28-07-2019 | 21:08 ч.

Митрополит Антоний: Членството в ЕС не ни задължава автоматично – България е самостоятелна и с мнение

Митрополит Антоний: Членството в ЕС не ни задължава автоматично – България е самостоятелна и с мнение

Разговор между Западно и Средноевропейски Митрополит Антоний и Илиана Беновска за предаването „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2", записан на 26 юли в Бургас и  излъчен на 28 юли 2019 година.

 

 

 

 

 

 

 

 

Илиана Беновска (И.Б.): Правим това интервю на 26-ти юли 2019 година на фона на безбрежното черно море. Разговаряме с негово Високопреосвещенство Митрополит Антоний на тема „Божи човек ли е българинът?". Здравейте!

Митрополит Антоний (М.А.): Добър Благословен ден!

 

И.Б.: Така да бъде! Божи човек ли е българинът? Напоследък често се питаме, когато се изправяме пред много изпитания, които ни предлага животът.

 

М.А.: Българите са вярващи по душа, закърмени с традициите на Светото Православие, а що се отнася кой е Божий човек - това е едно много относително понятие и трудно достижимо, защото това означава, че Бог трябва да припознае някой от нас - хората - за свои чада. Така че всички ние се стремим, които вярваме в Христос, да угодим на Бога според слабите си човешки сили, а що се отнася до това колко се справяме - оценката е от Бога, а не от човеците.

И.Б.: От религията ще Ви пратя в политиката, защото Вие сте представител на българската църква в европейски и бих казала и световен мащаб. Нали не преувеличавам Вашата роля?

М.А.: Аз съм митрополит на Западно и Средноевропейската епархия и представител на българската православна църква в Брюксел, Европейския съюз.

 

И.Б.: Точно за ЕС исках да Ви питам и Брюксел. Българинът се запита доколко ние сме Божий човеци, разбирайте го в кавички, в контекста на Европа, защото новият Европарламент, Еврокомисия и Евро отношения сякаш ни поставят на по-заден план от централноевропейските и богатите.

 

М.А.: За голямо съжаление живеем в един либерален свят, в който като че ли всичко е позволено. Всеки има право на свой избор. Това е така, но всеки пък един от нас - има своята свободна воля, чрез която свободна воля избира кой път да следва. Това, че сме част от ЕС по никакъв начин не ни прави задължени автоматично да следваме едно или друго решение, защото ние сме все пак самостоятелна държава и можем да изказваме своето мнение. Ето един пример - това е Истанбулската конвенция, която по всякакъв начин се опитва да бъде натрапена в България едва ли не със заплахи за рестрикции към нашата страна, така че много е важно да отстояваме нашите интереси, защото няма общи интереси. Всеки един интерес, който се прокарва в ЕС, обслужва една или друга държава, а всички останали просто се присъединяват, но в крайна сметка не бива да става сляпо без да се изследват нещата и проучват, защото знаем, че в Свещеното писание е казано, че трябва да изпитваме духовете и не винаги да се водим по инерцията на това, което се случва около нас.

 

И.Б.: Изпитва ли Бог българския дух в момента, в които ние купуваме американски самолети и това е предмет на огромен политически спор и противопоставяне?

М.А.: Аз мисля, че тук по този въпрос църквата няма какво да каже, защото това са политически решение. Църквата не се меси кой какво купува. Това е държавнически въпрос, но пак казвам - всичко трябва да става с много мъдро със съответната компетенция. Нямам представа до колко тези самолети ще вършат тази работа, за която се купуват, така че не мога да коментирам този въпрос.

 

И.Б.: Да, аз не Ви карам политически. Аз Ви карам философски и човешки да помогнете на хората да осмислят ценностната си система. Ето, ще добавя и още един случай - появяват се системно компромати, апартамент гейт, тераса гейт, сега се появи компютърна атака срещу НАП. Хората вече губят представа докъде може да се стигне.

М.А.: Хората отдавна за голямо съжаление в по-голямата си част са загубили своя човешки образ, защото са загубили божия, защото не вярват, защото са маловерни, защото са се оставили по течението без да направят минимални усилия да се опитват да подобрят най-вече своя живот в личен и в духовен аспект.

