето, че се опитвате да присвоите микрофона ми в момента!
Николай Вълканов: Аз обичам да присвоявам! Не всичко се купува, не се купува любов, не се купува щастие, не се купува уважение. Това трябва да си заслужиш, трябва много години да се доказваш за тези неща пред хората, с които работиш.
Илиана Беновска: Питам Ви, защото Вие сте един от хората, които обикновено наричат богати, друг е въпросът, Вие ще изясните етимологията на това „богат", Вие сте и заместник-председател на най-голямата работодателска организация КРИБ, Вие сте и създател и ръководител на „Минстрой Холдинг" и на какво още?
Николай Вълканов: Аз съм и председател на Настоятелството на Минно-геоложкия университет.
Илиана Беновска: Какво мислите, дали политиците се купуват с пари? Предстои, след като стана субсидията на партиите един лев, подозрението, че Вие, например, ще си купите партия?
Николай Вълканов: Аз партия няма да си купувам, аз съм далече от политиката, въпреки че пряко всички участваме в политиката, не може да си голям работодател, в „Минстрой" работят 4 000 човека, и да си безразличен към политиката и към това кой управлява тази държава. Винаги работодателите и синдикатите имаме отношение към политиката. За нас е важно да имаме стабилност, стабилно управление и това правителство, което е с мандат от 4 години, първо да го изкарва, да няма прекъснати мандати, защото това пречи на бизнеса. И второ, тези политици, с които се срещаме преди да влязат в парламента и те обещават в програмата си, те трябва я да изпълняват през цялото време. Това правителство на Борисов така направи, каза - няма да правим промени в данъчната политика, няма да правим популистки ходове - удържаха и бизнесът е доволен от това. Това иска бизнесът - спокойствие.
Илиана Беновска: Добре, но бизнесът винаги е недоволен, ето, искахте отново и отново КРИБ и Асоциацията на работодателите да се ревизират цените на тока за бизнеса?
Николай Вълканов: Да, цените на тока имат много голяма тежест, влияят върху бизнеса на енергоемките предприятия, а то са минната индустрия, металургията, те са значителна част. И когато си планираш бюджета за годината, в това число заплати, ръст на заплати, ние правим всяка година минимум 10% ръст на заплатите, ти трябва да си сигурен и в суровините, които получаваш, че няма да има голям срив. Ето, например цените на цветните метали миналата година паднаха с 30%, това означава, че приходите ни са намалели с 30%, но ние не намаляваме работните заплати и не съкращаваме хората, държим ги. А когато цената на тока в сектора се вдига и то значително, с 20%-30% или с 50%, това започва да влияе. Ние гледаме какво се случва в Европа, нали все пак сме в ЕС, там енергоемките предприятия имат съвсем други цени за електроенергията. Ние това искаме, дали ще стане със закон, дали ще стане с решение, дали ще става по някакъв друг начин, но енергоемкият бизнес трябва да получава облекчения в цената на електроенергията.
Илиана Беновска: Като говорите за пари, какво се случва в Европа и за заплати, нека да Ви напомня последното предложение на КНСБ, лично на неговия президент Пламен Димитров, който иска да има необлагаем минимум. Как се отнасяте вие работодателите към това хората да имат необлагаем минимум, той предлага в рамките на две минимални работни заплати?
Николай Вълканов: По принцип много е важно работниците и служителите да получават високи заплати а не минимални, да получават високи заплати, да бъда осигурявани на тези високи заплати, за да може да имат високи заплати. А колкото до исканията на КНСБ, ние много често се разминаваме с техния искания по различни причини, но така или иначе, когато са необлагаеми две минимални работни заплати, това и за бизнесът е добре, и за работниците е добре.
Илиана Беновска: Това е важна новина, която правите в момента, защото Пламен Димитров, президентът на КНСБ се гласи и мисля, че прати тази седмица послание- писмо до министър-председателя Борисов това да се обсъди на правителствено равнище.
Николай Вълканов: Хубаво е да се обсъди в НСТС, защото има работодатели, синдикати и правителство. Хубаво е да се обсъжда там.
Илиана Беновска: Да, НСТС. Връщам Ви към темата за парите и за партиите, преди малко Георги Гергов, едно от знаковите лица на БСП, който беше отстранен от Корнелия Нинова, но той е и един от големите в бизнеса, каза, че ще продължи да дава пари на БСП, защото той ги давал „като в църква". Вие бихте ли погледнал така на тази мисия и коя е Вашата „църква" - ГЕРБ ли, БСП ли, ДПС ли?
