10-07-2019 | 23:08 ч.
Пламен Димитров: Данъчната политика трябва да бъде ревизирана, на 19-юли ще представим нашата визия за промяна
Пламен Димитров: Данъчната политика трябва да бъде ревизирана, на 19-юли ще представим нашата визия за промяна
Интервю на „Радио К2" с президента на КНСБ Пламен Димитров по време на традиционния журналистически семинар на КНСБ в с. Белчин Баня от 10-ти юли 2019 г.
„Радио К2": Г-н Димитров, „Радио К2" излъчи по-голямата част от началото на този семинар, една от идеите беше за необлагаемия минимум, подкрепя ли това правителството, имате ли диалог с тях и какви са основните цели?
Пламен Димитров: Ние смятаме, че като цяло данъчната политика трябва да бъде ревизирана из основи по две причини. От една страна виждаме, че моделът на ниски доходи и от това стимули към икономиката се изчерпва и това всички го заявяват - и премиерът, и вицепремиерът, и финансовият министър, и ние, също и разумният бизнес. Но трябват нови механизми, които да дадат възможности за по-голям растеж на икономиката, повече инвестиции и това трябва да мине очевидно през изсветляването на икономиката и въвеждането на правила за солидарност и лоялност, които минават през нови данъчни механизми. От друга страна неравенствата в България са най-тежките, както чухте и в ЕС, пък и извън него за съжаление и най-дълбоки и голяма част от причините за това са както недоброто разпределение на доходите заради това, че колективното договаряне не е в блестящо здраве, и тук също искаме правителството да даде гръб, но по-скоро заради политиката на данъчно облагане. Затова казвам, че има две причини и за гражданите, и за бизнеса, очевидно трябва да се отвори сериозен обществен дебат. Няма „свещени крави", че видите ли ние сме обещали това или онова, защото сериозно се променя картината и вече имаме негативен сценарий по отношение на нашата демография за дълги години напред. Следователно трябва да се правят различни стъпки от досегашните, ако искаме да постигнем различен резултат от този. Растежът на БВП не е малък, но той не стига за да догоним дори и държави, които смятахме, че са близо до нас от бившия Източен блок. Така че това ще предложим на 19-ти юли като наша визия за промяна на съотношението между преки и косвени данъци, въвеждането на някои нови финансови механизми, данък върху финансовите транзакции, данък върху дигиталните обороти и не на последно място данък богатство, така че да има по-голяма справедливост при тези, които могат да плащат повече. Скоба отварям тук, че 19 американски милиардери преди две седмици в „Ню Йорк Таймс" заявиха, че искат в САЩ да се въведе данък богатство, защото усещат, че всъщност не върви като цяло добре солидарността в техния модел, който е доста по-либерален от нашия. Така че сигурно има причини да се замислим върху всичко това. Аз получих потвърждение от финансовия министър, че той ще участва в този форум на 19-ти юли от 13 часа в КНСБ, на който каним всички парламентарни експерти и депутати, които са включени в съответните комисии от всички партии, за да чуем дали ДДС-то трябва да бъде намалявано или данъка върху доходите. Ние твърдим, че необлагаемият минимум, ако бъде въведен по този начин, по който предлагаме, в размера на минимална работна заплата да бъде приспадана от всеки един доход, преди да бъде облагана, ще даде 1,5 милиарда лева разполагаем доход на годишна база на всички работещи българи в техния джоб, които веднага ще употребят и ще стимулират растежа още веднъж от потреблението, което основен двигател за растежа през последните години. Да, фискът и г-н Горанов ще загубят 1,5 милиарда, но ние сме посочили откъде могат да бъдат намерени допълнителните приходи, споменах някои данъци, но има и други. Така че искаме да видим този дебат първо, кое е най-добро за икономиката и за хората, за работещите българи държа да кажа, стимулите за работещи семейства с деца, данъчни кредити и някои други такива, които според нас е крайно време вече да бъдат въведени. И не на последно място да видим можем ли и трябва ли да отваряме този дебат за диференцираните ставки по ДДС, или просто трябва да го забравим. Изглежда много екзотичен и популистки, много хора казват - да бе, ще намалим ДДС за хляба и веднага ще му падне цената. Само че такава закономерност няма и никой не може да гарантира, че ще се случи. Напротив, от Асоциацията на хлебопроизводителите заявиха, че няма да намалят цената на хляба, независимо дали ще падне ДДС върху хляба. Същото важи и за останалите производители, така че този дебат трябва да се проведе докрай, за да не се чувстват хората излъгани, че някой им казал нещо, пък друг им обещал и не е станало. Да видим каква е цената за фиска на една или друга мярка и коя е най-целесъобразната за данъчна промяна, както казах вече, така че да постигнем тези две цели - да дадем тласък на икономиката с нови двигатели на растежа, нови работни места, при това по-добри с по-висока добавена стойност, а не нископлатени и оттам разбира се възможност за по-добри доходи на хората. От друга страна през данъка върху доходите по-голяма справедливост, така че да им остане нещо в джоба, което да потребят, давайки по този начин своя принос отново за растежа.
