21-04-2019 | 09:36 ч.

Бисер Петков: Технологиите разбиха семействеността

Бисер Петков: Технологиите разбиха семействеността

Бисер Петков, министър на труда и социалната политика, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" заяви позиции по следните теми:

Изчисляването на пенсиите по новата и старата методика

Илиана Беновска покани Бисер Петков в студиото и отбеляза, че ресорът му е тежък - труд и социални проблеми. Тя призна, че се е изкушавала да го попита за Европейската трудова палата, но го остави за накрая. Беновска каза, че социалната справедливост е един от болезнените въпроси в обществото и помоли министъра да обясни на разбираем език как промените в Кодекса на труда ще гарантират, че нито един кандидат-пенсионер няма да бъде ощетен при отпускането на пенсията. Преди да отговори на въпроса, Бисер Петков поздрави всички зрители и слушатели на предаването със светлия християнски празник Цветница. Беновска му подари едно от осветените върбови клончета, които Емил Христов й подари по-рано в предаването. По темата гостът заяви, че промените в Кодекса за социално осигуряване, които са приети в Народното събрание в петък, гарантират, че никой бъдещ пенсионер няма да бъде ощетен от новата методика за изчисляване на пенсиите. Това е така, защото текстът дава право на избор на бъдещите кандидат-пенсионери, когато подават заявлението си за пенсиониране, да изберат пенсията им да бъде изчислена по действалата до края на 2018 година методика. За да може пенсионният орган да изпълни това, те трябва да представят документи за три-годишен период, избран от последните 15 преди 1997ма и за периода от 97ма до 99та година. Чрез тези документи те дават възможност на пенсионния орган да изчисли пенсията по старата методика. Стана ясно, че тя ще бъде изчислена и по новата методика и служебно ще бъде избран по-благоприятния вариант за пенсионера. Беновска попита ако е толкова лесен този път и всеки си пази документите от различните работни места, защо се е събудило такова обществено недоволство и недоверие. „Всяка промяна, особено в една консервативна система, каквато е пенсионната, води до недоволства и разнопосочни реакции", заяви Бисер Петков и припомни, че тази промяна е била гласувана през 2015 година и е бил даден 3-годишен преходен период до влизането й в сила. Той каза, че от анализа от Националния осигурителен институт, оповестен през март месец, е показал, че все още има немалък брой пенсионери, за които ще е неблагоприятна промяната във формулата за изчисление. Беновска помоли събеседника си да упомене причините. Министърът припомни, че след една среща при премиера Борисов е било заявено, че ще бъде инициирана законова промяна, с която ще се гарантира, че никой няма да бъде неблагоприятно засегнат. Това вече е факт, според Бисер Петков. Причините, за които попита водещата, са първо, че промяната за периода, за който ще се изчислява индивидуалния коефициент, е дошла след като вече има близо 20 годишна история на Регистъра на осигурените лица, в който работодателите подават данни. В него се съдържа информация за осигурителния стаж и доход на пенсионерите след 1997 г. Министърът посочи, че процесът на отпускане на пенсия може да се базира само на тези данни, с което процесът да се ускори и хората да бъдат облекчени като не трябва да представят удостоверения за пенсиониране от минали периоди от предприятия, които вече не съществуват. Това е причината за тази промяна и тя е по-благоприятна за повечето пенсионери и води до по-високи пенсии, заяви Бисер Петков. Той повтори, че с направената промяна се дава възможност за тези, които е по-благоприятно изчисляването по новия начин, да става по него, а за другите, които имат съмнения и изчисляването по старата методика ще води до по-голям размер, да запазят възможността пенсията им да бъде определена на база на периоди, за които ще представят документи.