Николай Вълканов: Думата "църква" аз я разбирам правилно и аз помагам много на църквите в България. В момента на две църкви помагам, едната е тук в Бургас, другата е във Велико Търново, така че аз помагам на църквите много. И не само сега, помагам и на културата, на изкуството, на университетите, на образованието. Доста средства отделям за това. Колкото до партии, аз никога не съм искал да имам партия, предлагано ми е през годините да вляза в политиката, аз съм отказвал, тъй като моето поприще е науката, да се развивам като специалист в минната индустрия. Там съм силен и там градя, но не ми е безразлично кой управлява България, пак казвам. Тази промяна в закона, който е за финансиране на партиите, това е нормално поведение, защото знаем всички, че в Америка е така и в доста западни страни е така, тоест партиите могат да набират средства без ограничения, стига да са явни, светли, тези, които ги даряват, да са си платили данъците върху тях, да бъдат изчистени, това е нормална практика. Няма от какво да се притесняват. Чета сега, че тревогата идвала от определени политически сили, че ще се купуват кметове. Това няма как да се случи, защото кметовете, които управляват населените места, работят по закони. Законите са такива, че трябва да обявят обществена поръчка, трябва да направят други неща и виждаме, когато не го правят, прокуратурата какво прави, колко кметове отидоха където трябва. Така че аз не се притеснявам, че някой ще купи кметове или някой ще купи политици. Имаме доста добро законодателство и доста силна прокуратура и следствие, които, който го сбърка го слагат на място. Така че едва ли някой ще си го позволи.
Илиана Беновска: Но президентът Радев каза, че ГЕРБ неслучайно намаляват субсидията на един лев, защото те, не го цитирам съвсем перфектно, „живеели от комисиони", които получавали от индустриалците, от бизнесмените, от такива като Вас, заради спечелени обществени поръчки или друг вид бизнес.
Николай Вълканов: Аз не мога да го кажа това и не мога да го твърдя, тъй като участвам много малко в обществени поръчки, моят бизнес е съвсем различен. Но там, където съм участвал, например в „Мини Марица Изток" „Минстрой" традиционно е силен, там е на най-ниска цена. Тоест вземаш поръчката на най-ниска цена. Така е и в пътища, така е и в магистрали, там няма как да отделяш едни пари ида ги даваш на някого. Лично аз мога да кажа, че никога никой не ми е искал пари за спечелена обществена поръчка!
Илиана Беновска: Ръка на сърцето!
Николай Вълканов: Ръка на сърцето! Никога никой не ми е искал пари.
Илиана Беновска: А Вие не сте ли се чувствал така, възпитано, да се отблагодарите за това, че някой Ви е зачел труда, авторитета, усилията?
Николай Вълканов: Не, аз казвам нали, когато ти си спечели обществената поръчка с най-ниска цена, когато твоята фирма е с най-добри показатели, с най-добра техника, с най-добри специалисти, как да се чувстваш задължен към някого? На много места в обществените поръчки, особено в общините, пък и не само в общините, ето, „Марица Изток" е държавно предприятие, всичко е на най-ниска цена.
Илиана Беновска: Говорим за „Марица Изток 2"?
Николай Вълканов: Не, говорим за „Мини Марица Изток", и за ТЕЦ „Марица Изток" също.
Илиана Беновска: С ТЕЦ „Марица Изток" нямате ли отношения?
Николай Вълканов: При ТЕЦ „Марица Изток" няколко пъти сме печелили обществени поръчки, но те са дребни, много дребни поръчки и това не ми е предмет на дейност.
Илиана Беновска: Добре, говорим за „Мини Марица Изток".
Николай Вълканов: Там ние сме много силни, в монтажа на багери, „Минстрой" затова е създаден от „Марица Изток" да изгражда тези огромни машини, които идват и да ги обслужва, но там всички поръчки са най-ниска цена. Тогава участват фирми от Германия, от Румъния, от Балканския полуостров, от Македония, и „Минстрой" участва. И когато спечелиш на най-ниска цена в една голяма конкуренция, няма от какво да се притесняваш, нито директорът на мините, нито аз, тъй като всичко е прозрачно и ясно.
Илиана Беновска: Но все пак Вие казахте, че е важно кой управлява ...
