19-05-2019 | 14:06 ч.

Проф. Михаил Константинов: Гласуването в чужбина няма електорален ефект, има огромен морален ефект

Проф. Михаил Константинов: Гласуването в чужбина няма електорален ефект, има огромен морален ефект

Проф. Михаил Константинов, председател на Информационно обслужване, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" заяви позиции по следните теми:

Честни ли са изборите в България?

Илиана Беновска покани проф. Михаил Константинов в студиото и го представи като любим анализатор. Тя каза, че преди малко го е прекръстила като шеф на Информационно общество, но гостът каза, че няма лошо, защото като цяло сме информационно общество. „Като шеф на Информационно обслужване, как тълкувате изявлението на Борисов в Арена Армеец, че в четвъртък или петък може да бъде използван вариант Констинброд и да има подготвени атаки?" , попита Беновска, а проф. Михаил Константинов предположи, че това е възможно и Борисов сигурно има някаква информация. Той Михаил Константинов подчерта, че в България изборите са свободни и честни и това са условията те да бъдат демократични - „Free and fair", допълни професорът. „Честни ли са изборите в България? Докажете го!", попита водещата, а събеседникът й категорично заяви, че те са честни. „Основна гаранция за честността на изборите е съставът на изборните комисии на всички нива - секционни, районни и централни." каза проф. Михаил Константинов. Водещата припомни, че е имало много „гафове" с тези комисии, но гостът подчерта, че говори за принципа и ако всички си гледат работата ще бъде окей. Той припомни, че в момента има 5 парламентарно представени партии и още 2, които имат евродепутати, без да съществуват като партии. От тези 7 политически сили всяка една има право на представител в предизборните комисии. Проф. Михаил Константинов поясни, че двете партии са „България без цензура" и „Реформаторски блок". Беновска го попита дали има смелост да каже дали тези 2 партии имат шанс, но гостът категорично заяви, че не може да говори за шансове, защото всичко е в ръцете на българския народ. Той повтори, че няма по-голям гарант за честност, когато всички партии и особено двете големи имат представители във всяка изборна комисия, защото те буквално си гледат в ръцете някой да не направи нещо. „Нечестни работи се вършат на тъмно, а там нещата са светли.", завърши проф. Михаил Константинов.

Машинното гласуване

Беновска попита за машините, които са 3000, а събеседникът й каза, че се надява да работят добре. Водещата изрази мнението си по въпроса, което не е само нейно. Тя попита дали не е твърде скъпа тази процедура само за 3000 машини и какво значи това - че започваме да въвеждаме нещо, което от други държави отдавна е изведено от методология. Проф. Михаил Константинов отговори, че е ясно, че в Европа няма такова гласуване, но изрази съгласието си с Радев, че недействителните гласове на изборите у нас са много голям процент. Той каза и колко точно са те - 5,2% на евроизборите през 2014 година. Проф. Михаил Константинов сравни това число с 1,6% в Германия и 3-4% средно за света, което означава, че Радев е прав. Той допълни, че през 2014 година са били лоши избори заради големия процент на недействителни гласове. Гостът каза, че през 2007 и 2009, когато е имало евроизбори, тези гласове са били 1%, което е било по-нисък процент от Германия. Хипотезата на проф. Михаил Константинов е, че през 2014, когато се е приел този вариант на Изборния кодекс, са се въвели много строги критерии за инвалидизиране на гласа - ако се драска по бюлетината или се пишат „пожелания за майката и лелята на политиците". Той каза, че българските избиратели мислят, че след като отбележат верния за тях номер на бюлетината, могат да пишат всичко, каквото мислят, за политиците, но всъщност не могат, защото секционните комисии правят този глас недействителен. Проф. Михаил Константинов каза в заключение, че това рязко е повишило процента на недействителните гласове. Затова той апелира българските избиратели да гласуват както е по закон, отбелязвайки партия, коалиция или независим кандидат, без да пишат друго по бюлетината. След тези негови думи, Беновска се сети, че двамата не са си набелязали обща инициатива, какъвто обичай тя има с гостите си в предаването. Тя попита дали е възможно след като приключат изборите, преброят се гласовете и всичко е ясно, да бъдат погледнати тези недействителни бюлетини, за да се разбере какво точно ги прави недействителни. Проф. Михаил Константинов отговори, че е правен такъв анализ и ако иска да ги покаже на зрителите, трябва да ги поиска от ЦИК. Той препоръча да се направи случайна извадка на такива бюлетини особено от секциите, където има голям процент на недействителни гласове, защото те се знаят. Трябва да се поиска отваряне на чувалите и да се види причината за големия процент недействителни гласове. На Беновска й хрумна, че може да е друга причината - ако някой им е дал указания какво да правят. Проф. Михаил Константинов обясни какво се прави, но в малки мащаби - ако част от членовете на секционната комисия „си бъркат в носа, гледат в тавана или са им дали по 10 лева да пият по едно кафе", тогава може някой да инвалидизира бюлетината с техния глас като задраска второ квадратче. Затова той призова те да си отварят очите на четири. Професорът допълни, че квалифицираните представители на партии като орлици бдят над гласовете.