Национална стратегия за детето

Беновска смени темата и хвърли Бисер Петков във водовъртежа на темата за децата, която чисто морално е болезнено важна за обществото. Тя отбеляза, че в неговия патримониум се оказват деликатни хипотези, които трябва да бъдат решавани освен законово и със сърце. Водещата поясни, че продължава общественото обсъждане на Националната стратегия за детето. В същото време Закона за социалното подпомагане и Закона за семейните помощи за деца трябва да се по-добре обвързани със социализирането на тези деца и тяхното ходене на училище, както и тези помощи да се ползват именно за децата, а не за алкохол и цигари, допълни Беновска.  „Виждате какви обществени дискусии текат - едните защитници на по-голямата либералност, а другите защитници на по-голямата пунктуалност. Къде е златното сечение и каква е конкретиката?", попита водещата. Бисер Петков отговори, че се търси балансът в тези полюсни обществени настроения, защото децата са най-ценния капитал на нацията. С изготвения проект за Национална стратегия за детето, който по време на общественото обсъждане е предизвикал много дискусии в обществото и спорове по отношение на това как да бъдат защитавани правата на децата и да не се губи балансът със семейството и правата на родителите. „Аз честно казано до тук не виждам да се очертава някаква балансирана позиция", заяви Беновска, защото едните смятат, че дръзко е казано, че трябва да нямат забрана да бият децата си, другите - че държавата се опитва да присвоява децата. Министърът обясни, че изхождат от там, че  Националната стратегия за детето, изготвена съгласно Закона за закрила на детето и е документът, по който дългосрочно се развиват политиките по отношение закрила на децата и за да има успех, трябва да е максимално широко подкрепена.  С оглед на активността, която тя е предизвикала при дискусиите, е предложено да бъде удължен срокът на обществените консултации, заяви Бисер Петков. Стратегията не е придвижена към междуведомствено съгласуване и съответно разглеждане и приемане от Министерски съвет, макар и срокът да е изтекъл преди повече от месец. Беновска попита какви превалиращи тенденции се очертават. Тя спомена, че има гласове, че се ръководим, незнайно защо, от опита на Норвегия. Министърът не е съгласен с тази теза и сподели, че според него повече се заиграва с някои страхове. Водещата поясни какво е положението в Норвегия, където държавата има страшни права за „конфискация" на децата, ако установи нарушения. „Няма такъв елемент. Няма дори такъв намек в проектостратегията.", заяви Бисер Петков и каза, че се надява, че удълженото обществено обсъждане ще даде възможност повече хора да прочетат стратегията. „Не усещате ли, че има поставени лица и организации, които се опитват да разклатят възможността този дебат да се проведе принципно и везните да клонят в едната или другата посока?", попита Беновска. Социалният министър отговори, че е възможно да има, но Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на труда и социалната политика полагат усилия да чуят всички мнения и да ги отразят в проекта на Стратегията, защото основният принцип е да бъде защитен най-добрият интерес на децата. Той допълни, че в оставащото време от общественото обсъждане чрез различни инициативи ще се търси възможност да се чуят всички становища. Петков подчерта, че самото изготвяне на Стратегията е било резултат от широк конституционен процес, който е продължил няколко месеца и са били ангажирани различни Неправителствени организации. Според него явно има част от обществото, която не се е чувствала част от този процес и затова е направено предложение да продължат обсъжданията. Той се надява, че на база на становището от Светия Синод и Българската православна църква ще бъдат разсеяни страховете, които създава Стратегията. Водещата се включи и каза, че много хора от нейното поколение са писали по какъв закон майка им и баща им са се грижили за тях, водили са ги на училище, не са ги пребивали и оставяли сами и попита: „Не разбирате ли, че Вие дори и да създадете този закон, има други процеси, които и Папа Франциск вчера говори по този въпрос, че настъпва деградация на нравите?" Бисер Петков отговори, че България е една от държавите, която е ратифицирала Конвенцията за правата на децата, което е станало 1991 година и добави, че тази година се отбелязват 30 години от нейното приемане. „Да, има резон, че при поколенията преди нас не е имало закон, не е имало Конвенция, а в същото време възпитанието на децата е почивало на едни здрави патриархални нрави, на един здрав семеен модел.", заяви министърът. Той допълни, че в днешното общество има много рискове, които разклащат този здрав семеен модел, сред които и новите технологии, затова държавата има за цел да подкрепи семейството в осигуряване на една благоприятна среда за децата и те да развиват своя потенциал. Беновска каза, че се е засмяла иронично при споменаването на новите технологии, но наистина стихийната демократизация в България, особено с нахлуването на социалните мрежи, преформулира ценностите. Тя припомни, че и Красимир Каракачанов е излязъл със Стратегия срещу циганизацията и попита: „Как ще накарате циганите да водят децата си на училище и да не изпиват и изпушват и изхарчват техните детски надбавки и социални помощи?" Бисер Петков отговори, че тя го е казала с анонса на въпроса й, защото парламентът миналата седмица е приел изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане. Той каза, че е имало дебат в парламента с различни гледни точки, но отбеляза, че почти всички политически сили - опозиционни и управляващи, търсят решение на въпроса за задържане на децата в училище чрез по-строгото обвързване на социалните помощи с посещението на училище. Беновска каза, че според нея това е правилно, а гостът продължи, че 3 законопроекта от началото на годината са внесени за Закона за социалното подпомагане от народни представители от БСП, ОП и ГЕРБ. „Аз лично мисля, че тези опити са обречени на неуспех.", заяви водещата и допълни, че управляващите могат да приемат колкото си искат закони, но няма сила, която да спре деградационния процес. Според министъра с Механизма за включването и задържането на децата в училището са постигнати реални резултати. Сега по-голямата цел е децата не само да бъдат вкарани в училище, но и да бъдат задържани. „Затова наред с подкрепящите мерки се предвиждат и санкциониращи мерски.", каза г-н Петков и припомни, че с приетия закон в петък миналата седмица ще има по-строго обвързване. Ако до сега детето е имало над 5 неизвинени отсъствия в училище в рамките на месеца, социалната помощ се спира с възможност да се възобнови до следващия месец. Вече повече от 5 неизвинени отсъствия са причина за прекратяване на помощта за една година, с което мярката е по-силна. Беновска попита дали това няма доведе до обратното действие, защото една пружина като я натиснеш, води до обратно по сила действие. Министърът обърна внимание, че има друга съпътстваща промяна, че средствата, които се спират към семейството, детето ще ги получава чрез училището. Беновска повтори въпрос, който е задал Хасан Адемов: „И учителката в междучасието ще отиде да му купи маратонки и тетрадки ли?" Бисер Петков каза, че от МОН ще предприемат мерки, с които да се регламентира този процес, защото тези изменения влизат в сила от новата учебна година. Водещата коментира, че семейството пак се замества с чужди хора, макар и да са институционално свързани с детето. „В случая става дума за заместване с учителя.", каза министърът и допълни, че когато семейството е безотговорно, трябва да бъде заместено.