„Радио К2": Нашите слушатели чуха предложенията на КНСБ, които се защитават от доста време, за повишаване на заплатите от следващата година, от по-следващата и т.н., но на фона на поскъпването на ток и парно, което става от 1-ви юли, България е с най-скъпата енергия в Европа, какъв трябва да е минималният процент за повишаване на заплатите на българските граждани? И ако мога да добавя исканията на служителите на МВР специално за поскъпване на нощния труд - най-често срещаният отговор на това искане е - да, трябва да се случи, но няма средства в бюджета. Това вие определяте ли го като неправилно разпределение на Бюджет 2019 например?
Пламен Димитров: Доплащанията, които са извън заплатата, не са само за нощен труд, те са и за нощен труд, и за така нареченото разположение, когато човек си стои в къщи, но чака да го извикат на работа, това са диспечери в енергосистемата, в транспорта, в здравеопазването, не само в системата на МВР, където също се полага нощен труд и такъв на разположение и извънреден труд. Тоест и трите вида труд, които споменах, трябва заедно да бъдат коригирани, те не са променяни от 2007 г. в Наредбата за допълнителните плащания. И не само за полицаите, отново казвам, и лекарите, и всички останали, които споменах, полагат нощен труд, който е 25 стотинки към момента на час, тоест това е доплащане, той има съответната надница човекът, но за това, че работи нощем му се добавят само 25 стотинки на час, което е скандално и както разбирате е мизерно. Нашето предложение беше за всички нощният труд и разположението, което е 10 стотинки на час, тоест цяла нощ може да стоиш вкъщи и да очакваш да те викнат на работа, ако не те викнат обаче, за това, че си бил на разположение, ще ти платят за 8 часа нощ 80 стотинки. Което е още една голяма смешка. Тоест такива анахронизми, ако искаме хората да бъдат мотивирани, естествено, че трябва да бъдат коригирани час по-скоро и то със сериозни стъпки и скокове. Не знам дали можем да ги направим изведнъж 2 лева, но според мен нощният труд за всички, не само за полицаите, може да стане 1 лев още от 1-ви януари и за това би трябвало да се намерят пари в новия бюджет. Смятам, че всички имат право на това и трябва да бъде стимулиран този несоциален час, в който се полага труда след 22 часа и преди 6 сутринта. В същото време доходите на всички, както казахте и Вие, ние го заявихме тук ясно, трябва да растат с още по-бързи темпове, ако трябва по някакъв начин да догоним малко поне. Видяхме, че 10% увеличение на доходите, както получихме през миналата година, накъде повечко разбира се, за учителите 20% и растат няколко години поред, което е добре, но като цяло догонването, конвергенцията в стандарта на живот не се случва, с изключение на 4-5 държави. Тоест ние продължаваме да изоставаме и по БВП на глава от населението, и по доходи като цяло и очевидно трябва да усилим темпото. Затова ние говорим за минимум 15% увеличение на всички заплати за следващата година, не само в бюджетните системи, не само тези, които зависят от властта, а и в частния сектор в това число и това ще предложим между другото и на бизнеса, и на правителството. Ние заявихме, че искаме да започнем да преговаряме и договаряме двугодишно тристранно споразумение в трите ключови области, как да стимулираме икономиката и бизнеса, как да адресираме пазара на труда с неговите дефицити и липсата на хора с всички мерки, които могат да бъдат направени, да задържим хората, да върнем трайно тези, които са излезли навън, това става предимно с добри условия на работа и добро заплащане, как да увеличим доходите и да договаряме минималните техни равнища, за които говорих вече, как да гарантираме, че доплащанията, за които говорим също ще трябва да бъдат актуализирани. И не на последно място, тук говорим и за демографските стимули към младите семейства, не на последно място социалната закрила, социалната защита на всички категории, които имат нужда от това - хора с увреждания, майки с деца както и пенсионерите. Така че към тези три области ние протягаме ръка към правителството и към бизнеса и очаквам още през следващата седмица да седнем на масата и да откроим какво в тези три области да договаряме и в контекста на новия бюджет, в контекста на политиките по доходите, това, което вече изговорихме и всички тези критични ситуации, които ЕК е очертала, че България трябва да се справи в социалната област, да сложим на масата и да го договорим за месец - два до есента и оттам насетне да работим по-ефективно на всички фронтове, така че по-малко хора да заминават от България, повече хора от работещите да са по-доволни и като цяло условията на труд в нашата родина да стават по-добри.