Николай Вълканов: Разбира се, аз казах и защо. Защото този, който управлява, когато прави предизборната си политика, предизборната си кампания, трябва ясно да каже как ще управлява. Това е по-важно, а не парите. Много важно е да спечелиш избирателите, да спечелиш бизнеса, не само едрия бизнес, но и дребния със своята програма и после да докажеш във времето, че ги изпълняваш. Тогава хората гласуват за програми и за политики, а не за личности.
Илиана Беновска: Косвено говорите за Борисов, хвалите ли го?
Николай Вълканов: Да, за Борисов не мога да кажа, че той не е удържал на думите си, даже много често са го критикували в парламента за вдигане на данъците, но той казва това аз съм казал и министърът на финансите казва - ние няма да играем полулистки, това, което сме обещали, го спазваме. И това е много важно. Аз казах, когато инвестираш 100-200-300 милиона в индустрията, трябва да си сигурен какво ще се случва през следващите години. Аз казах, че влияе много цената на металите, когато цената на металите падне на борсата, ние започваме да губим приходи. И ако през това време правителството увеличи данъците и цената на тока, ние какво трябва да правим? Трябва да затваряме работни места, да намалим заплати и кой печели от това? Трябва така да се разсъждава и когато един политик разсъждава по този начин, ние гласуваме за него.
Илиана Беновска: Добре, след като имате уважението да го нарека към сегашните управляващи, цитирате премиера Борисов, Влади Горанов, министъра на финансите, може би и други министри ще споменете, и Караниколов, сигурно?
Николай Вълканов: Да, и Караниколов, и Петкова, това са министрите, с които пряко работим. Нено Димов, министърът на екологията, с него също работим пряко.
Илиана Беновска: Не е ли редно да подпомогнете тяхната политическа дейност и да им направите легални дарения?
Николай Вълканов: Това законът вече го разрешава. Щом законът го разрешава, щом имаш достатъчно средства, които можеш да ги дариш, разбира се, всеки един трябва да прецени иска ли го или не го иска. Но, пак казвам, не е важно, дали, ще дариш пари, важна е политиката, защото аз гласувам или моите служители гласуват за политики. И когато хората, които искат да влязат в парламента или в кметствата, трябва да знаят, че ние следим политиките и техните действия преди това.
Илиана Беновска: Не влязохте ли сам в капан, казахте „хората ми гласуват за политики", не се ли издадохте, че казвате на вашите хора - гласувайте за правителството примерно на Борисов?
Николай Вълканов: Вижте, те са свободни хора, не можеш да кажеш, когато управляваш бизнес за стотици милиони, това не са глупави хора, това са умни хора и те много добре знаят как да гласуват на тези избори за политики.
Илиана Беновска: Как така „знаят", как го разбират?
Николай Вълканов: Гласуването е много лично и когато ти получаваш добра заплата, когато получаваш добри осигуровки, когато всичко получаваш на светло ти си доволен от работата на твоето ръководство и на това управление. Това е, което искам да кажа.
Илиана Беновска: Добре, но все пак избягвате въпроса, кажете ми точно и откровено. Ще дарите ли пари на ПП ГЕРБ лично Вие, Николай Вълканов и в КРИБ обсъждали ли сте го?
Николай Вълканов: Не, не е обсъждан този въпрос, има време, когато решим ще Ви кажем на Вас първо на кого ще дарим. Днес няма да кажа, защото не сме го обсъждали.
Илиана Беновска: А съществува ли това като точка?
Николай Вълканов: Но пак казвам, местните избори са много важни за нас, защото там живеят нашите хора, някъде в Златоград, това е един доказал се кмет, Мирослав Янчев, той е от ГЕРБ, ние ще гласуваме за него, но не защото е от ГЕРБ, а защото доказа, че може да управлява тази община и да помага за развитието на бизнеса и на хората в общината. Кметът на Мадан, той е от ДПС, то там където ние работим, където имаме хиляди хора, където живеят нашите хора, техните деца, болници, градини, детски площадки. Всичко това е изключително важно за нас и нашите хора го виждат. Те знаят много добре кой е Мирослав Янчев. Това са кметове, с които работим всеки ден, ние ги познаваме. Няма нужда някой да ни казва колко е добър единият и колко е добър другият.
Илиана Беновска: Аз не Ви подпитвам, за да излезе компромат, но понеже от ДПС заявиха, цитирам пак свободно: Ахмед Доган, почетният председател на ДПС, би могъл да дари пари на ДПС?
