21-07-2019 | 14:03 ч.
Пламен Димитров: Ще искам среща с Борисов за въвеждане на необлагаем минимум
Пламен Димитров: Ще искам среща с Борисов за въвеждане на необлагаем минимум
Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" заяви позиции по следните теми:
Искани промени от КНСБ в данъчната система
Илиана Беновска покани Пламен Димитров в студиото и му каза, че в тази лятна жега той създава жега и на управляващите с предложенията на КНСБ за промени в данъчната система на България. Тя го попита с тези предложения, с които защитават младите, социално слабите и хората с ниски доходи в същото време искат да обложат с данък „богатство" богатите, дали не се превръща в своеобразен Робин Худ - да защитава бедните и да наказва богатите. Тя отбеляза, че с предложението на КНСБ да се облагат с данък лицата, които имат месечен доход 12 000 лева, и президентът Радев попада в техния кръг. Въпросът на водещата бе: „Дали не правите политическа атака срещу него да искате да го обложите и него?" Президентът на КНСБ отрече да има политически привкус, а по-скоро икономически и социален ракурс и според тях има крещяща необходимост за тях. Той отрече и да е Робин Худ и призна, че не знае кой ще попадне в предложения данък „богатство", дали това ще е президентът или премиерът, защото не им следи доходите. Беновска отбеляза, че Борисов не взима заплата от 12 хиляди месечно. Гостът показа на графика как са се движили неравенствата в България по доходи от 1985г. до 2015г. На нея с червена линия присъстват доходите на най-богатите 10% в България, които за 30 години увеличават дохода си и стават по-богати. Със зелена линия на графиката са 50% от работещото население, т.е. масата, които по думите му обедняват през годините. Пламен Димитров показа на графика и на общото ниво на популизъм в България от 1991 година до 2017 година, който расте за страната ни с нарастването на неравенствата и тяхното задълбочаване, което достига до 8 пъти между най-богатите и най-бедните. Беновска каза, че през 1991г. е било 5%, а през 2016г. е станало 28-29% нивото на популизъм. Гостът заяви, че връзката между неравенствата и популизма е много видна и съвсем пряка и каза, че десния популизъм, който е особено интересен в момента в ЕС и България е по същата логика. От около 200 хиляди, които са гласували за дясно-популистки партии, през 2016г. стигат до близо милион.
Беновска попита: „Каква връзка има това със синдикализма", а Димитров отговори, че това обуславя спешната нужда за данъчни промени. Той припомни, че доходите са единия механизъм за намаляване на неравенствата, за който постоянно говорят от КНСБ, вдигането на заплатите и това, че те и за миналата и за тази година са убедили премиера да направи в бюджетната сфера. Пламен Димитров каза, че макар да растат доходите, две трети от българите получават доход под средната работна заплата. Водещата попита дали не е това либерализма и капитализма, но събеседникът й отрече като каза, че капитализъм има в Швеция и Германия и Австрия и не е по-малко капитализъм отколкото нашия. „Мисля, че нашият е доста по-добре регулиран и работещ и много по-конкурентен на глобалната арена.", каза Пламен Димитров и отбеляза, че скандинавските държави са между първите 10 в света по конкурентноспособност. Президентът на КНСБ каза, че неслучайно целият механизъм на самолетите Ф-16 се прави в Швеция и никога няма да се прави извън високоразвитата част на света.
Втория механизъм за намаляване на неравенствата според г-н Димитров са данъците, които преразпределят произведеното и е очевидно, че те трябва да бъдат преразгледани след като се задълбочават неравенствата. За него е крайно време да се каже истината, а именно, че има концентрация на ресурси в малко ръце, съдейки по терасите и спестяванията. Беновска попита дали тези ръце са политически или политика и бизнес заедно. Пламен Димитров каза, че са били политически до скоро, но когато две трети от всички спестявания или 34 млрд лв са концентрирани в 6% от всички депозити, може да се разбере за какво става въпрос. Затова и той си обяснява реакциите, че предложенията от КНСБ са популизъм. Беновска попита кой е реагирал, защото тя не е чула подобен отговор от правителството. Президентът на КНСБ сподели мнение на работодател, което е чул преди няколко дена, че синдикатите са вредни, защото предлагат неща, които могат да внесат повече справедливост.