Кандидатурата на България за Европейския орган по труда

Беновска попита за кандидатурата на България за Европейския орган по труда: „Какво значи това?" Бисер Петков обясни, че това е нова агенция, която се създава с новоприет регламент на ЕС и ЕП. Предложението за този регламент е дошло по време на Българското председателство на ЕС през март 2018 година. Стана ясно, че Европейския орган по труда на практика ще има отношение по регулиране трансграничната трудова мобилност и по отношение координация системите на социална сигурност. По отношение на трансграничната трудова мобилност Беновска попита: „Ние не се ли поласкахме твърде много, че ще бъдем седалище на такъв европейски орган и не ни ли подопъхват под прага Пакета „Макрон" по този начин?" Министърът каза, че това, че България е решила да подкрепи кандидатурата на София за седалище на този орган, не значи, че това е гарантирано, защото има още 3 издигнати кандидатури и затова предизвикателството е да се изготви много добро предложение, което да убеди другите държави. Стана ясно, че до 6 май е подаването на предложенията, а на 6 юни на Съвета на министрите би трябвало да се реши въпросът къде ще бъде седалището. Водещата попита дали има вероятност и България да каже нещо по регламента, ако се окаже домакин. Г-н Петков отбеляза, че можем да кажем нещо по прилагането на регламента и допълни, че ние като държава сме направили много за ревизията на важна директива за командироването на работници, по която е постигнато съгласие по време на Българското председателство. Беновска каза, че ще говорят отново, ако това стане факт, защото темата има интересни аспекти. Така завърши разговорът между Бисер Петков и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 21 април 2019 година.