Николай Вълканов: Разбира се, г-н Доган е доказан политик, доказа се в бизнеса, така че законът му дава право да дарява където иска и колкото иска. Така или иначе тази партия ДПС е негова рожба и той никога няма да я остави.
Илиана Беновска: И, вие, кога ще решите - Николай Вълканов и КРИБ - отделно, дали, ще дарявате на партии - било на ГЕРБ, пък може и на БСП?
Николай Вълканов: Разбира се, ние, кметовете не ги делим на политически партии, те са личности, доказани личности. Има кметове по трети мандат, пети мандат, те са се доказали. Но сигурно като свършат отпуските, август месец или септември ние ще имаме заседание на УС на КРИБ и на Камарата и тогава ще ги вземем тези решения. Въпреки че всеки сам има право да прави това, което иска. Ние не можем да издадем заповед гласувайте за тази политическа сила, тук гласуваме за кметове, за личности.
Илиана Беновска: Питам Ви така настойчиво, защото и в думите на президента Радев, и в аргументите на БСП на Корнелия Нинова се прокрадна не, а даже се формулира ясно, че бизнесът, който досега се е отблагодарявал едва ли не под масата на политиците, сега ще има възможност легално вече, чисто осчетоводено да се отблагодари на управляващите?
Николай Вълканов: Говорихме го в началото, това е световна практика и при най-великите сили това се прави, говорим и за САЩ, и за европейски държави. Това е нормална политика и ние трябва да свикваме с нея.
Илиана Беновска: Добре, но не излязоха ли, Вие споменавате американците и американската политика, твърде забогатели някои политици, които имаха възможност да получават партийни дарения за своите кампании, за своите управления и своите политики?
Николай Вълканов: Това не е лошо, един Бил Клинтън, един Джордж Буш, те излязоха богати хора. Някои влизат богати и излизат по-богати, но при тях е демокрация. Това е демокрация, Клинтън може да изнесе лекция и да получи 10 милиона долара, може един милион долара. Никой не го пита защо. Законът позволява и се прави. Докато тук, ако го направиш, ще имаш хиляди въпроси, защо си го направил, как си го направил, какво точно спечели от цялата тази работа?
Илиана Беновска: Проф. Вълканов, неволно не потвърждавате ли, че най-добрият бизнес е политиката?
Николай Вълканов: Не, за мен най-добрият бизнес е там, където работиш и да работиш правилно, силно, да стигаш световни нива. Много фирми в България работят така, че да стигнат европейски и световни нива, това ще бъде добре и за всички.
Илиана Беновска: Тоест, Вие, няма да смените Вашия бизнес в областта на металургията с политика?
Николай Вълканов: Не, досега не съм го правил и няма и да го направя. За мен е важно да развивам компаниите. Понеже споменахме няколко пъти премиерът Борисов, през 2012 г. Едно предприятие „Горубсо" Мадан беше фалирало, 1000 човека бяха на улицата. Премиерът направи търг кой да откупи задълженията на закъсалото ...
Илиана Беновска: Това бяхте, Вие, тогава.
Николай Вълканов: Състезавахме се 4-5 фирми, ние спечелихме през нощта, той седя късно през нощта, защото на улицата стоят хора вече 6 месеца, не бяха получавали заплати от 6 месеца, не бяха осигурявани от 10 години тези хора, те не съществуваха в правния мир, нямаха осигуровки в НОИ. Тогава взехме „Горубсо" Мадан и днес то е едно от водещите в Европа по производство на оловно-цинков концентрат. Там работят 1000 човека с високо възнаграждение, с много техника. Изобщо едно от най-добрите предприятия стана. Това мога да правя и това ми е силата.
Илиана Беновска: Каква е социалната ви политика в „Горубсо" Мадан? Ще кажа личните си впечатления, без да изглежда, че Ви правя някаква скрита реклама, но знам, че вие давате, тази година мисля, че са 35, която измина, 35 стипендии на студенти от МГУ, които ще се върнат да работят при вас?
