15-09-2011 | 07:58 ч.

КОМЕНТАР НА ВОДЕЩИЯ

КАКВО ОБРАЗОВАНИЕ ИСКА ДА ИМА БЪЛГАРИЯ

 

С отколешните „Добре дошли!", първи школски звънец, много цветя и пожелания за успех започна поредната нова учебна година. Стартира без радикални промени и със старите проблеми - между застаряващи учители и прекалено освободени тинейджъри, с неясен брой първолаци и неизвестено колко отпадащи от обучение  в класните стаи, с недостатъчната материална база в школото и супермодерните лични пособия на част от учениците, между управленските опити да се върви към бъдещето и съхранението на традицията, между спрсведливия укор за засилваща се неграмотност и защитата на националния идеал за най-доброто просвещение.

 

През тази учебна година нея се очаква да бъде приет най-после прочутият закон за училищното образование. Защото трябва да е ясно ще има ли нова структура в учебните заведения или ще си продължават реформите на парче, които създават доста сериозни проблеми в системата.

 

Един от съществените е все по-забележимата разлика между различните видове училища и образование - едни елитни, други не съвсем, а трети много, ама много обикновени, които почти са изчерпали образователната си функция и са започнали да изпълняват по-скоро социална. Тези, последните, се занимават основно с сигуряване на пари по програми за закуски, учебници, компютри, а учителите в тях - главно събират децата от села и махали, защото иначе ще останат без работа. В още един вид училища, в които мнозинството са циганчета, добро образование е на заден план, а за учениците там педагозите играят ролята на баща и майка, а най-назад на учители.

 

Другият голям проблем е състоянието на единния процес на преподаване и оценяване на знанията. Те трябва да се усвояват не самоцелно, а да служат на ученика за развитието му. Този въпрос пък е свързан с нивото на знанията на самите преподаватели и в различните училища - онези елитните и другите обикновените.

 

И още нещо тревожно все по-изтъняващата връзка между  и учителите - част от сериозните причини за засилващата се агресия между децата.

 

Най-голямото предизвикателство пред новата учебна година ще бъде приемането на новия закон за училищното образование. След всичките отлагания, дискусии, спорове и политически совалки това трябва най-сетне да се случи. Законът, надявам се, ще промени из основи училището с неговата философия, методите на обучение и оценка, трябва да даде отговори за вида образование, за изискванията към нивото на знания, за социалната функция на училището, за обществената му отговорност.

 

Голямата питанка е дали сегашният парламент ще успее да се обедини с обща идея за развитието на просветата и да приеме качествения закон, който ще промени радикално без оглед на политически сметки училището, учителите, учениците, цялото българско образование. А за да се случи това и ние, всички, обществото ясно и отговорно, публично да заявим какво училище искаме да има България.