И.Б.: Извинявайте, че Ви прекъсвам, Ваше Високо Преосвещенство, но това е индивидуална акция - на всеки индивид ли е или това е задача на цялото общество като цяло, ако щете на духовниците, които Вие представлявате и ако щете на държавниците?

М.А.: Това е един индивидуален акт, защото няма как. Обществото е всеки един от нас. Ако всеки един от нас, има изисквания към себе си и се стреми да бъде изряден - всички ние, които съставяме това общество, ще го съставяме по правилния начин. Ще бъдем изрядни и това общество ще бъде съвкупност от хора, които имат изисквания първо към себе си и след това към другите. Към момента ние сме оставили изискванията не към себе си, а към другите.

И.Б.: Какво ще посъветвате и онези хора, които казват благодарение на либералния модел едни стават все по-богати, а други стават все по-бедни и това е вижда и в България?

М.А.: Аз ще ги посъветвам да се обогатяват духовно, защото когато човек е богат духовно, развива своите таланти и дарби - Бог никога няма да го остави и в материален аспект. Въпросът е, че хората са алчни, като че ли гледат винаги в канчето на другия и това е основният проблем.

И.Б.: Една молитва дали ще помогне на хората да решат проблемите си, ако отиде някой в църквата? Не разбирайте въпроса ми като профанизация на религията.

М.А.: Молитвата винаги помага. Тя е основна движеща сила на всеки един християнин, така че молитвата трябва да бъде от сърцето, трябва да бъде постоянна, а не просто молитва по време на някакъв инцидент, нужда, защото ние трябва да се научим преди всичко да благодарим на Бог. Когато ние сме му благодарни, Бог знае най-добре от какво имаме нужда, защото някой път ние идваме само да искаме, без да даваме на Бог. Ние трябва преди всичко да му даваме добри дела.

И.Б.: Хората, знаете, търсят ключ. Извинявайте пак за въпроса, който звучи универсално, но много от хората, когато търсят молитва, биха отворили Гугъл. Това добър пътеводител ли е?

М.А.: В никакъв случай, защото в крайна сметка е Гугъл има всичко и добро естествено, но и много вредни неща. Най-вече хората, що се касае до православната вяра, трябва да отидат да питат своя изповедник, своя духовник, или когато не са толкова напреднали във вярата и са начинаещи - нека да посетят храма и да се поинтересуват и някое духовно лице да им препоръча какво да четат, защото знаем, че книгата на живота е Свещеното писание, това е Светата Библия, но има и книги, които биха били полезни на хората в начален стадий.

И.Б.: Добре, какво ще ми препоръчате Вие на мен, пък и на нашите зрители и слушатели? Какво трябва да прочетат? Каква е молитвата, която ще ги пречисти и същевременно ще даде някакъв ключ към решаване на въпросите ни?

М.А.: Няма универсален ключ, защото всеки въпрос е много индивидуален. Всеки човек е много индивидуален. Аз пак казвам - ще ги посъветвам да отидат в храма и да попитат свещеника и вече в разговора, който няма да бъде формален се надявам - свещеникът преценявайки тяхното духовно ниво ще им препоръча подходяща литература, както ние много често казваме, че за всяка една възраст на подрастващата младеж се дава определена храна, когато едно дете израства първо се захранва с по-течна храна, след това с твърда храна. По същия начин е и с вярата.

И.Б.: Но хората често се питат „аз достоен ли съм, Божий човек ли съм, достоен ли съм да вляза в храма"?

М.А.: Според мен всеки един от нас трябва да влиза в храма знаейки, че е недостоен, защото всички сме грешни и осъзнавайки това свое не-достойнство ние пристъпваме със страх и благоговение към Бога и оттам нататък Бог любовта, на мира, на радостта ще ни помилва и ще ни даде това, от което имаме нужда.

И.Б.: Аз например не съм вярващ в класическия смисъл на думата, извинете ме, че правя това признание, но вярвам в добротата, в духа, който може да установи справедливост, в общия ум. Как мога аз да помоля Бог да спрат престъпленията, безчинствата и насилието?