Николай Вълканов: Да, ние имаме 35 стипендии, дадени в МГУ, но това го правим за всички предприятия, а отделно „Горубсо" Мадан има 30 задочни студенти, които учат в МГУ. Нашата социална политика към общините е отворена, силна, подпомагаме болница в Златоград, трябват им пари за гориво, за оборудване, помагаме всяка година. Кметството има нужда да направи един хубав градски парк, подпомагаме кметството със средства. В Мадан имаме стипендианти, имаме 80 ученика, с Вас водим тази битка за дуалното обучение. Едно от тези места е именно гимназията в Мадан, 80 деца учат, които получават безплатен обяд и тези, които имат успех над 4,5 получават и стипендия. Това е социалната политика изобщо на Минната камара, на КРИБ, на „Минстрой" специално, на местата, където работим, ние сме много отговорни, защото това са нашите хора, там са децата на нашите служители, болницата обслужва нашите служители, затова сме социално отговорни.
Илиана Беновска: Хората обаче винаги очакват от богатите повече помощ, успявате ли да „огреете" по-широко?
Николай Вълканов: Не успявам, защото исканията за помощ са ежедневни. По 7, по 8, по 3, по 5 писма всеки ден пристигат отнякъде за нещо - от индивидуални хора до организации, до театри, до кина, най-различни случаи. Аз казах, че ние подпомагаме училища, подпомагаме общини, за „Минстрой" говоря, подпомагаме изкуството, наградите „Икар", на ансамбъл „Българе" „Минстрой" е генерален спонсор. Страшно много неща правим в това, но не можем да огреем всички. Нуждаещите се са много. На една детска болница в София им подаряваме пари за купуване на оборудване, на специални неща, например някаква лампа, която струва 30 000 е много важна за лечение на деца в детска хирургия, те не могат да си я позволят, но ние можем да я закупим и да им я дарим. И това правим, пак казвам, на много помагаме, но не можем на всички.
Илиана Беновска: Добре, но не е ли редно държавата да се грижи, споменахте болница, лампа за 30 000, а не бизнесът да го прави това?
Николай Вълканов: Аз винаги давам пример със САЩ, там например бизнесът страшно много работи в университетите. Това, което ние го направихме в МГУ в настоятелството, в настоятелството трябва да са хора, които са готови да дарят 200, 300, 500 хиляди, един милион на университета. Едно време чорбаджиите са били в настоятелствата. Този, който влиза в настоятелството, трябва да знае, че отива там, за да финансира, а не да си напише във визитката аз съм член на настоятелство или председател на настоятелство. Трябва да го заслужиш това нещо и да се гордееш с него. Така е в големите развити страни, бизнесът работи с университетите, правят стажантски програми, осигуряват апаратура и техника, взимат ги на стажове. После те излизат от най-добрите университети и отиват в най-големите корпорации.
Илиана Беновска: Добре, Вие „чорбаджията" в добрия смисъл на думата, използваме това определение и тази титла бих казала. Вие винаги сте бил много открит и сте казвал колко хора работят, колко осигуровки и заплати и т.н. Колко данъци плащате?
Николай Вълканов: О, ние сме една от немалкото фирми, които работят на светло, ние плащаме много данъци, корпоративен данък, данък печалба, ДДС, плащаме данък представителни разходи, плащаме за колите, които ползваме.
Илиана Беновска: Данък „Уикенд".
Николай Вълканов: Да, данък „Уикенд". За всичко това си плащаме, не мога да кажа точна цифра, но са много.
Илиана Беновска: Добре, но въпросът ми водеше към друг, как се отнасяте към това, че вашите данъци и моите данъци също така оформиха сумата, която ще заплатим за американските самолети F-16?
Николай Вълканов: Ами тогава да се върнем какво представлява държавата. Държавата се финансира от данъците, тя няма друг бизнес, това са данъците и акцизите, които се събират и колкото повече данъци се събират от фирмите и от гражданите, които работят, толкова по-добре за една държава. Държавата си има програма, национална сигурност и отбрана. С нашите данъци се купуват самолети, кораби, нали искаме да имаме сигурност и отбрана. Или в болниците и НЗОК, където отиват от нашите осигуровки. Държавата няма друг бизнес - данъци и акцизи. Тези данъци вече се разпределят от правителство и от парламент къде да отидат в бюджета на държавата. И ние никога не казваме - това са моите пари. Това са парите не само на гражданите, но и на компаниите и на корпорациите. Това е държавата, нейният бизнес са данъците и акцизите. Ние оттам нататък не можем да казваме точно какво трябва да се случва. Затова сме избрали правителство, парламент и депутати, на които имаме пълно доверие и те знаят как да ги харчат.
Илиана Беновска: Пълно доверие имате в мнозинството или в БСП и ДПС или във „Воля"?
