21-07-2019 | 14:41 ч.
Красимир Вълчев: 1000 хакерски неуспешни атаки имахме на матурите, досега не сме го оповестявали
Красимир Вълчев: 1000 хакерски неуспешни атаки имахме на матурите, досега не сме го оповестявали
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3", заяви позиции по следните теми:
Атаката срещу сайта на МОН от Кристиян Бойков преди години.
„И с провокативен въпрос - „Знаят ли децата ни, че не знаят" - посрещам министъра на образованието. Здраво стискате, значи, че здраво работите. Преди да Ви подхвана по темата матури, резултати и изпълнение на програмата на ГЕРБ и ОП в образованието, разкажете от първа ръка какво точно се е случило навремето с това момче Кристиян Бойков, който като абитуриент е бил влязъл в сайта на МОН и какво точно се е случило? По времето на кой министър е това?", попита в началото на разговора водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че това се е случило в началото на мандата на сегашното правителство през май 2017 г. Той обясни, че МОН има над 150 информационни системи, като голяма част от тях са за комуникация със системата, администриране на множество проекти, които изискват отчитане и обмен на информация. „Конкретно това беше по един приключил проект, информацията в тази система беше отчетена, верифицирана, архивирана. Той беше успял да проникне със сравнително елементарен метод, тази система не е имала добра защита. Беше казал в „Господари на ефира", че е писал до служител на министерството, но всъщност се оказа, че е писал до несъществуващ имейл!", обясни министърът на образованието.
„А откъде той е взел този несъществуващ имейл, аз се запитах, и вероятно на сайта ви е видял такъв имейл?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че няма представа откъде го е взел, но може да каже, че некоректното от страна на Бойков е било това, че той е казал, че едва ли не може да манипулира информация, да определя заплати, а това не е вярно. „Все пак ние сме предимно възпитателна институция, а той беше добронамерен, това, което е важно да кажем в случая е, че неговото поведение въпреки това беше добронамерено. Беше поканил колеги на среща. Това, което и сега си спомниха колегите тази седмица е, че като че ли при него е доминирало желанието да се изяви в конкретния случай!", обясни гостът.
„Но вие с него не сте намерил за нужно да се видите и не сте се срещал?", продължи водещата. Красимир Вълчев отговори, че не се е срещал с Бойчев. „А какво благоприятно въздействие имаше този сигнал, който ви е подал това момче, че системата е достъпна и може да бъде манипулирана, ако мога така да се изразя? Какво усъвършенствахте, какво направихте за охрана на вашите масиви?", попита водещата. Събеседникът й отговори, че има два основни вида атаки върху системата. Едните са, за да се блокира достъпа до системата, да се блокират сървърите преди и по време на изпитите. За 4 денонощия е имало близо 1000 атаки с цел блокиране на сървърите по време на матурите например. На въпроса на водещата дали това е било публично известно Вълчев отговори, че не е било и добави, че то се оповестява, когато има проблем. Системите са устояли с малки изключения. В началото на деня на втората матура по избор системите са блокирали за около 7-минути, но в крайна сметка началото на изпита не е закъсняло. Министърът на образованието продължи, че вторият вид атаки са за проникване в съответните системи. Най-елементарният метод е с SQL инжекция, използвана от Кристиян Бойков по време на въпросната атака от 2017 г.
Резултатите от външното оценяване след 7-ми клас.
„Добре, хайде тогава да преминем рязко, има момчета, вероятно и момичета, да не е сексизъм, компютърно грамотни като това момче Кристиян Бойков. Защо обаче, за мен лично бяха потресаващи резултатите от едни матури, Вие сега ще кажете кои, където се оказа, че средният резултат по математика е под 4, а този по български е малко над 4?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че средният резултат би могъл да бъде по-висок, ако се понижат изпитните материали, а резултатите не са толкова по-различни от предходни години. Той обясни, че става дума за външното оценяване след 7-ми клас. Анализите на МОН показват същите неща, както и при предходни години. „Чакайте малко, искате да кажете, че нивото на външното оценяване е било високо ли?", попита водещата. Събеседникът й отговори, че не казва, че е високо, а че и през предходните години е било ниско, особено по математика, която е свързана и с природните науки. Малко по-високи са резултатите по български език. Основното предизвикателство е функционалната грамотност.
