07-04-2019 | 11:02 ч.

Пламен Димитров: Искам среща с премиера Борисов - ТЕЦ „Марица Изток 2“ трябва да съществува заради сигурността на енергийната и националната сигурност

Пламен Димитров: Искам среща с премиера Борисов - ТЕЦ „Марица Изток 2“ трябва да съществува заради сигурността на енергийната и националната сигурност

Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" заяви позиции по следните теми:

Консултативния съвет по национална сигурност на 8 април

Беновска покани Пламен Димитров и го попита за Консултативния съвет по национална сигурност за корупцията по високите етажи, който президента Радев е свикал утре. тя предположи, че президента е мотивиран да разнищи тази тема заради скандала Апартамент-Артекс-гейт. „Вие имате ли някакви опасения за себе си?", попита Беновска, а госта й заяви, че не мисли, че трябва да има. „В края на краищата това, което е около мен е отдавна публично заради работата на съпругата ми.", добави Димитров и поясни, че съпругата му работи в Националната агенция за приходите и е декларирала всичките му имоти. „Значи Вие внимавате в картинката", заключи водещата. Тя го попита за мнението му за това, което се случва. „Хляб и зрелища", заяви Димитров и добави, че има три аспекта - дълго отлагане на възмездие за несправедливостите на целия преход, липсата на справедливо разпределение, това, което добавяме и произвеждаме и арогантността на някои части на политическия елит. В този контекст той заяви, че няма политическа класа„ Има ли политически елит?", го попита Беновска, а Пламен Димитров каза, че те по такъв начин са се определили. Той допълни, че тези три компонента водят до гняв у народа и ясна възможност тази популистка вълна, която идва от САЩ, минава през Европа и идва към нас, да допринесе всякакви такива Гейтове да се развият бързо.

Апартаментгейт

Беновска попита: „Тоест Вие не сте толкова предпазлив като други, които не смеят да идентифицират кой е поръчителят на този, бих го нарекла капан траперски, изровена дупка в земята с новините за Артексгейт и покрита с клапи и когато трябва активизиран?" Президентът на КНСБ заяви, че не мисли, че само това би могло да бъде подобен капан, а има заложени много други. Той добави, че трябва да се покаже решимост и решителност, а не само начало на действието. Пламен Димитров започна темата за олигарсите от прехода и кои са получили възмездие - един стои в затвора, но не получава никакво развитие, което е неговият любил случай с Николай Банев. Това са питали хората, но не е станало ясно, а някой е решил, че ще замести въпросите, на които не са се появили отговори през съдебната система. „Твърде закъснели", добави Беновска. „Накрая хората искат някой от тези, които гледат по телевизията постоянно, да им отговори, а ако не им отговори да понесе някаква вина.", каза гостът.

Радев за Нинова на Консултативния съвет по национална сигурност

Беновска попита след като президентът е свикал Консултативния съвет по национална сигурност дали не е редно да поиска обяснение от Корнелия Нинова за фалита на „Техноимпекс", за покупка за апартаментите, макар и с голяма давност, за парите свързани с Елена Йончева и КТБ. Пламен Димитров си призна, че не е специалист по тези теми, но каза, че всички, които се определят за политически елит са под един знаменател за обикновените работещи хора. Според него те трудно могат да се разграничат, особено хора, които са били дълго време в политическата система, независимо дали на лидерски позиции или по-надолу, сега с нови дрехи трудно могат да покажат морала, който хората очакват да видят. Беновска добави: „И с нови апартаменти." и напомни, че събеседникът й винаги е бил против сивотата в икономиката и политиката.

ТЕЦ „Марица Изток 2"

Тя попита: „Как ще отговорите на това, че на министър-председателя Борисов не му остава време и вече трета или четвърта седмица не Ви приема по въпроса за ТЕЦ „Марица Изток 2"?" Пламен Димитров каза, че са минали две седмици, а междувременно са се видели с министъра на енергетиката. Водещата припомни, че Теменужка Петкова е следващия гост в предаването и той може да зададе въпросите, на които иска да получи отговор. Президентът на КНСБ заяви, че те не са само към нея, а вече и към КЕВР. Първият ключов въпрос според Пламен Димитров обаче е към Теменужка Петкова - капиталът на ТЕЦ-2 трябва да бъде вдигнат така, че дружеството да не бъде рекапитализирано, а да има шанс да продължи да работи. Вторият въпрос е към КЕВР - какви ценови условия от 1ви юли КЕВР ще одобри за ТЕЦ-2. След въпрос от водещата стана ясно, че ценовите условия са за продажбата на електроенергията, които ТЕЦ иска да включи в цената, която му КЕВР определя, в това число и разходите за емисии. Те трябва да бъдат признати от КЕВР, каза г-н Димитров. Той подчерта, че ТЕЦ-2 почти не участва в регулирания пазар и подобно евентуално увеличение няма да повлияе на цената на домакинствата. Беновска каза, че има новина, че се обмисля увеличаване с 20% на тока за домакинствата и малките предприятия. Пламен Димитров отново повтори това, което е имал предвид: „Евентуалното признаване на ценовите условия на ТЕЦ-2 такива, каквито той има. Всъщност в момента от КЕВР ще позволи той да продава ел. енергията съобразно себестойността си на свободния пазар."