„Вие завиждате ли на тези работодатели, които си карат Ролс Ройс и разни други такива?", попита водещата, а г-н Димитров отрече, стига да е ясно как са натрупани техните пари. Според него хората искат тази справедливост и са я очаквали от системата и от премиера, който я е обещавал няколко пъти. „До момента един Николай Банев имаме в ареста, а може би много други имат причина да са при него.", заяви Пламен Димитров, а водещата допълни, че и Миню Стайков е там. Гостът отбеляза, че това се е случило в последните 10-12 месеца, а хората отдавна очакват справедливост. „Ние не говорим за това да вкарат някой в затвора. Ние казваме дайте на хората необлагаем минимум и това не само на бедните.", каза президентът на КНСБ. Беновска попита колко необлагаем минимум предлага КНСБ и стана ясно, че те искат той да е равен на минималната работна заплата за следващата и по-следващата година. Пламен Димитров поясни, че това предложение не е само за тези, които получават минимална работна заплата, а да бъде приспадано от всеки доход. Той даде пример, че при заплата от 2000 лева се приспадат 560 лева и се облага останалата част. „Това предлагаме - необлагаем минимум за всички работещи. Не само за бедните.", заяви президентът на КНСБ. Бизнесът обаче е на мнение, че като примерно получава 10 хиляди лева, не му трябват парите от необлагаемия минимум. Затова може да се сложи таван за необлагаем минимум, който може да е за хора, които получават заплати до максималния осигурителен доход, който е 3000 лева. Това е важно за хората, защото ще остави в джоба на всички работещи българи милиард и половина лева. Беновска отбеляза, че по този начин ще се лиши фиска от приходи с милиард и половина, но гостът отрече, защото тези пари веднага ще влязат в потребление и 20% ДДС ще се върнат при финансовия министър, т.е. 300 милиона. Така реалната загуба от бюджета ще бъде 1,2 милиарда лв, които работещите ще получат в джоба си. Това според г-н Димитров ще доведе до по-голям растеж на БВП и до завъртане на икономиката по-силно.
Беновска попита събеседника си дали имат консенсус с управляващите по въпроса това да се случи с новия бюджет за 2020 или поне до края на мандата на правителството. Стана ясно, че в неформален план са водени много разговори с много от ключовите фигури в управлението, в това число и с премиера. Пламен Димитров очаква поне до края на управлението този модел да бъде заявен и да бъде въведен. Той каза, че 16 държави членки на ЕС имат необлагаем минимум и никой не е казвал, че плоския данък е пробит. Оказа се, че 4-5 държави само нямат необлагаем минимум от ЕС. Беновска каза, че това е болезнена тема за ГЕРБ, макар че БСП е въвела този плосък данък. Президентът на КСНБ поясни, че от страните, в които е въведен плосък данък в ЕС, само в България и още 4-5 няма необлагаем минимум.
„Заставате ли против плоския данък като искате облагане на хората с доход над 12 хиляди лева да стане по друга скала?", попита водещата, а Пламен Димитров отбеляза, че не казва конкретно 12 хиляди лева, а това е число, което се получава от методиката, по която Евростат изчисляват колко е 1% най-богати от населението на една държава. Той допълни, че ако се говори за облагане на някакво богатство, става дума за това, което е на върха и тези, които имат по-големи доходи и спестявания. Стана ясно, че се говори за еднократно облагане на богатството. Беновска отново намеси политиката, защото тя със синдикализма и икономиката вървят ръка за ръка и каза, че президента Радев, който е мажоритарен избраник получава 12 хил. месечно възнаграждение, но друг държавник, нито Цвета Караянчева, нито Бойко Борисов получават такава заплата. Тя попита дали излиза, че Радев е в този 1% богаташи благодарение на това, че ние сме го направили президент. Димитров отговори, че така излиза по тази методика, която е обективна. „Не се ли получава, че онзи, който е бащицата на нацията, обединителя и мажоритарния избраник на нацията, се оказа изведнъж богаташ благодарение на това, че ни облагат еднакво?", попита Беновска, а събеседникът й смята, че прекалено много се вторачваме в това и това не е идеята. Водещата също отрече това да е идеята, а Пламен Димитров повтори, че това е обективна методика, по която се получава такова число от 12 хил. лв месечен доход. Той подчерта и че това не е основното им предложение, а това за необлагаем минимум. От тук нататък всички останали предложения за финансовите транзакции и как се управляват финансовите деривати, как се облага дигиталната икономика, богатствата, как евентуално може да се увеличи данъка върху дивидента и по този начин ще се затвори мотивацията на бизнеса да плаща заплати в пликче, а работниците да имат осигуровка и права за майчинство и пенсии, е свързано с това как да се намерят тези 1,2 милиарда, които да направят така, че да може да се балансира бюджета. Ако финансовият министър каже, че ще намери тези пари, както намери за самолети, Пламен Димитров е готов да сложи всички други неща настрани и да се въведе необлагаем минимум.
