04-04-2019 | 22:39 ч.
„Радио К2“ пита президента на КНСБ Пламен Димитров и социалния министър Бисер Петков: Реалистично ли е искането на синдикатите да се увеличават заплатите с 15% всяка година?
„Радио К2“ пита президента на КНСБ Пламен Димитров и социалния министър Бисер Петков: Реалистично ли е искането на синдикатите да се увеличават заплатите с 15% всяка година?
Новата система за изчисляване на пенсиите за стабилността на системата ли е?
Интервю на „Радио К2" с министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и президента на КНСБ Пламен Димитров след организираната от КНСБ конференция „Европейският стълб за социални права - стълбът на бъдещето на Европа" от 4-ти април 2019 г.
„Радио К2": Реалистично ли е искането на синдикатите да се увеличават заплатите с 15% всяка година?
Бисер Петков: Заплатите вече се увеличаваха с двуцифрено число, така че това е политиката, която правителството води чрез изпълнението на програмата си за увеличаване на минималната работна заплата, защото знаете, че това е инструментът, който до момента го има. Но минималната работна заплата и високият й ръст е в основата на бързото нарастване на средната работна заплата, защото президентът на КНСБ в началото на форума, както чухте, цитира данни, които Европейската конфедерация по труда е публикувала, че България е лидер в нарастването на средната работна заплата за периода след кризата от 2009 до 2018 г. реалният ръст е 87%, което е значително повече след втория в това класиране Румъния, където, ако не бъркам, е някъде в порядъка на 34%. А има много държави, които в този период има отрицателна промяна на средната работна заплата. Но тук говорим за различна база, затова тези високи самостоятелно погледнато ръстове на средната работна заплата не са довели до сериозно повишаване, пак относително, спрямо средните работни заплати. Тоест България продължава да бъде с най-ниски нива на заплащане и оттук това е цел на правителството, това е и цел на синдикатите, но за да бъде устойчив този ръст, на това трябва да обърна внимание, защото трябва да присъства и другата страна, тоест работодателите, тези, които плащат заплатите, трябва да имаме по-висок ръст на производителността на труда. Защото другото, което показва статистиката, е че ръстът на заплатите е изпреварващ спрямо ръста на производителността. В дългосрочен аспект, ако това продължи, това е неустойчиво, така че ръстът на заплащането трябва да минава и през ръст на производителността.
Пламен Димитров: Един коментар в тази връзка, това, което е казано в книгите, тъй като и двамата сме ги чели с министъра, все повече се опровергава от практиката. Дигиталните трансформации и развитие в ЕС, надявам се в по-голяма степен и в България през следващите години, все повече откъсват растежа на доходите в реалния сектор, в индустрията особено, в дигитално определените сектори, в това число и услугите, здравеопазване, образование също са с голямо дигитално проникване, от производителността на труда. Тоест тази стара максима все повече става невярна заради това и при нас всъщност е възможно едно такова сериозно разминаване между ръста на производителността на труда и ръста на работната заплата и ще бъде все повече възможно това разминаване. Това го показват и анализите на МОТ в контекста на бъдещето на труда и опита да прогледнем в следващите 5 години накъде вървим. А иначе са постижими според мен, 15% означават 100 - 150 лева, на човешки език, върху заплатите, които в момента хората получават. Върху 650-700 лева нали разбирате - 15% са 100 лева, върху 1000 лева са 150 лева. Помните колко искаха шофьорите, колко искаха медицинските сестри, така че никак не мисля, че това е непостижимо, напротив, съвсем реалистично е. Но това ако стане, защото това е нашата визия за 4 години ние ще стигнем една средна за страната работна заплата с такива устойчиви темпове, ако успеем да ги възстановим каквито бяха преди една година - две, която приближава 1000 евро. Това е ефектът, който ние всъщност гоним. Тогава всъщност много от българите, които са навън, ще погледнат обратно към родината си.
„Радио К2": Г-н Димитров, можете ли да кажете, че новата система за изчисляване на пенсиите е за стабилността на системата, както вчера каза социалният министър?
Пламен Димитров: Аз смятам, че решенията, които бяха взети през 2015 г., са във вярната посока. Те и занапред ще бъдат следвани, сигурен съм, за стабилизиране на съотношенията между приноса и правата от гледна точка на справедливостта в това какво плащаме като осигуровки и какво получаваме от системата. Иначе, ако няма такава връзка, никой няма да иска да плаща осигуровки върху реални заплати и ще иска да получава максимално и повече, както и в момента има такива случаи. От друга страна очевидно е, че двете стъпки наведнъж станаха невъзможно да бъдат приложени и много хора, както стана ясно след данните и разчетите на НОИ, щяха да пострадат. Така че от тази гледна точка стъпката назад, която се прави в момента, е обоснована, за да няма сътресения. Но посоката трябва да се следва, трябва да продължим в тази посока, която сме започнали през 2000 г., през 2015 г. я препотвърдихме с нови мерки и цели в това споразумение за бъдещето на пенсионната реформа, за да може наистина да постигаме устойчиви и адекватни пенсии и коефициент на заместване най-накрая, защото това е крайната цел. Да припомня каква е крайната цел - 60%-70% от дохода, върху който си се осигурявал от трите стълба. Това е било винаги нашата цел, като започнахме реформата преди 20 години.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