Беновска попита: „Обречена ли е тази битка? Не е ли почти като пакетите „Макрон"?" и добави, че е чела, че ТЕЦ „Марица Изток 2" е на първо място като замърсител в Европа. Пламен Димитров отрече да е на първо място и каза, че зависи за какви емисии се говори - въглеродни, азотни или др. Той допълни, че има много компоненти на емисиите, за които ЕК всяка година завишава своите изисквания. Беновска попита дали тази мина ще успее да работи докато има руда, а г-н Димитров заяви, че тя трябва да съществува заради стабилността на нашата енергийна система и националната ни сигурност. Той каза, че над 40 процента от енергията, която произвеждат и употребяват българите през зимата, идват от въглищния комплекс и дали ще бъде „Брикел", или от американските централи е друг въпрос. „Тези базови мощности няма как да бъдат заместени, защото са половината от нашата енергийна система.", каза г-н Димитров и добави, че това е и половината от електроенергията, която не зависи от Русия. Всичко друго зависи от нея - газа, ядреното гориво и др. Гостът в предаването заяви, че стратегически и геополитически ние имаме нужда от това. Той даде пример, че Тръмп е отворил неговите централи в САЩ на въглища, а водещата отвърна, че той не е под юрисдикцията на ЕС. „Щатите бяха част от т.нар Парижко споразумение", каза Пламен Димитров и допълни, че в момента ние сме най-силния радетел в ЕС. „Трябва да мислим да не се прострелваме в собствения си крак", каза още той. За синдикатите е нелогично, когато миньорите и енергетиците искат среща с премиера. Според него някой трябва да обясни защо 50-100 км по на юг в централите на Турция продължават да цапат. Беновска го попита какво очаква от премиера. Пламен Димитров отговори, че това трябва да се има предвид. Водещата отново попита дали се очаква от Борисов да постави въпроса пред ЕС, но събеседникът й отрече. Той каза, че това питат хората и този хоризонт, за който се говори, трябва да бъде поставен в рамката на т.нар. годишната платформа, в която се осигуряват средствата и поляците взимат доста пари за дългия преход, който те ще минат. „А дългият преход не предполага 5-10 години, а поне 15 и повече напред.", каза Пламен Димитров. Според него е най-важно как ще бъдат заместени енергийните мощности с такива базови. Той предположи, че това може да стане, когато се измислят големи батерии, които да ги съхраняват през периоди, когато няма слънце и вятър. Президента на КНСБ добави, че това е важно и трябва да се каже от държавата открито, както го правят поляците и както е заявил Орбан и той това иска от премиера. „Виждате, че Орбан се наложи дипломатично да му подскажат сам малко да свие атаките, за да не бъде изключен от Европа", коментира водещата. Гостът заяви, че не му е любимец Орбан, защото гази много неща без да се съобразява с демократични права и го е дал като пример, защото защитата интересите си. Беновска каза, че именно заради това на нея й е любим. Пламен Димитров каза, че Орбан е пример за защитаването на националните интереси на европейско ниво, но вътре в държавата има много кусури. „Това смятам, че може да направи премиерът по-категорично с наличието на всички важни фактори.", заяви Димитров и припомни, че и президента Радев е подкрепил тезата, че младежкия комплект като цяло няма алтернатива до момента. Беновска каза: „Ние можем да подкрепяме в България каквото си искаме, въпросът е кой ще ни чуе." и подсказа, че слоганът на ГЕРБ за евроизборите е „Европа ни чува" и може би той трябва да отиде и да му каже на министър-председателя. Пламен Димитров потвърди, че това се опитват да кажа и припомни, че преди една година и половина по тяхна инициатива Борисов и Станишев като лидер на ПЕС са били в Стара Загора на такава среща, на която да се поели доста важни ангажименти. Беновска обърна внимание, че от тогава не е имало никакви публични разговори по темата. Гостът й мисли, че заради това хората се притесняват, виждайки какво става в ЕС, тези ожесточени изисквания, виждайки какво става със самия ТЕЦ-2, който продължава да трупа загуби без да бъде решено къде отиват емисиите му, кой ги поема като разход. Според него в Закона за енергетиката трябва да бъдат направени допълнителни промени, за които и премиерът Борисов трябва да даде своята благословия. Пламен Димитров каза, че се налагат промени, които да дадат възможност ТЕЦ-2 да бъде третиран като капацитет. Той поясни, че за да може да се гарантира бъдещето на ТЕЦ-2 са нужни изброените от него две неща. Пламен Димитров каза, че това искат от премиера и е убеден, че Теменужка Петкова ще си свърши работата, защото иначе ще я притискат всеки ден не защото искат да създават проблеми, а защото хората се притесняват и искат да го чуят от най-високото ниво. „Бъдещето на енергийното сърце на България е национален проблем. Не е нито на Бойко Борисов, нито на Румен Радев, нито моя, а на България.", заяви г-н Димитров и допълни, че трябва да има съгласие между политиците, каквото е имало между Борисов и Станишев преди година в Стара Загора. „Сега сякаш този процес трябва да бъде препотвърден", заключи той. Беновска обясни, че неслучайно е сравнила този проблем в пакета „Макрон", защото трябва и тук национално единство, а събеседникът й заяви, че трябва да се действа единно в тази ситуация и в България, и в Европа.