„Именно това щях да Ви попитам, нито един отговор няма на отворените въпроси правилен?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че анализът показва точно това, че проблем има там, където се изисква надграждане, размисляне, интерпретиране, свързване на факти. Той продължи, че системата ни се справя относително добре с базовата грамотност и много трудно надгражда към функционалната грамотност. „През последните години правим промени. За съжаление Законът за предучилищното и училищно образование закъсня като приемане, но въпреки това от 2016 г. се променят учебните програми, променят се методическите указания!", обясни министърът.
Скандалът около учебните програми по „История и цивилизация".
„Но те как се променят така стихийно, ето например този скандал, който избухна с учебниците по история. Какво значи променят се, кой ги променя. Аз например пратих репортер, който да попита на пресконференция в БТА по повод тези учебници по история, коя е институцията, която обективно ще каже каква е историческата истина за Втората световна война, за периода след 9-ти септември, управлението на Тодор Живков, за случилото се след 10-ти ноември? Това са все едни тъмни кътчета на нашата история, които се осветляват по различен начин в зависимост от това кой го пише! Кой е обективният орган, какво означава „те се променят"?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че предметът „История и цивилизация" създава отношение на децата към света, защото на тях може да им бъдат поднесени много факти, но те сами по себе си да не формират нагласи и отношение към света. Нагласите и отношението се формират на основата на това, което сме избрали като ценност, това, което сме направили като цивилизационен избор. „Ние трябва да съхраним у децата българското самосъзнание, да изградим българската идентичност!", категоричен бе министърът на образованието.
„Добре, но Вие, не Ви правя комплимент, Вие сте млад, интелигентен, мислещ човек, виждам, че Ви болят всичките тези работи, не се преструвате, за разлика от някои Ваши предшественици, чуйте ми въпроса, няма ли да направите нещо, което звучи почти да сложите посока в историческото мислене, но да се събере БАН, ако трябва, професори от университета, преподаватели, историци?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че изследователите не са на едно мнение, а в писането на програмите са участвали почти всички авторитети. „Но как например Вашето дете ще твърди едно за периода след 10-ти ноември, а моето друго, защото са чели различни учебници?", попита водещата. Събеседникът й отговори, че вече са положени усилия и учебниците няма да са толкова различни. Той продължи, че учебниците трябва да отговарят на учебната програма, те формално отговарят на програмата, но съотношението, пропорциите са били различни. „Кой ще отговори обаче какво се е случило по времето на Тодор Живков, това било ли е добро за България, или лошо, задавам простичък въпрос?", попита водещата Илиана Беновска. Гостът й отговори: „Това е било тоталитарен режим и в момента е осъден като такъв. Базовите институции са нарушаващи човешките права и от тази светлина той е представен в учебниците!". „Какъв е периодът след 10-ти ноември? Тръгваме по пътя на неолиберализма, капитализма и т.н., кой е възгледът?", продължи с въпросите си водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че има един основен пакет от ценности и институции, който сме възприели. „Но какъв ще бъде отговорът на тази учена общност, какво се е случило след 10-ти ноември, по какъв път сме тръгнали, какви са ни успехите, какви са ни трудностите?", попита водещата. Министърът на образованието отговори, че сме направили цивилизационен избор, този избор включва и основните институции на демокрацията, на пазарната икономика. Станали сме член на ЕС и НАТО. „Това са известните факти, но каква е философията? Ето сега току що президентът на КНСБ каза, че капитализмът и неолиберализмът не означава това, че бедните трябва да обедняват, а богатите да забогатяват още?", продължи водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че всяко общество има разбиране за справедливост, в това число и за социална справедливост. В конституцията ни също е заложен терминът „социална държава", въпросът е как го реализираме. Някои се опитват да ни дадат целия пакет от едни ценности, други целия пакет от другите ценности. Затова е необходим и плурализмът на демокрацията, за да можем да спорим по всички тези теми. От една страна имаме теоретичните основи на прогресивното облагане, които казват, че по-високите доходи са с по-ниска пределна полезност, тоест не е същото да вземеш 1000 лева от 10 000 лева доходи и 100 лева от 1000 лева доходи. Но от друга страна има предизвикателства пред икономическото развитие, които са свързани с това да се ускори растежа, да се привлекат повече инвестиции, да се накарат работодателите да правят повече инвестиции, което предполага и по-добра данъчна среда. „Ние сме направили този избор и този разговор винаги е отворен, но той не е част от базовите ценности, базовите ни ценности са, че все пак трябва да имаме държава, трябва да имаме институции, трябва да имаме преразпределение, за да функционира тази държава, трябва да имаме минимални социални пакети, трябва да имаме равен достъп до образование и здравеопазване, трябва да има и хармоничен микс между публични и частни блага!", категоричен беше министърът на образованието.
Взаимодействието между училището и родителите.
„Ще засегнем и този аспект, който засяга образованието, но още малко искам да Ви попитам, историците, създателите на учебниците, учителите, министърът, специалистите и т.н., как взаимодействате вие с родителите, защото тези деца са деца на семейства и там трябва да се намери стиковка и между това, което ги възпитават вкъщи, защото историческата истина може да я напише някой професор академик по някакъв начин, но аз, родителят, да не съм съгласна?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че трудно може да се промени днешното поколение родители, но можем да променим утрешните родители, като възпитаваме днешните деца. „Как взаимодействате с мен като родител, аз това взаимодействие някак си не го усещам?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че това взаимодействие не може да се извърши от министерството, а трябва да стане на ниво училище. Затова е утвърдена и стратегия за възпитателната работа и един от основните фокуси в нея е именно взаимодействието с родителите. Министърът обясни, че е направено изследване, според което 2/3 от родителите в едно училище са готови да подкрепят и да си партнират с училището, те са готови училището да им подаде ръка, но често самото училище се фиксира върху няколко проблемни родители и отделят свръхусилия за робата с тях. Именно това е една от основните задачи за следващата година, да се проведе този разговор на училищно ниво, да се сключи споразумение за партньорство. „Ние имаме нужда от такъв непреднамерен разговор, включително и за това на какво точно възпитаваме децата си!", категоричен беше Вълчев.
„Как точно ще става този диалог, че не мога да се сетя, вярно, че има училищни настоятелства, вярно, че има родителско участие в тези органи?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че в момента се подготвя такъв механизъм, а някои от училищата са го направили вече, като са поставили темата за дисциплината. Те са провели разговор за ред, правила, условия за тяхното прилагане и са подписали споразумение. Всеки един родител, при записването на детето си в училище, декларира, че приема правилника на училището, но в голяма степен това става формално, докато сегашните споразумения са реален ангажимент на родителите и на училището за взаимодействие. „Ние трябва да проведем този разговор за това на какво възпитаваме децата си! Факт е, че имаме проблем с възпитателната функция, факт е, че днес ни липсва тази споделена основа от ценности, виждания за това на какво трябва да възпитаваме децата си!", категоричен бе министърът на образованието.
Професионалното и дуално образование.