„Радио К2": Г-н Димитров, има още много теми, по които да говорим, но ще се огранича с основната, тъй като трябва да продължаваме и със семинара, тя е важна освен за политиката и за българите. Партийната субсидия беше намалена от 11 лева на 1 лев. Съответно това е добре за държавния бюджет, но според Вас това ще се отрази ли пряко на българите, но и на парламентаризма в България?
Пламен Димитров: Вижте, да се говори за бюджетни измерения е смешно и несериозно. Бюджетът харчи на годишна база около 41 милиарда лева, а цялото намаление, което трябваше да върнат партиите, е около 14 милиона. Тоест сами разбирате за какво говорим. Така че дори и да остане субсидията в същия размер, в който беше, това не е бюджетен проблем, това не е фискален проблем. Той по-скоро доби морални измерения и хората казаха - откъде накъде ще плащаме на тези партии, за които и без това не знаем какво правят като вземат властта, корупция и всички тези неща доведоха до този популистки според мен ход, който беше заложен в референдума. 2,5 милиона българи каза - окей, да им вземем парите на тези партии, защото са разбойници. И в края на краищата властта се видя принудена да върви в тази посока. И премиерът според мен го предложи, за да не дойде Слави Трифонов и да го предложи той. Така че това казано с конкретните имена да го нарека, защото не знам защо политиците не искат да го назовават така както аз го приказвам и както си го говорят хората всъщност, но аз няма да ходя на избори и нямам проблем да се притеснявам, така че така трябва да го кажа. Дотук добре, само че това нанася драматични, неподозирани за някои може би щети върху цялата демократична система. Цялата система на представителната демокрация всъщност се гради на това, че имаш представителство на партиите, липсват такива - ако се наложи да направим и други партии, да се изберат други представители, да има по-голям контрол върху тях, да можем да отзоваваме депутати. Тоест има механизми, които хората като че ли не могат да формулират в момента и гражданското общество и демократичният процес трябва според мен да продължи да търси контрол върху партийните елити, да го нарека така, да бъдат по-подвластни на това, което искат гражданите, това, което искат хората, но в никакъв случай лишаването от финанси по този начин няма да доведе до по-голяма прозрачност или ефективност на партиите. Обратното, те ще стават повече зависими и това е очевидно за всички ни, които малко с главата си, партиите имат нужди да финансират, ако щете и да купуват гласове, което е скандално, те и сега го правят, не с партийните субсидии, но го правят с пари под масата, които идват от бизнеса. Така че ще продължат да идват все по-големи потоци под масата, което според мен не е никак здравословно за тези, които казват - наказахме ги тези юнаци, вместо 11 лева ще получават само по 1 лев. Смятам, че това е илюзорно и е ден до пладне като ефект, обратното, ще бъде по-скоро негативно, надявам се, че обясних защо. Аз съм последният, който ще иска да дадем един пари на някой, който ще злоупотреби с тях или ще ги даде за нещо, което не трябва. Но ако не трябват 11 лева, сигурно трябват повече от 1 лев, може би 3-4, не знам, може би трябва да има дебат колко трябват наистина.
„Радио К2": Добре, много Ви благодаря, ние ще продължаваме да следим темите, които се обсъждат от КНСБ!
Можете да чуете цялото интервю ТУК