Беновска попита дали проблемът е по-голям в големите или малките населени места, а събеседникът й отговори, че не може да си спомни какво е било положението през 2014 година, но процентът е бил по-висок в махалите с по-необразовано население. Там хората правят грешки не само защото пишат глупости по бюлетината, а защото просто правят повече грешки.

Ефектът от машинното гласуване

Водещата отново се върна на темата с машините и попита какъв е смисълът от тях. „Единственият ефект е да се намали броят на недействителните гласове", отговори проф. Михаил Константинов, но Беновска попита с тези 3000 машини колко хора ще гласуват. Гостът продължи с числата - изчислението от изборите през 2014, когато е имало 500 машини показва, че с една машина се подават около 90 и 93 гласа. Това прави около 20-23% от гласовете в една секция. „В секциите ще продължава да се гласува с хартия и това в обозримото бъдеще няма да бъде отменено." подчерта проф. Михаил Константинов. Причината за това е, че дори и да има една баба в една секция, която да не иска да гласува с компютър или не може, за нея трябва да има осигурена бюлетина. Тъй като предварително не се знае колко ще бъдат тези хора, се печатат пълен набор бюлетини. Беновска попита това колко е като разход, а проф. Михаил Константинов обясни, че това не е много голям разход. Той каза, че в момента са отпечатани над 7 милиона бюлетини с резерв, тъй като избирателите са 6,8 милиона, но от тях налични в България са 5,8 милиона. Гостът предположи, че ако пита в момента някой политик колко българи има в чужбина, той ще каже 2, 3 или 5 милиона, което е „bullshit" според професора. Той заяви, че в чужбина има 1,4 милиона българи, от които 1 милион са гласоподаватели. Освен това има почти 7 милиона българи в България, от тях 5,8 милиона са избиратели. „Да си го запишат всички политически партии, всички социолози и всички, които се занимават с това нещо.", допълни проф. Михаил Константинов. Той отбеляза, че има много хора по света, които биха се нарекли българи, но те не са гласоподаватели и български граждани.

Беновска попита дали с тези 3000 машини ще се намали с около 20% невалидният вот, а гостът каза, че тепърва ще видим. Според него друго оправдание за машинно гласуване няма. „Целта е благородна, въпросът е до колко ще се постигне.", допълни той. Проф. Михаил Константинов каза, че когато изборът е направен, сме длъжни да подкрепим своята държава и пожела машинното гласуване да бъде успешно, въпреки че има някои неща наум.

„Възможно ли е, Вие сте доста технологичен човек, софтуеърни измами, дистанционна манипулация?", попита водещата. Според проф. Михаил Константинов това е възможно, ако има интернет гласуване, но стана ясно, че Беновска пита за машините и попита дали те са като касов апарат. „Има нещо такова, те са като някакъв компютър, неособено сложен.", каза гостът. Той припомни и защо холандците са се отказали - няма тайна на вота и вотът може да бъде манипулиран, тоест изкуствено създаден. Във връзка с тайната на вота Беновска попита дали с машинното гласуване не нарушаваме конституцията. Проф. Михаил Константинов отрече и каза, че само интернет гласуването се счита, че може да нарушава конституцията. Неговото мнение е, че рано или късно ще има интернет гласуване, но има тежки проблеми за преодоляване. Беновска предположи, че това ще бъде епидемично и попита как ще се контролира хакването.

Чисти ли са списъците от „мъртви души"

„Ние имаме конкретна задача - избори след една седмица. Важни избори и за България, и за Европа.", припомни проф. Михаил Константинов. Водещата го попита дали са чисти списъците или „мъртви души". Той отговори, че има 1 милион имена на хора, които не са тук и затова според него не са чисти списъците. „Няма как да се изчистят, като това никой не иска да го направи", допълни проф. Михаил Константинов. Водещата се намеси, че него често го обвиняват, че не иска да го направи. Гостът заяви, че от 25 години апелира за това нещо. Той добави, че това се прави с активна регистрация и трябва да има закон за активната регистрация. На въпрос защо не го правят политиците, професорът каза, че те трябва да бъдат попитани. Беновска попита за какво могат да бъдат използвани, ако не за манипулация, тези мъртви души. „Общо взето ако изборната администрация си гледа работата, мъртвите души нямат значение.", отговори проф. Михаил Константинов и допълни, че лошото е, че те сриват доверието в изборния процес дори когато „не участват в гласуването".