Повишаване на доходите.

„Разкажете ни онези хубави очаквания, които очертавате пред хората, за повишаване на доходите.". попита Беновска. Пламен Димитров каза, че е реалист и ако погледнем назад във времето данните са, че в България след кризата, в последните 10 години средната работна заплата се е увеличила с 87%, което е най-високият ръст в целия ЕС. „Въпреки всичко България остава най-бедната държава, работникът продължава да бъде най-бедният, защото това, което произвеждаме, не се споделя справедливо.", заяви президентът на КНСБ. „Защо не Ви чуват българските управляващи?", попита водещата, а г-н Димитров каза, че има движение напред, но то е толкова бавно, а хората не могат да чакат. Той даде пример с шофьорите в градския транспорт, медицинските сестри, социалните работници в социалните домове и каза, че може да изброява в още много категории и това го знае и премиерът Борисов и министърът на финансите. Гостът заяви, че хората не могат да чакат още. Беновска попита на кое място е България по споделяне на изработеното с работника. а събеседникът й отговори, че компенсацията на наемния труд в България е около 43% от БВП. Тоест ако се произвеждат 100 милиарда, 57 отиват към бизнеса, а 43 към труда. Пламен Димитров поясни, че в Германия например това съотношение е обратното и 45% от техния БВП отиват към бизнеса. Беновска попита в каква норма може това да бъде вменено, а президентът на КНСБ отговори, че няма норма, а механизми познати като Колективно трудово договаряне. Това правят фирмите в целия свят и преразпределят продукта, който се произвежда на ниво предприятие справедливо. „Ние това искаме от няколко години - държавата да ни даде допълнителна гаранция, че на ниво предприятия, нашите федерации и синдикати и работодателските камари ще имат по-голяма възможност, по-голяма законова свобода да произвеждат договорености, които да могат хората да пипат и да виждат в джоба си.", заяви Пламен Димитров. Беновска обърна внимание, че той скоро не е поставял тази тема на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Събеседникът й каза, че това, което са заложили преди няколко дни е ключово - изменения в Закона за кодекса на труда. Те вече са на бюрото на Бисер Петков и очаква да бъдат внесени в НСТС, за да стане ясно как се формира цената на труда, кой определя нормата и разценката на труда. Пламен Димитров обяви, че печалбата за миналата година на българския бизнес е 20 милиарда лева. Той не каза дали това е много или малко, но според него повече от тази печалба е трябвало да стигне до работниците. Според него една част стига в много ключови сектори, за да се запазят работниците, но другата част не стига и затова продължава емиграцията. Беновска каза, че ще чака това да се обсъди от НСТС, а Пламен Димитров отговори, че първо трябва да се започне с минималната заплата и да стане 650 лева за следващата година, а не 610 лева. Беновска благодари за участието и пожела на президента на КНСБ министър-председателят да ги приеме за ТЕЦ „Марица Изток 2". Така завърши разговорът между Пламен Димитров и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 7 април 2019 година.