Николай Вълканов: В парламента! Нали, България е парламентарна република и парламентът трябва да бъде отговорен за това как се харчат парите. Първо бюджетът се приема от правителството и след това от парламента.
Илиана Беновска: Как може да имате доверие в „Обединени патриоти", които вчера се „разединиха", ако мога така да се изразя, изразиха недоволство, че Волен Сидеров не ходел на работа, не взимал решения. Аз попитах самата, тогава, той защо получава държавна субсидия?
Николай Вълканов: Тази драма с „Обединени патриоти" не е от вчера, не е и от миналата седмица.
Илиана Беновска: Да, от две години е.
Николай Вълканов: От създаването им. Те си знаят най-добре всъщност.
Илиана Беновска: Не, аз за доверието питам.
Николай Вълканов: Важното е да не предизвикват непрекъснато правителствени кризи, смущения. Това, за което говорихме в началото, че едно правителство, когато се избере за 4 години, хубаво е да ги изкара, да има пълен мандат, за да може да осъществи програмата, заради която е избрано.
Илиана Беновска: Сега много рязко, Вие щастлив човек ли сте?
Николай Вълканов: Смея да кажа, че съм щастлив! Смея да кажа! Защо? Защото първо имам прекрасно семейство. Имам 3 деца с които се гордея. Намерих си прекрасна жена за която утре ще се оженя ...
Илиана Беновска: Е, как ме издадохте!
Николай Вълканов: Прекрасна жена, Руми, с която живея вече 6 години, изключителен човек, професионалист, работеща жена. В същото време добра майка, добра домакиня, така че аз се гордея с нея и затова съм щастлив. Щастието идва от близките хора.
Илиана Беновска: Точно щях да Ви попитам какво е щастието за Вас?
Николай Вълканов: Щастието за мен е здраве, на мен, на близките ми хора, на хората, които познавам, за всички хора щастие.
Илиана Беновска: Вие, помагате, сигурно?
Николай Вълканов: Второто, щастието е като седнеш вечерно време или преди да заспиш да можеш да кажеш - беше един добър ден. Щастие е да можеш да правиш добри дела. Както говорихме за спонсорство и за подпомагане на църкви и на училища, това е щастие, вътрешно щастие. Още по-голямо щастие е, когато постигаш големи успехи в работата си или в бизнеса, който ръководиш. Когато се сравняваш със световното ниво. Много инвестиции трябват, стотици милиони, 200-300 милиона правиш в минната индустрия, но ти си на световно ниво, добивът ти е световен, заплатите ти са световни, техниката, с която работиш, е световна, най-добрата техника. Но пак казвам, щастието започва от личното, от семейството, от децата, от жената и прераства в работата, така че мога да кажа, че съм щастлив!
Илиана Беновска: Сега ще Ви направя една изненада, затворете очи, операторът да ме проследи. Не поглеждайте изобщо!Не отваряйте очи, дръжте ги затворени. И сега! Отворете и погледнет
Николай Вълканов: О, това е портрет по една от най-хубавите ми снимки. Това е жената, за която говорех досега, Румяна, Румяна Георгиева, вече се казва Румяна Георгиева-Вълканов. Това е от момента, когато й подарих годежния пръстен на 26-ти декември миналата година. Това ни е една от най- хубавите снимки. Страхотно попадение за портрет по тази снимка, за която благодаря!
Илиана Беновска: Желая Ви щастие! / Вълканов целува Беновска/ Не трябваше да се целуваме в кадър! /смеят се/ Може ли да Ви подаря нещо, което искам да й кажете? Това е едно любимо стихотворение на Веселин Ханчев, не знам дали го знаете, „Пръстен":
За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм.
За даденото и назад не взето, за прошката, че с теб съм и не съм.
За думите понякога спестени, за ласките, които не спести.
За силата, която вля у мен, когато беше най-безсилна ти!
За туй, че беше на твое име кръстен и моят лош, и моят хубав час.
На малкия ти пръст, наместо пръстен, горещите си устни слагам аз!
Николай Вълканов: Много силно, браво!
Илиана Беновска: Това съдържа ли посланието към Руми?
Николай Вълканов: Абсолютно, 100% се отнася за нея!
Илиана Беновска: Добре, желая Ви огромно щастие!
Николай Вълканов: Благодаря, много се радвам за подаръка, невероятно, благодаря! Невероятна картина по една от най- хубавите ми снимки, благодаря!
Илиана Беновска: Благодаря Ви много за това интервю!