Беновска обобщи, че КНСБ най-вече държат на необлагаемия минимум като защитник на работещите хора с ниски доходи. Гостът повтори, че хората с ниски доходи ще имат най-голяма полза, но всеки един от работещите ще може да приспадне този необлагаем минимум и да плаща по-малък данък. Водещата каза и, че синдикатите не са тръгнали да облагат с данък богатите, а г-н Димитров се съгласи и поясни, че не е това идеята. „Нашата идея винаги е била прагматична и искаме да свършим работа, не да покажем някакъв байрак и да го развеем. Ние на избори не ходим, затова през цялото време хората искат от нас нещо да направим за тях. Не само на 4 години веднъж или преди избори.", каза Пламен Димитров. Беновска заяви, че е искала това да чуе от събеседника си, защото цялата седмица се е говорило как КНСБ иска да посегне на богатите. Президентът на КНСБ отбеляза, че целта на всичко е да сложат на масата смислен разговор за данъците и необлагаемия минимум, който може да остави на разположение на работещите сериозен ресурс и да стимулира ръста на БВП.
Предложения на КНСБ за социално подпомагане
Беновска попита събеседника си дали ще се обърне към правителството, към министър-председателя и министъра на финансите да погледнат това със сериозно око в тази предизборна обстановка. Тя спомена и втората теза на синдикатите за социалното подпомагане и стимули за младите семейства и образованите и работещи хора. Пламен Димитров заяви, че тази теза е реално приложима според него през 2020 година, защото няма различия в мисленето относно демографската криза, която е най-големия ни проблем. Той каза, че могат да се вземат за пример политиките на Орбан или това, което Тръмп е направил в САЩ. Едно от предложенията на КНСБ е доход на младо семейство до 24 хил. лв да не бъде облаган с данък, докато не достигне този доход. Това според г-н Димитров е ясен стимул за младо семейство. Беновска попита при какви обстоятелства да не плащат данък ,а гостът й отговори, че неплащане на данък не е точен израз, защото той просто не се събира, но се декларира дохода, поради факта, че това е младо семейство. Водещата попита каква ще е ситуацията, ако нямат граждански брак, а Пламен Димитров каза, че това няма как да се удостовери и да се преструват, че живеят с някого. КНСБ предлагат работещи от няколко години механизми в Европа и САЩ, които доказват как се стимулират младите семейства и раждаемостта на работещите. Г-н Димитров отбеляза, че предлагат и стимули за 1во, 2ро и 3то дете, когато е сигурно, че и двамата родители работят. Не на последно място, синдикатите предлагат безлихвени заеми за жилище, в което ще живее младото семейство, докато изплаща безлихвения заем.
Беновска попита: „Ще успеете ли преди местните избори да разговаряте с министър-председателя по тези въпроси и да го подтикнете даже да предприеме действия?" и стана ясно, че според президентът на КНСБ това ще стане задължително. Той припомни, че на 30 октомври всички разговори за бюджета приключват, а изборите са на 27 октомври. Пламен Димитров е сигурен, че този дебат, който трябва да се води лятото и ранния септември е решаващ за това какво и как може да се договори.
Президентът на КНСБ отбеляза като голям проблем квалификацията и дигиталните умения, които ги няма и заяви, че предлагат допълнителни данъчни стимули за работодателите и работещите, когато внасят съответни средства във фондове за квалификация, които после плащат тяхната квалификация и правят по-малко възможна конкуренцията и кражбата на работна ръка.
Беновска попита събеседника си дали е искал среща с министър-председателя и дали той е уведомен за техните предложения. Стана ясно, че все още това не се е случило, но ще го направят още следващата седмица, но е имало среща с финансовия министър. Г-н Димитров смята, че до края на юли ще проведе среща с премиера и финансовия министър по темата.
Хакерската атака в НАП
Беновска започна темата за хакерска та атака в НАП и хакера, който Борисов е определил като вълшебен ум и почти му е предложил работа в структурите на ДАНС и НАП и попита: „Как ще разграничите какво ще се случи като стимулирате такива специалисти? Като искате стимулиране, те ще продължат да ни хакват. Какви ще са последиците от хакването на НАП?" Пламен Димитров заяви, че не може да коментира втория въпрос, защото е в конфликт на интереси, но за дигитализацията каза, че нивото на дигитални умения на българските работници е ниско и ние сме на последно място. Една от конкретните препоръки, които ЕК отправя към България е да се направи всичко възможно, защото цялата ни дигитална способност „свети в червено" и ако трябва да правим нещо, трябва там да инвестираме за базови дигитални умения, а върховите както виждаме се развиват без подобни инвестиции. За хакването на НАП гостът не е сигурен, че идва от България, но повтори, че няма да коментира. За финал водещата отбеляза, че КНСБ най-вече предлага спешно да се въведе закон за необлагаемия минимум. Така завърши разговорът между Илиана Беновска и Пламен Димитров в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 21 юли 2019 година.