„А как ще съчетаете това с взаимодействието с бизнеса и работодателите и приложната част на възпитанието, ако мога така да се изразя, онова, което включва подготовката на техническите кадри, така нареченото професионално и дуално образование?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че това е създаването на умения и стимулирането на повече деца да се включат в професионалното образование, разширяването на дуалната форма. Той продължи, че приемът се преструктурира, допреди две години той е бил 49%, докато сега става 58% на етап планиране. На етап изпълнение сигурно ще бъдат около 55%, защото остават незаети места. С допълнителни стипендии се стимулира включването в професионалното образование, има предвидени пари в бюджета за това, за специалности, за които се предвижда да има недостиг на кадри в бъдеще. Професионалните гимназии се стимулират с допълнително финансиране да откриват обучение в тези професионални направления. Започват национални програми от една страна за модернизиране на базите за учебно-практическо обучение. От друга страна специално в IT сектора, „старт за IT кариера", по която деца се обучават за придобиване на квалификация приложен програмист. Специалисти от бизнеса влизат в училище и обратно - учители влизат в компаниите.
„Това всичко е известно, но то може би трябва да се онагледи повече практически, ние с Вас сме имали този разговор, трябва да се преодолее популярността на тезите!", отбеляза водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че всеки един родител иска да даде най-добрите образователни възможности на детето си, но за съжаление, заради влошената репутация на професионалното образование, от десетилетия ниски заплати в предприятията, родителите не припознават професионалното образование като достатъчно атрактивна опция.
Основните задачи за следващата учебна година.
„Какво ново ще направите, ето, сега предстоят и местни избори, но нека да не ги свързвам с това, но идва новата учебна година, пожелавам Ви малко да починете, след като приключат всички технически въпроси около класиранията, записванията и така нататък. Кое е първото, което ще активирате най-силно, най-важното Ви за тази година?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че има 3 основни политики, две от които са перманентни. Става въпрос не само за обхващането, но и за задържането на децата в училище, ежедневната посещаемост. Детето трябва да бъде записано, но и да ходи редовно. След това подобряването на образователните резултати минава през повече усилия - мотивирани учители и мотивирани ученици. Ученикът в най-голяма степен може да бъде мотимиран от учителя. Министърът на образованието подчерта, че трябва да се даде сигнал на регионалните управления, на директорите на училища, че най-важното нещо е да насърчават учителите, които подпомагат образователните резултати и търсят иновативен подход спрямо всяко едно дете. Третата задача е възпитанието и взаимодействието с родителите.
Намалява ли интересът сред новото поколение към по-задълбоченото образование?
„Един последен въпрос, който ще прозвучи малко предизвикателно, но мисля, че няма да го отхвърлите по същество, няма ли намаляване на интереса към задълбоченото образование, образованието, което трябва да стане твоя култура, твоя втора природа?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че има такъв проблем и днешното поколение деца и ученици по-трудно се задълбочават. Той продължи, че ученето чрез екрани и образи не спомага за това задълбочаване. Министърът обясни, че основният проблем на днешните деца е, че малко четат, според проучване те четат предимно кратки текстове, по-малко книги и повече списания, контактуват с кратки съобщения. Това не подпомага развитието на комуникативна компетентност.
„Четох проучване, че скоро ще престанем, не ние, но децата, които идват след нас, да могат да пишат на ръка, пък камо ли грамотно!", отбеляза водещата Илиана Беновска. Гостът й отговори, че точно затова не трябва да отричаме базовите компетентности в образованието. Той продължи, че парадоксално колкото повече се развива светът и колкото по-малко знаем за това какво ще е необходимо на днешните деца, толкова повече расте необходимостта от базова компетентност. „Родноезиковите, чуждоезиковите също, но може би след 20 години ние ще имаме достатъчно добри машини и софтуер, които ще ни позволяват да говорим с хора на всякакви езици. Не трябва да отричаме тези базови компетентности, но трябва да направим така, че системата да надгради към функционалната грамотност. Променяме учебните програми, изпитните програми, но това не е достатъчно, ако не се промени доминиращата култура!", завърши Красимир Вълчев разговора си с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 21-ви юли 2019 година.