М.А.: Молитвата трябва да бъде конкретизирана, персонализирана към Бога естествено. Всеки един вярващ знае, че е невъзможното за човека е възможно за Бога. Естествено няма панацея, няма как. Просто хората трябва по-често да се молят, да се събират в храма, защото голяма сила има усърдната молитва на всеки един от нас.

И.Б.: Не ми отговорихте.

М.А.: Не Ви отговорих, защото няма универсален ключ и няма универсална рецепта. За да се спрат воините, хората трябва да станат като цяло по-добри всичките, защото войната е зло. Това е отнемане на човешки живот. Никой няма право. Всички трябва да достигнат до извода, който е в Свещеното писание, че отнемането на живот не е правилно. Никой няма право да го отнема, освен този, който го е дал.

 

И.Б.: Друго ми хрумва. Знаете, че не искам да противопоставям религиите, но има една религия, която много публично призовава да се дойде в нейния храм, докато българската православна църква не само, че не го прави така, но дори не ползвате и социалните мрежи или пък телевизии и радия, за да може това да бъде по-лесно достъпно. Нещо еретично ли казвам?

М.А.: Не, нищо и това не е така, защото българската православна църква последните години използва много често социалните мрежи и интернет сайтове. Камбанният звън е този глас. Не е нужно някой да излиза навън, да чука по вратите и да вика по улиците. Камбаната е достатъчно силен звук да събере хората, които когато чуят камбаната, трябва да знаят, че това е началото на богослужението и хората трябва да отидат в храма, за да участват в самото богослужение и след това да останат в неформален разговор с духовника.

И.Б.: Какво искате да кажете на хората, така че това лято да мине в мир и да пристъпим есента към следващата стъпка - избори за местна власт и те да протекат в мир?

М.А.: Хората преди всичко трябва да вярват в Бога, да бъдат търпеливи и да не осъждат хората, а преди всичко да бъдат взискателни към себе си и след това към другите.

И.Б.: Един въпрос извън темата. Сигурно ще ми откажете, но Вие станахте носител на неприятната вест, че има злоупотреби с имоти в църквата.

М.А.: Нищо не мога да Ви кажа от това, което е известно. Прокуратурата има дознание, така че чакаме да си свършват работата органите и да извършват своите компетентни действия и след това ще бъде ясно на всички.

И.Б.: Война на църковни лобита ли е това? Как се натъкнахте на това явление?

М.А.: Не е война на църковни лобита. Това е просто поредният опит на имотната мафия да граби имот - в случая на църквата.

И.Б.: Добре и след като това се случва с църковни имоти как, тогава , миряните и гражданското общество да бъде сигурно, че това не е повсеместно явление?

М.А.: То е.

И.Б.: И с молба до Бога ще могат ли да спрат хората да им бъде злоупотребявано с правата и имуществото?

М.А.: Просто хората трябва да си знаят правата и да не бъдат толкова доверчиви, когато става въпрос за имоти или нещо материално. Юридически по-добре е да ползват компетентни услуги на юристи , да се допитват преди да вземат едно или друго решение.

И.Б.: Но, ето, сега изтекоха в публичното пространство сведения за много хора. Обявяват се 187 лица, но, може би, са повече след хакерската атака на НАП. Само с една молба към храма може ли човек да се предпази от злоупотреба с имуществото му и личните му данни?

М.А.: Вижте, според мен, когато човек живее доколкото е възможно порядъчно и в мир със себе си и с Бога - няма от какво да се притеснява.

И.Б.: Така ли ще кажете на някого, ако му откраднат апартамента?

М.А.: Ако му откраднат апартамента, ще му кажа да си потърси правата според законите, които са в тази държава.

 

И.Б.: И законът ли е Бог?

М.А.: Бог е, разбира се и в закона, защото това е Бог на справедливостта. Нека да знаем, че все пак нашето право е въз основа на римското право, а римското право е въз основа на Божествения нравствен закон.

И.Б.: Много Ви благодаря за този разговор. Мисля, че бяхме полезни!

М.А.: И аз благодаря. Бог да Ви благослови! Да сте живи и здрави!

И.Б.: Благодаря!