Гласуване на българите в чужбина

Гостът адресира и друга „легенда", която се повтаря с упоритост, а е тотално невярна. От 1991 година насам е имало 9 парламентарни избори, 6 президентски и 3 европейски, на които се гласува в чужбина и се вдига много шум къде ще бъдат открити секции. Според него гласуването в чужбина има някакъв ефект - за 30 години и 27 избора резултатът сумарно е 15 депутати, а при евроизборите и президентските няма никакво значение. Проф. Михаил Константинов обобщи, че това прави средно по мандат и половина на едни избори и всички тези мандати са спечелени от ДПС. Беновска попита дали това е безсмислено гласуване, а събеседникът й отрече, защото това е връзката между българите в чужбина и в България. Водещата каза, че е много слаба тази връзка, а проф. Михаил Константинов отново отрече, защото това е много важно, това е психология според него. „Гласуването в чужбина няма никакъв електорален ефект, има огромен морален ефект.", обобщи той. Според него това свързва българите с родината, а ние искаме те да се върнат. Дори той определи това да е част от причините, поради които някои българи са се върнали в България - защото те са се чувствали свързани през цялото време с родината си. Беновска припомни, че има и много противници на тази теза, защото щом искат са свързани с родината си, да дойдат тук и да живеят този живот. Според госта не може да се спори по този въпрос, защото конституцията гарантира право на глас на всички. Той смята, че е хубаво, че има възможност българите в чужбина да гласуват единствено заради връзката им с родината.

Трудности, които биха срещнали избирателите в гласуването

„Какви още трудности биха срещнали избирателите, които Вие сте обезпечели да не се случат във Вашата компетенция, при гласуването?", попита Беновска. Проф. Михаил Константинов призова всички към търпение и даде пример с възрастни хора, които имат проблем със зрението или работят по-бавно с машините и могат да се забавят при гласуване. Той припомни, че датата на изборите 26 май е край на ваканционен период и призова пътуващите да тръгнат навреме - 10-11-12 часа, а не следобяд, защото ще има задръствания и опашки пред секциите, а изборите са много важни. „Политическите изводи, които ще си направим от това гласуване, трябва да бъдат подкрепени. Ако излезнат под 2 милиона, какъвто и да е резултатът, всички ще кажат: Абе майната му, те и хората не гласуваха. Ако излязат 2 милиона и половина, което би било добре, можем да кажем, че това е волята на българския народ. Гласувайте.", каза проф. Михаил Константинов. Беновска попита дали той прогнозира, че от тези 5,8 милиона, ще гласуват 2 - 2,5 милиона, а гостът отговори, че ако бъдат 2,5 милиона, ще бъде доволен. Той отново се позова на фактите - на първите избори са гласували под 2 милиона, на вторите, грубо казано, 2,5 милиона и на третите - 2,3 милиона. „Не можем да очакваме нито особено повишение, нито кой знае какъв срив. 2 милиона и половина ще бъде един прекрасен резултат.", допълни проф. Михаил Константинов.

Негативната кампания, която се води за евроизборите

„Тази негативна кампания, която се води, как ще повлияе според Вас?", попита водещата. Събеседникът й припомни, че България праща 17 души отбор в Брюксел. „Ако това е един футболен отбор, можете ли да си представите те в съблекалнята да се бият помежду си и да си правят свински номера и после да играят на терена единно? Няма да стане.", каза проф. Михаил Константинов и допълни: „Те трябва да знаят, че 5 години ще представляват България там и затова нека не късат мостовете, нека запазят приятелство, нека запазят приличие."

Обработка на първите резултати на 26 май

Беновска каза, че тази година за изборите отново има възможност евентуално да се видят някои от партиите и коалициите на пресконференция в БТА, ако си я насрочат и попита: „Ако гласуват 2 милиона, да речем, според Вас технологично за колко време ще могат да бъдат обработени резултатите, така че да може да се твърди плюс-минус, че еди кой си пречели?" Професорът каза, че първото напрежение ще падне на 26ти в 8 часа вечерта и ще се знае горе-долу резултатът, а след полунощ данните, които се получават от ЦИК ще бъдат достатъчни, за да се съди за крайния резултат в голяма степен. Той увери българските избиратели, че всичко, което зависи от дружеството, което той представлява, ще бъде изпълнено по този перфектен начин, както го правят без изключение през последните години. Беновска попита какво точно ще изпълнят, за да бъдат разграничени от ЦИК.  Г-н Константинов каза, че досега няма нито едно оплакване за тяхната дейност, която включва обработка на изборните резултати след съставяне на секционния протокол и бъде получен. Той допълни, че всички протоколи на небето и всеки може с два клика да види протокола в собствената му секция. „Българската изборна машина почти няма аналог сред други системи. Повечето хора даже не подозират, че такива мерки може да има.", каза гостът.  „Много сте щедър на похвали", отбеляза Беновска, но проф. Михаил Константинов заяви, че това са фактите. Водещата попита защо българската изборна машина няма аналог, а събеседникът й каза, че от 1990 година, когато са ни излъгали много, знаем как да си пазим по железен начин с двойна обработка на протоколите, представители на всички политически сили в секциите, публикуване на всички резултати. Той каза, че може да провери как е гласувано в неговата изборна секция и да сравни дали съответства с видяното от него. Според него е много хубаво, че една партия се кани да прави проверка. Проверката е много проста, обясни професорът - взима се копие от протокола на края на изборния ден, снима се с телефона и се прави елементарна обработка на данните. „Нека да го направят, за да се убедят, че всичко е точно.", каза още той. Беновска благодари, каза, че е звучал окуражаващо, ще се видят след изборите и пожела да е за добро. Така завърши разговорът между проф. Михаил Константинов и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 19 май 2019 година.